№ /29.03.2023 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Александрина Янева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2682 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Г.Г.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника
му адв.Х.Г. ***, против Заповед №22-0851-000426/04.11.2022 г. на началник група
към ОД на МВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.22 от ЗАНН му
е приложена ПАМ по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет)
месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения на процедурата по Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, както и че е
немотивирана. Конкретно твърди, че проверката е била непредизвикана от него; че
след отчетеното от техническото средство наличие на амфетамин в кръвта му не е
бил съставен протокол, нито му е бил издаден талон за медицинско изследване –
такива са били съставени едва по-късно, пред медицинското заведение, където е
отведен за вземане на кръвна проба; че в деня на проверката е приел предписани
му от кардиолог лекарства за кръвно и противогрипни медикаменти, но не и
забранени субстанции; че СУМПС му е особено нужно, тъй като част от
задълженията му са товарене, превоз и разтоварване на строителни материали,
както и превоз на работници. С тези съображения настоява за отмяна на заповедта
за прилагане на ПАМ. В съдебно заседание по същество жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв.Х.Г. ***, която поддържа изцяло жалбата на
изложените в нея съображения и поддържа искането си за отмяна на
незаконосъобразната заповед.
Ответният административен орган – началник
група към ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява
и не се представлява; с писмото, придружаващо административната преписка, е
поискал жалбата да бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2022г около 08:33ч управляваното от жалб.Г.И. МПС – л.а.„Фолксваген
Поло“ с рег. №В 8728 НТ, бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Добрич по път ІІ-29 до комплекс „Пети километър“ в посока
към гр.Добрич. Била му извършена проверка за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен №ARMЕ 0036, със срок на валидност след
сервизна проверка до 25.10.2023г (л.33 по делото). Извършената проба на слюнка
за диагностични цели била с пореден номер 103, при което уредът отчел
положителен резултат за употреба на Амфетамин (л.18 по адм.д.№686/2022г на АС –
Добрич). За установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП – управление
на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, против Г.И. на
място бил съставен АУАН бл.№215931/04.11.2022г. В последствие бил издаден Талон
за медицинско изследване №072749/04.11.2022г и водачът бил отведен във ВМА –
Варна, където му била взета кръвна проба за химичен анализ с Протокол
№300/04.11.2022г (л.48-гръб и 49 по делото). Видно от отбелязванията в същия,
водачът е съобщил употреба на следните медикаменти: Тайлол хот, Паратрамол
(болкоуспокояващо) и Рeпидо (медикамент със съдоразширяващо
действие); отрича заболявания и употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Въз основа на заповед от 04.11.2022г по чл.72 ал.1 от ЗМВР на
полицейски орган при сектор „Пътна полиция“ Г.И. бил задържан за 24 часа. Според
показанията на св.Ребека И. – съпруга на жалбоподателя, при пускането му от
ареста следобяд на 04.11.2022г на И. били връчени документи, като на следващия
ден било установено, че сред тях липсва протокол, обективиращ извършеното
изследване за наркотични вещества и резултата от същото.
С оспорената понастоящем Заповед №22-0851-000426/04.11.2022г
за установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и на осн.чл.171 т.1
б.“б“ от ЗДвП началникът на група към ОДМВР – Добрич приложил спрямо Г.И.
принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
С Мотивирана резолюция №22-0851-М000250/04.11.2022г
на началник група в ОДМВР – Добрич на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и предвид
образуваното ДП №839/2022г за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК,
административнонаказателното производство по съставения АУАН от същата дата
против Г.И. е прекратено.
Видно от приобщеното като доказателство по
делото писмо изх.№К-58/24.02.2023г (л.48 по делото), в Лабораторията за
химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна са постъпили
биологични проби от жалб.Г.И. по Талон за изследване №072749/04.11.2022г (лаб.
№№9383, 9384). Посочено е, че анализ на тези проби все още не е извършен поради
драстично претоварване на лабораторията с голям брой проби, постъпващи от
подразделенията на МВР и Прокуратурата както от гр.Варна, така и от
Североизточна България. По тази обективна причина химико-токсикологичен
резултат не може да бъде предоставен по делото, като към момента биологичните
проби се изследват с приблизително 14 месеца закъснение.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка и тези, ангажирани от жалбоподателя
в хода на съдебното дирене, както и от заключението на съдебно-химическата
експертиза, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената
заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Съгл.чл.168 ал.1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като според ал.2 на текста съдът обявява нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
В изпълнение на тези свои задължения с
разпореждане №15669/07.12.2022г за насрочване на открито съдебно заседание по
делото съдът е задължил ответния административен орган за представи по делото в
заверени копия доказателства за компетентността си – заповед за оправомощаване,
доказателства за заеманата длъжност и прочие. В отговор с писмо рег.
№851000-15094/20.12.2022г (с.д. №115/05.01.2023г) е представено заверено копие
на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица, които
да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления, да ползват технически
средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност
по ЗДвП. Видно от съдържанието на цитираната заповед (л.16-17 по делото), с нея
не са определени длъжностни лица, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, което е обяснимо с факта, че тази
заповед е издадена от министъра на вътрешните работи. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП
обаче принудителните административни мерки по чл.171 т.1 от Закона се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, т.е. заповедите за
ППАМ се издават или от началниците на областните ОДМВР съобразно териториалната
им компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица от съответните
областни дирекции. Така въпреки дадените изрични указания от съда, в настоящото
производство административният орган не е ангажирал доказателства за
оправомощаване на издателя на оспорената ЗППАМ (каквито не се намират и на
интернет страницата на ОДМВР- Добрич), нито такива, че към момента на
издаването й 04.11.2022г същият е заемал длъжността началник група към ОДМВР – Добрич,
сектор „Пътна полиция“. Липсата на ангажирани надлежни доказателства в тази
насока, независимо от дадените конкретни указания от съда, налага извод за
липса на компетентност на издателя на оспорената ЗППАМ по см.чл.146 т.1 от АПК,
което я квалифицира като обременена с най-тежкия порок и безалтернативно налага
обявяването й за нищожна в хипотезата на чл.168 ал.2 от АПК – независимо от
липсата на такова искане.
При горните констатации за нищожност на
оспорената заповед съдът счита за безпредметно да обсъжда останалите възражения
на жалбоподателя за незаконосъобразност на ИАА поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването й.
Искания за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
нищожността на Заповед №22-0851-000426/04.11.2022 г.
на началник група към ОД на МВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която на
осн.чл.22 от ЗАНН на Г.Г.И., ЕГН **********,***, е приложена ПАМ по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 (осемнадесет) месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.
На страните да се връчат преписи от
решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: