Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна,
.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря В. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 19269/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Б.М. срещу С.М. в условията на обективно
евентуално съединяване, искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че Б.М. е собственик на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № *******.25 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 79, 89
кв.м., представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, *****, ет. 1, ап. 12,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение с
площ от 3, 36 кв.м. и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж при граници: на същия етаж: обект с идентификатор *******.26, ******.43, под обекта: няма и над обекта: *******.27, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ****/1984г. и за предаване на владението, а в условие на
евентуалност на основание давностно владение,
осъществено от деня на раждане на ищеца ***г. до 2014г. и за предаване на
владението.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата си молба
ищецът Б.М. твърди, че е придобил от своя баща М. М. правото на собственост
върху имота, предмет на делото, на основание договор за дарение от
08.06.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ****/1984г., последният легитимиращ се като собственик въз основа
на договор за издръжка и гледане от 31.01.1977г., за който е съставен НА № ***, том ***, дело № ***/1977г., а в условие на евентуалност по давностно
владение, осъществено от деня на раждане на ищеца ***г. до 2014г.
Твърди се, че без
основание ответникът С.М. владее имота, предмет на ревандикационните
искове, поради което настоява за уважаването им.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът С. М. оспорва предявените искове, заявявайки свои права, изключващи
тези на ищеца, а именно, че е придобил правото на собственост въз основа на
влязло в законна сила решение по гр.д. № 8592/2013г. на ВРС, с което е обявен
за окончателен сключеният между ответника и А.Д., последната явяваща се баба на
Б.М. предварителен договор за покупко – продажба на
процесния имот, а владението след осъществен въвод
във владение по изп. дело № 20137170400316 по описа
на ЧСИ И.С. след успешно проведен ревандикационен иск
срещу А.Д. и синът ѝ Б.М..
Сочи се, че с влязло в
законна сила решение от 22.05.1998г., постановено по гр.д. № 474/1998г. на ВРС,
е развален, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на
31.03.1977г. договор за издръжка и гледане, а с решение по гр.д. № 5253/1998г.
по описа на същия съд, е обявен за относително недействителен договорът за
дарение, от който ищецът черпи права.
Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Своевременно в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е заявил възражение за право на задържане до заплащане
на подобренията извършени в имота в периода от деня на въвода
до настоящия момент, на стойност 37 200 лв., както следва: 1./ цялостна
подмяна на ел. инсталацията в апартамента, вкл. подмяна на ел. табло, контакти
и ел. ключове на стойност 1 000 лв. през 2014г.; 2./ остъкляване с PVC дограма – 8 кв.м. и изграждане на стени – 14 кв.м. на кухненския балкон на
стойност 2 500 лв. през 2014г.; 3./ поставяне на окачени тавани с
осветление във всички помещения - 70
кв.м. на стойност 3 500 лв. през 2015г.; 4./ подмяна на външната врата – 1
бр. и на всички вътрешни врати – 5 броя на стойност 3 500 лв. през 2016г.;
5./ подмяна на всички водопроводни тръби с PVC тръби и поставяне на нови водомери на стойност 1 700 лв. през 2013г.;
6./ поставяне на ламинат - 50 кв.м. и теракот - 20 кв. м. във всички помещения на стойност
3 500 лв. през 2017г.; 7./ шпакловна и
боядисване на стените и таваните във всички помещения – 180 кв.м. на стойност
6 500 лв. през 2017г.; 8./ поставяне и фаянс – 25 кв.м. и теракот в банята и тоалетната – 9 кв.м. с екстри – масажен
душ, мивка /шкаф за баня, огледало /шкаф за баня, поставени през 2017г. и
вътрешни декоративни щори, поставени през 2019г. на стойност 7 000 лв.;
9./ поставяне на вградени шкафове в спалнята и коридора на стойност 4 500
лв. през 2018г.; 10./ подмяна на цялата дограма с поставяне на PVC врати и прозорци с площ от 24 кв.м. на стойност 3 500 лв. през
2015г.;
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл.
108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик
на спорната вещ /имот/, че ответникът я владее, а последният, следва да докаже
основанието, на което упражнява фактическата власт върху вещта.
В тежест на ищеца е да
докаже и правата на праводателите си при оспорването им от страна на
ответника.
В конкретния случай, ищецът
Б.М. твърди, че е придобил правото на собственост върху недвижимия имот от своя
баща М. М., на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА
№ ***, том ***, дело № ****/1984г.
От представените
писмени доказателства и служебно изисканите граждански дела № 5253/1998г., №
8592/2003г. и № 2704/2011г. и др., всички по описа на ВРС, се установяват
следните релевантни за делото факти:
1./ с НА № ***, том ***, дело № ***/1972г. А. Т. Д. е призната за
собственик на апартамент № 12 от сграда, находяща се
на ул.“********“, гр. Варна, етаж първи в дясно от стълбището, вх. Б с площ от
79, 89 кв.м., ведно с едно избено помещение с площ от 3, 36 кв.м., както и 0,
8669 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на
строеж, на осн. чл. 55, б.“г“ ЗПИНМ /отм./;
2./ с договор от 31.01.1977г.,
инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ***/1977г. А. Т. М. е прехвърлила на своя син М. М. собствения си апартамент №
12, находящ се в жилищна сграда на ул.“********“, гр. Варна, етаж първи в дясно
от стълбището, вх. Б с площ от 79, 89 кв.м., ведно с едно избено помещение с
площ от 3, 36 кв.м., както и 0, 8669 % идеални части от общите части на
сградата в това число и от правото на строеж срещу задължение за гледане и
издръжка на прехвърлителя А. М. и съпруга й Г.М.
докато са живи лично или чрез трето лице, като им осигурява при болест и немощ
необходимите медицински грижи, храна, отопление, осветление и квартира;
3./ бракът между А. М.
и Г.М. е прекратен с развод с решение, влязло в законна сила на 11.03.1998г.
4./ с влязло в законна
сила на 11.06.1998г. решение от
22.05.1998г., постановено по гр.д. № 474/1998г. на ВРС, е развален, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на 31.03.1977г. договор за издръжка и гледане.
Исковата молба по чл.
87, ал. 3 ЗЗД е вписана в СВ – Варна на 18.02.1998г.
Влязлото в сила решение
е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е
издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката – чл.297 ГПК, като
обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат искането и основанието на спорното право – чл.298, ал.1 ГПК. Със сила
на пресъдено нещо се установява съществуването или
несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното
решение към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след
което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо.
Влязлото в сила решение
по чл. 87, ал.3 ЗЗД установява със сила на пресъдено
нещо между страните А.Д. и М. М., че в полза на прехвърлителя
е възникнало потестативно право да развали поради
неточно изпълнение сключения на 31.03.1977г. договор за издръжка и гледане.
С влизане в сила на
решението, придобитото на основание алеаторен договор
се възстановява в патримониума на праводателя по договора.
5./ преди вписване на
исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане на 18.02.1998г., М. М. е подарил с договор
за дарение от 08.06.1984г., за който
е съставен НА № ***, том ***, дело № ****/1984г. на своя син Б.М., действащ чрез своя законен
представител Р. М. правото на собственост върху придобития от него с договор за
издръжка и гледане от 31.01.1977г.
недвижим имот.
Доколкото имотът е
прехвърлен на 08.06.1984г. преди
вписване на исковата молба за разваляне – 18.02.1998г.,
третото лице Б.М. е запазило правата си, съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД, а имотът
след влизане в сила на съдебния акт, не би могъл да се върне в патримониума на прехвърлителя А.Д., явяваща се баба на Б.М..
За да върне в
патримониума си имота по разваления алеаторен
договор, прехвърлителят е предявил и успешно провел
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу страните по сделката – надарения Б.М., действащ
със съгласието на своята майка и дарителят М. М., като е обявена за относително
недействителна по отношение на А.Д. безвъзмездната сделка 08.06.1984г. по НА № ***, том ***, дело № ****/1984г.
Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен, а недействителността има обратно действие – не от влизане на
решението за обявяването й в сила, а от момента на извършване на отмененото
действие /Решение № 400/16.06.2010г. по гр.д.№ 4204/08г. ІІІ г.о. /.
Следователно с влизане
в сила на решение от 24.03.1999г. по гр.д. № 5253/1998г. на ВРС, с което е
уважен иска по чл. 135 ЗЗД и след развалянето на договора за издръжка и гледане
с решение по гр.д. № 474/1998г. на ВРС, носител на правото на собственост върху
апартамента, предмет на възмездната и безвъзмездна сделка, е А.Д..
Именно, и в качеството
си на собственик, същата е сключила на 09.10.2003г.
предварителен договор за покупко-продажба със С.М., който е обявен за
окончателен с решение № 1782/05.06.2009г. по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС,
оставено в сила с решение № 850/23.06.2010г. по в.гр.д. № 1682/2010г. по описа
на Окръжен съд – Варна, което е влязло в законна сила на 06.08.2010г.
Доколкото владението
върху имота не е предадено на купувача по предварителния договор и след влизане
в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, С.М. е предявил искове по чл. 108 ЗС
срещу А.Д. и М. М., легитимирайки се като собственик на имота на основание конститутивното решение по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС.
С решение №
654/27.02.2012г. на ВРС по гр.д. № 2704/2011г., влязло в законна сила на
23.11.2012г., А.Д. и М. М. са осъдени да предадат владението върху имота,
предмет на настоящото дело.
Безспорно е, че след
влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС, А.Д. и М. М., са предали владението
върху апартамента в рамките на образуваното изпълнително производство по изп. дело № 20137120400316 най-късно на 15.03.2013г.,
когато е съставен протокол за принудително отнемане от съдебния изпълнител,
независимо, че в него са останали движими вещи на длъжниците по изпълнението.
Следователно, ищецът не
е собственик на вещта на соченото от него придобивно
основание - договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ****/1984г. Вещното право на собственост върху процесния
апартамент принадлежи на ответника С.М. на основание конститутивното
решение по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС, с което е уважен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което предявеният от Б.М. иск по чл. 108 ЗС, следва да бъде
отхвърлен.
Предвид сбъдване на
условието под което е предявен, съдът дължи произнасяне по евентуално
съединения иск по чл. 108 ЗС.
За да е налице основание
за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от
собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с
насилие, както и да не е поддържано с насилие/.
Евентуално съединеният
иск почива на твърдения, че правото на собственост е придобито от ищеца, на
основание давностно владение от деня на раждането му
– ***г. до 2014г.
Доколкото от момента на
раждането си до навършване на четиринадесетгодишна възраст, ищецът Б.М. е бил
малолетен или до 20.10.1997г., то същият не може да държи вещта като своя, тъй
като не разбира свойството и значението на постъпките си и няма воля, която да
е призната от правото като годна да поражда правно действие, поради което не
може да свои вещта.
Затова й периодът на давностно владение, който може да бъде разгледан в
настоящото производство е от 21.10.1997г. до 2014г.
За установяване давностното владение са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите Г.М., първа братовчедка на А.Д. и Т.М., водени от
ищеца, които установяват следните релевантни за делото факти: г-жа Д. е притежавала
апартамент в гр. Варна, ****”, в който е живяла до
момента, в който е следвало да го напусне, в резултат на необмислена постъпка.
Същата прехвърлила апартамента на своя син М. М., но след развода му се
опасявала, че ще я изгонят, поради което развалила и договора. Считано от
1980г. до момента, в който напуснала жилището, г-жа Д. е живяла в него заедно
със своя син. Преди да се разведе М. М. е живял със семейството си в гр. Б..
Всяка учебна ваканция
до завършване на средно образование, ищецът, явяващ се внук на А.Д., е
посещавал дома на своята баба в гр. Варна. След завършване на гимназия, Б.М. е
бил приет за студент в университети в гр. Варна и през този период е живял в
дома на баба си до придобиване на собствено жилище.
Г-жа М. е виждала Б.М.
в дома на баба си 2-3 пъти през 2003-2004г., когато й гостувал. От баща му
узнала, че апартаментът е на сина му.
От показанията на
свидетелите водени от ответната страна – В. А. и Б. М. се установява, че след
придобиване на владението върху апартамента С.М. започнал да ремонтира жилището,
тъй като бил в окаяно състояние.
Г-жа А. посочва, че в
качеството си на управител на етажната собственост с административен адрес: гр.
Варна, *****, е вписала в домовата книга, че Б.М. е
обитател, т.е. установен, че се намира в жилището към деня на попълване на
данните в нея, считано от 01.03.2011г. и съответно напуснал на 01.05.2011г. Поводът
за вписването е молба на М. М. да впише, като обитател синът му, за да може да упражни
в гр. Варна правото си на глас.
В домова книга, под № 7
/л. 25/, са вписани, като живущи в гр. Варна, ***** лицата М. М. и Б.М., а в
книга на собствениците, започната на 09.10.2009г. /л. 149/, е посочено, че
ищецът обитава апартамент № 12 от 01.05.2011г. до 01.03.2011г., когато е
отписан.
Преценявайки в
съвкупност ангажираните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищецът
Б.М. не е установил фактическата власт върху имота и съответно не е придобил
жилището по давност, чрез явно, несъмнено и необезпокоявано владение в периода
от 21.10.1997г. до 2014г. с намерение за своене.
Вписванията в домовата
книга нямат никаква правна стойност, а гласните доказателства, чрез разпита на Г.М.
и В. А. установяват единствено, че Б.М. е посещавал дома на баба си всяка
учебна ваканция и е пребивавал в жилището й до завършване на висшето си
образование, но не и че е установил фактическата власт, нито, че е имал намерение
да държи вещта като своя.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че в производството по гр.д. № 5253/1998г. на
ВРС, родителите на ищеца са направили признание по реда на чл. 114 ГПК /отм./,
че приобретателят и членовете на неговото семейство –
съпруга и син са живели в друго населено място и никога не са се намирали в
обща семейна и битова среда с прехвърлителя, както
изисква алеаторният договор. Така направеното
признание на неизгодни факти пред държавен орган, установява единствено, че до
прекратяване на брака между Б.М. и съпругата му с развод, считано от
08.06.1998г., родителите и детето им са живели в друго населено място, а не в
дома на прехвърлителя в гр. Варна, което може да
потвърди вече направения от съда извод, че гостуванията на Б.М. в дома на баба
му след 21.10.1997г., не сочат нито установяване на фактическа власт върху
апартамента, нито намерение за своене на жилището.
При отсъствие на
убедителни доказателства за осъществяването на обективния и субективния елемент
от фактическия състав на владението евентуално съединеният иск по чл. 108 ЗС,
следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на
исковете по чл. 108 ЗС, съдът не дължи произнасяне по своевременно релевираното възражение за право на задържане до заплащане
на подобренията извършени в имота, както и ангажираните във връзка с него
доказателства.
При този изход на
спора, с право на разноски разполага ответната страна С.М., чиито размер
възлиза на 2 050 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.М., ЕГН **********,*** срещу С.А.М., ЕГН **********,*** иск
за установяване в отношенията между страните, че Б.М. е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.25 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 79, 89 кв.м., представляващ
апартамент, находящ се в гр. Варна, *****, ет. 1, ап. 12, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение с площ от 3, 36
кв.м. и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж при граници: на същия етаж: обект с идентификатор № ******.26, *****.43, под обекта: няма и над обекта: *****.27, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА №
85, том VII, дело № ****/1984г. и за предаване на владението, на осн. чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.М., ЕГН **********,*** срещу С.А.М., ЕГН **********,*** иск
за установяване в отношенията между страните, че Б.М. е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.25 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК с площ от 79, 89 кв.м., представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, *****,
ет. 1, ап. 12, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с
избено помещение с площ от 3, 36 кв.м. и 0, 8669 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж при граници: на същия етаж: обект с
идентификатор № *****.26, *****.43, под обекта: няма и над обекта: *****.27, на
основание давностно владение, осъществено от деня на
раждане на ищеца ***г. до 2014г. и за предаване на владението, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.М., ЕГН **********,***
сумата от 2 050 лв. /две хиляди и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: