№ 606
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201884 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ИВ. В. АТ., ЕГН: ********** от ***
против наказателно постановление № 21-0256-000382 от 31.08.2021 г. на ***
РУ на МВР – Долни Дъбник към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на ИВ.
В. АТ. административно наказание – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо
12 контролни точки и глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП.
За така установеното нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя ИВ. В. АТ. е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
1
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично
и с процесуален представител адв. *** от АК – Плевен, който от името на
доверителя си заявява, че НП-то е издадено в нарушение на разпоредбите на
ЗАНН, тъй като не е изяснена фактическата обстановка.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и
своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с
което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено
наложеното наказание.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, с бланков № 783440 от
31.07.2021 г., съставен от актосъставителя Д. ИВ. ЦВ. – *** при РУ на МВР –
***.
В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните
писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и
актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил
нарушението описано в АУАН, а именно:
На 31.07.2021 г. около 04:00 часа в с. *** на ул. „***“, като водач на лек
автомобил „***“, с рег. № ***, като отказва да му бъде извършена проба за
алкохол с техническо средство дрегер алкотест ***, С № *** и управлява с
неплатени глоби в срок. Издаден е талон за медицинско изследване № *** и 8
броя стикери.
-Нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
-Нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП;
2
При издаване на обжалваното наказателно постановление
административно наказващият орган правилно е съобразил събраните
доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.
От показанията на актосъставителя Д. ИВ. ЦВ. се потвърждава изцяло
констатациите направени с АУАН и отразената в него фактическа обстановка.
Същият е надлежно връчен и приет от жалбоподателя, като последният
в графата възражения е отразил такива, които не се четат – „не сама карав“
Актосъставителят Д. ИВ. ЦВ. в съдебно заседание заявява, че на
посочената в акта дата е бил на работа с колегата си КР. Г. М.. Получили са
сигнал от дежурен ОДЧ при РУ – Д. Митрополия, че в с. ***, от автомобил
„***“, с рег. № *** се слуша силна музика и лицата които са с този автомобил
чупят бутилки на пътното платно. С колегата си КР. Г. М. се отправили към
центъра на с. ***, когато по пътя се разминали с процесния автомобил.
Полицейските служители незабавно последвали автомобила на
жалбоподателя, като пуснали светлинен и звуков сигнал. Впоследствие
автомобилът на жалбоподателя бил спрян в с. *** на ул. „***“ *** една
странична и осветена улица. Водачът на автомобила бил поканен от
полицейските служители да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство, но същият отказал, с твърдението, че той не е управлявал
автомобила, а последният е управляван от неговия брат ***.
В показанията си свидетелят *** след изрично предупреждение за
наказателна отговорност по чл. 290 от НК, заявява пред съда, че той е
управлявал автомобила, но тъй като е видял, че впоследствие полицаите са
тръгнали да го преследват, същият се е уплашил, спрял е автомобила в една
от уличките на с. *** и е избягал.
Свидетелят *** твърди пред съда в показанията си, че е отишъл до гр.
*** по ж.п. линия пеша.
Съдът категорично не кредитира показанията на свидетеля ***, тъй като
счита, че те са неистински, че този свидетел е заинтересован пряко от изхода
на делото, с оглед на обстоятелството, че се намира в близки родствени
отношения с жалбоподателя, а именно – брат на същия и не на последно
място, неговите показания категорично се различават от показанията на
единия от полицейските служители – свидетел на нарушението.
3
В показанията си свидетелят КР. Г. М. е категоричен, че
жалбоподателят на който е съставен АУАН-а е лицето, което е управлявало
процесния автомобил, тъй като след спирането на автомобила на
жалбоподателя, той лично е видял, че жалбоподателят слиза от шофьорското
място на автомобила.
По време на преследване на процесния автомобил до неговото спиране
в странична улица на централната улица на с. ***, процесният автомобил е
бил в полезрението на полицейските служители и в частност на свидетеля М.,
като свидетел очевидец на нарушението. Този свидетел категорично изяснява
фактическата обстановка, че в нито един момент автомобилът не е спирал,
бил е във визуален контакт с него, спрели са непосредствено зад автомобила и
от мястото на водача е слязъл жалбоподателят на който е съставен процесния
АУАН.
Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателя чрез
процесуалния му представител възражения и такива направени в о.с.з., че не е
извършил нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като така депозираните
твърдения противоречат на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителят и свидетеля по акта дадени непосредствено
и устно в съдебно заседание.
Съдът счита, че фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
неутрален свидетел.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. ИВ. ЦВ. и КР. Г. М.
относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на
обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Последният е
участвал пряко в разигралите се събития и има преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било
управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че водачът
сам е спрял, както и относно самоличността на водача на превозното
средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.
За последната група факти, а именно тези, свързан с процедурата по
съставяне на АУАН и конкретно за категоричния отказа на жалбоподателя да
4
даде проба за алкохол с техническо средство, съдът дава вяра и на заявеното
от свидетелите в съдебно заседание и на взетото становище от страна на
жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 174. ал. 3 от Закона за движение по пътищата
законодателят е предвидил различни изпълнителни деяния, и в този смисъл
два различни състава на административно нарушение – отказ на водач да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на
алкохол и неизпълнение на водач на предписание за медицинско
изследване за установяване на алкохол в кръвта.
Наред с това разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП инкорпорира в себе
си както състави на административно нарушение, така и вида и размера на
административната санкция при осъществяване съставите на това нарушение.
В настоящия случай, като е посочил в наказателното постановление
като нарушена нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, без да конкретизира коя от
двете хипотези е нарушена, наказващия орган е приел, че водача е реализирал
и двете хипотези от състава на нарушението, което съответства и на
посочените в акта и постановлението фактически основания. Следователно,
за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е необходимо и достатъчно да се установи по делото, че
същият е осъществил поне един от двата състава на административно
нарушение, визирано в чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Конкретното административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
може да се осъществи, както с открито, ясно и демонстративно заявяване на
водача, че не желае да му бъде извършвана проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол, така и с бездействие, като водача
позволил да бъде изпробван с техническо средство, но съзнателно не вкарва в
измервателния уред минимално необходимото количество издишан въздух
или не вкарва този въздух необходимото време, така че да бъде направен
съответния анализ и се установи посредством техническото средство дали
същият управлява автомобила си след употреба на алкохол и ако – да, каква е
концентрацията на алкохол в кръвта му.
В този смисъл по делото се събраха неопровержими доказателства, че
водачът категорично и демонстративно е отказал да бъде изпробван за
алкохол, което е видно от действията му, които осъществяват с такъв отказ.
5
Безспорно в конкретния случай от разпита на свидетелите
непосредствено при извършване на проверката /актосъставителя и свидетеля,
подписал акта/ е, че жалбоподателят неколкократно е бил молен и приканван
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство, но всички
опити от страна на актосъставителя са се оказали несполучливи, тъй като
водачът категорично е отказвал и не е желаел да бъде изпробван за алкохол
по надлежния за това ред.
Към момента на проверката липсват каквито и да са данни, водачът да
е бил болен или към момента на проверката да е бил в такова медицинско
състояние, което да не му е позволявало да бъде изпробван с техническото
средство, а и той не го е заявил на актосъставителя. Следователно, като не е
оказал минимално необходимото съдействие на контролните органи да
бъде тестван с техническото средство и да даде проба, в съответствие с
нормативните изисквания, жалбоподателят де юре и де факто е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и е осуетил проверката .
Изложеното категорично обосновава извод за осъществяване от
обективна страна признаците на състава на административно нарушение по
чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, като правилно деянието е
квалифицирано от административно наказващия орган.
От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не
оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното
нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
– пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които
регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това
умишлено е отказал да ги спази, като по този начин е избегнал
установяването действителното количество алкохол в кръвта, с което е
управлявал МПС или установяване липсата му.
Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили
определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват
причините за извършването му.
При налагане на наказанието глоба от 2000 лева и лишаването от право
6
да управлява МПС за срок 24 месеца наказващият орган стриктно се е
съобразил с разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата,
в която законодателят е определил точно вида и размера на санкциите.
По отношение на последното нарушение, за което е наложена
глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДП за нарушение
по чл.190 ал.3 от същия.
Съдът счита, че незаплащането от водача на МПС в срока по чл.190,
ал.3 от ЗДвП наложена му с влязло в сила НП или електронен фиш, не е ясно
от така отразеното, както в АУАН-а, така и в НП-тоглоба, не представлява
съставомерно от обективна страна деяние - административно нарушение, като
основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП.
Текста на чл. 190 ЗДвП визира начина на изпълнение на наложените
административни наказания, като ал. 3 регламентира срока за заплащане на
наложеното наказание "глоба", след влизане в сила на наказателното
постановление или съдебно решение.
Неплащането на глобата в този срок не ангажира административно-
наказателна отговорност на дееца, а предполага реализиране на вземането по
принудителен ред, включително и чрез налагане на ПАМ по реда на чл. 171,
ал. 2, б. "д" ЗДвП, поради което съдът следва да отмени наказателното
постановление и в тази част.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-0256-000382 от 31.08.2021
г. на *** РУ – *** към ОДМВР – гр. Плевен, както следва:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0256-000382 от
31.08.2021 г. на *** РУ – *** към ОДМВР – гр. Плевен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на ИВ. В. АТ.,
ЕГН: ********** от *** глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети общо 12 контролни точки, за извършено нарушение по чл.
7
174, ал. 3 , ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0256-000382 от 31.08.2021
г. на *** РУ – *** към ОДМВР – гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, е наложил на ИВ. В. АТ., ЕГН: ********** от
*** глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 от
ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8