№ 110
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500202 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е.ю.“ ЕАД против Решение № 78/
28.02.2023 г. по гр. д. № 700/ 2022 г. на ОС – П., с което е осъден да заплати
на Н. Б. Н. в качеството на ЕТ ,,Ф.Д. - Н. Н.“ - гр. П. на основание чл. 49 ЗЗД
сумата от 36 644 лв. – обезщетение за останалата част от претърпяната
имуществена вреда съгласно съдебно решение по гр. д. № 1063/ 2020г. на
Районен съд - П., представляваща пропуснат наем за периода от 22.05.2015 г.
до 22.05.2020 г. поради прекъсване и невъзстановяване на електроподаването
в имота от страна на ответника, ведно със законната лихва за забава от
подаване на исковата молба в съда на 11.05.2022 г. до окончателното
изплащане.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на решението
поради неправилно приложение на чл. 49 ЗЗД. Твърди, че не са налице
предпоставките на посочената разпоредба, тъй като причина за вредите е
единствено поведението на ищеца, изразяващо се в непредприемане на
действия за сключване на договора за присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Оспорва приетия размер на претенцията,
като счита същата за завишена с оглед характера на имота. Иска да се отмени
обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли
предявения иск.
В хода на производството ищецът Н. Б. Н. е заличен в търговския
1
регистър като едноличен търговец.
Въззиваемият Н. Б. Н. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Н. Б. Н. в качеството си на едноличен търговец с фирма ,,Ф.Д. - Н. Н.“ е
предявил против „Е.ю.“ ЕАД иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 36 644
лв. съгласно допуснатото в съдебно заседание на 28.11.2022 г. по гр. д. №
1427/ 2022 г. на РС П. увеличение на иска, представляваща пропуснат наем за
периода от 22.05.2015 г. до 22.05.2020 г. поради прекъсване и
невъзстановяване на електроподаването в имота на ищеца от страна на
ответника.
От доказателствата по делото с установява, че по силата на покупко-
продажба, оформена с НА № .... на Нотариус № ...., ищецът Н. Б. Н. е
собственик на двуетажна масивна административно-битова сграда с площ от
330 кв.м. и прилежащ терен с площ от 1327. 5 кв. м., съставляващ парцел VI
от кв. 1 по плана на гр. П., представляващ понастоящем имот с
идентификатор ...... действащата кадастрална карта на града.
На 22.05.2020 г. е предявил против „Е.ю.“ ЕАД иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 25 000 лв. - част от общо претърпените
имуществени вреди в размер на 100 000 лв., представляващи пропуснат наем
за имота за периода 22.05.2015 г . – 22.05.2020 г. вследствие на неправомерно
прекъсване и невъзстановяване на електрозахранването на имота от ответното
дружество., който с влязло в сила на 06.04.2022 г. решение по гр. д. № 1063/
2020 г. на РС – П. е уважен изцяло.
Според заключението на допуснатата първоначална съдебно - оценъчна
експертиза общата стойност на пазарния наем на процесните сгради в имота
за исковия период 22.05.2015 г . – 22.05.2020 г. е в размер на 61 644 лв.
При тези данни настоящата инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна. Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
уважаването на който е обусловен освен от общите предпоставки по чл. 45
ЗЗД – деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка на деянието и
вреди, както и от наличието на една допълнителна предпоставка – вредите да
са причинени при или по повод изпълнение на възложената на прекия
причинител работа.
В настоящия случай посочените предпоставки са установени от
формираната по гр. д. № 1063/ 2020 г. на РС П. сила на пресъдено нещо, с
което е уважен предявения като частичен иск по чл. 49 ЗЗД. Съгласно т. 2 от
ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 2/ 2016 г. на ОСГГК решението по
2
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. В съобразителната част на решението е посочено, че при уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти и по двете дела са едни и същи, те се
ползват от последиците на сила на пресъдено нещо и при разглеждане на иска
за останалата част от вземането не подлежат на доказване или оспорване.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. В този
смисъл релевираното в жалбата възражение, че основна причина за
настъпване на вредите е поведението на ищеца, тъй като не е предприел
действия за сключване на договора за присъденяване към
електроразпределителната мрежа, е преклудирано от формираната по гр. д. №
1063/ 2020 г. на РС П. сила на пресъдено нещо и не следва да се обсъжда по
същество. От изложеното следва, че предявеният иск за останалата част от
вземането за обезщетение по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е доказан по основание.
Извън обхвата на формираната по решението по частичния иск сила на
пресъдено нещо остава останалата част от спорното вземане, предмет на
настоящия иск, чийто размер подлежи на самостоятелно доказване в
последващия процес. От заключението на приетата в първоинстанционното
производство съдебно – оценъчна експертиза пазарният наем на процесните
сгради, посредством който се изчисляват претърпените от ищеца вреди от
неправомерното поведение на ответника, за процесния период от 22.05.2015 г
до 22.05.2020 г. възлиза на 61 644 лв., поради което с оглед уважената част на
първоначалния частичен иск за сумата от 25 000 лв. по гр. д. № 1063/ 2020 г.
на РС – П. настоящият иск правилно е уважен за останалата част от вземането
в размер на 36 644 лв.
Що се отнася до възражението, че размерът присъденото обезщетение е
завишен, тъй като не съответства на характеристиките и състоянието на
имота, същото е неоснователно. Размерът на пропуснатия наем, на чиято база
се изчислява претендираното обезщетение, се установява от заключенията и
на двете допуснати по делото съдебно – технически експертизи, които дават
почти еднакъв размер на пазарния наем на процесните сгради за исковия
период: първата - 61 644 лв., а втората – 62 400 лв. Вярно е, че ответникът
„Е.ю.“ ЕАД е оспорил двете експертизи и е поискал тройна съдебно –
оценителна експертиза, което искане е оставено без уважение, но следва да се
има предвид, че такова искане не е формулирано във въззивната жалба и
съответно във въззивното производство не са събрани други доказателства
3
относно размера на пазарния наем на процесните сгради. При това положение
основната изходна база за определяне на обезщетението остават приетите в
първоинстанционното производство съдебно – технически експертизи, които
изчисляват еднакъв размер на пазарния наем на сградите.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че като е
уважил изцяло предявеният иск, окръжният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят „Е.ю.“
ЕАД следва да заплати на въззиваемият Н. Б. Н. направените във въззивното
производство разноски за адвокат в размер на 3 500 лв. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото не надвишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78/ 28.02.2023 г. по гр. д. № 700/ 2022 г.
на ОС – П..
ОСЪЖДА „Е.ю.“ ЕАД да заплати на въззиваемият Н. Б. Н. разноски за
въззивната инстанция в размер на 3 500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4