РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Стара Загора, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря М.н Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530105010 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.232 ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. с чл.228 ЗЗД.
Ищецът М. Г. Ч. твърди в исковата молба, че е собственик на апартамент, находящ се
в гр.Бургас, ж.к..... /Нотариален акт №73, дело №620 от 03.12.2012г./. Тъй като живее в
гр.Стара Загора решила да отдавам горепосочения апартамент под наем. Свързала се с
Агенция за недвижими имоти „ДРИЙМ ЕСТЕЙТС" ЕООД, която й намерила наематели -
семейство с малко дете - П. М. с ЛНЧ 1004...., жена му В.... М. с ЛНЧ 100..... и детето им,
момченце на около 5 годинки. На 18.09.2020г. сключили договор за наем за срок от
19.09.2020г. до 19.09.2021г. с месечен наем от 370 лева. През м.09.2021г., когато изтичал
срокът на договора се договорили устно по телефона да удължат срока на договора за наем
при същите условия за още една година. Тъй като изглеждали сериозни хора, тенисисти и
им имала доверие, че ще пазят имота, макар да няма писмен договор за втората година
предполагала, че няма да злоупотребят с доверието й, а още повече тогава била поредната
Ковид вълна. Тъй като ищцата не живее в Бургас й заплащали наемната цена по банкова
сметка. Плащанията се извършвали от В.... М.. Имало малки забавяния до септември 2021г.,
но повечето ги наваксвала. Съгласно чл.7 от договора, наечната цена се заплащала до 25-то
число на месеца, предхождащ наемния месец - авансово. Ищцата твърди, че по сметката й
постъпили плащания по договора за наем, както следва: по 370лв. за м.10.2020г., м.11.2020г.
и м.12.2020г.; за 2021г. – 370лв. за м.01.2021г., 185лв. за м.02.2021г., 185 лв. за м.03.2021г.,
570 лв. за м.04.2021г., 370 лв. за м.05.2021г., 370 лв. за м.06.2021г., 370 лв. за м.07.2021г.,
470 лв. за м.08.2021г., 370 лв. за м.09.2021г., 150 лв. за м.10.2021г., 157 лв. за м.11.2021г. и
1
520 лв. за м.12.2021г.; за 2022г. - 370 лв. за м.01.2022г., 349,50 лв. за м.02.2022г., 100 лв. за
м.03.2022г. и 320 лв. за м.04.2022г. Така за 19 месеца ползване на имота ответникът
заплатил общо 6297,50 лв. Общо дължимата сума за 19 месеца по 370 лева следвало да бъде
7030 лева, тоест имало неплатен остатък от 732,50 лв.
След като ответникът напуснал жилището установила, че има натрупани много
задължения за комунални услуги, които съобразно чл.13 от договора следвало да се
заплащат от наемателя. Задълженията били, както следва: на „Топлофикация - Бургас" АД
сумата от 225,38 лева за периода от 09.11.2020г. до 28.04.2022г.; на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД сумата от 46,16 лева за периода от 23.03.2022г. до 22.04.2022г.; на
ВИК ЕАД Бургас сумата 641,74 лева за периода от 26.11.2020г. до 30.03.2022г.; На ВИК
ЕАД Бургас сумата 35,78 лева за периода от 31.03.2022г. до 03.05.2022г.
Ищцата твърди още, че при посещението й в наетия имот след освобождаването му
от ответника установила, че вратата на банята, която алуминиева е направо изкъртена.
Ангажирала майстор да я поправи, но се оказало, че не може да се възстанови и поставила
нова врата, чиято изработка й струвала 400 лева. На основание чл.15 от договора за наем
претендира обезщетение в пълен размер за нанесените щети.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати следните
суми: сумата от 732,50 лв., представляваща неплатен наем; сумата от 949,06 лв.,
представляваща неплатени комунални услуги, за периода на ползване на наетото жилище;
сумата от 400 лв., представляваща материални щети по наето жилище по време на договора
за наем, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П. М. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема
становище по исковата молба, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От представените по делото съобщение и призовка се установява, че на ответника са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че предявените обективно съединени искове се явяват вероятно основателни. От
представения по делото договор за наем на недвижим имот от 18.09.2020г. се установява, че
страните по делото са били в облигационни отношения по договор за наем, по силата на
които ищцата в качеството на наемодател е предоставила на ответника – наемател за
временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ апартамент в
гр.Бургас, за срок от 12 месеца, считано от 19.09.2020г., при наемна цена 370,00лв., като
договорът бил продължен за още една година при същите условия. Не спори, че договорът е
прекратен, считано от м.05.2022г. Ищцата е изпълнила задълженията си по договора, като е
2
предоставила на ответника за временно възмездно ползване собствения си недвижим имот.
С оглед на това в тежест на наемателят е възникнало задължението за заплащането на
наемната цена съобразно договореното между страните и разпоредбите на чл.232 ал.2 и
чл.228 от ЗЗД. От представените извлечения от сметка на ищцата е видно, че за срока на
договора – от м.10.2020г. до м.04.2022г. вкл. по сметка на ищцата за изпълнение на
наемното задължение е внесена сумата от 6297,50лв. Действието на договора е продължило
19 месеца, дължимата наемна цена за срока на договора е 7030 лв., или неизплатения
остатък възлиза на 732,50лв.
Тъй като ответникът не представи доказателства опровергаващи твърденията на
ищеца за неизплатената част от наемната цена, то съдът приема за установено, че е налице
неизпълнение на основното задължение по договорите за наем от страна на наемателя, а
именно заплащането на определената наемна цена. Предвид горното съдът счита, че така
предявения иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения размер 732,50лв.
Ищцата е предявила претенции и за неизплатените, консумативи за процесния период
с правно основание чл.232 ал.2 предл.ІІ ЗЗД. Съгласно чл.232 ал.2 предл.ІІ ЗЗД наемателят е
длъжен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта. Това задължение е залегнало
и в представения договор за наем. За установяване размера на дължимите суми по делото са
представени разписки и фактури, от които е видно, че наемателят не е заплатил за периода
22.03.2022г. до 22.04.2022г. сумата от 46,16лв. с ДДС за ел.енергия; сумата от 225,38лв.
топлоенергия; за периода 26.11.2020 до 30.03.2022г. сумата от 641,74 лв. на ВиК услуги; за
периода 31.03.2022г. до 03.05.2022г. сумата 35,78 лв. ВиК услуги, или общо консумативи
949,06 лв. По делото не се оспорва, че наемателят не е изпълнявал задължението си да
заплаща разходите, свързани с ползването на наетия имот, не са налице възражения,
опровергаващи твърденията на ищеца в тази насока. Предвид горното съдът счита, че
сумата общо 949,06 лв., представляваща дължими, но неизплатени консумативи се явява
дължима.
Ищцата претендира и сумата от 400 лв. за изработка на ел.дограма по фактура
№**********/10.05.2022г. на основание чл.15 от договора и чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД.
Доколкото не е оспорено твърдението на ищцата за повреждане на вратата на банята и не са
ангажирани доказателства от страна на наемателя, че повредата се дължи на причина, за
която той не отговаря, съдът намира, че претендираната сума от 400лв. е дължима от
наемателя.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по настоящото дело разноски общо в размер на 461 лв. съгласно представения
списък по чл.80 ГПК /377 лв. адвокатско възнаграждение и 84лв. държавна такса/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА П. М., ЛНЧ 1004...., с регистриран настоящ адрес гр.Бургас, бул..... и
проследен известен адрес гр.София, кв......, да заплати на М. Г. Ч., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, ул....., следните суми:
сумата от 732,50 лв., представляваща неизплатена част от наемната цена по договор
за наем на недвижим имот, сключен на 19.09.2020г., прекратен м.04.2022г.;
сумата от 949,06 лв., представляваща неизплатени консумативи по договор за наем
на недвижим имот от 19.09.2020г., както следва: за периода 22.03.2022г. до 22.04.2022г.
сумата от 46,16лв. с ДДС за ел.енергия; сумата от 225,38лв. топлоенергия; за периода
26.11.2020 до 30.03.2022г. сумата от 641,74 лв. за ВиК услуги; за периода 31.03.2022г. до
03.05.2022г. сумата 35,78 лв. за ВиК услуги;
сумата от 400 лв. по фактура №**********/10.05.2022г. на основание чл.15 от
договора за наем от 19.09.2020г. и чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД;
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба -
31.10.2022г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на
461,00 лв.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4