№ ……………………
гр. София, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Алина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14244 описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за вреди по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
с правно основание чл. 432 (1) от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Б.М. Б.твърди, че на 04.05.2019 г. около 23/20 часа в гр. София,
на бул. “Цариградско шосе” с посока на движение от бул. “Ал. Малинов” към бул.
“Павел Красов”, в района на № 120, л.а. “БМВ” с рег. № ******, управляван от К.П.
с несъобразена скорост е блъснал попътно движещия се пешеходец М.Б.С., след
което напуснал местопроизшествието. М.С.починал на мястото на ПТП. Твърди се
смъртта на М.С.- баща на ищеца, да е довела до нестихващи душевни болки и
страдания за последния. Твърди се загиналият да е бил най-добрият приятел на
ищеца, морален стожер и пример за мъж, съпруг и родител. Приживе между ищеца и
баща му съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение.
Липсата на бащата на ищеца в период на отглеждане на деца, нужда от помощ,
съвет и подкрепа, довела до непреодолима и безвъзвратна загуба. Ищецът не
спирал да плаче и не можел да намери утеха. Шокът го сринал психически. Налице
била емоционална лабилност, тревожност и изострена чувствителност. Твърди се
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил към датата на процесното
ПТП да е била застрахована от ответното дружество. Ищецът претендира осъждане
на ответника да му заплати обезщетение за претърпени болки и страдания в
резултат на смъртта на М.С.в размер на 220 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът З. “Б.И.” АД оспорва предявения
иск. Посочва, че процесното ПТП е изцяло по вина на М.С., който се е намирал на
пътното платно и/или е предприел пресичане на необозначено за това място, без
да съобрази приближаващите МПС - нарушение на чл. 108 ЗДвП, чл. 113 и чл. 32,
ал. 2 ЗДвП. Оспорва смъртта на М.С.да е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания.
Посочва, че претендираната сума е прекомерна. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка за водача
на л.а. “БМВ” с рег. № ****** към датата на процесното ПТП.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
М.Б.С. е починал на 04.05.2019 г., съставен е Акт за смърт №
254/09.05.2019 г. на СО, р-н “Искър”. Негови наследници по закон са Ж.Г.С.(съпруга),
Б.М.Б. (син) и А.М.С.(дъщеря).
В Констативен протокол № К-254/04.05.2019 г. на Отдел “Пътна полиция” на
СДВР е описано ПТП в гр. София, бул. “Цариградско шосе” в района на № 120 между
пешеходец М.Б.С. и л.а. “БМВ” с рег. № ******, управляван от К.В.П.. В протокол
за оглед от досъдебно производство № 11151/19 СДВР пр. пр. № 10579 СГП е
отразено, че пътната настилка е суха, без дупки и неравности с 4 пътни ленти и
разделенителен остров от насрещното платно. Ограничението е 80 км/ч.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.П.. Свидетелят сочи, че помни
процесното ПТП. Управлявал е автомобил “БМВ” в посока горубляне, с разрешената
скорост от 80 км/ч. Карал в средната лента от общо три ленти за движение.
Изведнъж ударил “нещо”, шокирал се и продължил по инерция. Участъкът от пътя
бил осветен с улични лампи, свидетелят карал автомобила с включени къси
светлини, ксенонови фарове. Стигнал до кръстовището с Горубляне и разбрал по
силата на удара, че е станало нещо много лошо. Позвънил на тел. 112 и съобщил
за удара. Видял, че колата пуши и явно радиаторът е повреден. Върнал се на
местопроизшествието и разбрал, че е ударил човек. Свидетелят потвърждава, че
преди удара не е видял човек, а някаква сянка до мантинелата, отляво, като
“гръм от ясно небе”, не можел да определи дали сянката минала бързо. На мястото
на удара нямало пешеходна пътека.
По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А.П.А.. Експертът дава следния най-вероятен
механизъм на ПТП: на 04.052019 г. около 23:20 часа в гр. София, по бул.
“Цариградско шосе” с посока от бул. “Ал. Малинов” към ул. “павел Красов” в
най-лява пътна лента се е движел лек автомобил “БМВ” с рег. № ******,
управляван от К.П., със скорост около 100 км/ч. Когато се е приближил към
района на № 120 в лентата за излизане от бензиностанция ОМВ е стоял
пострадалият пешеходец М.С., който изчаквал подходящ интервал между движещите
се автомобили, за да пресече платното. На мястото на удара не е имало пешеходна
пътека. След преминаване на автобус пешеходецът тръгнал да пресича с темп
спокойно тичане при скорост от около 8 км/ч, но когато се е движил в най-лява
пътна лента е ударен от предната част на л.а. “БМВ” в зоната около средата на
предна лява част. След удара пешеходецът е отхвърлен напред и е паднал върху
асфалта като се е спрял в дясната част на най-лявата лента. Водачът е реагирал
само с рязко завиване надясно, като след удара е навлязъл в най-дясната пътна
лента, но не е спрял, а е напуснал местопроизшествието. Мястото на удара е около
средата на най-лява пътна лента. Опасната зона за спиране на автомобила при
движение със скорост 100 км/ч е 102 метра. Отстоянието на л.а. “БМВ” от
момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича платното за движение до удара
е 142,78 м. Като се сравнят отстоянието на л.а. “БМВ” и опасната зона за
спиране според инж. А. водачът на автомобила е имал обективна възможност при
своевременна реакция да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието. В съдебно заседание експертът посочва, че при изготвяне на
заключението е ползвал видеоклип от процесното ПТП, намиращ се в кориците на
досъдебното производство. Това е най-добрият начин за определяне на скоростта.
В приета по делото Съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р М. се дава заключение, че в резултат на процесното
ПТП М.С.е получил съчетана травма, като уврежданията са несъвместими с живота -
разкъсване на гръбначния мозък, сърцето и аортата. Смъртта е настъпила
сравнително бързо и е била неизбежна.
За установяване на претърпените от ищеца болки и
страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
Р.М.. Свидетелката сочи, че е познавала М.С., той е бивш съпруг на сестра й Р. И..
Живеели в гр. Перник, махала Градище. Когато Б. станал на 3 години майката на М.С.го
разделила с Р.. Впоследствие М. се оженил “за една софиянка”. Въпреки раздялата
М. идвал всеки ден да види сина си. Преди 10 години Б. заминал с майка си за
Австрия и заживял там. От Австрия Б. пращал пари на баща си М.. Свидетелката
уведомила ищеца за смъртта на баща му. Ищецът се върнал за седмица, посетил
гроба на баща си и по разказ на негови приятели там припаднал.
При така приетите за установени факти, съдът
намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил БМВ“ с рег. № ******. В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени и гласни доказателства, както и от заключението на автотехническата
експертиза. Изводът, който се налага при преценка на тези доказателства е, че
водачът на лекия автомобил “БМВ“ в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е управлявал
МПС със скорост от 100 км. в час и не е спрял при при възникнала опасност за
движението - чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП. Събраните доказателства
установяват, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
появата на пешеходеца на пътното платно и своевременно да намали скоростта, при
необходимост - да спре. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. в
частта, в която се сочи внезапна поява на пешеходеца пред автомобила вероятно
от лявата страна на автомобила. В тази част същите съставляват защитна теза на
деликвента и не кореспондират на установения от вещото лице механизъм на ПТП.
Недостоверни са показанията и в частта, в която се твърди водачът да е
управлявал автомобила със скорост в рамките на разрешената - от 80 км/ч. Самия
деликвент обаче сочи да не е възприел пешеходецът до момента на удара, което
сочи липса на внимание с оглед нормативното задължение за спиране при поява на
опасност. До ударът пешеходецът е пресякъл три от пътните ленти, движейки се от
дясно наляво спрямо автомобила. Ето защо изолирани са показанията в частта за
внезапната поява на “силует”.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил “БМВ”. Ето защо съдът
приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
Същевременно съдът намира за основателно възражението
за съпричиняване. Пострадалият М.С.е предприел пресичане на столичен булевард с
натоварено движение, осъществявано при висока допустима скорост - 80 км/ч, в
тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи. На мястото на удара не е
имало пешеходна пътека, светофар или подлез. Решението на пешеходецът да
притича пред автомобила, който е шофирал с висока скорост в крайна лява лента,
е в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и ал. 2, задължаваща
го преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с приближаващите се
пътни превозни средства. С това си поведение пострадалият е съпричинил 50%
вредоносния резултат - настъпилата смърт.
Ищецът е син на починалия М.С.. От разпита на свидетелката Мирчева се установява, че ищецът е
имал близка връзка със своя баща. Въпреки раздялата М.С.е продължавал да
посещава сина си и да поддържат отношения. Същевременно съдът отчита, че М.С.е
сключил граждански брак, от който има и дъщеря. Ищецът на свой ред е заживял с
майка си в Австрия. Няма доказателства през последните 10 години с каква
честота и по какъв начин баща и син са поддържали връзка, свидетелката няма
преки впечатления за състоянието на ищеца след смъртта на баща му, какъв е периодът
на страдание, с каква интензивност, дали и как е засегнат живота на ищеца -
социален кръг, трудоспособност, психично здраве, промяна в начина на живот и
т.н., съответно за колко време.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и
доказания начин, по който тя е приела смъртта на детето си. Съдът съобразява
също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна и добрите отношения между ищеца
и баща му. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща
на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. Същевременно съдът отчита, че ищецът не е живеел в едно
домакинство с баща си, а за дълъг период от време - в друга държава. Събраните по делото гласни доказателства сочат ищецът
да е запазил връзка със своя баща, но от същите не
може да се заключи колко често двамата са се срещали, поддържали ли са и с каква интензивност опосреден контакт
(телефон или друго средство за комуникация). Не се установява смъртта на М.С.да е довела до промяна в начина на живот на ищеца Не
се установиха твърдяните в исковата молба психически срив, емоционална
нестабилност, тревожност, изживян шок.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 90 000 лева отговаря на принципа на справедливост
и е от естество да компенсира претърпените вреди, като при съобразяване
на определения % съпричиняване същият следва да бъде уважен за сумата от 45000
лв.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава при съобразяване на чл. 497 КЗ, а
именно - 22.08.2019 г.
По
отговорността за разноски:
Ищците е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски с определение от 4.12.2019 г.
Ответникът следва да заплати в полза на
пълномощника на ищците, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 1 423,20 лв.
с ДДС (7116х0,2).
Ищецът дължи заплащане на сторените от ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Депозитът от 75 лв. не е изплатен
на свидетеля и подлежи на връщане. Ищецът дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение с ДДС в размер на 5692,80 лв. с ДДС (7116х0,8), както и разноски
за експертиза в размер на 160 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1800 лв., както и разноски
в размер на 140 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество “Б.И.” АД,
ЕИК ******да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********
на основание чл. 432,
ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 45 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от смъртта на М.Б.С. при
пътно-транспортно произшествие от 04.05.2019 г. в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. “БМВ” рег. № ******,
чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размери от 220000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати на в
полза на Софийски градски съд, на
основание чл.
78, ал.6 от ГПК
сумата 1940 лева - държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати на адвокат М.Н. от САК на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. сумата
1
423,20 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК ******на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 5852,80 лв. -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен
съд.
Съдия: