РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Велико Търново, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101477 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения по Договор за мобилни услуги от
22.11.2018г. за мобилен номер *по абонаментен план с месечна такса от 26,99 лв., Договор
за мобилни услуги от 01.02.2019г. за мобилен номер *по абонаментен план с месечна такса
от 20,99 лв. и Договор за лизинг от 22.11.2018г. за устройство NOKIA 6.1 Black, платимо на
23 месечни лизингови вноски по 7,69 лв. Изтъква се, че по договорите за мобилни услуги за
срок от 24 месеца от сключването им ищецът се е задължил да предостави на ответника
ползването на мобилни услуги, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност
както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение
на задълженията му, а с договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното
и възмездно ползване на горепосоченото устройство като последният се е задължил да
заплаща дължимите лизингови вноски. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си като
за ползваните от ответника услуги по договорите за периода от 25.05.2019г. до 24.06.2019г.
не са заплатени дължимите абонаментни такси и лизингови вноски в общ размер на 48,31
лв. по фактурa с №********** от 25.06.2019г. Навежда доводи, че в резултат от
неизпълнението е прекратил договорите с начисляване на неустойка и дължими лизингови
вноски в общ размер на 559,58 лв. по фактура с №********** от 25.08.2019г. Ищецът
твърди, че горепосочените суми не са погасени като за тях е издадена заповед за изпълнение
по частно гражданско дело №946/2021г., по описа на Великотърновския районен съд,
спрямо която е подадено възражение. Ищецът твърди, че претендираните суми по
1
процесните договори в общ размер на 607,89 лв. са дължими, поради което отправя искане
до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №395 от 29.03.2021г. по частно гражданско дело
№946/2021г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 22.11.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *,
съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника
ползването на мобилни услуги по абонаментен план *, а последният се задължил да заплаща
тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 26,99 лв. Страните
уговорили отстъпка в размер на 250,34 лв. от стандартната цена в размер на 589,90 лв. за
устройство NOKIA 6.1 Black, по отношение на което съгласно сключения на същата дата
договор за лизинг ищецът предоставил на ответника временното и възмездно ползване, а
последният се е задължил да заплаща лизингова цена от 184,56 лв. на 23 броя месечни
лизингови вноски по 7,69 лв. При прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или
по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните
уговорили заплащане на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им
размер, допълнена с възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове и с разликата между стандартната и лизинговата цена на
предоставеното устройство, съответстващи на оставащия срок на договора. В договора за
лизинг е уговорена възможност за ответника да придобие собствеността на устройството
след заплащане на всички лизингови вноски. На 01.02.2019г. страните сключили и договор
за мобилни услуги за мобилен номер *, съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се
задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план *,
а последният се задължил да заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна
вноска от 20,99 лв. В договора е уговорена отстъпка в размер на 249,91 лв. от стандартната
цена в размер на 254,90 лв. за таблет PRESTIGIO GRACE 3157 7 както и заплащане на
неустойка при условия и размер идентични на договора от 22.11.2018г. При възникване на
облигационните отношения ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за
взаимоотношенията на * с потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за
абонаментни планове. За ползваните от ответника услуги за периода от 25.05.2019г. до
2
24.06.2019г. ищецът издал фактура с №********** от 25.06.2019г., със срок за плащане
10.07.2019г. Във фактурата са начислени вземания в общ размер на 48,31 лв. за абонаментни
такси и лизингова вноска по процесните договори. На 25.08.2019г. ищецът издал и фактура
№**********, със срок за плащане 09.09.2019г., в която начислил неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 436,54 лв. и лизингови вноски от
123,04 лв. по договора за лизинг. Поради липсата на доброволно изпълнение, на 24.03.2021г.
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК относно горепосочените вземания в общ размер
на 607,89 лв. За тях е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№946/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено
възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице са валидни облигационни отношения по сключените между страните договори, по
които ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно
ползване на мобилно устройство за срок от 23 месеца и на мобилни услуги по тарифни
планове с фиксирани месечни такси. Последният не е заплатил цената на услугите за
периода от 25.05.2019г. до 24.06.2019г. и дължимата за същия период лизингова вноска в
общ размер на 48,31 лв. по фактура №********** от 25.06.2019г., поради което същите са
дължими. Ответникът дължи и стойността на лизинговите вноски за оставащия срок на
договора за лизинг от 123,04 лв. по фактура №********** от 25.08.2019г., поради липсата на
доказателства за връщане на предоставеното устройство. С оглед гореизложеното исковете
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по отношение на процесните
вземания в общ размер на 171,35 лв., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №946/2021г., по описа на Великотърновския районен съд са основателни и
следва да бъдат уважени
Неизпълнението на задължението на ответника по договорите за мобилни услуги е породило
правото на ищеца едностранно да ги прекрати и да претендира от потребителя заплащане на
уговорените в тях неустойки. По делото, обаче липсват доказателства за валидно
упражняване на това право от мобилния оператор по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да
обуслови възникване на задължение за ответника да заплати претендираната сума от 436,54
лв. В същия смисъл е и т. 19в от Общите условия, изискваща отправяне на едномесечно
писмено предизвестие до потребителя. Предизвестието за прекратяване не може да се счита
за отправено с исковата молба тъй като тя е подадена след изтичане на срока на договорите.
При това положение претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 136,71 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и 108,52 лв.,
представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в
3
производството по частно гражданско дело №946/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. Д. Ш. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата
от 171,35 лв. /сто седемдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща сбор
от сумата 48,31 лв. за ползвани мобилни услуги за периода от 25.05.2019г. до 24.06.2019г. по
Договор за мобилни услуги от 22.11.2018г. за мобилен номер * и Договор за мобилни услуги
от 01.02.2019г. за мобилен номер *и вноска за лизинг по Договор за лизинг от 22.11.2018г.,
за които е издадена фактура №********** от 25.06.2019г., и от сумата 123,04 лв. за
лизингови вноски по Договор за лизинг от 22.11.2018г., за които е издадена фактура с
№********** от 25.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №395
от 29.03.2021г. по частно гражданско дело №946/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу М. Д. Ш. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване
съществуването на вземането от 436,54 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и петдесет и
четири стотинки/, представляващо неустойка по фактура с №********** от 25.08.2019г. за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 22.11.2018г. за мобилен номер *
и Договор за мобилни услуги от 01.02.2019г. за мобилен номер *, ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение №395 от 29.03.2021г. по частно гражданско дело №946/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда М. Д. Ш. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 136,71 лв. /сто тридесет и
шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски
както и сумата от 108,52 лв. /сто и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №946/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
4
дело №946/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5