№ 143
гр. Костинброд, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850100477 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Е.
Д. М., в резултат на противоправното поведение на ответника- СРС,
изразяващо се в нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в
разумен срок.
Ищецът твърди, че производството по н. д. № 15930/2018 г., по описа на
СРС, НО, 4 състав, е продължило необосновано дълго, като продължава и към
този момент, в резултат на което, органите на съдебна власт са нарушили
правата му на разглеждане и решаване на делата в разумен срок и от там е
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в психически тормоз, стрес,
болки и страдания, безизходица, безпокойство, безпомощност и безнадежност.
С горните съображения отправя искане да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от негова страна, в резултат на нарушаване на правата
му на разглеждане и решаване на делата в разумен срок
Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.
Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца, като
оспорва и техния размер. Претендира разноски.
В проведеното о.с.з., ищецът е редовно призован, взема лично участие,
като поддържа предявения иск.
Ответникът, е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
С писмено становище оспорва исковата претенция.
1
РП- Костинброд, е редовно призована, като представителят на
държавното обвинение, оспорва предявената претенция като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приобщено препис от н.ч.х.д.№15930/2018г. по описа на СРС.
Видно от материалите по същите се установява, че ищецът по настоящото
дело, на 14.09.2018г., е бил подал частна тъжба срещу В. В., Д. В. и М. Л., за
извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2 НК и по чл. 147, ал.1 НК.
Не се установи сред материалите по делото да се съдържат доказателства
за провеждано открито съдебно заседание.
С разпореждане от 24.03.23г., състав на СРС, е прекратил производството
по делото.
Посоченият съдебен акт е бил връчен на ищецът на 29.03.23 г., като в
срок на 04.04.23г., ищецът е подал жалба срещу него до СГС. Към този момент
все още няма произнасяне по подадената жалба от ищеца срещу разпореждане
от 24.03.23г., постановено по н.ч.х.д.15930/2018г. по описа на СРС.
По делото се установи и това, че ищецът не е бил сезирал ИВСС.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля Е. П., тъй като от
тях не може да установи с категоричност каквато и да било конкретика около
това какъв е бил предмета на воденото от ищеца дело пред СРС /дали е
гражданско или наказателно/, както и какво е претендирал последния. Наред с
това свидетелят заяви, че ищецът води множество дела, а не единичен случай,
което от своя страна не може да обоснове извод за относимост на показанията
към предмета на делото.
Други доказателства и доказателствени средства, които да са относими
към предмета на делото не бяха събрани в хода на процеса.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и СРС се разглеждат като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
2
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.
Съдът намира, че по делото се установи наличие на забавяне от страна на
съдебния състав при СРС, доколкото по делото не се установи за период от
почти 5 години да е било насрочено и/или проведено о.с.з. По делото е
постановен единствено краен акт, с който производството по делото е било
прекратено. Не се установи принос у ищеца за наличието на констатираното
забавяне.
С оглед горното, съдът намира, че по своя характер претенцията на
ищецът се явява частично основателна и доказана, поради което следва да
бъде уважена до сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , в резултат на нарушаване на принципа за
разглеждане на делото в разумен срок. Съдът намира, че следва да се отхвърли
претенцията за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
20000 лева, като неоснователна.
Съдът намира, че по делото не се доказа ищецът да е претърпял някакви
по сериозни неимуществени вреди, с изключение на това, че не са се
оправдали неговите правни очаквания за разглеждане на делото, за да може да
се определи сума в размер различен от приетия от настоящия съдебен състав
за справедлив.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, но
доколкото ищецът е освободен от ДТ и му е бил назначен адвокат, то на
същият не му се полагат такива.
Ответникът има правно на разноски съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК,
3
който своевремнно е направил искане за присъждане на такива, в т. ч. на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че на ответникът следва да се определи
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, който размер е
съобразен с фактическата и правната сложност на делото, така и с това, че
ответникът/негов представител не е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
25, ал. 1 от НЗПП, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 92,50 лв., съобразно
отхвърлената претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СРС, да заплати на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, на Е. Д.
М., ЕГН**********, /понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ЦСЗ- гр. София/, сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
противоправното поведение на ответника- СРС, изразяващо се в нарушение на
правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по н.ч.х.д.№
15930/2018 г. по описа на СРС, НО, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата над сумата от 1500 лева до пълния претендиран размер от 20000
лева като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Д. М., ЕГН**********,
/понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЦСЗ- гр.
София/, да заплати на СРС, сумата от 92, 50 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4