№ 13
гр. Шумен , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500123 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260085/18.12.2020г. по гр.д.№466 по описа за 2019г. на ВПРС , съдът е
осъдил Г. В. К. да заплати на „Ралица експорт“ ЕООД гр.В.П. сумата от 966.96лв.
представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ , като е отхвърлил иска за разликата над
присъдената сума от 966.90лв. до пълният претендиран размер от 1530лв. ,поради
прихващане със сумата от 563.04лв. ,представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 24 дни общо за 2016г., 2017г., 2018г., на осн.чл.224 ал.1 от КТ , осъдил е
Г. В. К. да заплати на „Ралица експорт“ ЕООД гр.В.П. сумата от 291.47лв. разноски ,
осъдил е „Ралица експорт“ ЕООД гр.В.П. да заплати на Г. В. К. сумата от 125.12лв.
разноски по делото , осъдил е „Ралица експорт“ ЕООД гр.В.П. да заплати сумата от 92лв.
разноски за експертиза и е осъдил Г. В. К. да заплати сумата от 158лв. разноски за
експертиза.
Решението е обжалвано от ищеца „Ралица експорт“ ЕООД гр.В.П. , действащо ,чрез
пълномощника си адв.М. Я. в частта му с която е отхвърлен иска на ищеца по чл.221 ал.2 от
КТ за разликата над 966.96лв. до 1275.02лв. за сумата от 308.06лв. ,поради извършено
прихващане с насрещното вземане на ответника за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск , което обезщетение било основателно само до размера на
сумата от 254.98лв. за 11 работни дни , поради което и същото следвало да се намали от
сумата 563.04лв. на 254.98лв. и за разликата над 254.98лв. до 563.04лв. за сумата от
1
308.06лв. възражението за прихващане на ответника да се отхвърли , като неоснователно.
Въззиваемата страна Г. В. К. не е депозирала отговор на въззивната жалба , като не се
явява и в съдебното заседание .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна .
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предмет на настоящото въззивно производство е само сумата от 308.06лв. до който
размер ответникът е обжалвал възражението за прихващане направено от ответницата по
делото и за която сума възражението било неоснователно и следвало да се отхвърли.
По делото не е спорно ,че ищцата е работила при ответника от 11.07.2016г. , като
трудовото й правоотношение е било прекратено , поради дисциплинарното й уволнение. Не
е налице спор , че ответницата не е ползвала полагащият й се пратен годишен отпуск в
размер на 24 работни дни от които от полагащи се за 2016г. 10 дни е ползвала 5 дни , от
полагащи се за 2017г. 20 работни дни е ползвала 12 работни дни и за полагащи се за 2018г.
18 работни дни е ползвала 7 работни дни или остават за ползване и не са били ползвани 5
работни дни за 2016г., 8 работни дни за 2017г. и 11 работни дни за 2018г. Във въззивната си
жалба работодателят твърди ,че отпуската следваща се на ответницата за 2016г. и за 2017г. е
погасена по давност на осн.чл.176 а ал.1 от КТ и на ответницата се следвало обезщетение по
чл.224 от КТ само за 11 работни дни за 2018г. в размер на 254.98лв. Отправеното от
ответницата възражение за прихващане за неползван платен годишен отпуск от 2016г. до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, било недопустимо , не било
отправено по надлежният ред било необосновано и изтекло по давност.
Съдът констатира , че ищецът е направил възраженията си за нередовност на
възражението за прихващане и за погасяване на правото на обезщетение на ответницата на
осн.чл.176а ал.1 от КТ пред ВПРС едва в пледоарията си при приключване разглеждането на
делото. Поради това и ШОС счита тези възражения за преклудирани и за недопустими, като
давността не се прилага служебно, а само при своевременно и редовно направено
възражение от насрещната страна. ВПРС с определението си по чл.140 от ГПК е приел за
разглеждане възражението за прихващане на ответницата за неползван отпуск за периода от
2016г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение , разпределил е
доказателствената тежест по това възражение и е поставил задача на вещото лице по СИЕ за
2
установяване на размера му. Ищецът е получил преди първото по делото съдебно заседание
препис от определението на съда и от отговора на ответника. В първото съдебно заседание
ищецът следва да заяви становището си по отговора на ответника , да направи
възраженията си по доклада и всичките си искания и възражения произтичащи от
релевираните до този момент факти. Следователно ищецът е следвало да направи
възражението си за нередовност на възражението за прихващане и за погасяване по давност
на правото на обезщетение по чл.224 от КТ на ответницата в първото по делото съдебно
заседание. Това не е било направено въпреки ,че ВПРС е указал на страните последиците по
чл.143 ал.3 от ГПК , а именно ,че страните са длъжни да направят и да обосноват всичките
си искания и възражения и да вземат становище по твърденията на другата страна за
наличието на определени обстоятелство. Ищецът не е имал възражения и по направеният
доклад по делото в първото по делото съдебно заседание.
Предвид гореизложеното съдът счита, че възраженията на ищеца срещу
възражението за прихващане на ответницата са преклудирани и не следва да се разглеждат.
От заключението на вещото лице по назначената пред ВПРС СИЕ се установява , че
ищцата има неползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни за 2016г., 2017г. и
за 2018г. и размера на обезщетението по чл.224 ал1 от КТ възлиза на сумата от 563.04лв.
Същото е дължимо в този размер и правилно ВПРС е извършил прихващане до размера на
тази сума.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд, то решение
на ВПРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото за
въззивната инстанция , а въззиваемата страна не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260085/18.12.2020г. по гр.д.№466 по описа за 2019г.
на ВПРС в останалата му обжалвана част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4