№ 352
гр. Перник, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105160 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 109 от ЗС, чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Образувано е по искова молба от А. В. Д., ЕГН ********** от гр. ***
срещу К. В. П., ЕГН ********** от гр. ***
Ищцата твърди, че по силата на давностно владение е собственик на втори
етаж, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, от масивна вилна
сграда, която съгласно одобрения архитектурен проект се състои от сутерен и
два етажа със застроена площ от 45.00 кв. м., построена в съсобственото и с
ответника дворно урегулирано място, находящо се в село ***,
представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по
регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г.,
целият с площ от 1005 кв. м., при граници: улица, П.П,С.И. и С. П., както и на
½ ид. ч. от сутерена и на съответните идеални части от общите части на
сградата.
Сочи, че ответникът също по силата на давностно владение, е собственик
на първи етаж, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел от същата
масивна вилна сграда, която съгласно одобрения архитектурен проект се
състои от сутерен и два етажа със застроена площ от 45.00 кв. м., построена в
съсобственото на страните дворно урегулирано място, находящо се в село
***, представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по
регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г.,
целият с площ от 1005 кв. м., при граници: улица, П.П,С.И. и С. П., както и на
½ ид. ч. от сутерена и на сътоветните идеални части от общите части на
сградата.
Сочи, че поради силно влошени отношения с ответника, датиращи от 2013
1
г. съвместното ползване на дворното място е невъзможно. Твърди, че имотът
се ползва само от ответника. Излага, че последният препятства достъпа на
ищцата до собствения и жилищен етаж от сградата, като е запушил входа до
него със стари мебели и други непотребни вещи. В дворното място е
разположил стар бракуван автомобил, с боклуци около него, а в средата на
двора е монтирал железен басейн, който е мръсен и създава неприятна
миризма. Сочи, че ответникът е запушил втората входна врата до дворното
място с мрежа, която е запоил.
Исканията към съда са както следва:
На основание чл. 109 от ЗС да осъди ответника да премахне поставения от
него зад входната врата гардероб и щайги с буркани, с които неоснователни
действия пречи на ищцата да използва собствения си втори етаж от масивна
вилна сграда, построена в парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по
регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г.,
както и да премахне поставения в дворното място стар бракуван автомобил и
железен басейн, които неоснователни действия пречат на ищцата да ползва
съсобственото дворно място, представляващо парцел IV, отреден за имот с
пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед №
III-145/22.02.1979 г.;
На основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от общо 6600 лв./по 100 лв. месечно/, представляваща обезщетение за
лишаването и от право да ползва съсобствения недвижим имот,
представляващ парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по
регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г. за
периода от 01.04.2017 г. до 28.09.2022 г.;
На основание чл. 32, ал. 2 от ЗС да разпредели между страните ползването
на съсобственото дворно място, представляващо парцел IV, отреден за имот с
пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед №
III-145/22.02.1979 г. за периода от 01.04.2017 г. до 28.09.2022 г. при квоти по
½ ид. ч. за всеки.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 19.12.2022 г. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор .
Ответникът оспорва предявените искове.
Признава твърдението на ищцата, че всяка от страните е самостоятелен
собственик на отделен етаж от вилната сграда, като дворното място, в което е
построена последната е съсобствено между тях при части по ½ за всеки.
Оспорва твърдението, че само той ползва дворното място. Сочи, че
недвижимият имот винаги се е ползвал съвместно от него и от ищцата.
Излага, че той отсяда във вилния имот веднъж в годината през лятото за
няколко последователни дни през юни, юли или август.
Твърди, че ищцата никога не го е уведомявала, че иска обезщетение за
лишаване от ползването на имота. Сочи, че такова е дължимо от писменото
му поискване, каквото не е отправяно към него.
Оспорва извършването от негова страна на неоснователни действия, които
да пречат на ищцата да ползва собствения и жилищен етаж или дворното
място. Твърди, че в двора няма железен басейн, а бракуваният лек автомобил
не е негов и също вече не се намира в дворното място. Сочи, че зад входната
врата за втория етаж действително е поставен бюфет, но това е сторено още
от родителите на страните и не е резултат от негови действия.
2
Не възразява срещу иска за разпределение ползването на дворното място,
като признава, че отношенията между него и ищцата са влошени, поради
което не могат да вземат решение за ползването му.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС
и по чл. 109 от ЗС като неоснователни и да разпредели ползването на
съсобственото дворно място по начин, който да не създава неудобства по-
големи от обичайните. Счита, че разноските по последния иск следва да
останат за всяка от страните, така както са направени.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника и адвокат Л. П., поддържа
исковете. Излага подробни съображения за основателността им. Искането
към съда е да ги уважи, като разпредели полазването на съсобствения имот
съгласно вариант "В" от заключението на вещото лице. Претендира разноски
съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът, чрез адвокат Х. Т., оспорва исковете по
чл. 109 от ЗС и по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Излага съображения за тяхната
неоснователност, доразвити в представена в определения срок писмена
защита. Искането към съда е да ги отхвърли и да разпредели ползването на
спорното дворно място между страните съгласно втория вариант, предложен
от вещото лице.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледан по същество са частично основателни.
Не е спорно между страните и се установява от представения нотариален
акт № 38, том I, дело № 81, год. 1996 и скица изх. № 22/ТР-3520/26.07.2022 г.
на община Перник, че са собственици по давностно владение на дворно
урегулирано място, представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в
кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-
145/22.02.1979 г., с площ от 1005 кв. м., заедно с находяща се в парцела
масивна вилна сграда, построена съобразно одобрен архитектурен проект на
сутерен и два етажа, със застроена площ от 45 кв. м., като К. В. П. е
собственик на първия етаж, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел,
заедно с ½ ид. ч. от сутерена и съответните идеални части от общите части на
сградата, а А. В. Д. е собственик на втори етаж, състоящ се от една стая,
кухня и санитарен възел, заедно с ½ ид. ч. от сутерена и съответните идеални
части от общите части на сградата.
По делото са представени жалба вх. № 16466/17.02.2013 г., подадена от
ищцата до Районна прокуратура Перник, в която съобщава за извършен по
отношение на нея побой от ответника, за което е образувана преписка №
5074/2013 г. и за недопускането и от същия в съсобствения им недвижим
имот в с. ***. Представени са и писмо изх. 16466/27.12.2013 г. на 2-ро РУ –
Перник до ищцата, от което е видно, че преписка с вх. № 5074/2013 г. е била
образувана.
От експертно решение № 596 от заседание 43 от 07.03.2019 г. се
установява, че ищцата е с призната неработоспособност 100% с чужда помощ.
3
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
А.М. Д. – дъщеря на ищцата, Р.С.Г. – съсед на страните, Т.В. П.а – съпруга на
ответника и Н.В.П. – без родство със страните. Съдът кредитира показанията
на всички свидетели, тъй като са дадени за факти, непосредствено възприети
от тях, не си противоречат и взаимно се допълват. Независимо от близкото
родство със страните на свидетелката Депотова и свидетелката П.а, съдът
дава вяра на показанията им, тъй като те съответстват на останалите
доказателства по делото.
От свидетелските показания се установява, че през 2013 г., когато и двете
страни са се намирали в спорния недвижим имот, ответникът е проявил
агресия към ищцата, като я е обиждал и заплашвал. Отправил към нея забрана
да посещава съсобствения им имот. От тогава ищцата се страхувала да
посещава както дворното място, така и собствения си етаж от жилищната
сграда. Идвала само до двора и не влизала вътре. Отивала в дома на
свидетелката Г. и с нея споделяла, че поради конфликта с ответника се
страхува да влезе в имота. Считано от 2013 г. до приключване на съдебното
дирете, само ответникът е ползвал недвижимия имот. Редовно идвал в същия
през пролетните и есенните месеци, като а лятото постоянно пребивавал там
със съпругата си.
От свидетелските показания се установява също, че достъпът до втория
етаж на жилищната сграда е възможен само чрез преминаване през входната
врата на къщата. Зад нея, във входното антре, ответникът е поставил стар
шкаф, който не позволява пълното и отваряне. Предвид инвалидността на
ищцата, при това положение, за нея е обективно невъзможно да премине през
входната врата. Достъпът до първия жилищен етаж е възможен и през вратата
на терасата. От показанията на свидетелката П.а се установява, че тя и
съпругът и/ответникът/ за достъп до своя етаж от сградата, обичайно ползват
именно вратата на терасата, която им е по-удобна.
От показанията на свидетелите се установи, че ответникът и семейството
му ползват площта от дворното място, намиращо се в югозападната му част,
непосредствено пред терасата на първия етаж от жилищната сграда, където
засаждат градина.
От свидетелските показания се установява също, че в дворното място
ответникът е съхранявал басейн, който не е почиствал редовно, което водело
до поява на насекоми през летните месеци и неприятна миризма, както и стар,
неизползваем лек автомобил. Установява се, че басейнът е премахнат преди
около една година, а старият лек автомобил – след септември месец на 2022 г.
При доказателствена тежест на ищцата, указана и с доклада по делото, тя не
представи доказателства да е отправяла писмена покана до ответника за
заплащане на обезщетение за лишаването и от възможността да ползва
собствения си недвижим имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Е. А., която не е оспорена от страните. Експертът е установил
възможността за ползване на дворното място от двете страни, като е изготвил
два варианта за разпределение на ползването му. Към експертизата са
изготвени цветни скици, които отразяват предложените от вещото лице
различни варианти за разпределение ползването на дворното място. Според
заключението на експерта месечната наемна цена процесното дворно място за
спорния период е в размер на 85.00 лв.
4
При така установените факти, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Съгласно разясненията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от
6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Страните са собственици на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС на отделни
жилищни етажи в сграда и съсобственици на основание чл. 38, ал. 1 от ЗС на
дворното място, в която тя е построена и на останалите общите и части. В
правото на собственост на всяка от тях се включва правомощието да ползва
собствения си имот, без да създава пречки, по-големи от обикновените за
ползването на съседния имот/чл. 50 от ЗС/. Дворното място и общите части на
сградата по силата на чл. 31, ал. 1 от ЗС следва се ползват от всеки съобразно
предназначението им, без да се създават пречки за ползването им от другия
съсобственик.
В настоящия случай се установи, че единственият вход, осигуряващ достъп
до втория жилищен етаж от сградата, собствен на ищцата, е неизползваем за
нея. Ответникът е поставил свои вещи – стар шкаф във входното антре, което
е обща част на сградата, и по този начин е създал пречки за пълното отваряне
на входната врата. Няма друг вход, през който ищцата да достигне до
собствения си жилищен етаж. За разлика от нея, ответникът разполага и с
друг вход към своята част от сградата. Това е входът, който той и семейството
му ползват обичайно.
Съдът счита, че ответникът е извършил действия, в резултат на които е
създал положение, което неоснователно пречи на ищцата да ползва
собствения си втори етаж. Затова той следва да бъде осъден да възстанови
положението преди извършването им, като премахне поставения от него стар
шкаф. В тази част искът е основателен и следва да се уважи.
С поставяне на неизползваем автомобил и нередовно поддържан басейн в
дворното място, ответникът е създавал неоснователни пречки за ищцата да
ползва и съсобственото им дворно място. При спазване на разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК съдът приема, че към момента на приключване на съдебното
дирене – басейнът и неизползваемият лек автомобил са отстранени.
Ответникът е премахнал басейна преди около година, а неизползваемия
автомобил – след септември месец 2022 г. С това е отстранил създадените от
него пречки за ползване на дворното място. Затова към настоящия момент, не
са налице предпоставките на чл. 109 от ЗС за уважаване на иска в тази му
част. Същият следва да се отхвърли, като неоснователен.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. ня ВКС по т.
д. № 7/2012 г. лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им. В мотивите на
тълкувателното решение е разяснено, че задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва
5
общата вещ, което представлява едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение.
В настоящия случай се установи, че от 2013 г. до приключване на
съдебното дирене по делото само ответникът и семейството му са ползвали
спорния имот. С поведението си същият е създавал пречки за ищцата да
посещава както съсобственото дворно място, така и собствения си жилищен
етаж. До предявяване на исковата молба, обаче, ищцата не е отправила
писмена покана до ответника да и заплаща обезщетение за това, че я лишава
от правото и да ползва съсобственото дворно място. Затова не е налице една
от кумулативно предвидените в чл. 31, ал. 2 от ЗС предпоставки за уважаване
на предявения иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение на
ищцата в размер на общо 6600 лв. за периода от 01.04.2017 г. до 28.09.2022 г.
Същият като неоснователен следва да се отхвърли.
По силата на чл. 38, ал. 2 от ЗС страните са съсобственици при равни
дялове на дворното място, в което е построена вилната сграда, в която всеки
от тях притежава самостоятелен етаж. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки от
тях има право да го ползва без да пречи на другия за това. По силата чл. 32,
ал. 1 от ЗС страните могат да разпределят ползването му по съгласие по
между си. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че ако не могат да вземат
такова решение, всеки от съсобствениците може да сезира съда, който да
разпредели ползването на съсобствения имот.
В случая не е спорно между страните и се установява от събраните
доказателства, че поради влошени отношения, те не могат да вземат решение
за разпределение на ползването на съсобственото им дворно място.
При предложени два варианта за разпределение на ползването, страните са
изразили идентично становище, като са посочили, че желаят да ползват
дворното място съгласно вариант „В“ от експертизата на вещото лице,
отразено върху скица – приложение № 2, като частите, включени в дял I,
защриховани в зелен цвят и обозначени с букви АБНГ’В’Б’А’УКА, с площ
146 кв. м. и с буквите ИТЛМРЖЗИ, с площ 280 кв. м. да се ползват от
ищцата, а частите, включени в дял II, защриховани в син цвят и обозначени с
буквите БВГПОНБ, с площ 146 кв. м. и КУИ’З’Ж’Е’Д’МЛТИЙК, с площ 280
кв. м. се ползват от ответника. Площта на дял III от 136 кв. м., заключена
между буквите ГПОНГ’В’Б’А’И’З’Ж’Е’Д’МРЖЕСЗДГ и ЛТ и цифрите
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10, защрихована в червено да се ползва от двете страни.
Така посочения вариант за разпределение ползването на съсобствения имот
е съобразен и с установеното трайно ползване на част от имота като градина,
засаждана от ответника и семейството му, както и с местонахождението на
входовете, осигуряващи достъп до отделните жилищни етажи, индивидуална
собственост на двете страни.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски ще се разпределят както следва:
Ищцата е поискала присъждане на направените разноски. Същата не е
направила такива за държавна такса и съдебна експертиза, тъй като е
освободена от заплащането им на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Представила
е пълномощно, с приложен договор за правна защита и съдействие, сключен
на 07.06.2022 г. между нея и адв. П.. В същия не е посочено адвокатско
възнаграждение. Не са представени и доказателства за заплащане на такова.
Предвид изложеното в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани
6
разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да понесе
разноските за държавна такса за уважените искове по чл. 109 от ЗС в размер
на 50 лв. и по чл. 32, ал. 2 от ГПК в размер на 80 лв. както и за изготвената
експертиза в размер на 134.00 лв., които да бъдат заплатени по сметка на ПРС
в полза на бюджета на Съдебната власт.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за отхвърления иск по чл.
31, ал. 2 от ЗС. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен
между него и адвокат Т., от който е видно, че за този иск той е заплатил в
брой на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът го намира за основателно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на
възнаграждението за този иск е 960 лв. Настоящото производство по него не
разкрива по-голяма фактическа и правна сложност от другите производства
по искове от същия вид. Делото е протекло в едно открито съдебно заседание,
без отклонения във връзка със страните и с предмета на делото. Затова съдът
следва, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 1000 лв.,
които да се възложат в тежест на ищцата.
Предвид изложеното, Съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС на
урегулирано дворно място, находящо се в село ***, представляващо парцел
IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***,
утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г., целият с площ от 1005 кв. м.,
при граници: улица, П.П,С.И. и С. П., в което е построена масивна вилна
сграда, която съгласно одобрения архитектурен проект се състои от сутерен и
два етажа със застроена площ от 45.00 кв. м. по вариант „В“ от съдебно-
техническата експертиза, изготвена от вещото лице Е. А., приета в открито
съдебно заседание на 13.03.2023 г., за който е изготвена скица приложение №
2, която, подписана от съда е неразделна част от настоящото решение, като:
частите, включени в дял I, защриховани в зелен цвят и заключени букви
АБНГ’В’Б’А’УКА, с площ 146 кв. м. и между буквите ИТЛМРЖЗИ, с площ
280 кв. м. се предоставят за ползване на А. В. Д., ЕГН ********** от гр. ***;
частите, включени в дял II, защриховани в син цвят и обозначени с буквите
БВГПОНБ, с площ 146 кв. м. и КУИ’З’Ж’Е’Д’МЛТИЙК, с площ 280 кв. м. се
предоставят за ползване на К. В. П., ЕГН ********** от гр. *** частта,
включена в дял III от 136 кв. м., заключена между буквите
ГПОНГ’В’Б’А’И’З’Ж’Е’Д’МРЖЕСЗДГ и ЛТ и цифрите 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,
защрихована в червено ще се ползва общо от двамата съсобственици.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС К. В. П., ЕГН ********** от гр.
***да отстрани поставения от него шкаф във входното антре на първия етаж,
зад входната врата на масивна вилна сграда, която е построена съгласно
одобрения архитектурен проект и се състои състои от сутерен и два етажа със
застроена площ от 45.00 кв. м., находяща се в дворно урегулирано място,
представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по
7
регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г.,
целият с площ от 1005 кв. м., с което неоснователно пречи на А. В. Д., ЕГН
********** от гр. *** да ползва собствения си втори етаж от описаната
жилищна сграда, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, като
ОТХВЪРЛЯ иска, в частта за осъждане на ответника да премахне поставените
от него в дворното място басейн и неизползваем лек автомобил, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на
К. В. П., ЕГН ********** от гр. ***да заплати на А. В. Д., ЕГН ********** от
гр. *** сумата от общо 6600 лв./по 100 лв. месечно/, представляваща
обезщетение за лишаването и от право да ползва съсобствения недвижим
имот, представляващ парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по
регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г. за
периода от 01.04.2017 г. до 28.09.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 6 от ГПК К. В. П., ЕГН ********** от гр.
***да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/ - държавна такса за
уважените искове и сумата от 134.00 лв. /сто тридесет и четири лева/ -
разноски за експертиза, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. В. Д., ЕГН ********** от
гр. *** да заплати на К. В. П., ЕГН ********** от гр. ***сумата от 1000.00 лв.
/хиляда лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
уважения иск.
Скица приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице Е. А., приета в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г.,
подписана от съда е неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8