№ 481
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Сн. Анг. Ст.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100602132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 14.02.2022г., постановена по НОХД № 5627/2021г., СРС, НО, 13-ти
състав, е признал подсъдимия Г. А.К. за ВИНОВЕН в това, че на 23.04.2015г. вечерта, в гр.
София, в барака, намираща се в кв. „Факултета”, ул. "*******, като непълнолетен, но могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил
действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14 - годишна възраст - Г. АН. М., ЕГН ********** - накарал същата да
прави орален секс с него, като употребил за това сила - дърпал я за косата, задържал я при
опита й да избяга, удрял я по краката и заплашване -казал й, че ако не прави нещата, които
иска, ще я бие, като с това е осъществил състава престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 150, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3,вр. чл 55,
ал.1, т.2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“
със следните пробационни мерки:
1/ на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година, като на основание чл. 426, ал. 1 от НК се определя
периодичност на срещите с пробационен служител - два пъти седмично.
2/ на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с
пробационен служител, за срок от една година.
Съдът на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил Г. А.К., ЕГН ********** да заплати на Г.
АН. М., ЕГН ********** сумата от 3000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателно заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 20 000 лв.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Г. А.К., със снета по
делото самоличност да заплати сумата от 1232, 24 лева - разноски в досъдебното
1
производство в полза на държавата по сметка на СДВР, сумата от 555 лв. - разноски в
съдебното производство пред СРС, както и на основание 190, ал. 2 от НПК сумата от по 5
лева за служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу тази присъда са подадени жалба и допълнение към нея от адв. В. Й., служебен
защитник на подсъдимия Г. А.К., с които се иска отмяна на атакуваната присъда и
постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, както и гражданският иск да бъде отхвърлен.В допълнението
към въззивната жалба се навеждат доводи за неизпълнение на задължението от страна на
районната инстанция да извърши пълен и всеобхватен анализ на събраните доказателства,
което според защитника е довело до неправилни изводи относно приложимото право.
Посочва, че съдът е постановил присъдата си базирайки се на показанията на пострадалата
св. Г. М., явяваща се единствен свидетел на извършени блудствени действия от подсъдимия,
както и на заинтересоваността относно показанията на свидетелите Е. М., Р.М. и Д.М..
Срещу присъдата е постъпила и жалба от повереника на гражданската ищца Г.М. –
адв.В.Х., с която се иска уважаване на предявения граждански иск до пълният му размер.
В разпоредително заседание на 09.06.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП пледира, че
присъдата на СРС е правилна, законосъобразна и мотивирана и като такава следва да бъде
потвърдена, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че в
присъдата са изложени подробни аргументи за приетите факти, като и подробно е дадено
обяснение на констатираните противоречия в показанията на пострадалата.
Служебният повереник на ЧО и ГИ Г.М. – адв. Х. моли съда въззивната жалба
подадена от защитата на подс. К. да бъде оставена без уважение като необоснована и
неоснователна. Прави искане от съда да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Служебният защитник на подс. Г.К. – адв. Й., счита че първоинстанционната присъда
е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Посочва, че проведеното пред първата инстанция съдебно
следствие е било формално и кратко, като дори пострадалата М. в показанията си не е
посочила, че подсъдимия е извършвал непристойни действия спрямо нея. Изтъква, че в
мотивите си първата инстанция не е обърнала внимание на фактите, че производството е
започнало по инициатива на св. Е. М. – баба на пострадалата, която е имала материален
интерес от създалата се ситуация. Навежда доводи, че присъдата е незаконосъобразна и по
отношение нейната гражданско правна част.
Подсъдимият Г.К. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли съда да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314
НПК, намира за установено следното:
Жалбите са неоснователни.
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал
доказателства, имащи значение за установяване на обективната истина по делото, при
спазване на всички правила визирани в нормите на НПК.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, в рамките на което производство е събрал и обсъдил следните гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, дадени в рамките на съдебното следствие пред
първоинстанционният съдебен състав, както и дадени пред друг съдебен състав на СРС и в
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК - Г. АН. М., Е. М. М., Д.
А.М., Р.Д.М. и А. К. заключенията на ССЕ и КСППЕ, писмените доказателства и
2
доказателствени средства - справки, докладни записки, декларации, свидетелство за
съдимост.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и
от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи
на първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото
доказателствен материал – направените от първостепенния съд фактически констатации,
както и оценката на доказателствения материал, дадена от този съд, изцяло се споделят от
настоящата въззивна инстанция и тя е в следния смисъл:
Подсъдимият Г. А.К. е роден на ******* г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, неосъждан, неженен, с начално образование, безработен, живущ в гр. София,
ул. *******, с ЕГН *******
През 2015 г. в гр. София, на ул. "******* в кв. „Факултета” се намирало заведение,
известно в квартала като дискотека "Кеке" като подсъдимият от време на време стоял на
вратата на заведението и събирал от посетителите входна такса.
Към месец април 2015г. Г. АН. М., която към този момент била на 14г., живеела
заедно с баба си - Е. М. - в къща на адрес : гр. София, кв. „Факултета”, ул. "*******,
разположена срещу заведението, което Г.М. посещавала периодично заедно със свои
приятелки от квартала.
На 23.04.2015 г. Г.М. и Р.М. отново отишли в заведението "Кеке". Подсъдимият бил
на входа му, като Г.М. и Р. М. го познавали от квартала и от предишните си посещения в
дискотеката. Подсъдимият казал на Г.М. да дойде с него, като тя отказала, но той я хванал за
ръката и я извел от заведението, въпреки че тя не искала, след което я отвел в намиращата се
наблизо барака, като я дърпал за косата, за да дойде с него. Подс. К. и св.Г.М. влезли в
бараката и застанали от вътрешната страна на входа й, като вратата останала отворена.
Подсъдимият казал, че иска орален секс, като я заплашил, че ако не прави това, което иска,
ще я бие, след което свалил панталоните и бельото си. Св. Г.М. му заявила, че няма да прави
това, което иска от нея, и се опитала да си тръгне, но била задържана със сила от К..
Междувременно св. Р.М. се доближила до бараката и се опитала да заговори Г.М., но подс.
К. и казал да се маха и отново останал насаме с Г.М.. За да преодолее нежеланието й за
полов контакт с него, той започнал да я удря по краката. Под влияние на упражнените
спрямо нея физическа сила и заплашване, Г.М. позволила подсъдимият да постави пениса си
в устата й и започнала да прави орален секс с него, който скоро след това еякулирал на
земята. Подсъдимият заплашил Г.М. с физическа саморазправа, ако разкаже са случилото се
и я оставил да си ходи. Тя се прибрала в къщата си на ул. "*******, където баба й все още
била будна. На Е. М. и се сторило, че Г.М. е притеснена, поради което я попитала какво й
има, но тя не пожелала да говори с нея и си легнала. На следващия ден тя не отишла на
училище и не искала да излезе с приятелките си. Междувременно, Р.М. разказала за
видяното от нея на майка си Д.М., която от своя страна го споделила с Е. М.. Тя попитала
отново Г. М. какво се е случило след като е отишла на дискотека, при което Г.М. се
разстроила и разказала на баба си за действията на подсъдимия. Е. М. подала жалба по
случая в 03 РУ - СДВР.
След случилото се Г.М. станала по-нервна и избухлива, почнала да се буди нощно
време, притеснявала се, че и други момчета ще постъпят с нея по същия начин.
От заключението на съдебно-сексологичната експертиза (ССЕ) на пострадалата се
установява, че психосексуалното и развитие протича без видими признаци на болестни
отклонения, като към времето на деянието е имала достатъчна за възрастта си осведоменост
за сексуалните отношения между половете, като извършеното спрямо нея е било достъпно
по смисъл. Съдът кредитира това заключение като пълно, ясно и обосновано и изготвено от
лице с изискуемите специални знания.
От заключението на ССЕ на подсъдимия К. се установява, че сексуалността му е от
хетеросексуален тип със средна полова конституция, няма данни за качествени и
количествени отклонения в нея, нито че действията му са били психотично или парафилно
мотивирани.
3
От заключението на изготвената комплексна съдебно¬психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия се установява, че той не страда от психично заболяване или
интелектуална недостатъчност. Въпреки непълнолетието си към момента на деянието, той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
като няма данни, от които да се направи извод, че поведението му е било мотивирано от
лекомислие или увлечение. Съдът намира, че на заключението следва да бъде дадена вяра,
тъй като същото е пълно, ясно и обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални
знания.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на пострадалата М. се установява, че тя страда от лека умствена изостаналост,
но по-ниското ниво на развитие и функциониране на интелектуално-мнестичните процеси
при нея не се явява пречка за достатъчно адекватно възприемане, осмисляне и
репродуциране на фактите от реалността в конкретния случай. Нивото на развитие и
функциониране на когнитивните процеси при нея е позволявало да осмисли случилото се,
поради което притежава психическа годност да дава свидетелски показания.
От заключението на КСППЕ на Р.М. се установява свидетелската й годност, като и
това заключение е кредитирано от съда като пълно, ясно и обосновано.
Така приетата от първостепенния съд фактическа обстановка е установена от първата
инстанция на базата на правилен, логичен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства. Този анализ е съобразен с правилата на формалната логика като
доказателствата са анализирани без да бъдат изопачавани, а съдът е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства- както обвинителни такива, така и защитни, като е изложил и
подробни съображения кои от тях кредитира и кои не, в кои части и по какви съображения.
Анализът на доказателствата се споделя и от въззивния съд, който не намира за необходимо
да преповтаря поради тази причина същите съображения. Първостепенният съд освен това е
взел становище и по всички направени от защитата възражения както досежно анализа на
доказателствата, така и във връзка с възраженията от правна страна, поради което присъдата
се явява и мотивирана, постановена при спазване на процесуалните правила.
Основните доводи в жалбата на защитата са свързани с оценката на доказателствата
относими към авторството на деянието и механизма на извършването му. В тази връзка
въззивният съд намира за правилно решението на контролираната инстанция да постави в
основата на фактическите си изводи показанията на пострадалата свидетелката Г.М.. Както
обосновано е заключил първостепенният съд, пострадалото лице е единствен очевидец на
инкриминираното деяние като показанията й са единственото пряко доказателствено
средство по отношение осъществяването на деянието и неговото авторство, което
обстоятелство налага внимателното им разглеждане на собственото им съдържание и
вътрешна логика, при преценка за връзката им с останалите доказателствени източници.
Фактът, че св. Г.М. е пострадала от престъплението, според настоящия съдебен състав не е
основание същите да бъдат изключени от доказателствената основа, както и да бъде
отречена достоверността им. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящата инстанция
напълно се солидаризира с изводите на решаващия съд по отношение показанията на
пострадалата М., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на
чл.281 от НПК. Без съмнение, изложеното от свидетелката е убедително, логично,
безпротиворечиво и намира потвърждение в показанията на св. Р.М., Д.М. и Е. М.. Първата
съдебна инстанция е изложила убедителни съображения, защо счита, че показанията на
пострадалата, дадени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция не
следва да бъдат кредитирани. Без съмнение, същите са в противоречие с изложеното от
пострадалата в досъдебното производство относно поведението на подсъдимия и неговите
действия спрямо нея. В показанията си пред първия съд, пострадалата омаловажава
случилото се, като му придава безобидно значение. В съответствие с твърденията на
пострадалата в хода на съдебното следствие са и показанията на нейната приятелка- св.
Р.М., както и на нейната баба- св. Е. М., която преразказва думите й без да споменава за
действията на подсъдимия, повод за образуването на наказателното
производство.Обосновано районният съд е отчел обективността на свидетелката Г.М., която
описва фактите без да ги оценява, квалифицира или изопачава. Въззивният съд счита, че е
4
налице последователност в изложеното от свидетелката относно действията, с които деецът
е засегнал половата й неприкосновеност против волята й - накарал същата да прави орален
секс с него, като употребил за това сила (дърпал я за косата, задържал я при опита й да
избяга, удрял я по краката) и заплашване (казал й, че ако не прави нещата, които иска, ще я
бие).
Позовавайки се на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на пострадалата М. се установява, че тя страда от лека умствена
изостаналост, но по-ниското ниво на развитие и функциониране на интелектуално-
мнестичните процеси при нея не се явява пречка за достатъчно адекватно възприемане,
осмисляне и репродуциране на фактите от реалността в конкретния случай. Нивото на
развитие и функциониране на когнитивните процеси при нея е позволявало да осмисли
случилото се, поради което притежава психическа годност да дава свидетелски показания за
правилната й фактическа ориентация към датата на инкриминираното деяние.Противно на
възраженията на защитата настоящият съдебен състав се довери на заключението на
експертите като намери, че пострадалото лице притежава свидетелска годност за конкретния
инцидент, като може да участва пълноценно във фазите на наказателното производство,
както и да дава достоверни свидетелски показания при свое желание. В тази връзка, при
извършената преценка на достоверността на изложеното от свидетелката въззивният съд
отчете установените при освидетелстването личностни характеристики на пострадалата-
липсата на склонност да изопачава или преувеличава преживяните събития, с оглед на което
затвърди извода си, че пострадалото лице е възпроизвело обективно и добросъвестно всички
факти от обективната действителност по време на процесния инцидент.
Поради това и след извършен самостоятелен анализ на показанията на пострадалото
лице въззивният съд намира за обоснован извода на първата инстанция, че последните са
надеждна основа за установяване на времето,мястото, механизма на извършване на
деянието, както и участието на подсъдимия в него.
Съвсем правилно районният съд е отчел и обстоятелството, че нито пострадала, нито
свидетелите - св. Р.М., Д.М. и Е. М. се явяват заинтересовани от изхода на делото лица. От
показанията на св. Р.М. се установява, че тя не е очевидец на блудствените действия на
подсъдимия, но е възприела непосредствено предхождащите ги действия, включително
упражнената от подсъдимия принуда, като липсата на спомени в показанията й, дадени
пред СРС, е преодоляна чрез прочитане на показанията й, дадени пред друг съдебен състав
и в досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК. На следващо място настоящата
инстанция следва да посочи ,че по делото не се установяват факти, от които да се направи
извод, че свидетелките са били предубедени спрямо подсъдимия преди инкриминираното
деяние или са имали интерес да му припишат извършването на това деяние, поради което и
съдът им дава вяра. В показанията на св. А К. и обясненията на подсъдимия се съдържат
твърдения, че поведението на пострадалата е мотивирано от желание за парично
обезщетение, но дори и бабата на пострадалата да е търсила по извънсъдебен ред
обезщетение от бащата на подсъдимия, това не означава, че подсъдимият не е сторил това,
което твърди пострадалата.
Въззивният съд отчита, че по делото са установени преки доказателства за
извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, което обаче съвсем не
означава, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, след като са налице и косвени
доказателства, които в съвкупност еднопосочно и безспорно водят до единствения възможен
извод за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, респективно за
виновността му.
Самото оспорване на защитата за това, че обвинението не е доказано по един
несъмнен начин, не държи сметка за естеството на косвените доказателства и доказването с
тях. Няма спор, че косвеното доказателство, взето само по себе си не може да даде указания
за основния факт. Обективната му връзка с основния факт и възможността да служи като
доказателство по делото се разкрива след съвкупна съпоставка с останалите доказателства
по делото. В резултат именно на такъв анализ, предходната инстанция е установила
обективната връзка на косвените доказателства с обстоятелствата, предмет на доказване,
както и че наличните доказателствени материали в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
налагат единствено възможния извод относно извършване на инкриминираното деяние от
5
страна на подсъдимия.
Отчитайки факта, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа
като се явяват едновременно доказателствено средство и основно средство за реализиране
на правото на защита, същите са оценявани много внимателно от съда. В резултат на
извършената преценка, настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция,
кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта, в която същият дава сведения,
че на инкриминираната дата се е намирал на мястото на деянието, тъй като в тази част те
намират подкрепа в целия събран доказателствен материал. В частта, касаеща липсата на
съпричастност към инкриминираното деяние, правилно са оценени като негова защитна
позиция, като не само не намират опора, но се опровергават от събраните и проверени
доказателства, поради което и не ги намира за достоверен източник на информация.
Като правилно и обосновани, в пълнота отговарящи на поставените задачи съдът
възприе заключенията на приетите в хода на делото експертизи. Същите са изготвени от
вещи лица, разполагащи със специални познания в съответните области, поради което и
настоящият съдебен състав им се довери изцяло.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият съдебен
състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че подс. Г.К. е осъществил
престъплението по чл.150, ал.1 НК, доколкото се установиха всички обективни и
субективни признаци от състава му.
От обективна страна престъпният състав на чл.150, ал.1 НК изисква подсъдимият да
е извършил блудствени действия по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст,
като за това същият следва да е употребил сила или заплашване. Съставомерните действия
по чл.150, ал.1 НК са от такова естество, че да целят възбуждане или удовлетворяване на
полово желание без съвкупление. Престъплението по чл.150, ал.1 НК е формално по своя
характер, поради което съставът му не предвижда настъпването на общественоопасни
последици. За осъществяване на престъплението е достатъчно действията, обуславящи
изпълнителното деяние, да са имали определената от законодателя цел, като не е
необходимо да се е постигнал някакъв друг съставомерен резултата, в частност полово
удовлетворение или получаване на възбуда.
В настоящия случай по делото по несъмнен начин е доказано, че подсъдимият като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си е реализирал престъплението от обективна страна, като на 23.04.2015г.
вечерта, в гр. София, в барака, намираща се в кв. „Факултета”, ул. "******* е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – накарал да
прави орален секс с него на навършилата 14 години пострадала М., като я принудил към
това със сила и заплашване. Установи се, че подсъдимият е осъществил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с пострадалата, като я принудил
чрез използване на физическа сила и заплашване да му направи орална любов.
Употребената от подс. К. сила (дърпал я за косата, задържал я при опита й да избяга,
удрял я по краката) и заплашване (казал й, че ако не прави нещата, които иска, ще я бие), а
след това като парирал съпротивата на св. М. подсъдимият е хванал главата й и е проникнал
с пениса си в устата й, след което еякулирал на земята, които действия безспорно са от
естеството да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление. Поради това,
подобно на първия съд, този съдебен състав намира, че подсъдимият Г.К. е извършил двете
обективни предпоставки на двуактното престъпление по чл.150, ал.1 НК- принуда и
извършване на действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без
съвкупление.
Деянието е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл.
Подс. К. е съзнавал обществената опасност на инкриминираното деяние, в конкретния
случай извършване на инкриминираните блудствени действия без съгласието на
пострадалата, както и формите на упражнената от него принуда и заплашване, целяща
сломяване на съпротивата й като е целял пряко настъпването на това изменение на
обективната действителност. Освен това инкриминираните действия са извършени от него
със специална цел- възбуждане на полово желание и полово удовлетворение.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената
6
по делото фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на
подс. К. по реда на чл.55 НК, като правилно е преценил като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия и продължителният период от време, изминал от
извършване на деянието и невъзможността за разглеждане на делото в разумен срок не по
вина на подсъдимия, а като отегчаващи вида на упражнената принуда. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че гореизложените смекчаващи обстоятелства,
разгледани в съвкупност, обосновават предвидената в чл. 55 от НК изключителност, при
която и най-лекото наказание за съответното престъпление се явява несъразмерно тежко.
Поради това съобразно чл. 55, ал.1, т.2, б. "б" от НК наказанието лишаване от свобода
правилно е заменено с „пробация“, като съдът е съобразил доказателствата по делото и е
приел, че за постигане на целите по чл. 36 и чл. 60 от НК са наложени следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с
периодичност от два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година.
По отношение на предявения граждански иск.
Правната квалификация на иска е чл. 45 ЗЗД, като предвид вече изложеното при
проверката на наказателната част от присъдата въззивният съд приема за правилен извода на
първата инстанция, че са установени противоправното поведение на делинквента
(подсъдимия) и неговата вина. Относно твърдените неимуществени вреди, техният размер и
наличието на причинна връзка между деянието и тях, въззивният съд приема следното:
Неоснователно се явява изложеното от защита на подс. К., че неправилно
пострадалата е конституирана като ГИ в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, без да е упълномощила като свой повереник на адв. Х.. Настоящата инстанция
смята, че назначеният за особен представител на пострадалата М.- адв.Х. е назначен в хода
на досъдебно производство служебно. Противно на твърдяното от защитата, то не е
ограничено само за досъдебната фаза на наказателния процес. Посочването на номера на
досъдебното производство само определя наказателното производство, по което ще бъде
осъществявано процесуалното представителство. В пълномощното липсва изрично
ограничаване на представителната власт в рамките на така индивидуализираното
наказателно производство съгласно изискването на чл. 100, ал. 3 във връзка с чл. 93, ал. 5
НПК.Липсва и по делото пострадалата макар и навършила пълнолетие да се е отказала от
това адв. Х. да я представлява. При това положение правилно и законосъобразно
първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск,
конституирал е гражданския ищец и е допуснал участието му в следващите процесуални
действия чрез повереника му.
На следващо място настоящата инстанция не се съгласява и с изложеното от
защитата за отхвърляне на приетия за разглеждане граждански иск. Следва да се отбележи,
че обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД цели да възстанови
настъпилите в правната сфера на пострадалия отрицателни преживявани. За да определи
вида и размера на наказанието в дадения случай първостепенният съд е съобразил
многобройните смекчаващи обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия. Успоредно
на това при определянето на обезщетението правилно е обсъдил само и единствено
претърпените неимуществени вреди и свързаните с тях конкретни обстоятелства съгласно
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Личността на дееца сама по себе си
няма отношение и не би могла да обоснове намаляване присъденото обезщетение, защото
размерът и интензивността на претърпените неимуществени вреди не се влияят от
обстоятелствата дали делинквентът е осъждан или неосъждан, млад или възрастен, със
средно или висше образование и така нататък. Всяка от частите на обжалваната присъда
(наказателна и гражданска) съответства на своите правнорелевантни факти, които
първостепенният съд надлежно и правилно е установил въз основа на събраните по делото
доказателства.
Неоснователно се явява и исканото от повереника на ГИ за уважаване на иска в
цялост. В тази връзка въззивната инстанция следва да отбележи, че размерът на
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост съобразно
чл. 52 ЗЗД. Следва да се отчитат разясненията, дадени в раздел II н а Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, според които понятието "справедливост" не е абстрактно, а
7
е свързано с изследването на редица обективни обстоятелства, които съдът следва да обсъди
в мотивите си. Във връзка с това първостепенният съд правилно е отчел съдържанието на
деликта, както и вида и продължителността на негативните преживявания на пострадалата.
При това положение правилно първата инстанция е преценила, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по чл. 52 ЗЗД в размер на 3
000 лева, съответно правилно е присъдила и обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от датата на деликта.
Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния
съд, че така присъденото на ГИ - М. обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно
да възмезди причинените й от престъплението неимуществени вреди, като не са налице
условия за неговото изменяване.
Правилно на основание чл.189, ал.3 НПК и както и на основание 190, ал. 2 от НПК
направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.02.2022 г., постановена по НОХД № 5627/2021 г., по
описа на СРС, НО,13-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8