№ 8470
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора И. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20231110206089 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ – В. В. Г., редовно уведомен, се явява лично, доведен
от Следствен арест на „Г.М.Димитров“ № 42, с АДВ. К. М., упълномощен
защитник.
СРП - редовно уведомена, представяла се от И. И.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Желая да ме защитата адв.К. М., който съм
упълномощил.
АДВ. М.: Готов съм да поема защитата на обвиняемия.
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на обвиняемото лице по справка АИС-БДС:
В. В. Г. – ЕГН: **********, руснак, руско гражданство, със средно
специално образование, разведен, осъждан, работи като монтажник, с адрес:
гр. София, ж.к. **********
Съдът разяснява правата на обвиняемият по реда на чл. 55, чл.115, чл.274
1
и чл.275 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Владея писмено и говоримо
български език, не ми е нужен преводач.
Искания за отводи
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отводи на съда и съдебния
секретар.
Искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
АДВ. М.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че са налице предпоставките да даде ход на съдебното следствие,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото с молбата на обвиняемия В. В. Г. от 26.04.2023 г.
за изменение на МНО от „Задържане под стража” в по-лека такава.
/Прочете се/
АДВ. М.: Поддържам молбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
Искания за доказателства.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
На основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протоколите и другите документи съдържащи се в ДП №
288/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 3287/2023 г. описа на СРП.
СЪДЪТ, оглед изявленията на страните, че нямат искания за
доказателства и констатацията на съда, че делото е изяснено от фактическа
страна на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
2
АДВ. М.: Моля да се произнесете с определение по силата, на което да
измените взетата спрямо подзащитния ми мярка от „Задържане под стража” в
по–лека такава. Считам, че ако се приеме, че МНО „Задържане под стража”
освен за цел има да се предотврати отклоняването на обвиняемия, укриването
му, извършването на друго престъпление и има за цел генерална превенция,
то за тези три месеца задържане под стража тази цел е постигната. Така или
иначе не имало изначало още при производството по чл. 64 от НК, е
констатирано, че няма опасност от укриване, прието е, че има опасност от
извършване на престъпление. Считам, че след три месеца изолация от
обществото, тази опасност вече не е налице и нейния интензитет е значително
по–нисък. В тази връзка целите мерките за неотклонение може да бъде и ще
бъде постигната с такава различна от„Задържане под стража”. Вярно е, че моя
подзащитен има предходно осъждане, но то няма нищо общо с предмета на
посегателство, общественото отношение, което се охранява с наказателното
производство по настоящото дело, няма нещо общо предходното му
осъждане, в което става въпрос за посегателство, инцидентен случай,
обяснено е от самия обвиняем по какви причини се е стигнало до това
осъждане. За това считам, че дори при тази процесуално обстановка
опасността да се извърши престъпление, вече не е налице.
Що отнася до обосновано предположение, аз считам, че вече след три
месеца, то е значително разколебано, като съображенията са ми следните:
За да е налице обективна съставомерност па чл. 144 от НК, е необходимо
заплахата да може да е годна, да възбуди основателен страх у пострадалия, в
противен случай това деяние обективно е несъставомерно дори и у
пострадалия да е установен страх, тъй като последният ще е неоснователен и
свързан с някакво събитие. Необходимо е вербалната закана да е съпроводена
с някакво физическо телодвижение като потвърждение на действителността
за намерението, за нанасяне на телесна уведа или за убийство. Още дори в
първоначалните действия по разследването, данни за такива телодвижения на
обвиняемия, не са установени, не е установено замахване с ръка, с друг
предмет, ако приемем, че изречената фраза, която прокуратурата е приела за
съставомерна, няма данни или доказателства, че това придружено с някакви
други действия, който да са годни да възбудят основателен страх у
пострадалата. Считам, че към онзи начален момент и към настоящия е така
наречената паравербалност, което е по принцип в общуването на българки
език и е много разпространена като например: ругатните, които нямат
намерение да изпълнят това, което казват, като смятам, че и тук е налице,
когато кажеш: „Ще ти счупя главата, ще те пребия“, това също е
паравербалност, защото той няма това намерение. В подкрепа на моето
твърдение за това, че изречените фрази са несъставомерни се позовавам на
Решение № 18 от 06.03.2015 г., по Наказателно дело 1821/2014 г. на ВКС,
Трето наказателно, на същото наказателно отделение Решение № 53 от
23.03.2016 г., по дело 213/2016г, и Решение №151 от 01.07.2016 г. по
Наказателно дело 572/2016 г. на ВКС, Първо наказателно отделение. Самото
3
деяние така както е описано е казус, който е сходен с казусите по които ВКС е
приел, че няма как заканата да възбуди основателен страх. Законодателят е
предвидил да е налице обосновано предположение, това обосновано
предположение няма как аз да го коментирам, без да коментирам
доказателства.
Считам, че е налице още едно основание мярката за неотклонение на
обвиняемия да бъде изменена и това е значителното забавяне на събирането и
проверката на доказателства в хода на досъдебното производство. Служебно
ни е известно проблема с вещите лица, с техните възнаграждения, с липсата
на достатъчно вещи лица. Смятам, че за три месеца следваше органите по
разследването, като тук прокуратурата няма вина, така да организират своята
работа, щото действително да имаше и психиатрична и психологична
експертизи на пострадалата и обвиняемия, от което да се установи дали
въобще може са носи наказателна отговорност, дали и възбуден основателен
страх у пострадалата, дали пострадалата е в състояние да дава достоверни
показания или този първоначален сигнал е плот на отрицателна емоция.
Отделно от това прокуратурата изрично е разпоредила на разследващите
органи да изготвят аудио експертиза на записа към № 112, това също не е
сторено. Досъдебното производство, по което има задържани лица
приоритетно следва да бъдат изготвени експертизи, да бъдат събирани
доказателства. Дори само това забавяне считам, че е самостоятелно основание
мярката за неотклонение да бъде изменена от „Задържане под стража“ в по–
лека такава. Отделно от това по делото обвиняемият е дал сравнително
подробни обяснения за самото събитие, за факти и обстоятелства около
самото събитие и самото такова, които ако в някакво степен са различават с
показанията на пострадалата, следваше, ако няма възможност за бързо
изготвяне на експертизите, разследващият орган да назначи очна ставка,
която ние сме поискали. Отделно от това самата пострадала е отправила
молба до прокуратурата, в която е описала доста подробно отношенията,
проблемите с предходните се семейни партньори и считам, че това
значително е повлияло на тази жена, така щото като забележи мъж който е
употребил алкохол, който е неин партньор да изпитва огромен ужас. По тези
съображения Ви моля да уважите искането и да отмените взетата спрямо
обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че той
няма как ако е с друга мярка да влияе на събирането на доказателствата или
по някакъв начин да шиканира процеса така, щото досъдебното производство
да не бъде приключено в разумен срок. Вярно е, че има множество сигнали,
но аз както и прокуратурата в предходните си произнасяния по тези жалби, не
е установила някаква сериозност на скандалите. Аз апелирам въпреки
нарасналото възмущение в обществото в световен мащаб към насилието над
жени и хора в неравностойно положение, много внимателно да прецените
трезво дали действително това покрива състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подзащитния ми.
Не на последно място ще посоча, че преди да подаде сигнал, пострадалата
4
с клон е започнала да налага обвиняемия, разбира се не с цел да му нанася
телесни повреди, а за това, че е употребил алкохол, всъщност това е основния
проблем – алкохола.
Моля Ви г–н Председател да проявите хуманност и справедливо да
измените мярката за неотклонение на подзащитния ми от„Задържане под
стража“ в по–лека такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от защитата ми. Нямам какво да
добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на искането на защитата и на
обвиняемия да бъде изменена взетата му мярка за неотклонение. Считам, че
същата продължава да е единствената, чрез която биха могли да бъдат
постигнати целите по чл. 57 от НПК.
На първо място, доколкото защитата подробно изясни какво е необходимо,
за да бъде описано като съставомерно деянието на обвиняемия, считам, че не
е необходимо, че е възбудил основателен страх за живота на пострадалата И.,
доколкото това не е изискуемо съгласно нормата на чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК.
На следващо място въобще не е необходимо да бъде назначавана
експертиза, с оглед състоянието на Г., доколкото няма никакви данни, че
същият страда от някакво психично заболяване, което да ограничава
възможностите му да разбира свойството и значението на това, което е
извършил и да ръководи постъпките си.
Действително по делото с постановление от 13.04.2023 г., е постановено
изготвянето на аудио–техническа експертиза на получената информация от
Национална система телефон № 112. Причина за това е разнопосочните
сведения, които дава пострадалото лице, от една страна такива по дадени по
надлежния ред протокол за разпит на свидетел, в който тя съобщава
подробности, като сочи и предходни деятелности на обвиняемия, свързани с
упражнено домашно насилие от негова страна. В тази връзка следва да
посоча, че СРП е изискала, а все пак в кориците на делото се съдържат и
данни за предходни негови деятелности, които са отново по отношение на А.
И., по които макар и да са постановени откази от образуване все пак е видно,
че такива действия са извършвани. Самите откази не са влезли в сила, поради
това, че те биха могли да бъдат отменени и по искане на пострадалата, при
извършен евентуален дистанционен контрол. Следва да се обърне внимание,
че другите сведения, които се събират от пострадалата, И. са депозирани,
изписани на ръка на 06.04.2023 г., като молбата започва с това да бъде
оневинен Г. и пострадалата започва да обяснява как се била ядосала, как
започнала да му се кара, как започнала да му вика, как била обидена, че той
употребявал алкохол и т.н. Нима всеки път, когато тя му направи забележка,
че той е употребил алкохол, трябва да се стига да такива ексцесии, нима шест
пъти за последните две години е малко като бройка да бъдат подавани
сигнали срещу поведение на обвиняемия. СРП не счита това поведение и
5
отношенията въобще между И. и Г. за такива, каквито биха били нормалните
в едни лични, приятелски, интимни взаимоотношения. Считам, че към
настоящия момент сведенията, които е дала И., и които са депозирани в
нейната молба 06.04.2023 г., остават напълно изолирани, защото очевидно
страха на тази жена, поведението на обвиняемия Г. не се базира на предходни
нейни контакти на лица от мъжки пол, а се базира на проявена агресия от Г.,
за която са налични данни, и която продължава повече от две години, и за
която са подавани множество сигнали.
На следващо място, считам, че е налице опасност от извършване на
престъпление, ако мярката на Г. бъде изменена в по–лека такава. Фактът, че
деянието е извършено по отношение на жена с която, Г. има интимни и лични
отношения, фактът, че същия я притеснил на работното място, като и
звъннал и е потърсил контакт с нея, защото други мъже я търсят, означава, че
такова поведение би могло да бъде повторено, защото това не се касае за
инцидентен случай.
На следващо място, считам, че продължава да е налице опасност от
укриване на обвиняемия Г.. Тази опасност се разкрива предвид факта, че
същияг не представя каквито и да е документи за ангажираност на конкретен
адрес, на който живее. В днешното съдебно заседание при снемане на
самоличност, същият посочи адрес на ул.**********, а в същото време при
снемане на самоличност на обвиняемия при предходен съдебен състав–93–ти
на СРС, по НЧД 2495/2023 г., обвиняемият е посочил ж.к. **********. Още
към тази дата, а и към настоящия момент обвиняемият продължава да е
задържан, и за настоящия прокурор остава неизяснено с какви действия той е
променил адреса си, има ли сключен договор за наем, може ли да предостави
нотариален акт или какъвто и да е друг документ, който да удостовери, че
същият има някакъв адрес, на който и могъл да бъде намиран. Това
съобразена с факта, че същият е руски гражданин предполага невъзможност,
ако му бъде взета по–лека мярка за неотклонение, да бъде установен на
някакъв адрес, това би затруднило хода на разследването. В тази връзка СРП
се солидаризира с становището на защитата, че съгласно чл. 22, ал. 3 от НПК,
разследването с лица, които са задържани следва да бъде извършвано
приоритетно. Фактът, че молбата на пострадалата за провеждане на
допълнителни действия с нейно участие или за оневиняване на обвиняемия,
със сочена на факти, които са противоположни, изнесени в протокола да
разпит, предполага установяване на обективната истина чрез други способи в
това число и чрез изготвяне на съответната техническа експертиза. От
експертизите може да се установи по безспорен начин реалното състояние на
пострадалата към момента на извършване на деянието, а не след това, без
значение дали тя е повлияна от предходни конфликти с обвиняемия или
положително от страха, той да не понесе някаква наказателна отговорност за
стореното от него. Следва да обърна внимание, че са множество случаите, в
които жертви на домашно насилие, в това число и с летален край, са подавали
множество жалби, които след това са оттегляни и са искали техните
6
насилници да бъдат оневинявани. Много внимателно моля съдът да прецени и
в настоящото производство на какво се дължи тази молба обвиняемият да
бъде оневинен.
Считам, че и към настоящия момент са налице задължителните
предпоставки мярката да бъде продължена, а именно налице е обосновано
предположение, същото не се разколебава, налице са и двете алтернативно
дадени предпоставки, предвид на която моля да потвърдите взетата мярка за
неотклонение.
АДВ. М.: Очевидно съм останал неразбран, аз самия смятам, че по чл.144
не е нужно да се е уплашил действително пострадалият, съгласен съм с това
нещо. Моят аргумент беше, че тази заплаха, ако е налице, не е годна да
възбуди основателен страх. По отношение на приложените преписки, именно
прокуратурата е преценила, че няма данни за престъпление, отказите за
образуване могат да бъдат отменени и от самия прокурор, ако прецени, че
има някакви нови обстоятелства. Това не може да бъде аргумент за
неоснователните жалби в миналото, не може да бъде аргумент за задържането
под стража по отношение на това, че липсва адрес. Очевидно няма как той
сключи договор и да закупи жилище, но техническата възможност, която дава
българската държава за контрол на мярката за неотклонение „Домашен
арест“, проследима с монтиране на електронна гривна, ежедневна проверка от
органите на съответното РУ, смятам че абсолютно ще прегради възможността
не само на българските, но и на чуждите граждани да се отклонят. Отделно от
това видях, че в този молба писмена, самата пострадала говори за това, че
иска той да търпи наказание „Домашен арест“ на нейния адрес. Не можем да
поставяме под общ знаменател всеки един общ скандал, мисля че опасността
от укриване въобще на съществува при МНО „Домашен арест“ с електронна
гривна за наблюдение при пострадалата.
СЪДЪТ след като изслуша съдебните прения дава последна дума на
обвиняемият.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не се чувствам виновен, нищо не съм направил,
скарахме се, не съм посегнал, три години живеем заедно, но никога не съм
посягал, помагал съм многократно. Понякога тя просто ме предизвикваше,
прибирам се от работа уморен и тя почва с измислици, че съм ходил по жени,
някакво глупости, но аз никога не съм посягал. Не мисля, че съм виновен за
нещо, карахме се, тя ме обиждаше, много пъти ме псуваше, за да не стигаме
до скандали много пъти съм излизал, но като се прибера, тя продължаваше.
Искам справедливост, не искам да съм в ареста.
СЪДЪТ след като изслуша последната дума на обвиняемият се оттегли на
тайно съвещание за постановяване на съдебния си акт.
СЛЕД съвещание съдът в присъствието на страните намира за установено
следното:
7
Производството е по реда на чл.65 от НПК, инициирано по молба на
обвиняемия Г., за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по лека такава.
В съдебно заседание защитата поддържа молбата като посочва, за
прекараните три месеца в условията на Следствения арест е постигната целта
на изпълняваната мярка за неотклонение, че предходните съдебни състави не
са извеждали опасност от укриване на обвиняемия, а предходното осъждане
на обвиняемия е нямало отношение към деянието, за което към момента му е
повдигнато обвинение. Считам, че обоснованото предположение е било
разколебано, а заканата не можела да възбуди основателен страх, тъй като
нямало извършване на телодвижение. Отправя критики към воденето на
разследването.
Обвиняемият поддържа казаното от защитника, моли за по-лека мярка за
неотклонение.
СРП от своя страна счита, че са налице предпоставките да продължи
изпълнението на взетата вече мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, като се излагат аргументи във връзка със съставомерността на
деянието, опасността от укриване и извършване на престъпление.
В производството по реда на чл.65 от НПК, съдът следва да прецени
всички обстоятелства, обусловили извода на предходните инстанции за
вземане на най-тежката мярката за неотклонение, като направи анализ дали са
налице нови обстоятелства, които да навеждат на извода, че мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ се явява неадекватна. По отношение
на обвиняемия Г. е повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, извършено в условията на домашно насилие, а именно, че
обвиняемият се е заканил на А. И. с престъпление против личността .
Доколкото обвинението е работно такова, съдът следва да посочи, че то
подлежи както на прецизиране от фактическа страна, така и от правна. За
целите и на етапа, на който се намира разследването, същото е достатъчно, за
да е налице първата предпоставка, а именно обвиняемият да е привлечен към
наказателна отговорност за престъпление, за което би могло да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“, същото се явява и тежко
умишлено по смисъла на НК.
От представената доказателствена съвкупност на този етап би могло да се
направи прелиминарна преценка за съпричастност на обвиняемия в
извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка
настоящият състав при разглеждане на производството за първоначално
задържане на Г. е изложил подробни аргументи във връзка с обосновано
предположение за извършване на престъплението, които са важими и в
производството по чл.65 от НПК. Към момента няма събрани доказателства
по реда и правилата на НПК, които да разколебават обоснованото
предположение. Налице са подробни показания от страна на пострадалата И.,
която описва механизма на твърдяното деяние и обстоятелствата, при които
то е било извършено. Същата навежда и обстоятелства за други актове на
8
домашно насилие, упражнявани спрямо нея именно в надлежно изготвените
разпити пред разследващ полицай, за чиято съставомерност и относимост към
изискания критерий за системност на проявите на домашно насилие,
прокуратурата следва да вземе отношение. На този етап на производството,
където с категоричност не се установява нито авторството, нито вината на
привлеченото към отговорност лице, показанията и другите събрани
доказателства, са абсолютно достатъчни по стандартите на Европейската
конвенция за защита правата на човека и на вътрешното законодателство на
Република България, съответно на нормите на НПК, да се направи преценката
за обосновано предположение за съпричастност. Следва да се има предвид, че
възраженията на защитата в тази връзка се явяват неоснователни, доколкото
твърденията за липса на телодвижение, които да обусловят възбуждането на
основателен страх, макар и да не са необходими, са налични, доколкото от
показанията става ясно, че освен изречени вербални закани обвиняемият е
подгонил пострадалата непосредствено след и по време на изричане на самата
закана. От събраните доказателства до момента, след първоначалното
произнасяне на мярката за неотклонение, по скоро се затвърждава
обвинителната теза, отколкото същата да се разколебава, с оглед събраните
данни за предходни прояви на вербални заканителни прояви и други
неправомерни действия, включително обиди спрямо пострадалата. Макар и на
този етап същите да се съдържат в приобщени преписки и сведения, същите
са ясна индиция за системността на проявите на домашно насилие и по-скоро
обслужват обвинителната теза, отколкото да я разколебават.
Във връзка с опасността от укриване настоящият съдебен състав не би
могъл да се съгласи с изложеното от защитата, че предходните съдебни
състави изобщо не са извеждали такава. Напротив, както СРС в
производството по чл.64 от НПК, така и СГС, като контролираща инстанция,
недвусмислено са извели реална опасност от укриване с висок интензитет,
доколкото обвиняемият, постоянно пребиваващ на територията на Република
България чужд гражданин, не разполага с български документ за
самоличност, по време на задържането си, макар и такъв да му е издаван,
видно от днес представената справка АЙС-БДС. Националният му паспорт на
Руската Федерация е изтекъл преди близо година и половина. Очевидно тази
опасност продължава да е налична и то във висок интензитет с оглед липсата
на каквито и да е било валидни документи за самоличност, което
изключително затруднява установяването и идентифицирането на лицето, а
обстоятелството, че е чужд гражданин завишава тази опасност с оглед
възможността лицето да напусне пределите на страната, включително и не
през установените за това места. Престоят от три месеца в условията на арест
настоящият съдебен състав намира, че не е неразумен срок с оглед характера
на твърдяната деятелност на обвиняемия и с оглед дадената правна
квалификация на същата. Отделно от това, този престой не е достатъчен за да
намалее опасността от укриване до степен, която да обуслови наличието на
възможност по-лека мярка за неотклонение да противодейства на тази първа
изведена опасност, доколкото обвиняемият не е направил нищо от
необходимото да се снабди с валиден документ за самоличност в чуждата
9
държава, в която пребивава.
Макар и дадена в алтернативност, опасността от извършване на
престъпление също е налична, като не се споделят от настоящият съдебен
състав аргументите на защитата, че предходното осъждане нямало
отношение, доколкото е престъпление от различен вид. Безспорно
предходното осъждане на обвиняемия свидетелства за изключително лоши
характеристични данни, при положение, че се твърди настоящото деяние да е
извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане. Всъщност се
касае за разнородна престъпна дейност, като не е необходимо за целите на
производството по чл. 64, респективно по чл. 65 от НПК, предходната
престъпна деятелност на обвиняемия да засяга едни и същи обществени
отношения, за да бъдат вземани имено тези предходни осъждания от съда при
преценка за адекватността на продължаващото задържане. Отново следва да
се посочи, че тримесечният престой в ареста, в изпълнение на най-тежката
мярка за неотклонение, настоящият съдебен състав не намира да е достатъчен,
за да сведе интензитета на тази опасност от извършване на престъпление до
нива, позволяващи осъществяване на процесуална принуда, адекватни с по-
лека мярка за неотклонение. От събраните доказателства по делото на този
етап и приобщените сведения от пострадалата, става ясно, че упражняването
на домашно насилие не е инцидентна проява, като освен вербални закани в
случая, с оглед характера на повдигнатото обвинение и подгонването на
пострадалата, именно в изпълнение на такава закана се касае за ескалираща
проява, която застрашава живота и здравето на И. в изключително висок
интензитет. За настоящия състав е очевиден рискът от ескалация на
поведението на обвиняемия, което застрашава живота и здравето на А. И..
Приложените преписки, макар да са единствено сведения, не представляват
доказателствени средства, събрани в рамките на това производство, но имат
отношение към системния характер на деянието, свидетелстват за интензивни
закани и са атестат за множеството подавани сигнали, след подаването на
които Г. е бил предупреждаван многократно, а видно от събраните в
настоящото производство показания, тези предупреждения по никакъв начин
не са възпрели обвиняемият да продължи упражняването на домашно
насилие в неговите разнородни форми спрямо И.. От самите показания на
пострадалата се извеждат дори и данни за това, че неговата вербална агресия
и закани се разпростират и вън от нейната личност, и спрямо нейните деца, за
които също многократно той е отправял закани, включително за сериозно
застрашаване на здравето и живота има и със сексуален характер. Всичко това
свидетелства за изключително завишена обществена опасност както на
деянието, така и на личността на дееца, който е осъждан и отново следва да се
посочи, че в изпитателния срок се твърди да е извършил престъпление против
личността. Поведението на обвиняемия да следи пострадалата, активно да
търси контакт с нея, да нарушава личната неприкосновеност и да
застрашава нейната физическа такава мотивира настоящият състав да приеме,
че към настоящия момент престоят по-малко от три месеца в условията на
арест не могат да доведат до извод, че по-лека мярка за неотклонение
адекватно може да противодейства на опасността Г. да навреди, включително
10
и физически, на своята бивша партньорка или на нейните близки.
Извънпроцесуалните изявления на пострадалата, приложени в ръкописен
вид по делото, не могат да бъдат ценени за настоящото производството, като
същите нямат доказателствена стойност. Констатира се рискова ревност у Г.,
което навежда и на опасността от извършване на престъпление спрямо
пострадалата във висок интензитет.
Във връзка с твърдението за неправилно водено разследване и липса на
назначена психолого-психологична експертиза, съдът следва да посочи, че
прерогатив на прокурора е какви доказателства ще събира, какви действия по
разследването ще извършва. Единствено в настоящото производство съдът
следи за спазване на принципа делата със задържани да бъдат гледани с
приоритет. В случая разследването търпи известна критика, като е
необходимо извършването на процесуални действия да бъде ускорено,
доколкото в противен случай последваща молба за изменение на мярката за
неотклонение би била основание да се констатира значително забавяне в
развитието на производството, което днес не се наблядава. Отделно от това в
докладна на л.77 е видно, че е установен свидетел-очевидец на
престъплението - Е.Е., който не е разпитван по делото. Въпреки посоченото
обаче, с оглед вече изведените, макар и алтернативни, но налични в
кумулативност опасности от укриване и извършване на престъпление, върху
които не е въздействано достатъчно, макар и да е налице престой в условията
на арест, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и единствената
възможна мярка, която би могла да лиши обвиняемия от възможността да
извърши престъпление и да се укрие, към този момент е именно най-тежката
такава, изпълнявана и към момента - „Задържане под стража“.
На последно място следва да се посочи, че съдът напълно споделя
вижданията на защитата, че е нараснало възмущението и страха в обществото
спрямо действията на домашно насилие и посегателствата спрямо жени и
именно с оглед трезвата преценка, която иска защитата да бъде направена от
съда, съдебният състав намира, че следва да се противодейства адекватно на
възможността от ескалация на поведението на обвиняемия като твърдян
вербален и физически агресор в условията на домашно насилие. Поисканата
от защитата мярка за неотклонение „Домашен арест“, дори и с електронна
гривна, която да се изпълнява в дома на пострадалата, където тя живее, с
оглед характера на повдигнатото обвинение и събраните по делото данни за
отношенията между двамата, е неадекватна, доколкото единственото, до
което би довело подобно решение на съда е ескалация на конфликта и
застрашаване живота и здравето на И. и децата ѝ.
Водим от горното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
11
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия В. В. Г., с ЕГН **********, по ДП № 288/2023
г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 3287/2023 г. описа на СРП от
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване или протестиране
от страните пред СГС в 3 – дневен, срок считано от днес.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред СГС за 18.05.2023 г.
от 10.00 ч., за която дата и час - страните уведомени в съдебно заседание
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 10:50 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12