РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. Варна, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110107783 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет иск с правно основание чл. 405
от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца В.
М. В. ЕГН **********, с адрес: ******************* *****************
***********срещу ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК
*********, със седалище: гр. София, район р-н Оборище, бул. „Княз А. Дондуков" 68
осъдителен иск с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100,00 лв.,
представляваща частичен иск от общо 14000,00 лв. , представляваща обезщетение за
имуществени вреди , изразяващи се в увреждане на калник преден десен, врата предна
дясна, стъкло предна дясна врата, праг десен, врата задна дясна, панел заден десен,
въздушна възглавница странична дясна, въздушна възглавница странична лява, ЕБ
въздушна възглавница седалка предна дясна, ЕБ въздушна възглавница задна дясна
седалка, предпазен колан заден десен и предпазен колан заден ляв причинени в
резултат на настъпило на 01.05.2024г. застрахователно събитие по договор №
************** за Застраховка „Автогрижа", клауза „Пълно каско" на лек автомобил
марка „************", с peг. **************, ведно със законната лихва , считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда-24.06.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените съдебно - деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на
предявения иск в проведеното по делото на 30.01.2025г. открито съдебно заседание,
посредством увеличение на размера на иска, като същият следва да се счита
1
предявен и за следните увреждания, а именно: управляващ модул на въздушни
възглавници, тапицерия таван, тапицерия предна дясна облегалка, тапицерия задна
дясна облегалка, за сумата от 15548,56 лв., предявен като окончателен иск, на
основание чл.214 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се, че на **********. ищецът е сключил Застраховка
„Автогрижа", клауза „Пълно каско" на собственият си автомобил марка
„************", с peг. ************** с ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, със срок на действие от 27.06.2023г. до 26.06.2024г. Автомобилът е бил
застрахован за 20 050.00 лева, като застрахователната премия, която е следвало да
заплати, съгласно застрахователна полица № ************** от **********., е
възлизала на 824.79 лева. Премията е била заплатена еднократно.
На 01.05.2024г. около 21:20 часа, *************************
управлявайки лек автомобил марка „************", с *** ищецът се е движел в
посока ******************** В този участък булевардът е с еднопосочно движение.
Движейки се по булеварда навигацията показала, че трябва да направи обратен завой.
Достигайки до мястото, където трябвало да направи обратен завой, ищецът забелязал
срещу него да се движи моторист, който бил в неговото платно, въпреки, че
булевардът е еднопосочен. Мотористът спрял и направил сигнал с глава на ищеца да
завие. След известно време в това положение, ищецът предприел завиване в обратна
посока, като в този момент и мотористът потеглил и се блъснал в неговата дясна част.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като
посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и
участниците в него, съставили Протокол за ПТП, като казали, че ищецът е виновен,
т.к. по-напред по булеварда има ремонт и в този участък движението по булеварда е
двупосочно и трябвало да пропусне моториста. Обяснил им, че е спрял да го изчака, но
той му е дал сигнал да премине преди него. Тогава другият водач започнал да отрича,
че му е давал сигнал за преминаване. Ищецът изискал да се видят записи от камери, но
полицаите казали, че в района няма камери.
На 07.05.2024г. бил уведомен застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Оглед по щета № *********, като в него описал
увредените части: калник преден десен, врата предна дясна, стъкло предна дясна
врата, праг десен, врата задна дясна, панел заден десен, въздушна възглавница
странична дясна, въздушна възглавница странична лява, ЕБ въздушна възглавница
седалка предна дясна, ЕБ въздушна възглавница задна дясна седалка, предпазен колан
заден десен и предпазен колан заден ляв.
До момента ищецът не е получил необходимото застрахователно
обезщетение, поради което за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия
иск.
Във връзка с получените увреждания, ищецът извършил проучване в
няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили,
колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил,
че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 14 000.00 лв.
Вследствие на изложеното , се моли да се уважи предявената искова
претенция и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответникът , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но в
същото време за неоснователна, поради което се оспорва същата изцяло по основание
и размер.
2
Твърди се, че е налице изключение от покритите застрахователни рискове,
обективирано в т. 16.11 от Общите условия (ОУ). Счита се, че в настоящия случай са
налице обстоятелствата обективирани в т. 16.11 от ОУ. Проявена е груба небрежност от
страна на застрахования, в резултат на която е възникнала вреда на МПС-то, като
съшия съзнателно е пренебрегнал и не е полагал необходимата разумна грижа, което
първоначално е завишило риска и в крайна сметка е породило причиняването на
пронесната вреда на превозното средство. Съгласно т. 16.11 от ОУ, причинените вреди,
в резултат на груба небрежност не представляват, част от рисковете, които се покриват
от застрахователя. Действията на водача на процесното МПС категорично
представляват „груба небрежност" и случая попада в приложното поле на т. 16.11 от
ОУ по застраховка „Каско на МПС".
В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че вредите
причинени на процесното МПС следва да се покриват от сключената застраховка
„Каско на МПС" , се оспорва търсения от ищеца размер на вредите, като се счита, че
същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от застрахования
имуществени вреди - в следствие на процесното събитие. В тази връзка се намира
посочения в исковата молба общ размер на претърпените вреди от 14 000 лв. за
несъответстващ на действително причинените такива. Счита се, че посочената от
ищеца стойност за ремонт надвишава обичайната пазарни такива.
Не се оспорва обстоятелството, че на 05.03.2024 г. е сключена застраховка
„Каско на МПС", клауза „Пълно каско" по отношение на л.а. "************, с peг. №
*********, както и че в срока на застраховката е настъпило процесното ПТП.
С оглед горното, се счита иска за главница за изцяло неоснователен,
неоснователността на главния иск води и неоснователност на акцесорния иск за лихви.
Поради всичко гореизложено, се моли да се отхвърли предявения иск и да
се присъдят сторените в производството по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Приобщено по делото е Свидетелство за регистрация част І, от което се
установява, че лек автомобил марка „************", с peг. ************** е
собственост на ищеца В. М. В..
От представената по делото Застрахователна полица №
**************/**********. е видно , че ищецът В. М. В. е застраховал по
Застраховка „КАСКО“ на МПС процесния лек автомобил при ответното дружество със
срок на действие от 00:00 часа на 06.03.2024г. до 23:59 часа на 05.03.2025г.
Приети по делото са Общи условия към застраховка „Каско на моторно
превозно средство", приложими към процесната застрахователна полица №
**************/**********.
Представена е 2 квитанция за платена премия по процесната
застрахователна полица № **************/**********.
За безспорно установено и и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че на 05.03.2024 г. е сключена застраховка
„Каско на МПС", клауза „Пълно каско" по отношение на л.а. "************, с peг. №
*********, както и че в срока на застраховката е настъпило процесното ПТП, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Приобщен по делото е Констативен Протокол за ПТП в превод за
настъпилото процесно ПТП на 01.05.2024г. в *** в 21:20 часа, в който е посочено, че
водачът ******** с управляното от него МПС се е движел по булевард „*****" по
посока ********** и при достигане на мястото на строителните дейности на метрото
3
се удря с предната част на управляваното от него МПС в дясната странична част на
МПС с *** управлявано от В. М., който се движел по посока ********************
който при достигане на мястото на строителните дейности на метротоо се опитвал да
направи обратен завой, вследствие на което е настъпило процесното ПТП. След
проверка е установено, че за настъпването на ПТП вина носи водачът на МПС с peг.
************** В. М., който е нарушил чл.47/1-С от Закона за движението по
пътищата.
Приобщен по делото е Протокол за проверка на алкохол от 01.05.2024г., от
който се установява, че след направен тест за употреба на алкохол с уред за измерване
на алкохол на водача В. М. се установява резултат за алкохолно състояние - 0.00
промила.
Представен по делото е Протокол за извършен оглед на МПС по щета №
*********/07.05.2024г. по процесната застрахователна полица относно настъпилото
процесно ПТП, в който са описани настъпилите увреждания на процесния лек
автомобил, посочени в исковата молба.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
водения от ищцовата страна свидетел Н.А.Н., съпруга на ищеца, чиито показания
съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК като достоверни, като
кореспондиращи на доказателствения материал. Св.Н. излага, че на 01.05.2024г. заедно
със съпруга си били в ***. На излизане с колата от паркинга на хотела използвали
навигация. Имато разположени колчета от дясната страна на пъта, които показвали,че
трябва да отидат в лявата страна, затова предприели обратен завой. Тръгнали много
бавно, когато видели , че идва мотор срещу тях, който спрял и те спрели, чудели се
какво да правят, той им направил знак с глава да тръгнат, те изчакали и той отново им
направил знак с глава да тръгнат, след което тръгнали да завиват и в този момент той
се блъснал в колата.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение на
вещото лице А. Х. В. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и обосновано, реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – на
01.05.2024 г. около 21:20 часа Участник II с лек автомобил „************“ с рег. №
*********, управляван от В. М., се е движил в ******************** Участник I с
мотоциклет ***** с рег. № ********* управляван от ********, се е движил по същия
булевард в противоположна посока. В процесния пътен участък са се извършвали
строителни дейности. Лек автомобил „************“ с рег. № ********* предприема
извършване на маневра обратен завой, и настъпва удар с движещия се срещуположно
мотоциклет ***** с рег. № ******* Произшествието е посетено от служители от отдел
„Контрол на трафика“ и е съставен Констативен Протокол за ***********. За
произшествието е уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от негов
представител е съставен Протокол № ************* за извършен оглед на МПС. Като
съпоставим уврежданията на лек автомобил „************“ с рег. № *********
(описани от застрахователя при оглед на автомобила), схемата в Констативен Протокол
за ПТП, експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следния – пряк контакт между две превозни средства,
движещи се в срещуположни посоки, като едното превозно средство променя
траекторията си на движение за извършване на маневра обратен завой, напуска своята
лента на движение, навлиза в срещуположната лента за движение и в траекторията на
движение на насрещно движещото се превозно средство и настъпва удар между тях.
Настъпилите увреждания по процесния лек автомобил са следните: Калник преден
десен, Врата предна дясна, Стъкло предна дясна врата, Праг десен, Врата задна дясна,
Панел заден десен (калник) 5 вр., Въздушна възглавница странична дясна, Въздушна
възглавница странична лява, Въздушна възглавница седалка предна дясна, Въздушна
възглавница задна седалка дясна страна, Предпазен колан заден десен, Предпазен
4
колан заден ляв. Според експерта, уврежданията, които са установени по автомобила
при извършения оглед от представител на застрахователя са в зоната на
съприкосновение и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли.
При съпоставяне на механизма на произшествието, и установените увреждания става
ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лек автомобил „************“ с рег. № ********* и е възможно същите да
са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. При процесния пътен участък по
посока на движението на лек автомобил „************“ с рег. № *********, съгласно
материалите по делото и данните в онлайн базираното приложение „Гуугъл Мапс“, не
са налице пътен знак В23 – „Забранено е завиването в обратна посока“ или пътен знак
Ж9 – „Място за завиване в обратна посока“. Процесният пътен участък към момента
на произшествието е бил с временна организация на движението, като движението се е
осъществявало двупосочно в платното за движение на лек автомобил „Фолксваген“,
при което превозните средства движещи се в срещу положна посока на лек автомобил
„Фолксваген“ са се движили в крайна лява лента. Посоките на движение са били
разделени с оранжеви колчета. На мястото на произшествието се е осъществявало
връщането на насрещно движещите се превозни средства в платното им за движение,
преминавайки през разделителната ивица. Вещото лице посочва в заключението си, че
общата стойност на настъпилите увреждания на процесния лек автомобил, ведно с
уврежданията по управляващ модул на въздушни възглавници, тапицерия таван,
тапицерия предна дясна облегалка, тапицерия задна дясна облегалка, възлиза на
15548.56 лв. – стр.5 от заключението.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице А. Х. В.
уточнява, че мястото на настъпване на процесното ПТП е преди кръстовище, което в
момента е с ремонтни дейности с временна организация, което е позволявало
извършване на обратен завой. Счита, че е възможно и често се случва в реалния
живот, както излага и свидетелката, ищецът да е спрял да даде път и да чака този,
който е с предимство и след като мотористът ги е пуснал, да се получи такъв
конфликт на неразбиране, те да са тръгнали и след това мотористът да е променил
решението си и да е тръгнал.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание
чл.405 от Кодекс за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154,
ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В
тежест на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а
именно: наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик
на увредения автомобил и ответното дружество; изправността си по
застрахователното правоотношение по отношение на поетите задължения; факта,
момента и вида на възникналото застрахователно събитие - покрит риск по
застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както и нейния
вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и настъпилата
вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на ответника по делото
е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи,
респ. погасяващи дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже
тяхната дължимост.
В процесния случай съдът намира за установено, че между ищеца В. М.
В. и ответното дружество е сключен валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” по отношение на притежавания от първия лек автомобил марка
„************", с *** с ответника, обективиран в застрахователна полица №
**************/**********., със срок на действие от 00:00 часа на 06.03.2024г. до
23:59 часа на 05.03.2025г., която застраховка е валидна към датата на настъпване на
5
процесното застрахователно събитие – 01.05.2024г., както и че ищецът е заплатил в
полза на ответника дължимата по договора застрахователна премия.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на
съвкупния доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по
приетата съдебна автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм
на настъпване на ПТП на процесната дата 01.05.2024г.
В резултат на произшествието са нанесени описаните в исковата молба
материални щети на процесния лек автомобил, собственост на ищеца. Доказването на
посочения механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се
установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-
автотехническа експертиза, както и от приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по
увреденото МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с
писмените доказателства обосновават извода, че по делото са установени механизмът
на ПТП и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Застрахователят е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно
обезщетение , с оглед твърдението , че ищецът като водач на процесното МПС е
проявил груба небрежност. Предвид съвкупния доказателствен материал по делото, в
т.ч. показанията на разпитания по делото свидетел и заключението на вещото лице,
съдът формира извод, че не е налице груба небрежност от страна на ищеца, като водач
на процесния лек автомобил.
Съдът , като съобрази горепосочените съображения за отказ от страна на
ответното дружество, констатира, че твърденият в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното ПТП и на настъпване на вредите са установени, видно от
заключението на вещото лице по приобщената по делото съдебна автотехническа
експертиза , както и от приетите по делото писмени доказателства.
Другият спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е
размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011
г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. **6/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. **86/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение **6/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и
в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността
на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като за
възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята стойноста за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
6
обезценка.
В конкретния случай обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество , като действителната стойност на
увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на
действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая
следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е
сумата от 15 548.56 лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази
на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще
се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата , възприет от
отменения закон , е възпроизведен и в новия закон.
Предвид установения размер на претърпените щети в приобщеното към
доказателствения материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа
експертиза, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на
15548.56 лв. , която сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек
автомобил.
Вследствие на изложеното , съдът намира, че предявената искова
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
Предвид направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху
присъдената главница , считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски
и надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника, срещу
когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК,
представен по делото и претендира присъждане на следните суми в общ размер от
3161,94 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса; 571,94 лв.- държавна такса по
увеличения размер на иска; 250,00 лв. и 130,00 лв-. – депозит за вещо лице и 2160,00
лв. с ДДС – изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна защита
и съдействие, като съдът намира за неоснователно релевираното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото
същото е под минималния установен размер, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК *********,
със седалище: гр. София, район р-н Оборище, бул. „Княз А. Дондуков" 68 ДА
ЗАПЛАТИ на В. М. В. ЕГН **********, с адрес: *******************
***************** ***************** сумата в размер на 15548,56 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , изразяващи се в
увреждане на калник преден десен, врата предна дясна, стъкло предна дясна врата,
праг десен, врата задна дясна, панел заден десен, въздушна възглавница странична
дясна, въздушна възглавница странична лява, ЕБ въздушна възглавница седалка
предна дясна, ЕБ въздушна възглавница задна дясна седалка, предпазен колан заден
десен и предпазен колан заден ляв, управляващ модул на въздушни възглавници,
тапицерия таван, тапицерия предна дясна облегалка, тапицерия задна дясна облегалка,
причинени в резултат на настъпило на 01.05.2024г. застрахователно събитие по
договор № *************** от **********., за Застраховка „Автогрижа", клауза
„Пълно каско" на лек автомобил марка „************", с peг. **************, ведно
със законната лихва , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-
24.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405 от Кодекс
за застраховането.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК *********,
със седалище: гр. София, район р-н Оборище, бул. „Княз А. Дондуков" 68 ДА
ЗАПЛАТИ на В. М. В. ЕГН **********, с адрес: *******************
***************** ************** сумата от 3161,94 лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8