Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2019 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на шестнадесети септември 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Веселка Крумова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №2050 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от АПК, вр. чл.118, ал.1 от КСО.
Производството е образувано по жалба на Н.С.Ю. ***,
срещу Решение № 2153-03-32/18.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-В., с което
е отхвърлена жалба вх. №1012-03-161/20.05.2019г. срещу Разпореждане № **********/08.04.2019
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-В., с което считано от 27.02.2019 г. на
основание чл. 96 от КСО, е прекратена получаваната от нея лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено с разпоредбите на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Твърди се, че към момента на издаване на Експертно
решение №641/028/27.02.2019 г., с което е определена 35 % временна
неработоспособност, за жалбоподателката не е съществувало задължение за ново
явяване пред ТЕЛК, предвид наличието на условия за действие на предходно
Експертно решение, съгласно което инвалидната пенсия се счита за отпусната
пожизнено.
В
съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда да
отмени атакувания административен акт, като незаконосъобразен и неправилен.
Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ-В.,
чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно,
обосновано и съобразено с целта на закона и моли съда за потвърждение на решението.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.118 от КСО, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В хода на производството беше установено, че личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.71-74 от КСО на
жалбоподателката Н.Ю. е отпусната въз основа на нейно заявление от 10.04.2013
г. и приложено Експертно решение №888 от 26.03.2013 г., с което й е определена
53% трайно намалена работоспособност. Първоначално с разпореждане от 26.04.2013
г. пенсията била отпусната в минимален размер до определяне на размера й по
реда на КСО; впоследствие с разпореждане от 21.06.2013 г. била изменена в
реален размер на осн. чл.99, ал. 1, т. 6 от КСО; осъвременена на осн. чл. 100
от КСО и ПМС №153/11.06.2014 г. и ПМС №130/28.05.2015 г. през 2014 г. и 2015 г.
С разпореждане от 02.03.2016 г. въз основа на Експертно решение №435/10.02.2016
г. на ТЕЛК, с което на Н.Ю. е определена 59% трайно намалена работоспособност
за срок до 01.02.2019 г., съгласно чл. 30, ал. 2 от НПОС от датата на
навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО пенсията се счита отпусната
пожизнено. С разпореждане от 01.07.2016 г. пенсията е осъвременена на осн. чл.
100 от КСО и ПМС №136/08.06.2016 г.
С Експертно решение №0641/27.02.2019 г. на ТЕЛК жалбоподателката
е преосвидетелствана, като определения размер трайно намалена работоспособност
е определен на 35 %. Експертното решение е изпратено служебно от Директора на
РЗИ- В. до Директора на ТП на НОИ-В., в резултат на което с разпореждане от
08.04.2019 г. на основание чл. 96 от КСО пенсията е прекратена от 27.02.2019 г.
Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред Директора на
ТП на НОИ-В. с аргументи, идентични с тези в жалбата пред съда. Предприетото от
Ю. обжалване на това Разпореждане по административен ред е приключило с
оспореното понастоящем Решение № 2153-03-32/18.06.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ-В., с което жалбата е отхвърлена.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна
между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по пенсионната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и допълващи се, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
Спорът е от правен характер и се концентрира върху това, налице ли са били
основанията посочени в нормата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяване на
отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обжалваното решение е законосъобразно по следните съображения:
Съдът намира, че в хода на административното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на обжалваните административни актове. Спазени са разпоредбите на КСО
и НПОС.
Чл. 72 от КСО определя условията
за отпускане на пенсия за инвалидност, съгласно който пенсия за инвалидност се
отпуска на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал.1, т. 4 от КСО
пенсията се прекратява когато отпадне основанието за получаването й. Чл.30,
ал.2, изречение второ от НПОС гласи, че ако лицето е навършило възрастта по
чл.68, ал.1 от КСО през срока, за който му е определена трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, пенсията се счита за отпусната
пожизнено от датата на навършване на възрастта. Действително към момента на
постановяване на новото експертно решение жалбоподателката е навършила
възрастта за пенсиониране - 60 год. 10 мес., както посочва в жалбата си. Не е
налице обаче основната предпоставка за правото на пенсия за инвалидност, а
именно наличието на медицинския критерий - 50.00 или над 50.00 на сто трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, установена с експертно
решение на ТЕЛК. Безспорно установено от представеното Експертно решение
№641/27.02.2019 г. на ТЕЛК е обстоятелството, че е определена 35.00 на сто
трайно намалена работоспособност, т.е. под 50 на сто, от което следва, че е
отпаднало основанието за получаване на пенсията. Цитираното експертно решение
не е оспорено от жалбоподателката по надлежния ред на Наредбата за медицинската
експертиза, представлява стабилен административен акт, задължителен за самия
освидетелстван и за органите на НОИ, които са длъжни да се съобразяват с него. В
настоящия случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.30, ал.2,
изречение второ от НПОС, независимо от навършената възраст на жалбоподателката,
защото не се касае за определяне срока на отпусната вече пенсия за инвалидност,
а за преценка налице ли е самото право на такава пенсия. Както правилно е
посочено в обжалваното решение, пенсионният орган е действал в условията на
обвързана компетентност, като е взел предвид всички събрани и приобщени към
административната преписка доказателства.
Жалбоподателката се е явила за
преосвидетелстване от ТЕЛК и е упражнила правото си във връзка с отпуснатата й
пенсия за инвалидност. В случая пенсията за инвалидност на жалбоподателката се
счита за отпусната пожизнено, но процентът на трайно намалената
неработоспособност впоследствие е намален под 50.00 на сто, което води до
прекратяването на пенсията. Съгласно чл. 30, ал. 6 (ДВ, бр. 19 от 2002 г.,
изм., бр. 24 от 2005 г., доп., бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) от НПОС,
при преосвидетелстване на лица, на които пенсиите са отпуснати пожизнено, те се
изменят или прекратяват служебно от датата на преосвидетелстването. Новите правила ще имат приложение по отношение на
юридическите факти, възникнали по време на действието им след 1.01.2019 г.
Атакуваното разпореждане, с което отпуснатата пожизнено пенсия за инвалидност е
прекратена на основание извършеното преосвидетелстване на 27.02.2019г. е
издадено в изпълнение на чл. 96 от КСО
и е законосъобразно. Логиката на закона не позволява новоприетите разпоредби да
бъдат тълкувани и прилагани по начин, облагодетелстващ лицата, упражнили
предоставени им права от отменени или изменени разпоредби. Новите правила имат
действие по отношение на нововъзникналите юридически факти и при всички случаи
на преосвидетелстване на лицето, при които са възникнали нови правопораждащи
или правопогасяващи факти, пенсията се намалява или прекратява съобразно общите
разпоредби, уреждащи правото на пенсия за инвалидност. Жалбоподателката е имала отпусната вече социална пенсия за инвалидност със
срок пожизнено. За да бъде изменена тази пенсия, следва лицето да бъде
преосвидетелствано и документирано със съответно решение на ТЕЛК след 1.01.2019г., каквото в
случая е извършено. Ирелевантно в случая е дали жалбоподателката е отишла по свое желание да
бъде освидетелствана или след получено писмо от ТЕЛК.
Ето защо решаващият орган правилно е приел,
че е налице основанието по чл.96, ал.1, т.4 от КСО за прекратяване на личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката, като е постановил
решение в съответствие с материалния закон и с целта на закона, при липса на
отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
При този изход на спора съдът не дължи произнасяне
относно разноските поради липса на искане от ответната страна за присъждането
им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Ю.
***, срещу Решение № 2153-03-32/18.06.2019 г. на Директора на ТП-В. на НОИ, с
което е отхвърлена жалбата на Н.Ю. срещу Разпореждане № **********/08.04.2019
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-В., с което считано от 27.02.2019 г. на
основание чл. 96 от КСО, е прекратена получаваната от нея лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: