Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16392 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 3.10.2018 г., постановено по гр. дело № 67981/ 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ е осъдено да
заплати на основание чл.200 КТ на А.Т.А. /ЕГН **********/ сумата 85 720 лв., представляваща обезщетение
за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- негова
съпруга, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната
за такава с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г., до
окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 571.47 лв.- разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска, като
искът по чл.200 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв. Със
същото решение „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ е осъдено да заплати на И.А.А. /ЕГН **********/
на основание чл.200 КТ сумата 105 720 лв., представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.-
нейна майка, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука,
призната за такава с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София-
град, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г.,
до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 528.60
лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като искът по чл.200 КТ е отхвърлен
до пълния предявен размер от 200 000 лв. С решението „В.“ АД- *** /ЕИК ******/
е осъдено да заплати на Б.В.Г. /ЕГН **********/ на основание чл.200 КТ сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение
за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- нейна
дъщеря, настъпила на 01.10.2014 г. в резултат на трудова злополука, призната за
такава с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г., до
окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 333.33
лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като искът по чл.200 КТ е отхвърлен до
пълния предявен размер от 150 000 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците са
осъдени да заплатят на ответника „В.“ АД следните разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете им: А.А.- сумата 2 628.34 лв.,
И.А.- сумата 3315.51 лв., и Б.Г.- сумата
4 088.89 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „В.“
АД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 10 800 лева, представляваща
дължима държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от А.Т.А., И.А.А. и Б.В.Г. /ищци по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника
разноски, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните по
делото обезщетения, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане.
Въззиваемата страна „В.“ АД- *** /ответник по делото/
оспорва жалбата на ищците и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени
са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част /части/.
Решението в обжалваната от ищците А.А. и Б.Г.
отхвърлителна част следва да бъде частично отменено, поради несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции относно размера на следващите им се
обезщетения за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ. В частта, в която са
отхвърлени претенциите на ищцата И.А., поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции относно размера на следващото й се обезщетение по чл.200 КТ,
обжалваното първо-инстанционно решение следва да бъде потвърдено /чл.272 ГПК/.
Предмет на настоящото въззивно производство
са предявените от А.А., И.А. и Б.Г. искове по чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване
на търпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от психическо
естество, причинени от смъртта на М.П.А.- съпруга на първия, майка на втората и
дъщеря на третата, и акцесорни искове по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за
присъждане на лихви за забава върху претендираните главници, които са частично
отхвърлени с обжалваното първоинстанционно решение.
Спорни пред въззивния съд са въпросът за
размера на дължимите на ищците за търпените в следствие настъпилата на 1.10.2014
г. смърт на М.П.А. от трудова злополука неимуществени вреди /болки и страдания/
обезщетение по чл.200, ал.1 КТ и за наличието на предпоставки за намаляване на
определените на А.А. и И.А. обезщетения с изплатените преди завеждане на делото
застрахователни обезщетения за процесната трудова злополука. Съобразно нормата
на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на работодателя- ответник на основание чл.200 КТ /наличие на
трудово правоотношение между страните по делото; трудова злополука, претърпяна
от работника през времетраене на трудовото правоотношение, довела до смъртта му
/в настоящия случай/; претърпени от работника, респ. от неговите наследници
вреди /в случая- неимуществени/; и причинна връзка между трудовата злополука и
вредата/ не може да бъде пререшаван от въззивния съд. Непререшаемостта на тази
част от спора е предпоставена от обстоятелството, че е налице влязла в сила
част от постановеното от СРС решение, по което към настоящия момент е формирана
сила на присъдено нещо по приложението на чл.200 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД
в отношенията между страните.
Размерът на неимуществените вреди и на
дължимото за тях обезщетение по чл.200 КТ /доколкото се касае за вземане,
породено от непозволено увреждане/ се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото.
По
делото не е спорно, а се установява и въз основа на събраните писмени
доказателства, че на 1.10.2014 г. около 17.00 часа в Завод за обезвреждане на
боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур“ в с. Горни Лом, общ.
Чупрене, област Видин, собственост на ответното дружество „В.“ АД, избухнал
взрив в цех „Утилизация“, вследствие на който загинали общо 15 души, между
които и М.П.А.- съпруга на ищеца А.А., майка на ищцата И.А. и дъщеря на ищцата Б.Г..
Не
е спорно, а се установява от доказателствата и че починалата М.П.А. и ответникът
„В.“ АД са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по
силата на Трудов договор № 67/ 18.06.2014 г., по който А. заемала длъжността
„машинен оператор, производство на експлозивни вещества“ в завода в с. Горни
Лом.
Видно
от Удостоверение за наследници № АО-01-18-3102/1/ 14.11. 2016 г., издадено от
Община Чупрене, ищците А.Т.А. и И.А.А. са законни наследници на починалата на
1.10.2014 г. М.П.А.- съпруг и дъщеря, като не е спорно между страните и че ищцата
Б.В.Г. е майка на загиналата М.П.А..
С
Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, издадено на основание
чл.60, ал.1 КСО, процесната злополука, при която на 1.10.2014 г. настъпила
смъртта на М.П.А., е призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО, като е прието, че
е станала през време и във връзка с извършваната работа- утилизация на
противопехотни мини, и че е довела до смъртта на А..
С
Решение от 15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 275/ 2014 г. на Районен съд-
Белоградчик, на основание чл.58 ЗГР е признато за установено по отношение на
Община Чупрене, че смъртта на 15- те загинали при посочената по- горе злополука,
между които и М.П.А., е настъпила на 01.10.2014 г. в 17.00 часа, като е
разпоредено да бъдат съставени актове за смърт на всяко от лицата.
Представени
са по делото и Застрахователна полица № 58000061 3813, справка от ЗК „Уника“ от
11.11.2014 г., писмо от ЗК “Уника“ от 18.05.2018 г. и 4 броя платежни
нареждания, от които се установява, че на 22.10.2014 г. и 17.11.2014 г., т.е.
непосредствено след злополуката, при която е загинала М.А., на ищците А.А. и И.А.
са били изплатени застрахователни обезщетения по задължителна застраховка
„Трудова злополука“, сключена от работодателя „В.“ АД със ЗК „Уника“ АД, в
размер на по 14 280 лв. на всеки от тях.
В
първоинстанционното производство са събрани и доказателства във връзка с
направено от ответното дружество възражение за съпричиняване на вреденосния
резултат, като са изслушани и две съдебни експертизи- взриво- технически
експертизи, чиито експертни заключения не подлежат на обсъждане от въззивния
съд, тъй като възражението по чл.201, ал.2 КТ не се поддържа във въззивното
производство /отговор на въззивната жалба на „В.“ АД/.
Въз
основа на събраните в процеса гласни доказателства се установява следното
относно взаимоотношенията на загиналата М.А. с тримата ищци и претърпените от
последните болки и страдания:
Свидетелите
Е.Б.- първа братовчедка на загиналата М.А., А.И.- приятелка и съученичка на
ищцата И.А., и П. С.- приятел на семейството на А. и М.А., сочат, че
семейството на починалата живеело заедно в гр. Видин. Майка й се разболяла и тя
се преместила при нея в с. Средогрив, за да я гледа. Намерила си и работа в
завод „Миджур“, за да помага финансово на семейството си. Живеели задружно,
помагали си, грижели се един за друг. А. и И. също ходели в с. Средогрив от
петък до неделя. Смъртта на М.А. била шок за близките й. Били много разстроени,
изживявали тежко загубата. Плачели и не вярвали, че се е случило. И. била
ученичка и й предстоял абитуриентски бал, но отказала да празнува заради
смъртта на майка си. Б. останала сама в селото, в което живеела. М.била
единствената й дъщеря. По данни на св. Б.Б. все още не можела преживее
събитието и едва ли щяла да го преживее. След смъртта й за нея се грижели от „социално
подпомагане“, като в почивните дни й помагали и И. и А.. М.нямала здравословни
проблеми. А. също преживявал тежко смъртта на съпругата си. Работел като шофьор
и през месеца след смъртта на М.друг негов колега го придружавал при
пътуванията, предвид състоянието му. И понастоящем ищцата И.А. страдала от
смъртта на майка си.
По въпроса за съдържанието на понятието
справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС,
намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и в Тълкувателно решение № 3/
22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС- ОСГК, и е установена
константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която
справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост
изисква в най- пълна степен да бъдат компенсирани вредите на увреденото лице.
Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на
пострадалото лице, като размерът
на обезщетението се
определя от съда
съобразно обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието
„вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл-
като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.
Релевантни
за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД- по справедливост, в настоящия
случай са факти и обстоятелства, като: степен на родство, обстоятелството дали
ищците и пострадалият са били едно семейство и са живели в едно домакинство, взаимоотношенията
помежду им, емоционалните страдания на ищците, продължителността и интензитета
им, социалното положение и обществените условия в страната.
Ищците
А.А. /на 52 г. към датата на злополуката/, И.А. /18 г./ и Б.Г. /85 г./ са
съпруг, пълнолетна дъщеря /навършила 18- г. възраст четири месеца преди
злополуката/ и майка на загиналата М.А., които са били семейство и са живели с нея
в едно домакинство. Загиналата М.А. е била на 51- годишна възраст при
настъпване на злополуката, живеела от 30 години с ищеца А.А.- неин съпруг, от
брака им е родено едно дете- ищцата И.А., която навършила 18- годишна възраст
няколко месеца преди трагичния инцидент и била ученичка последна година, с
предстоящ абитуриентски бал. Злополуката, при която загинала М.А., представлява
избухване на взрив в цех „Утилизация“ в Завод за обезвреждане на боеприпаси и производство
на взривни вещества „Миджур“ в с. Горни Лом, общ. Чупрене, област Видин,
собственост на ответното дружество „В.“ АД, на 1.10.2014 г., при който загинали
общо 15 души, между които и М.А.. Събитието било шокиращо за тримата ищци, емоционалните
им страдания били интензивни и продължителни, като към м.05.2018 г.- според
събраните по делото гласни доказателства, не са отшумели. Много тежко преживявали
загубата на М., с която живели задружно, имали чудесни отношения и разчитали на
нейната духовна и физическа подкрепа. Тези релевантни факти и обстоятелства са
установени въз основа на свидетелските показания на св. Е.Б. /преценени при
условията на чл.172 ГПК/, А.И. и П. С., които в случая следва да бъдат взети
предвид като обективни, представящи непосредствени впечатления от взаимоотношенията
на тримата ищца със загиналата и състоянието им, следващо процесната злополука,
последователни, логични, взаимодопълващи се и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства.
Въззивният
съд споделя съображенията на първоинстанционния съд, че загубата на тримата
ищца от смъртта на М.А. им е причинила значителни болки и страдания с характер
на неимуществени вреди. Ищецът А. останал без подкрепата на съпругата си, която
била в добро здраве и в разцвета на силите си, грижовна майка и съпруга, с
която живеели сговорно, в разбирателство и взаимна подкрепа. Ищцата И.А.
загубила грижовна, любяща и всеотдайна майка, нейна духовна, емоционална и материална
подкрепа. Ищцата Б.Г. загубила единственото си дете, грижовна дъщеря, която към
датата на злополуката полагала и непосредствени грижи за нея, като дори се
преместила да живее при нея, променяйки и работното си място. Тримата имали дълбока
връзка с починалата, основана на обич, разбирателство и подкрепа. Внезапната й смърт
била изключителен шок за тях, като обстоятелствата, при които настъпила смъртта
й, допълнително увеличили интензитета на преживените от тях болки и страдания.
Относно търпените от ищцата Б.Г. неимуществени вреди въззивният съд споделя
съображенията на първоинстанционния съд, че загубата на дете, независимо от
неговата възраст, винаги е съпроводена с интензивни душевни болки и страдания. Събрани
са по делото доказателства за вредите, търпени от Б.Г. вследствие смъртта на М.А.,
като въз основа на гласните доказателства /св. показания на Е.Б., А.И. и П. С./
се установява, че същата- майка на загиналата, на 85- г. възраст към датата на
инцидента, която била болна, придвижвала се с проходилка, не виждала добре,
нуждаела се от непосредствени грижи, заради което именно М.се преместила да
живее при нея в с. Средогрив няколко месеца преди злополуката, останала без
духовната и физическа подкрепа на единственото си дете.
При съобразяване на горните обстоятелства, за
търпените болки и страдания от психическо естество съобразно диспозитивното
начало, по преценка на настоящия съд на ищеца А.А. следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000
лв., на ищцата И.А.- обезщетение в размер на 120 000 лв. /т.е. в
определения от СРС размер/, и на ищцата Б.Г.- обезщетение в размер на 90 000
лв., отговарящи на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията с
предоставянето на други блага, тъй като тези вреди са неоценими. С оглед
критерия за справедливост, съдът счита, че именно така определените размери на
обезщетенията биха имали значението да компенсират преживените от ищците болки
и страдания.
Правилно е прието в обжалваното решение, че
от определените от съда по реда на чл.52 ЗЗД обезщетения по чл.200 КТ следва да
бъдат приспаднати получените от ищците А.А. и И.А. застрахователни обезщетения.
Необоснован е доводът им, поддържан във въззивната жалба, че определяйки
размера на предявените по съдебен ред претенции, са приспаднали заплатените им
преди завеждане на делото застрахователни обезщетения. Независимо от
извършените още през 2014 г., непосредствено след инцидента, застрахователни
плащания, в подадената на 27.09.2017 г. искова молба такива твърдения или
признание на такива релевантни факти от тях не са направени, поради което и по
общото правило на чл.200, ал.4 КТ правилно е постановено намаляване на
определените от СРС обезщетения с получените от посочените двама ищци
застрахователни обезщетения.
При горните съображения, предвид приетите от
настоящата въззивна инстанция изводи, предявеният от А.А. иск по чл.200, ал.1 КТ като основателен следва да бъде уважен за сумата 105 720 лв. /120000 –
14 280 = 105 720 лв./, а за разликата до пълния предявен по делото
размер от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Сумата 20 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от психическо естество/, надхвърляща
определеното от СРС обезщетение, следва да бъде присъдена на ищеца А. с
настоящото въззивно решение, ведно с лихви за забава от датата на увреждането
/чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й изплащане.
Предявеният от И.А. иск по чл.200, ал.1 КТ е
основателен за сумата 105 720 лв., определена след приспадане на заплатеното й
преди завеждане на делото застрахователно обезщетение, а за разликата до пълния
предявен по делото размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Предвид
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции относно размера на дължимото на
посочената ищца обезщетение, други суми с настоящото въззивно решение не следва
да й бъдат присъдени.
Предявеният от Б.А. иск по чл.200, ал.1 КТ е
основателен за сумата 90 000 лв., поради което и сумата 40 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от психическо естество/,
надхвърляща определеното от СРС обезщетение, следва да й бъде присъдена с
настоящото въззивно решение, ведно с лихви за забава от датата на увреждането
/чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й изплащане. За разликата над
сумата 90 000 лв. до пълния предявен по делото размер от 150 000 лв. искът
на Г. по чл.200, ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, поради частично несъвпадане
на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора
постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният от А.А. иск по чл.200 КТ е отхвърлен за сумата 20 000 лв.-
горница над сумата 85 720 лв. до размер на сумата 105 720 лв., и
вместо това да бъде постановено решение за присъждане на сумата 20 000
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането /чл.86 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД/- 1.10.2014 г., до окончателното й изплащане. Постановеното от
СРС решение следва да бъде отменено и в частта, в която предявеният от Б.Г. иск
по чл.200 КТ е отхвърлен за сумата 40 000 лв.- горница над сумата 50 000
лв. до размер на сумата 90 000 лв., и вместо това да бъде постановено решение
за присъждане на сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на увреждането /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/- 1.10.2014 г., до
окончателното й изплащане. В останалата обжалвана от А.А. и Б.Г. част /части/,
в която са отхвърлени предявените от А. искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за
горницата над сумата 105 720 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.,
претендирана ведно с лихва за забава от датата на увреждането, и предявените от
Г. искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за горницата над сумата 90 000 лв. до пълния
предявен размер от 150 000 лв., претендирана ведно с лихва за забава от
датата на увреждането, решението като правилно следва да бъде потвърдено. В обжалваната
част, в която са отхвърлени предявените от И.А. искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, а именно за горницата над сумата 105 720 лв. до пълния предявен размер от
200 000 лв. и за законната лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на увреждането /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/- 1.10.2014 г., до
окончателното й изплащане, решението като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора следва да бъде
преразпределена и отговорността за разноски между страните в частта им, касаеща
разноските на ищците А.А. и Б.Г. и разноските на ответника „В.“ АД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца А.А.
следва да бъде присъдена допълнително сумата 133.35 лв.- разноски за първо-
инстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете /при общ размер
на дължимите разноски- 704.82 лв./.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата Б.Г.
следва да бъде присъдена допълнително сумата 266.69 лв.- разноски за първо-
инстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете /при общ
размер на дължимите разноски- 600.02 лв./.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
дължимите от ищеца А.А. на ответника „В.“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК следва
да бъдат редуцирани до 1 337.16 лв., поради което и обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която А.А. е осъден да заплати на „В.“ АД
разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 1 337.16 лв. до 2 628.34 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
дължимите от ищцата Б.Г. на ответника „В.“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъдат редуцирани до 1 811.89 лв., поради което и обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която Б.Г. е осъдена да заплати на
„В.“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 1 811.89 лв. до 4 088.89
лв.
Горепосочените разноски на ответника са
определени при уважаване на направеното от въззивниците А. и Г. възражение за
прекомерност на разноските за адвокатски възнаграждения, чиито размери са
редуцирани до минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата към м.03.2018 г.
редакция/- чл.7, ал.2, т.5, размер от 4 530 лв. /при материален интерес на
исковете им от 150 000 лв./.
В частта относно присъдените на ответника „В.“
АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК, платими от ищцата И.А., обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство имат въззивниците А.А. и Б.Г.
и въззиваемото дружество „В.“ АД. Искане за присъждането на разноски от страна
на въззивниците не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не
следва да бъдат присъдени.
Въззиваемата страна претендира заплащането на
разноски за адвокатски възнаграждения, както следва: 2 460 лв.- от
въззивника А.А., 3 360 лв.- от въззивницата И.А., и 3 530 лв.- от
въззивницата Б.Г., които са в минималните предвидени в Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата към м.07.2019
г. редакция/- чл.7, ал.2, т.4, размери. При това положение, предвид частичното
отхвърляне на подадените от А.А. и Б.Г. въззивни жалби, въззивникът А. дължи да
заплати на „В.“ АД сумата 1 694.60 лв.- разноски за въззивното производство, а
въззивницата Б.Г.- сумата 2 118 лв.- разноски за въззивното производство. Предвид
отхвърлянето /изцяло/ на подадената от И.А. въззивна жалба, на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК същата дължи да заплати на „В.“ АД сумата 3 360 лв.-
разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „В.“
АД дължи да заплати по сметка на СГС допълнително държавна такса върху
уважените с настоящото решение искове в размер на 2 500 лв. За въззивното
обжалване дружеството дължи да заплати държавна такса в размер на 1 250 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 3.10.2018
г., постановено по гр. дело № 67981/ 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, в
обжалваната част /части/, а именно:
-
в частта, в която предявените от А.Т.А.
/ЕГН **********/ срещу „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ искове по чл.200, ал.1 КТ и
чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД са отхвърлени
за сумата 20 000 лв.- горница над присъдената сума от 85 720 лв. до размер на сумата
105 720 лв. /определена от СГС/, представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- негова съпруга,
настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната с Разпореждане
№ 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, и за законната лихва върху
сумата 20 000 лв., считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г., до
окончателното й изплащане;
-
в частта, в която предявените от Б.В.Г.
/ЕГН **********/ срещу „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ искове по чл.200, ал.1 КТ и
чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД са отхвърлени
за сумата 40000 лв.- горница над присъдената сума от 50 000 лв. до размер на сумата 90 000 лв.
/определена от СГС/, представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.-
нейна дъщеря, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука,
призната с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, и за
законната лихва върху сумата 40 000 лв., считано от деня на увреждането-
01.10.2014 г., до окончателното й изплащане;
- в
частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Т.А. е осъден да заплати на
„В.“ АД разноски за първо-инстанционното производство над сумата 1 337.16 лв.
до 2 628.34 лв.; и
- в
частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК Б.В.Г. е осъдена да заплати на
„В.“ АД разноски за първо-инстанционното производство над сумата 1 811.89 лв. до 4 088.89 лв.,
и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В.“ АД- *** /ЕИК ******/
да заплати на А.Т.А. /ЕГН **********/
на основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/- горница над
присъдената от СРС сума от 85 720 лв. до размер
на сумата 105 720 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени
вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- негова съпруга, настъпила на
01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната с Разпореждане №
17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, ведно със законната лихва върху сумата 20 000 лв., считано от деня на
увреждането- 01.10.2014 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В.“ АД- *** /ЕИК ******/
да заплати на Б.В.Г. /ЕГН **********/
на основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/- горница над
присъдената от СРС сума от 50 000 лв.
до размер на сумата 90 000 лв., представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.-
нейна дъщеря, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука,
призната с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, ведно
със законната лихва върху сумата 40
000 лв., считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „В.“ АД- *** /ЕИК ******/
да заплати на А.Т.А. /ЕГН **********/
допълнително сумата 133.35 лв. /сто
тридесет и три лева и 35 ст./- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.“ АД- *** /ЕИК ******/
да заплати на Б.В.Г. /ЕГН **********/
допълнително сумата 266.69 лв. /двеста шестдесет и шест лева и
69 ст./- разноски за първо-инстанционното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.“ АД- *** /ЕИК ******/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 2 500 лв. /две
хиляди и петстотин лева/- държавна такса
върху уважената част от исковете, и сумата
1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/- държавна такса върху уважената част от жалбата, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.10.2018
г., постановено по гр.д.№ 67981/ 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, в
останалата обжалвана част /части/, а именно:
-
в частта, в която предявените от А.Т.А.
/ЕГН **********/ срещу „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ искове по чл.200, ал.1 КТ и
чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД са отхвърлени
за горницата над присъдената сума от 105 720 лв.
до пълния предявен размер от 150 000 лв. /или за сумата 44 280 лв./, претендирана като обезщетение за
търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- негова
съпруга, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната
с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, и за законната
лихва върху сумата 44 280 лв., считано от деня на увреждането- 01.10.2014
г., до окончателното й изплащане;
-
в частта, в която предявените от И.А.А.
/ЕГН **********/ срещу „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ искове по чл.200, ал.1 КТ и
чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД са отхвърлени
за горницата над присъдената сума от 105 720 лв.
до пълния предявен размер от 200 000 лв. /или за сумата 94 280 лв./, претендирана като обезщетение за
търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- нейна
майка, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната с
Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, и за законната
лихва върху сумата 94 280 лв., считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г.,
до окончателното й изплащане;
-
в частта, в която предявените от Б.В.Г.
/ЕГН **********/ срещу „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ искове по чл.200, ал.1 КТ и чл.86
вр. чл.84, ал.3 ЗЗД са отхвърлени за
горницата над присъдената сума от 90 000 лв.
до пълния предявен размер от 150 000 лв. /или за сумата 60 000 лв./, претендирана като обезщетение за
търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- нейна
дъщеря, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната с
Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, и за законната
лихва върху сумата 60 000 лв., считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г.,
до окончателното й изплащане;
- в
частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Т.А. е осъден да заплати на
„В.“ АД разноски за първо-инстанционното производство в размер на 1 337.16
лв.;
- в
частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК И.А.А. е осъдена да заплати на
„В.“ АД разноски за първо-инстанционното производство в размер на 3 315.51 лв.;
- в
частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК Б.В.Г. е осъдена да заплати на
„В.“ АД разноски за първо-инстанционното производство в размер на 1 811.89
лв.
Решението по гр.д.№ 67981/ 2017 г. на
СРС, ІІ ГО, 77 състав, като необжалвано е влязло
в сила в останалата му /осъдителна/ част.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.