Решение по дело №6824/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260597
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330206824
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер 260597                             06.07.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесети януари                       двехиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     6824 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 20-0438-001320/02.10.2020г. на ** ІІІ РУ - Пловдив, с което на М.Г.С., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева  за нарушение по чл.6, т.1, вр с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

          Жалбоподателят С. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание. Лично и чрез повереник претендира и разноски.

          Въззиваемата страна – ІІІ РУ - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище намира жалбата за неоснователна.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 26.09.2020г. около 01.00ч жалбоподателя управлявал в гр.Пловдив лек автомобил Мазда 3 с рег № **. Движел се по бул.България като на кръстовището с бул.В. Априлов решил да направи обратен завой. При него се возели негови колеги, сред които и свид.Л.Г.. На посоченото кръстовище имало действаща светофарна уредба, която в момента на маневрата обратен завой извършена от жалб.С. вече показвала червен сигнал. Това било възприето от свид.Д.М., който влизал в състава на патрул на ІІІ РУ и се намирал на около 30 метра от светофара в посока изток на бул.България. Ето защо спрял за проверка жалбоподателя и му съставил АУАН № 560786, серия АА/26.09.20г. за преминаване на червен сигнал на светофара. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.М.М.,  разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, Заповеди 2 бр., които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Частично горното се установява и от показанията на свидетелката Л.З.Г., която потвърждава факта, че на процесното време и място жалбоподателя е управлявал посочения автомобил и направил обратен завой на кръстовището. Според нея обаче това станало на жълт светофар, а не на червен. Същата свидетелка обаче не можа да посочи никакви други подробности за ситуацията като наличие или липса на движение по същото време, наличието на автомобили и т.н., но помни единствено наличието на жълт сигнал. Следва да се посочи, че последното само по себе си не изключва наличието на нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е така, защото жълтия сигнал също не дава възможност за преминаване през кръстовището, освен при наличие на определени предпоставки. В процесния казус дори да е светел жълт сигнал, то това е станало след приключване на зеления такъв. При това положение съгласно чл.31 от ППЗДвП това би било допустимо, само ако Маздата на жалбоподателя не е могла да спре преди навлизане в кръстовището. като се има предвид, че същия предприема обратен завой, то последното е невероятно. Следва да се има предвид и нормата на чл. 50а от ЗДвП, според която забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. В този смисъл бяха и показанията на свид.М., който изрично посочи, че жалб.С. е имал възможност да спре при светването на жълт сигнал, но не го сторил, а обратния завой вече бил на червен сигнал. Свид.Г. не депозира показания в обратния смисъл. Като се има предвид, че не се установиха обстоятелства, които да сочат на заинтересованост на свид.М. от съставяне на акт срещу жалбоподателя, а свид.Г. все пак е в приятелски отношения с последния, то настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на свид.М., които са и далеч по-подробни за съставомерните факти, за разлика от показанията на разпитаната свидетелка, която както бе посочено и по-горе депозира показания единствено за жълт сигнал на светофара. Дори да се приеме за вярно и твърдението на жалбоподателя, че се намирал на пешеходната пътека при промяната сигнала на светофара, той пак не е следвало да завърши маневрата в посочената пътна ситуация, а само да освободи пешеходната пътека, след което при нов зелен сигнал, да продължи движението си.

          При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.С. по чл.6, т.1 от ЗДвП, съгласно който водачите на леки автомобили следва  като участници в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.  В случая чрез действие в разрез със сигналите на светофара обаче и извършил вмененото му нарушение. Съобразно закона е приложена и санкционната норма на чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП, която сочи, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Тази глоба е абсолютно определена и не позволява допълнителна индивидуализация на наказанието нито от наказващия орган, нито от съда.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438-001320/02.10.2020г. на ** ІІІ РУ - Пловдив, с което на М.Г.С., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева  за нарушение по чл.6, т.1, вр с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.