№ 3100
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203050 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И БГ“ЕООД, с ЕИКХХХХ, представлявано от С.Г.С.,
срещу Наказателно постановление (НП) №23-2100186 от 08.02.2022г., издадено от инж.
Е.И.А. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ – София
област) към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл.62, ал. 1,
във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за недоказаност на извършеното нарушение, поради
неправилно проведена дейност по анализ на събраните в хода на проверката доказателства
от наказващия орган. Настоява се, че не са разграничени основните елементи на трудовия и
на гражданския договор, като в случая отношенията между дружеството и Е.В. разкривали
облигационен характер. В тази връзка се сочи, че на лицето е било възложено да престира не
работната си сила, а даден резултат – да пакетира определен брой кашони със стока, с цел
техния износ. Оспорва се верността на вписаното в попълнената от В. декларация относно
работното време, като се сочи, че се касае за работното време на складовата база, в която
лицето е следвало да изпълнява услугата си. Излагат се аргументи за пълно игнориране на
обстоятелството, свързано със зависимостта на дружеството от своя единствен клиент и
наличието на търговски поръчки за износ на белен слънчоглед. Коментира се отсъствие на
интерес от страна на „И БГ“ЕООД да ангажира лица по трудов договор, тъй като
българското законодателство не познавало такава форма на трудови правоотношения, която
да удовлетвори нуждите му, а именно да ангажира лица само за момента, в който постъпят
поръчки от клиента. Обсъжда се и недопустимост на налаганто на непропорционални
тежести от страна на държавата и задължаване на търговеца да наема лица по трудово
правоотношение, доколкото това противоречало на чл.56 от ДФЕС като конституционно
интеграционно начало. Моли се за отмяна на издадения санкционен акт.
1
В съдебно заседание жалбоподателят „И БГ“ЕООД, редовно призован, представлява
се от адв. М. – САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата с изложените в нея
аргументи.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда София област“, редовно
призована, представлява се от юрк. Иванов, с пълномощно по делото, който счита жалбата
за неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Обсъжда категоричното наличие на
трудови правоотношения, възникнали между жалбоподателя и наетото от него лице,
предвид обстоятелството, че в хода на съдебното следствие било установено, че част от
дейността, извършвана от В. за „И БГ“ЕООД, остава извън предмета на представения
граждански договор. Поставя акцент върху реализацията на дейността съвместно с друго
лице, което не позволявало точното определяне на дължимия трудов резултат. Допълва
доводите си и с аргумента, че описаните от наетото лице характеристики на уговорките му с
управителя на дружеството отговаряли на основните отличителни белези на трудовото
правоотношение. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
доводите и възраженията на страните, прецени събраните доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, предвид разпоредбите на закона, установява следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството-жалбоподател „И БГ“ЕООД е вписано в Търговския регистър с ЕИК
ХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „К.С.“, бул.„С“ №69, ет.5, ап.12.
Негов представляващ бил С.Г.С. - управител. Основният му предмет на дейност включвал
„покупка на стоки и други с цел препродажба“ и КИД – 2008: 46.21 „Търговия на едно със
зърно, семена, фуражи и необработен тютюн“. За нуждите на търговската си дейност
дружеството стопанисвало по силата на договор за наем склад, находящ се на адрес: гр. НИ,
кв. „К.“, ул.“К“№12, в който извършвало пакетиране на слънчоглед, подготвян за износ за
Република Корея.
На 09.12.2021г., около 11:00 часа, инспектори при Дирекция „Инспекция по труда
София област“ – АД. С. К., С. АНГ. М., Ж.Г. П. и В.И.П., извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство по Кодекса на труда от страна на „И БГ“ЕООД в търговския
обект – склад, находящ се на горепосочения адрес, в гр. НИ. Контролните органи заварили
на място лицето ЕВГ. АС. В., с ЕГН **********, да полага труд в базата, като пренасял
доставяната готова продукция от белени слънчогледови семки, подготвял я за пакетиране,
като я поставял в кашони, които облепвал с тиксо, след което ги изнасял и подреждал, за да
бъдат натоварени отново и изпратени за износ. С идентична дейност било ангажирано и още
едно лице – Г. З. В.. Инспекторите предоставили на В. декларация, в която той саморъчно
попълнил, че работи в „И БГ“ЕООД от ноември 2021г., на длъжност „общ работник“, с
работно време от 08:00ч. до 16:00ч, почивни дни „събота - неделя“, почивки в работния ден
в рамките на „1 час“, срещу възнаграждение в размер на 900,00 лв. В декларацията
отбелязал и обстоятелството, че няма сключен трудов договор с работодател, а е обвързан от
граждански такъв с дружеството.
Проверката продължила по документи на 17.12.2021г. в сградата на ДИТ – София
област, когато присъствал и управителят на „И БГ“ЕООД - С.. В нейния ход не бил
представен сключен в писмена форма трудов договор с ЕВГ. АС. В.. Липсвали и данни за
подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Бил представен обаче граждански договор,
сключен между жалбоподателя и Е.В., от дата 22.11.2021г. Приложени били констативен
протокол от 29.11.2021г., разходен касов ордер за сумата от 898,75 лева, връчена на Е.В. с
2
основание „сметка за изплатени суми от 29.11.2021г.“, както и сметка за изплатени суми по
чл. 45, ал.4 от ЗДДФЛ от 29.11.2021г. и декларация от същата дата, подписана от В..
Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол от 17.12.2021г. с
изх.№ПР 2140779/17.12.2021г., в който били дадени и задължителни за изпълнение
предписания към работодателя. Изготвеният документ бил връчен на и подписан от
управителя на дружеството.
На 17.12.2022г. свидетелят АД. С. К. съставила против „И БГ“ЕООД, в качеството на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 23-2100186 от 17.12.2022г., за това, че на 09.12.2021г., в обекта на
контрол: склад за пакетиран слънчоглед, находящ се в гр. НИ, кв. „К.“, ул. „К“ №12, не е
уредил отношенията по предоставяне на работна сила от ЕВГ. АС. В., ЕГН **********,
като трудови, като не е сключил трудов договор с него в писмена форма за длъжността „общ
работник“ преди постъпването му на работа. Актът бил подписан от актосъставителя,
свидетелите по него и от управителя на дружеството – С С., на когото бил връчен и препис
от него. В съответно обособената графа последният вписал, че има възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН обаче такива в писмена форма не постъпили.
Въз основа на съставения АУАН на 08.02.2022г. Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда София област“ – инж. Е.И.А., издала и атакуваното НП № 23-
2100186/08.02.2022г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на дружеството-
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за
нарушение на чл.62, ал. 1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ. Санкционният акт бил връчен на
10.02.2022г., видно от приложената по делото разписка за доставяне. Жалбата срещу него
била депозирана на 24.02.2022г. (съобразно пощенско клеймо) чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели К., М. и частично в тези на Е.В., както и приобщените към
доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства:
обратна разписка за доставяне на НП, протокол за извършена проверка, с изх. № ПР
2140779/17.12.2021г., призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, декларация от ЕВГ. АС. В.
от 09.12.2022г., декларация от С.Г.С. с приложения - граждански договор от 22.11.2021г.,
сключен между „И БГ“ЕООД и ЕВГ. АС. В., констативен протокол от 29.11.2021г., разходен
касов ордер от 29.11.2021г., сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от
29.11.2021г., декларация от ЕВГ. АС. В. от 29.11.2021г., , Заповед № З – 0058/11.02.2014г. на
Изпълнителния директор на ИАГИТ, Заповед №З – 0025/08.01.2019г. на Изпълнителния
директор на ИАГИТ, Заповед № З- 0057/14.01.2022г. на Изпълнителния директор на
ИАГИТ, Заповед №З-0024/08.01.2019г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ, служебна
бележка, длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в Отдел
„Административно информационно и правно осигуряване“, Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, Заповед №ЧР-1573/25.09.2019г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ,
длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, копие на плик, в който е изпратена жалбата срещу НП, с положено върху
него пощенско клеймо, справка от ДИТ – София област, вх.№55437/22.03.2022г.,
пълномощни за процесуално представителство, писмени документи, съгласно опис:
констативен протокол от 10.12.2021г., РКО от 10.12.2021г., сметка за изплатени суми по
чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от 10.12.2021г., декларация от 10.12.2021г., договор за наем на
недвижим имот, допълнително споразумение, правилник за вътрешния ред в обект Складова
база „П“АД, справка от ДИТ – СО, вх.№74422/13.04.2022г. с приложения – протокол за
приемане на сигнал по „горещ телефон“, справки за трудови договори, сключени с лицето
ЕВГ. АС. В. и лицето Г. З. В., справка от НОИ, вх.№118894/10.06.2022г., справка от ТД на
3
НАП Велико Търново, офис Монтана, удостоверение за декларирани данни от НАП, справка
от ТД на НАП - София с данни за осигуряването, приети по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите К. (актосъставител) и М.
съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви. Те намират подкрепа еднопосочно и в приобщените по
надлежния ред писмени доказателства. В тях последователно са отразени впечатленията,
придобити непосредствено по време на извършената на място и по документи проверка на
дейността на дружеството – жалбоподател. Свидетелите убедително и в пълен синхрон
помежду си разказват за завареното в проверявания склад и престиращо труда си лице ЕВГ.
АС. В., за попълнената от него декларация и изрично отразените в този документ изявления,
описващи основните елементи на съществуващо трудово правоотношение, както и за
липсата на данни за сключен трудов договор, като при извършената справка от
актосъставителя с електронната система е констатирано, че уведомление за регистрацията на
такъв също не е било подавано по електронен път. Двете проверяващи са категорични, че в
рамките на продължилата по документи в ДИТ-София област контролна дейност е
предоставен граждански договор, за извършване на услуга, свързана със залепване със
самозалепваща лента на капаците на 4800 броя кашонни опаковки от велпапе, с оглед
доказване на само привидна облигационна форма на правоотношенията, възникнали между
контролираното дружество и работника. Заявяват, че това се явявало и причина за
съставянето на АУАН, тъй като работодателят не бил сключил трудов договор с лицето.
Свидетелите К. и М. споделят, че В. е заварен в обекта към момент, в който е изпълнявал
възложената му дейност. Контролните органи убедено заявяват, че именно свид. В., се е
съгласил и самостоятелно е попълнил предявената му декларация, в която е вписал, че се
съобразява с установено работно време от 08:00ч. до 16:00ч., регламентирани почивки и има
предварително уговорено възнаграждение. Споделят обаче, че към момента на попълване на
декларацията служителят се е свързал с управителя на дружеството, за да го попита дали
има сключен договор и какъв е той, тъй като не знаел как е оформено правоотношението с
него едва след което е вписал формата му в декларацията като „граждански“. Твърдят, че
върху В. не са упражнявали недопустима форма на въздействие. Така обективирани,
показанията на свидетелите К. и М. отразяват присъщата на съхранен спомен логична
последователност. Липсват основания да се коментира тяхната изопаченост и
тенденциозност в услуга на обвинителната теза, независимо от принадлежността на
разпитваните лица към структурата на административнонаказващия орган.
Настоящият съдебен състав при формиране на вътрешното си убеждение по фактите
подлага на внимателен анализ и показанията на Е.В.. Свидетелят заявява, че действително е
полагал труд като „общ работник“, очертавайки конкретни предварителни договорки между
него и „И БГ“ЕООД във връзка с изпълнението на възложената работа, като същият не
отрича, че е присъствал в обекта към момента на извършваната контролна дейност. В
съдебно заседание той споделя, че към настоящият момент вече не работи за жалбоподателя,
тъй като си намерил по- добра работа, а не защото е изпълнил определен ангажимент към
последния. Следва да се отбележи, че свид.В. не твърди да е попълвал дори и частично
декларацията във връзка с реализираната проверка „под диктовка”, нито върху него да е
упражнявано недопустимо психично въздействие от контролните органи. Налага се извод,
че информацията относно спецификите в съдържанието на постигнатите между В. и
въззивника уговорки не е била измислена от актосъставителя, а е била вписана в процесната
декларация именно от работника с ясното съзнание, че същата съответства на обективната
действителност, удостоверено с неговия подпис, потвърден и в съдебното заседание.
Съдът счита сведенията на свидетеля са добросъвестни и съответстващи на
обективната действителност, като се дистанцира единствено от съдържащата се в тях оценка
на вида на възникналото между него и жалбоподателя правоотношение, обозначено като
4
„граждански договор”, доколкото тя се явява единствено субективно възприятие на В.
относно действителната правна форма, чието съдържание той не е длъжен да познава.
Последното е ясно установимо именно от описанието, което той предлага на договорките с
„И БГ“ЕООД и твърдението, че е съобразявал задължително почивките и работното си
време с установеното в складовата база и с изработена норма за деня, указано му именно от
управителя на въззивника, като пристигането и напускането на базата е било отчитано от
портиер, ползвал е работно облекло, закупено му от наелото го дружество, работата му е
проверявана ежедневно от възложителя, в допълнение е следвало да извършва и товаро –
разтоварни дейности, доколкото ежедневно е имало доставки за опаковане, както и че
възнаграждението му се е изчислявало при съобразяване на извършената работа,
съответстващо на сделната система на заплащане и явствуващо на съществуваща
йерархична зависимост между работника и дружеството. В резюме, показанията на
свидетеля, според този съд, не опровергават крайния извод за допуснато нарушение от
страна на „И БГ“ЕООД в качеството му на работодател и неговия вид.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства.
Съдът ги кредитира и основава фактическите си изводи въз основа на тях. В подкрепа на
изведената по- горе фактология се явява приобщената и попълнена от свид. В. декларация, в
която се откриват елементи, описващи възникналото правоотношение и отговарящи на
характеристиките на трудово такова. До момента на съставяне на АУАН не е бил
представен трудов договор, сключен със свидетеля, който да материализира факта на
съществуващо трудово правоотношение между работодател и работник.
Този съд изключва от формираната съвкупност, върху която обосновава своите
изводи, представения от въззивника „граждански договор“ от 22.11.2021г. Последният не
опровергава изводите по фактите, доколкото част от съдържанието му, разглеждано ведно с
показанията на свид. К., свид. М. и свид. В., както и декларираните писмено от работника
обстоятелства за същността на уговорките му с жалбоподателя, указва поет ангажимент за
престиране на работна сила в рамките на предварително уговорено работно време, срещу
заплащане, при съобразяване на дължимите на работника почивки и при йерархичната му
зависимост от работодателя, а не постигане на съгласие за предоставяне на конкретен
резултат. Обстоятелството, че работникът в своята декларация е отбелязал сключване с
дружеството – жалбоподател на граждански договор не позволява изводи в противна насока,
доколкото от наетото лице не може да се изисква да познава в детайли правната
регламентация на извършваната от него дейност. За същината й се съобразяват единствено
условията, при които ще се реализира тя, които в случая недвусмислено сочат за възникнали
трудови правоотношения. Същевременно, съпоставяйки съдържанието на приложения
документ с изявленията на проверяващите, че В. е попълнил декларацията, едва след като му
е указано в телефонен разговор от управителя на дружеството, че е подписал граждански
договор, доколкото работникът не е знаел дали има въобще такъв, както и твърденията на
инспекторите, че на място никой не им е представил договор в писмена форма, се налага
впечатлението, че конкретно обсъжданият такъв е съставен след приключване на
контролната дейност на място и единствено, за да обслужи защитната теза на въззивника.
За основен разграничителен белег на договора за изработка от трудовия договор
служи фактът, че при изработката изпълнителят е самостоятелен, а при трудовия договор,
работникът е подчинен на изискванията и разпорежданията на работодателя – трудовата
дисциплина. Вписано е в декларацията, а бе потвърдено пред съда и от свид. В., че е
съобразявал работно време, предварително установени и регулярно ползвани почивки,
както и указанието за изпълнение на определена норма за деня, като условията, материалите
за работа, включително работното облекло, са били организирани и предоставени от
дружеството. Прави впечатление установеното писмено в договора изпълнителят да
определя сам дните и часовото време за поетия ангажимент, съобразно работно време на
5
складовата база, което обаче е в противоречие със споделеното от свид. В., във верността на
което съдът няма основание да се съмнява, доколкото кореспондира и с твърденията на
проверяващите, че изрично му е указано от управителя да спазва началото на работното
време и да си тръгва едва след като обработи съответен брой продукция за деня, което
насочва към организацията и контрола върху трудовата дейност в рамките на възникнало
трудово правоотношение. В тази връзка, неприемливо е възражението, че органите на ДИТ-
СО са възприели като работно време това на складовата база, доколкото, видно и от
приложените договори за наем на същата, то е установено от 08:00 до 18:00 часа, докато в
показанията на В. се сочат други факти и дори в декларацията му е вписано нещо различно.
На следващо място, сред писмените договорки фигурира и задължение „да работи по начин,
безопасен за себе и околните“, което по същество наподобява инструктаж по безопасност и
е в разрез с особеностите на договора за изработка, при който изработващият е независим,
работи в свой интерес и на свой риск, носи последствията от неспазване на здравословни и
безопасни условия на труд и не може да бъде ангажиран в тази насока от възложителя,
доколкото и последният по правило няма задължения да осигурява безопасни условия на
труд. Обобщено, ясно се наблюдава зависимост на изпълнителя от възложителя, типична за
отношенията, развиващи се в йерархично изградената структура на едно предприятие -
работодател. На това сочи, на следващо място и наличието на отнапред установен размер на
възнаграждение, подлежащо на изчисление спрямо бройка продукт и изплащано, според
свид. В., за „заработено през тези 20 дни“– нещо, което не съвпада с характеристиките на
договора за изработка, при който възнаграждението се дължи след предаване на резултата. В
съдържанието на „гражданския договор“, приложен по делото, не е отразена с точност и
степента, в която следва да бъде извършена работата по облепването на опаковките, за да
бъде постигнат резултатът, характерен за договора за изработка, респ. за да бъде приета
работата от възложителя, т.е., липсва критерий за качествено изпълнение- клауза, която
следва да присъства в договорите за изработка. Същевременно, макар в писменото
съглашение да е посочен срок за възлагане, се съдържа клауза, според която страните се
съгласяват заплащането да стане на части или в цялост, съобразно извършената работа към
момента на плащането, което не кореспондира с предварително зададения резултат, а
съпоставено с показанията на В., в които той споделя за уговорки с управителя на
дружеството за норма на изработка на ден и липса на предварително уговорен краен срок за
изпълнение, сочи на сделна система на плащане. Описаното в горепосочения договор
съдържание на работата говори за отделни трудови функции, за чието изпълнение се
престира работна сила. Определен е, според думите на свид. В. и часови пояс за извършване
на работата, очевидно съвпадащ с общоприетите граници на работно време в рамките на
редовна смяна, при това с фиксирано място на работа, възлагане на допълнителни трудови
функции – неописани в договора и свързани с товаро – разтоварни дейности и осъществяван
ежедневен контрол с очевидни указания за отстраняване на дефекти, видно от изявлението
на свидетеля за поведението на управителя: „Идваше в 09:30 часа в склада. Проверяваше
готовите кашони, където са продукцията. Предния ден ги лепим кашоните, после ги редим
вътре в склада. Той ги вижда как ги лепим и ни казва човекът.“ Тези особености
съответстват на отношения, чийто предмет е предоставянето на работна сила, а не
предаването на завършен продукт, в хипотезата на чл.258 и сл. от ЗЗД. Впрочем, по тези
въпроси показанията, изхождащи от В. и представения от въззивника документ- граждански
договор, очевидно разкриват несъответствие. Съдът отдава предпочитание на заявеното от
разпитаното при спазване принципа на непосредственост лице, доколкото то намира
отражение и в показанията на проверяващите М. и К., които описват заварената в обекта на
контрол обстановка, включително и устните изявления на работника пред тях.
Изложеното дотук, според съда, внася основателни съмнения в подложения на анализ
документа и неговото съдържание, като единствената цел за представянето му пред
контролните органи е „да се докаже” съществуването на гражданско правоотношение, което
6
реално прикрива трудово такова. По всички тези аргументи съдът счита за компрометирано
посоченото писмено доказателство.
До противни изводи не водят и представените допълнително документи – справки от
НОИ и НАП, декларации, протоколи и РКО, доколкото подаването на данни по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО и оформянето на първични счетоводни документи, не сочи по безсъмнен
начин предхождащо съставяне на гражданския договор и не служи самостоятелно за
доказателство относно вида на възникналите правоотношения. От една страна,
декларирането на данни за предходен период е изискуемо по закон до 25-то число на
следващия месец спрямо този, за който те се отнасят, т.е. в случая то е било извършено през
месец декември 2021г., видно и от датата на подаване на декларацията (16.12.2021г.), което
следва извършената проверка от органите на ДИТ – СО и поради това не е достатъчно, за да
обоснове изводи в полза на тезата на въззивника. Що се отнася до представените протоколи
и РКО, касае се за частни документи, които в случая обаче не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото датата на тяхното съставяне не бе потвърдена
посредством показанията на свид. В., като не са представени допълнителни данни,
позволяващи възможност за проследяване момента на тяхното генериране. Тук е мястото да
се посочи, че съгласно РКО от 29.11.2021г., В. е получил на тази дата сумата от 898,75 лева.
Същевременно, на 09.12.2021г. той отразява в декларацията си, че се е договорил за
възнаграждение от 900,00 лева, но пояснява в съдебното заседание, че е отразил тази
стойност, тъй като бил пресметнал, че към датата на проверката бил облепил съответния
брой кашони, за които общо следвало да получи тази сума. Контролната дейност обаче
следва с десет дни датата на първия разходен касов ордер. Същевременно, по делото
фигурира втори такъв, съгласно който на 10.12.2021г. (ден след проверката) работникът е
получил втора сума от 746,75 лева, разграничаваща се съществено от сумата, посочена от
него пред ДИТ - СО. Липсва разумно обяснение защо, след като В. твърди, че е вписал
възнаграждение при пресмятане на дължимото до момента на проверката, той не е посочил
именно тази по- ниска сума, която му се е дължала и му е изплатена ден по- късно, а е
заявил твърдяната от работодателя му като получената в края на предходния месец. Още
повече когато В. сочи, че е получил двукратно суми в общ размер 900,00 лева,
акцентирайки, че работодателят му е изплатил всичко дължимо за работа в продължение на
20 дни, а не за конкретно постигнат и предаден резултат от възложена изработка. Отсъства
яснота и как са преброени и разграничени бройките кашони, изработени от В., при липса на
междинни протоколи и описи и след като по негови сведения е извършвал дейността заедно
със своя колежка и само формално са делили работата си, при уговорката да си тръгват
всеки ден след изпълняване на установена от възложителя норма – последното типично за
сделната система на заплащане на труда.
По изложените съображения съдът възприема гражданския договор от 22.11.2021г. и
обсъдените по- горе документи, съставени от „И БГ“ЕООД единствено като средство за
прикриване действителния облик на възникналите и установени отношения между
дружеството и Е.В.. Последните се установяват в настоящото наказателно производство с
всички допустими доказателствени средства по НПК, включително свидетелски показания
(арг. от чл.117, ал.1 от НПК) и действието на основното начало на устност на процеса. С
оглед констатираната конкуренция между писмени и гласни доказателства и отсъствието на
основания да се коментират като компрометирани събраните и подложени на проверка
свидетелски показания, то и съдът отдава предпочитание на тях при изграждане на изводите
си по същество.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
7
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. В конкретния случай съдът приема,
че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица,
които са съставили, респ. издали двата документа. Актът е съставен от компетентно лице
съгл. чл.416, ал.1 вр. чл.399 от КТ – „главен инспектор” при Дирекция „ИТ”-София, а НП е
издадено от ръководителя на ДИТ – София.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното
й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда. Въведени са всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на
чл.62, ал. 1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ - в качеството на работодател „И БГ“ЕООД не е
уредил отношенията по предоставяне на работна сила от ЕВГ. АС. В., като трудово
правоотношение, като не е сключил трудов договор с него, преди постъпването му на
работа. Надлежно отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението -
провереният обект, адресът, на който се намира, работата, изпълнявана от В., наличието на
декларация, попълнена от същия, в която е заявена липсата на трудов договор с
работодателя и наличието на граждански договор. Изрично е вписано в НП и АУАН, че се
касае за изпълнение на задължения на „общ работник“, като е посочено работното време,
през което е престиран трудът, почивки, както и началният момент, от който работникът се
труди в дружеството. В случая се касае за консумиране на състав на нарушение посредством
изпълнителната форма на бездействие. Създава се едно трайно съСие, начеващо от първата
дата, на която лицето е прието на работа, което продължава до момента, в който това
нарушение бъде прекратено от субекта или бъде разкрито от органите, натоварени с
компетентност да упражняват контрол. Последното разбиране е поставено в корелация и с
правилата за изчисление на давностните срокове в НК (чл.80, ал.3 от НК), към които
препраща нормата на чл.11 от ЗАНН (в подобен смисъл и решения на АССГ - Р№
5187/20.07.2015г., по н.д.№ 146/2015г. на АССГ, ІV к.с, Р № 4826/07.07.2016г., ІІ к.с. на
АССГ, Р № 6518/28.10.2016г., VІІІ к.с. на АССГ, Р № 6270/17.10.2016г., ІІІ к.с. на АССГ, Р
№ 7153/16.11.2016г., ХVІІ к.с. на АССГ, Р № 8019/19.12.2014г., VІІІ к.с. на АССГ, Р№
880/15.02.2016г. АССГ, V к.с., Р№ 7237/23.11.2015г. VІ к.с. АССГ). В духа на изложените
аргументи, според настоящия съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в
степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа на ясно и пълно описано
„административнонаказателно обвинение”.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са
8
спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „И БГ“ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ
като на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.
От събраните по делото доказателствени материали - свидетелски показания,
протокол за извършена проверка и попълнена саморъчно от свид. В. декларация, се установи
по безспорен начин, че към датата на проверката от ДИТ – София област, не е бил налице
сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и ЕВГ. АС. В.. Категорично се
налага извод, че работникът при посещението на контролните органи е бил заварен да
престира работната си сила в обекта на контрол. Полаганият труд е бил обусловен от
продължителност на отношенията между правните субекти – работник и работодател.
Уговорена е работата, която В. е следвало да изпълнява, респ. мястото на нейната
реализация и нейната продължителност. От показанията на разпитаните в качеството на
свидетели служител на ДИТ – София област, включително и от самия свид. В., се
установява, че в обекта той е изпълнявал задължения като „общ работник“, което се
потвърждава не само от констатацията за изпълнение на формално възложените му
действия, включващи лепене на кашони, но и от извършването на товаро – разтоварни
дейности, за които е отсъствала изрично закрепена уговорка дори и в представения
граждански договор, от обособеното му работно място в рамките на складовата база,
изискването за носене на специално облекло и осъществявания контрол върху дейността му,
но и от първоначално вписаните от него напълно доброволно факти в представената по
делото декларация. Така възникналите отношения между работника и въззивника не са били
оформени съобразно изискванията на КТ, като отрицанието на този факт очевидно е
мотивирано от желание да се прикрие истинската им същност, свързана с престиране на
работна сила за дружеството - фактически работодател, без те да бъдат уредени със сключен
писмено трудов договор. В. е реализирал трудовите функции на „общ работник“ в обекта,
тъй като тази работа се е извършвала в предварително определено време (видно от
попълнената от В. декларация), почасово, на конкретно работно място и срещу определено
заплащане на труда, а не на неговия резултат.
Реализиран е състав от обективна страна на нарушение на трудовото
законодателство. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, императивно изисква отношенията при
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, а чл.62, ал.1 от КТ допълва,
че трудовият договор се сключва в писмена форма. В разглеждания случай е категорично и
безспорно установено, че тези правила са били дерогирани по отношение на лицето Е.В..
Извършеното не би могло да се характеризира като маловажен случай, доколкото при липса
на оформени в изискуемата форма трудови правоотношения, дружеството се е освободило
от задължението да изплаща осигуровки, които се дължат на работника или служителя по
трудово правоотношение. Била е налице и невъзможност В. да се ползва и от другите
привилегии по КТ като работещ по трудово правоотношение, които са с приоритет пред
интересите на дружеството - жалбоподател. В случай че търговецът е искал да оформи тези
отношения с оглед нуждите на развиваната търговия, то е можело да се ползва и от формата
на срочния трудов договор. Не се разкриват предпоставки за приложението на разпоредбата
на чл.415в от КТ, специална по отношение чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно
разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1
9
и 3 и чл.63, ал.1 и 2”.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, която изрично препраща към визираното в чл.
62, ал. 1 КТ правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание
на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/
лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ е относително определена в
границата от 1 500 до 15 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган
е преценил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил
„имуществена санкция“ над предвидения от закона минимален размер. Изложените от него
мотиви за този подход напълно се споделят от контролищата съдебна инстанция. Като не е
съобразил установените от законодателя изисквания за форма на възникналото трудово
правоотношение с работника си В, предвид вида на полагания труд, неговата
продължителност, поставяща въпроса и относно отсъствието на адекватна закрила при
реализация на рисковете, произтичащи при несъобразяване на безопасните и здравословни
условия на труд, липсата на осигуровки и гаранции за получаване на дължимото трудово
възнаграждение, санкционираното дружество е поставило интересите на лицето,
престиращо труда си под угроза. Тези обстоятелства основателно са възприети като такива
отегчаващи отговорността на дружеството - жалбоподател, които обосновават налагането на
имуществена санкция над минимално предвидения от законодателя размер. Целите на
административните наказания, заложени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, са съобразени в
цялост, а наложената санкция се явява справедлива проекция на относителната тежест на
реализираното от въззивника административно нарушение.
С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В
конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за
въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - София. Тя е представлявана от
юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско
възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва
да намери приложение разпоредбата на чл.63д, ал.5, вр.ал.4 от ЗАНН. Съгласно същата
съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1
предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната
помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция, както и предвид че производството не се отличава със значителна фактическа и
правна сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от
10
жалбоподателя „И БГ“ ЕООД по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област.
При законосъобразно воденото административно-наказателно производство и при
безспорно установено нарушение от страна на наказаното лице, обжалваното НП следва да
бъде изменено в посочения смисъл. Затова и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-2100186 от 08.02.2022г.,
издадено от инж. Е.И.А. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
(ДИТ – София област) към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на
жалбоподателя „И БГ“ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 000,00 ( две хиляди) лева за нарушение на
чл.62, ал. 1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „И БГ“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, да заплати по сметка на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София област разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11