РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500076 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1057/ 26.10.23 г. по гр. дело 96/23 г. състав на районен съд Перник
е постановил:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр. София,
бул. Македония № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от
4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, стрес и страдания,
причинени на ищеца Л. И. И. вследствие претърпян от него пътен инцидент - поради лошо
състояние на пътен участък, ненадлежно стопанисван от ответника по делото Агенция
„Пътна инфраструктура“, довело до падане на скален къс със значителни размери върху
МПС, управлявано от ищеца в движение, който къс причинява травми на ищеца, като водач,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 08.09.2022 г. /на която
ищецът поканил ответника да заплати обезщетение извънсъдебно/ до окончателното
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за неимуществени вреди -
болки, страдания и стрес, за сумата от 2 000 лева, представляваща разликата между
уважения размер от 4 000 лева и пълния предявен размер от 6 000 лева, поради
неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
1
Със същото решение са присъдени и съответни разноски.
Против описаното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез пълномощника юк Т.. По подробно изложени в
жалбата доводи се твърди, че:
I. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не се е
установила оспорената от жалбоподателя фактическа обстановка.
1. На първо място, решението било неправилно, тъй като приложените с исковата
молба снимки не съставляват годни доказателства изготвени и приобщени по съответния
процесуален ред. Неправилно и в нарушение на закона първия съд ценил изготвеното
заключение по САТЕ, тъй като същото се основавало само на твърденията на ищеца.
2. Счита се, че решението е неправилно, тъй като съдебния състав не е направил
пълна преценка на събраните доказателства и не е отчел, че в конкретния пътен участък
безспорно е била поставена обезопасителна мрежа и нарушения в целостта на същата не са
доказани от ищеца. Не е отчетено правното значение и на наличния знак предупреждаващ за
падащи предмети.
3. Неправилно районния съд е кредитирал показанията на свидетеля И. И., тъй
като същия е баща на пострадалия, а последния от своя страна не проявил нужното
внимание при преминаване в процесния участък от пътя.
II. Решението било неправилно и поради обстоятелството, че съда е уважил иска
в прекомерно завишен размер, което явно не съответства на претърпените от ищеца болки и
страдания и възприетата съдебна практика в аналогични случаи.
1. Съдът неправилно бил приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно
критериите за определяне на обезщетенията по справедливост. Не е спазено изискването на
чл.52 ЗЗД за начина на определяне на размера на неимуществените вреди. Съгласно
съдебната практика понятието „справедливост”, не е абстрактно понятие, а с свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи факт и, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде
източник на обогатяване на пострадалите. Постановление № 4/25.05.1968 г. на Пленума на
ВС, въвежда задължително изискване обезщетение за претърпени неимуществени вреди да
се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели
такива вреди”. Определен е и критерият, от който съдът следва да се ръководи, при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като при причиняването
па смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз
основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В съответствие с така изложеното жалбоподателя моли предявения иск да бъдат
2
отхвърлен изцяло и алтернативно съдът да намали определената с атакуваното решение сума
до справедлив размер- обезщетение за неимуществени вреди, поради съпричиняване.
Претендират се съответни разноски.
От въззиваемия е постъпил отговор на въззивната жалба и е изразено писмено
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Сочи, че първия съд в цялост е обсъдил всички събрани и
приети по делото доказателства, въз основа на които е формирал законосъобразни и
правилни изводи относно дължимото застрахователно обезщетение.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това.
Настоящия въззивен състав приема фактическата обстановка изцяло така, както е
посочена от районния съд, поради което не се налага нейното преповтаряне. На основание
чл.272 ГПК препраща към фактите установени от контролираната инстанция, които са
обстойно, подробно и обосновано изложени.
Възраженията по въззивната жалба са били сочени и пред районния съд, който им
е дал законосъобразен и правилен отговор.
Показанията на свидетеля И.И. не могат да бъдат изключени, като основа на
фактически изводи само поради факта, че същия е баща на ищеца. Те трябва да бъдат
преценени внимателно съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Това си задължение първия
съд е изпълнил прилежно. Данните съобщени от този свидетел са съпоставени с всички
останали доказателства, като е прието, че те кореспондират в основната си част. При тази
съпоставка не е установено И. да твърди нещо, което не може да бъде потвърдено с
показанията на другия незаинтересуван свидетел Г.Ж., със заключенията по САТЕ, съдебно
медицинската и съдебно психиатрична експертизи. Следователно, в пълно съответствие със
закона в обжалваното решение, първия съд е поставил в основата на фактическите си
твърдения и доказателствени изводи данните съобщени от И. И..
Неоснователно е и твърдението във въззивната жалба, че сочения в исковата
3
молба механизъм на реализиране на ПТП е останал недоказан. По този въпрос районния съд
е изложил подробни и убедителни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав.
Свидетеля Ж. е категоричен, че е възприел увредения автомобил в района на пътен възел
„***“ /местност ***/ и, че предно и задно панорамни стъкла са били разбити. Същевременно
свидетеля е видял и падналия къс скала между колоните отзад. Абсолютно в същия смисъл
са и твърденията на И. И.. И двамата свидетели са чули версията на пострадалия, която е
изложена непосредствено след инцидента в смисъл, че при движение въпросния камък е
паднал от високо, ударил е предния капак и е преминал през целия автомобил, отвътре. При
така изложения механизъм и описани повреди по МПС единствено възможния и логичен
извод е, че действително скалния къс е паднал от високо в процесния участък. Със
заключението по САТЕ е установено, че водача- пострадал не е имал възможност да
реагира.
След като всичко това е така, очевидно лишени от основание са твърденията в
жалбата, че скалния откос в при ПВ „***“ от републикански път I-6 е бил обезопасен чрез
поставяне на предпазни мрежи и сигнализация.
Като е приел, че предявения пред него иск с правно основание чл.49 ЗЗД е
доказан в своето основание първия съд е постановил едно правилно, обосновано и
законосъобразно решение в тази му част.
Неоснователна е и жалбата на въззивното дружество в останалата й част по
отношение оспорения размер на присъденото обезщетение.
Районния съд е отделил значително място в мотивите си по този въпрос, като
настоящия състав препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Подробно е изследван въпроса за механизма следствие на който са настъпили
неимуществените вреди, създадената с него опасност, характера и естеството на получените
травми, тяхната продължителност и перспектива. В този смисъл районния съд изцяло,
правилно, се е позовал на заключенията на вещите лица по СМЕ и СПЕ.
В тази му част обжалваното решение е в до такава степен подробно, че не се
налага неговото преповтаряне.
При всичко така изложено дотук настоящия въззивен състав намери, че районния
съд е постановил едно правилно, обосновано и законосъобразно решение, поради което не
са налице сочените с въззивната жалба основания за неговото отменяване или, алтернативно,
изменяване.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да понесе разноските за
адвокатски хонорар определен в неговия минимум съобразно Наредба № 1/2004 г. с ДДС.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 1057/ 26.10.23 г. по гр. дело 96/23 г. на
4
районен съд Перник.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София бул. Македония № 3, със
съдебен адрес *** да заплати на В. В. О. от Адвокатска колегия София сумата 840 лв. /700
лв. адв. хонорар и 140 лв. ДДС/ разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5