Р Е Ш Е Н И Е № 260133
ПЛОВДИВ 01.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на дванадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 593 по описа за 2016 година и констатира
следното:
Предявен е иск от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, София,
ул.”Околовръстен път” 260, със съдебен адрес:*** – адв.В.В. против С.Б.К., ЕГН **********,
В.В.К., ЕГН ********** ***, И.Г.П., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН ********** ***,
*** с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.430 ТЗ.
Твърди се, че с Договор 322/23.02.2007 г. „Юробанк България“ АД е
предоставила на С.К. сумата от 39 500 лв, като В.К., И.П. и П.П. са се
задължили солидарно с кредотополучателя да върнат получените в заем средства;
срокът за връщане на получените в заем средства е уговорен на 240 месеца; за
първата година на погасяване на кредита е уговорен лихвен процент от 6.5%, а за
остатъка от срока – на 9.79%. При неплащане в срок страните са се споразумели
просрочената част от главницата да се олихвява с договорения лихвен процент с
добавени 15 пункта до окончателното изплащане на просрочената сума. С Допълнителни
споразумения от 08.04.2009, 05.05.2010 г., 28.05.2011 и 11.07.2012 г. страните
са уговорили четири дванадесетмесечни периода на облекчено погасяване на
задължението, съгласили са се неплатените просрочени задължения да се прибавят
към редовната главница при неплащането на две месечни да отпадне облекченият
режим на погасяване, а с Анекс от
05.03.2010 г. се уговаря заплащане на комисионно възнаграждение.
Кредитополучателят е преустановил погасяването на задължението на
10.08.2013 г. – длъжниците по договора са допуснали просрочие на една вноска за
договорна лихва на 10.08.2013 г. и двадесет и три вноски на договорни лихви и
главница за периода 10.09.2013 г. – 10.07.2015 г., поради което, считано от
07.07.2015 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Длъжниците са уведомени
за настъпилата предсрочна изискуемост, като им е даден седмичен срок за
доброволно плащане на задължението. Ответниците не са заплатили доброволно
задължението си и поради това е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение; по ч.гр.д. 14381/2015 г. на Районен съд -
Пловдив е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която
длъжниците са осъдени да заплатят на
„Юробанк България“ АД следните суми:
-48 063.28 лв главница, ведно с обезщетение за забава от
04.11.2015 г. до окончателното изплащане
-15 524.53 лв договорни лихви за периода 10.08.2013 г. –
02.11.2015 г.
-794.96 лв такси.
Длъжниците са подали възражение по смисъла на чл.414 ГПК и поради това
ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
Иска се да се
постанови решение, с което да се признае за установено вземането на „Юробанк
България” АД по отношение на ответниците, произтичащо от Договор за банков
кредит 322/23.02.2007, както следва:
-сумата 48 063.28 лв, представляваща главница;
-сумата 15 524.53 лв, представляваща
договорна лихва за периода 10.08.2013 г. – 02.11.2015 г.;
-794.96 лв, представляваща договорни такси за
периода 10.09.2013 г. – 02.11.2015 г.;
-законната лихва, считано от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2015 г.
Претендира разноските, направени в заповедното производство и в
настоящето.
В срока по чл.367 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с
който се дава следното становище по предявените искове:
1. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на задължението,
като се твърди, че длъжниците не са уведомени надлежно. В представените до
ответниците уведомления не е посочен моментът, от който Банката счита
задължението за предсрочно изискуемо, като посочването на момента на предсрочна
изискуемост е от значение за определяне размера на наказателните лихви; твърди
се, че ищецът не представя доказателства за получаването на уведомлението от
страна на длъжниците С.К. и В.К., като се оспорва подписът на С.К., положен за
получател върху Обратна разписка.
Оспорва се и редовното уведомяване на ответника И.П. с аргумента, че
съобщението не е връчено редовно, тъй като е отбелязано, че лицето е в чужбина
и е залепено, като същевременно И.П. надлежно и своевременно е уведомил
Банката, че на 26.11.2013 г. е упълномощил адв. Н. и той е адресът за
кореспонденция с Банката.
Заявява се, че уведомленията за обявяване на задължението за
предсрочно изискуемо са подписани от Д.Д. в качеството му на пълномощник на Д.Ш.
– *** и М.В. – ***. Предвид посочените в
т.5 от пълномощното правомощия
следва, че уведомлението за предсрочна изискуемост следва да се изпрати след
взето решение на управителния орган на Банката да направи кредита предсрочно
изискуем и едва след взето решение в такава насока пълномощникът да уведоми
длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост. При така наведените
възражения ответниците считат, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение вземането не е било изискуемо и изискуеми
се явяват единствено вземанията с настъпил падеж.
2. Прави се възражение за наличие на неравноправни клаузи.
-чл.9.3 от Договора за кредит, който предвижда възможността на Банката
да прави едностранно изменение на лихвения процент, като само уведомява
кредитополучателя;
-клаузите от допълнителните споразумения, в които се посочва размера
на главницата като едностранно изготвени клаузи и предоставени само за подпис
на кредитополучателя и солидарните
длъжници;
- клаузите от допълнителните споразумения, с които служебно се
прибавят сумите с настъпил падеж към непогасената главница като едностранно
изготвени клаузи и предоставени само за подпис на кредитополучателя и солидарните длъжници и
уговорени във вреда на кредитополучателя;
-чл.5 от Допълнително споразумение от 11.07.2012 г. – не е
индивидуално уговорена клауза;
-чл.1 от Допълнително споразумение от 08.04.2009 г. - не е
индивидуално уговорена клауза;
-чл.2 от Допълнително споразумение от 08.04.2009 г. – въвежда облекчен
режим на погасяване на вземането, а в действителност размерът на задължението
се увеличава; не е индивидуално уговорена клауза;
-чл.5 изречения 1 и 5 от Допълнително споразумение от 05.05.2010 г.
/уговоря се лихва в размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити в евро
и надбавка от 2.54 пункта и БЛП не подлежи на договаряне, а Банката само
уведомява кредитополучателя за новия лихвен процент/.
Правят се и възражения за нищожност при условията на чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД поради неуговаряне на съществени условия по кредита изрично и
изчерпателно в писмена форма за валидност и поради неравноправност при
условията на чл.143 и чл.146 ЗЗП с аргумента, че клаузите са едностранно
уговорени, във вреда на потребителите, не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, както и поради нарушаване на добрите нрави /чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД
Допълнителните споразумения са нищожни и на основание чл.366 ЗЗД, тъй
като представляват спогодба върху непозволен договор с невъзможен предмет,
началният дълг към датата на сключването им е изчислен погрешно и въз основа на
нищожни клаузи, които увеличават общите разходи и утежняват финансовото
положение на ответниците.
3.Прави се възражение, че сумата от 39 500 лева по Договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски 322/23.02.2007 г. не е получена от С.К..
Претендират разноски.
Предвид доказателствата по делото Съдът намира за установено:
По допустимостта на иска:
От приложеното ч.гр.д. 14381/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив може да се направи извода, че исковата молба
е подадена в указания на ищеца едномесечен срок по чл.
415 ГПК - съобщението по чл.
415 ГПК е връчено на кредитора на 05.08.2016 г. /л. 211 от делото/,
а исковата молба е подадена на 02.09.2016 г. /дата на пощенското клеймо/ и доколкото е налице идентичност в предмета на
заповедното и настоящето производство производство, искът е допустим и следва
да се разгледа.
По съществото на спора:
С Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №322/23.02.2007 г.
„ДЗИ БАНК“ АД – КРЕДИТОР предоставя на С.Б.К.,
ЕГН ********** – КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, В.В.К., ЕГН ********** – солидарен длъжник, И.Г.П.,
ЕГН ********** – солидарен длъжник и П.С.П., ЕГН ********** – солидарен
длъжник кредит в размер на 39 500
лева , предназначен за потребителски нужди за срок от 240 месеца /чл.1/.
Уговорено е кредитът да се отчита по заемна сметка № 15421004469009 на името на
кредитополучателя и да се ползва от разплащателна сметка № 173200446918, водена
на името на кредитополучателя /чл.2.2/. За първата година от срока на кредита,
считано от датата на усвояване на кредита, дългът се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 6,50% /чл.3.1.1/, а за остатъчния срок на кредита – годишен
лихвен процент в размер на 9,79% /чл.3.1.2/. При просрочие на погасителна
вноска, чийто падеж е в неприсъствен ден, просрочената част от главницата от
кредита се олихвява с лихва за просрочие, включваща уговорения в чл.3 лихвен
процент плюс наказателна надбавка от 15 пункта до окончателно изплащане на
просрочената сума /чл.3.2/. Уговорено е кредитополучателят да заплаща на
Банката комисиона за управление и обработка в размер на 0,8% еднократно върху
целия размер на кредита, платима преди усвояване на средствата и 0,25% годишно
върху разрешения размер на кредита, платима в началото на всяка следваща година
от срока на кредита /4.1/. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2027
г., а погасяване се извършва на 240 анюитенти месечни вноски, включващи лихва и
главница, както следва:
-за първата година от срока на кредита – 294,50 лв;
-за остатъчния срок – 372,56 лв.
По преценка на Банката
кредитът може да бъде обявен изцяло или частично за предсрочно изискуем, ако
кредитополучателят е нарушил условията на Договора, както и при допуснато
просрочие на лихва през гратисния период или на погасителна вноска по кредита
/чл.8.1/.
Със сключването на договора
при условията на чл.101 във връзка с чл.121-127 ЗЗД солидарните длъжници се
задължават да отговарят солидарно заедно с кредитополучателя за изпълнение на
задължението за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисиони и
разноски съобразно уговорките на договора до погасяването на цялото задължение /чл.6/.
С Анекс от 27.02.2009 г. към
Договор за потребителски кредит №322/23.02.2007 г. страните са се споразумели,
считано от датата на сключване на анекса, кредитът да се обслужва по сметка IBAN: *** „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД с титуляр В.В.К..
С Допълнително споразумение
от 08.04.2009 г. към Договор за потребителски кредит №322/23.02.2007 г.
страните са констатирали, че към датата на сключване на споразумението
задълженията на кредитополучателя са в размер на 39 284,02 лв., в т.ч.:
1. 307,95 лв – просрочена
главница;
2. 1 037,46 лв – просрочена
лихва;
3. 37 875,17 лв – редовна главница;
4. 27,44 лв – редовна
лихва;
5. 105,36 лв – просрочени
такси,
Въвежда се облекчен ред за погасяването – кредитополучателят се
съгласява да внесе еднократно по кредита сума от 400 лв, като Банката има право
да използва внесената сума по своя преценка; кредитополучателят се
съгласява просрочената главница и лихва,
намалени със сумата от 400 лв, да бъде преоформена чрез натрупване към
редовната главница. Облекченият период на погасяване е 12 месеца, като за
размера и падежа на вноските за периода на облекчено погасяване и за периода
след изтичането на периода на облекчено погасяване страните подписват
погасителен план. В случай, че в периода на облекчено погасяване
кредитополучателят не заплати две дължими месечни вноски, същият губи правото
си да ползва облекчението.
С Анекс №1 от 05.03.2010 г.
към Договор за потребителски кредит №322/23.02.2007 г. страните са се споразумели,
че за усвоения кредит кредитополучателя дължи на Банката комисиона за
управление на кредита за 2008 г. в общ размер на 98,75 лв, която да се погаси
на три вноски, с последователност на плащанията, както следва:
06.03.2010 г. – 32,91 лв
06.04.2010 г. – 32,91 лв
06.05.2010 г. – 32,93 лв
С Допълнително споразумение
от 05.05.2010 г. към Договор за потребителски кредит №322/23.02.2007 г.
страните са констатирали, че към датата на сключването му задължението на
кредитополучателя е в размер на 41 907,71 лв, от които:
1. 41 472,07 лв – редовна главница;
2. 435,64 лв – редовна
лихва;
С посоченото споразумение
страните се съгласяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на Банката. Кредитополучателят се е съгласил
просрочената главница и лихва да бъде преоформена чрез натрупване към редовна
главница.
С Допълнително споразумение
от 28.05.2011 г. към Договор за потребителски кредит №322/23.02.2007 г.
страните са констатирали, че към датата на сключването му задълженията на
кредитополучателя са, както следва:
1. 69,21 лв – просрочена главница;
2. 476,64 лв – просрочена
лихва;
5. 43 750,78 лв – редовна главница;
Страните се съгласяват, че
кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение,
до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение. Страните са
се споразумели, че просрочените главница, лихви, такси и застрахователни вноски
се преоформят служебно от Банката чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. По силата
на допълнителното споразумение страните се споразумяват за въвеждане на
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката. През периода
на облекченото погасяване върху дълга се начислява годишната лихва в размер
съгласно Договора за кредит, но кредитополучателят заплаща намалени равни
месечни вноски в размер на 281,00 лв. След изтичане на периода на облекченото
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекченото погасяване лихва.
С Допълнително споразумение от 11.07.2012 г. към Договор за
потребителски кредит №322/23.02.2007 г. страните са констатирали, че към датата
на сключването му задълженията на кредитополучателя са както следва:
1. 174,76 лв – просрочена главница;
2. 1 015,32 лв –
просрочена лихва;
3. 22,00 лв – просрочени
такси;
4. 84,24 лв – просрочени
плащания по застраховки;
5. 46 586,02 лв – редовна главница;
Страните се съгласяват, че кредитополучателят дължи и редовната лихва,
която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на допълнителното
споразумение. Страните са се споразумели, че сумите по т.1-4 се преоформят
служебно от Банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. По силата на допълнителното
споразумение страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на Банката. След изтичане на периода на
облекченото погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през
периода на облекченото погасяване лихва.
Уговорено е през периода на облекченото погасяване върху дълга да се
начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата Базов
лихвен процент на Банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с
2,9 пункта, като през периода на облекченото погасяване кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 300,00 лв. След
изтичане на периода на облекченото погасяване върху общия размер на дълга след
натрупването на начислената, но непогасена през периода на облекченото
погасяване лихва, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата Базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 3,70 пункта,
като след изтичате на периода на облекченото погасяване до окончателното
погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него. Към датата на
подписването на споразумението Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД за жилищни кредити в лева е в размер на 10,50%. През периода на
облекченото погасяване кредитополучателят погасява задължението на равни
месечни вноски от 300 лв; след изтичането на срока на облекчено погасяване
задължението се погасява на равни месечни вноски съобразно погасителен план. В
случай, че в периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати две
дължими месечни вноски, същият губи правото си да ползва облекчението.
Установява се също, че по силата на инкорпорирано в договора
съглашение между страните по него – т. 6 ответниците В.В.К., И.Г.П. и П.С.П. на основание чл.101 ЗЗД са встъпили в дълга на кредитополучателя С.К.,
за да отговарят солидарно към кредитора съобразно чл.121-127 ЗЗД, за което ясно и недвусмислено са изразили волята си за това,
подписвайки договора и видно от текста на посочената клауза: декларират, че са
правоспособни и дееспособни да сключват, обезпечават и изпълняват настоящия
договор в качеството си на солидарни длъжници, които на основание чл.101 ЗЗД и при условията на чл.121-127 ЗЗД встъпват в изпълнението на задълженията на кредитополучателя и се
задължават да отговорят солидарно с него в качеството си на солидарни длъжници
за изпълняване на задълженията за погасяване на кредита до окончателно
погасяване на всички дължими суми.
При
извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ Съдът констатира, че с Решение №
61/01.11.2007 г. по ф.д. № 10646/1991 г. по описа на СГС са вписани промени по
партидата на "Българска пощенска банка"АД, като е вписано
преобразуване на "ДЗИ Банк"АД
чрез вливането му в "Българска пощенска банка"АД и прекратяване без
ликвидация на "ДЗИ Банк"АД
поради преминаване на цялото му имущество в патримониума на "Българска
пощенска банка"АД при условията на общо правоприемство. С цитираното
решение на СГС е вписана промяна в наименованието от "Българска пощенска
банка"АД на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД; на 11.01.2013 г. е вписана последваща промяна в
наименованието на кредитора от "ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД – заявител в заповедното производство и ищец в
настоящето, като по този начин безспорно се установява идентичност между
кредитора по процесния договор за кредит и ищецът в настоящето производство.
При тези доказателства Съдът приема, че между страните е сключен Договор за банков кредит на 23.02.2007 г. Към датата на сключване на процесния договор за кредит е приложим Законът за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г.). Доколкото процесният договор има характер на потребителски договор, за него са приложими разпоредбите на чл. 143 - 146 от ЗЗП, като следва да се отчитат евентуално наличието на предпоставките на чл.144 ЗЗП, обосноваващи неприложимостта на потребителската защита. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. Предвид характера на спора Съдът следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това да разглежда дължимостта на сумите по договора за кредит.
При прочита на сключените между страните
допълнителни споразумения от 08.04.2007 г., 05.05.2010 г., 28.05.2011 г.,
11.07.2012 г. се установява, че страните са се уговорили /чл.3/ всички плащания
във връзка с кредита – просрочена главница, лихва, такси и плащания по
застраховки да се преоформят служебно от Банката чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.
С тези допълнителни споразумения са уговорени
периоди на облекчено погасяване, уговорени са по-малки месечни вноски в тези
периоди, както и намален размер на възнаградителна лихва, но само за тези
периоди - периодите на облекчено погасяване на задължението. След изтичането на
тези периоди на облекчено погасяване на
кредита е предвидено, че върху задължението се натрупва начислената, но
непогасена през този период лихва. Следователно, по този начин се постига
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху
тях на възнаградителни лихви. В случая не се постига облекчаване изпълнението
на задълженията на длъжника, а се утежнява неговото състояние чрез олихвяване
на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством
прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се
начислява възнаградителна лихва. Ето защо уговорките в допълнителните
споразумения към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
поради това са нищожни на основание чл.26, ал.4 ЗЗД във
връзка с чл.10, ал.3 ЗЗД ( този
смисъл Решение № 66/29.07.2019 г., постановено по т. д. № 1504/2018 г. по описа
на Върховен касационен съд на Република България, II т. о.). Анатоцизъм е
допустим само в изрично предвидените в Закон или в Подзаконов акт на БНБ
случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци, но в
настоящия случай ответникът е физическо лице. Същите аргументи са относими и
във връзка с уговорката в допълнителните споразумения към главницата с
ненастъпил падеж да се включат и незаплатените, но с настъпил падеж
възнаградителни лихви и върху така получената главница, от която част са нече
лихви с настъпил падеж отново да бъде начислена възнаградителна лихва.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че с
допълнителните споразумения се постига съгласие към главницата с ненастъпил
падеж да се приобщят и главниците, лихвите и таксите с настъпил падеж и върху
така формираната главница да се начислява възнаградителна лихва в по-висок
размер от първоначално уговорения, т.е. в тежест на кредитополучателя се
възлага заплащане на възнаградителна лихва върху увеличената главница, с което
се утежнява положението на кредитополучателя и се нарушава изискването за добросъвестност
и изискването за равновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя. От страна на ответниците е направено възражение за
неравноправност на посочените клаузи. При доказателствена тежест, лежаща върху
ищеца, не се ангажират доказателства, че до знанието на потребителя е доведено
обстоятелството, че с прибавянето на главницата, лихвата и таксите с настъпил
падеж към главницата с ненастъпил падеж се увеличава базата, върху която
потребителят заплаща по-висок лихвен процент, с което се увеличават месечните
вноски и по този начин се утежнява положението на кредитополучателя, което
обосновава неравноправност на обсъжданите клаузи, а оттам и тяхната нищожност,
поради което не следва да се прилагат в отношенията между страните.
При съобразяване на констатираната нищожност на
клаузите в допълнителните споразумения, водещи до анатоцизъм, както и
неравноправния характер на клаузите, уреждащи главниците, лихвите и таксите с
настъпил падеж да се прибавят към главницата с ненастъпил падеж поради
неосигуряване на възможност на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на посочените споразумения, Съдът приема, че задължението на
ответниците следва да бъде изчислено, като се вземат предвид постигнатите
уговорки между страните в първоначалния договор, без да се съобразяват
настъпилите след този момент изменения, обективирани в допълнителните
споразумения. Макар да няма изрична забрана към главницата с ненастъпил падеж
да се прибавят вноските от главница и такси с настъпил падеж, изводът на
Съда, че следва отношенията между страните да се уреждат от първоначално
сключения договор се обосновава и с обстоятелството, че неправилно установеният
размер на главницата във всеки анекс е послужил за основа при определяне на
размера на дължимите анюитетни вноски и служи за основа за определяне на
размера на задължението за всяко следващо допълнително споразумение.
От ответниците е направено възражение за наличие
на неравноправни клаузи и поради това нищожни в Договор от 23.02.2007 г.,
свързано с възможността на Банката едностранно да променя размера на комисиона
за управление на кредита, едностранна промяна на възнаградителната лихва и
разходите по кредита и определяне на минимален размер на вноската при
предсрочно погасяване на задължението, но доколкото тези права не са упражнени
от Банката, Съдът не обсъжда направените възражения; направено е и възражение
за нищожност на клаузата, регламентираща размера на дължимата лихва при
допускане от страна на кредитополучателя на забавяне в плащането на
погасителните вноски – заплаща се договореният лихвен процент и надбавка от 15
пункта годишно, но доколкото такава претенция не е заявена с исковата молба,
респективно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, Съдът не
разглежда това възражение /с исковата молба се твърди, че ответниците не са
изпълнили задължението за погасяване на кредита, като не са заплатили една
вноска за договорна лихва и двадесет и три месечни вноски за договорна лихва и
главница, от което Съдът прави извод, че се претендира заплащане на
възнаградителна лихва, доколкото тя е включена като елемент от месечните
вноски/.
Необходимо условие за уважаване на предявените искове е да се установи, че длъжникът е "неизправна страна" по договора за банков кредит, т. е. че не е изпълнил задълженията си по чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите лихви в уговорените срокове.
От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът
кредитира като неоспорено, се установява, че:
-усвоената главница по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№322/23.02.2007 г. е в размер на 39 500,00 лв, като под „усвояване на
кредит“ се разбира предоставяне на
сумата, предмет на договора по разплащателната сметка на кредитополучателя. При
проследяване на движението по разплащателната сметка на С.Б.К. е установено, че
същата е заверена със сумата в размер на 39 500,00 лв на дата 06.03.2007
г., представляваща предмет на Договор за кредит №322/23.02.2007 г. На същата
дата са извършени и последващи разпоредителни действия със сумата на
предоставения кредит.
-реално усвоената сума за главница по процесния Договор за ипотечен
кредит, без да се отчита извършената капитализация на дълга по допълнителните
споразумения, е в размер на 39 500,00 лв.
-кредитът по Договор №322/23.02.2007 г. е предоставен на 06.03.2007 г.
по сметка с IBAN:*** „Юробанк България“ АД. При проверката на експертизата се предостави
извлечение от разплащателната сметка с титуляр С.Б.К. в “Юробанк България“ АД и
не е представено извлечение от „ДЗИ Банк“ АД. Предоставеното извлечение съдържа
движение по банковата сметка на кредитополучателя от момента на предоставяне на
заемната сума, а именно от 06.03.2007 г. Номерата на бордерата и извършените
счетоводни операции, свързани с усвояването на кредита са както следва:
-на 06.03.2007 г. – бордеро 1039590 за сумата
от 29 620,60 лв с основание Рефинансиране на кредит в евро на С.К.;
-на 06.03.2007 г. –
бордеро 1039591 за сумата от 32,86 лв с основание Банкова такса за
рефинансиране на кредита в евро;
-на
06.03.2007 г. – бордеро 9 846,54 лв с основание Задължаване текуща сметка
на гражданин.
От датата на сключване
на договора за кредит погасените суми от кредитополучателя към 10.09.2013 г.
са: главница в размер на 1 909,63 лв, договорна лихва в размер на
14 051,49 лв, такси 395,00 лв и лихви върху просрочени главници в размер
на 485,20 лв. Извършените плащания са достатъчни да погасят начислените
задължения с падеж до 31.08.2011 г.
След датата
23.08.2013 г. не са отразени постъпили плащания и начислените задължения за
периода от 10.09.2013 г. до 02.11.2015 г. остават дължими.
При така изложеното
Съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по Договор за кредит №322/23.02.2007
г. и е предоставил на ответника С.К. в качеството му на кредитополучател сумата
от 39 500 лв, като след 23.08.2013 г. ответникът К., като кредитополучател,
е преустановил изпълнението на задължението си да погасява ежемесечно кредита.
Именно с оглед неизпълнение на задължението за погасяване на кредита ищецът,
като кредитор, твърди, че е са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
С оглед указанията по т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ Съдът
следва да изследва настъпването на изискуемостта на претендираното вземане,
като отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му
да обяви кредита за предсрочно изискуем
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За
да настъпят правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника
/кредитополучателя/, е необходимо това потестативно право на кредитора да бъде
упражнено с изрично изявление, което да достигне до длъжника
/кредитополучателя/. Предсрочната изискуемост се счита настъпила на датата, на
която това волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника. В случая
ответниците оспорват обстоятелството, че са уведомени за упражняването на
правото на Банката да превърне кредита в предсрочно изискуем поради
неизпълнение на задължението за заплащане на месечни погасителни вноски и при
неплащане в дадения срок на дължимото.
От заключението на СТЕ с в.л. С., което Съдът
кредитира, се установява, че подписът на товарителница 1-0006
021 657 266 5 – 001 001 015 26 1 9, издадена от „Спиди“ АД,
удостоверяваща получаването на уведомлението от С.К., не е изпълнен от С.К.. С
оглед на установеното Съдът намира, че не може да се обоснове извод, че
кредитополучателят С.К. е уведомен за изявлението на Банката да превърне кредита
в предсрочно изискуем, което е пречка за настъпването на предсрочната
изискуемост на задължението.
Този извод на Съда се свързва с качеството, което придава на
ответниците В.К., П.П. и И.П. с оглед правата и задълженията им по смисъла на
Договор за банков кредит от 23.02.2007 г. - ответниците В.В.К., И.Г.П. и П.С.П. на основание чл. 101 ЗЗД са встъпили в дълга на кредитополучателя С.К.,
за да отговарят солидарно към кредитора съобразно чл. 121-127 ЗЗД. Тълкувайки волята на страните по договора за кредит, Съдът счита, че
действителната воля на ответниците В.К., П.П. и И.П. е била да встъпят в дълга
на кредитополучателя С.К. и да отговарят солидарно с него. Договорът за поръчителство е формален договор /чл. 138, ал.1 ЗЗД/ и следва да бъде сключен в писмена форма и да
съдържа изрично съгласие на поръчителя и кредитора за поемане на солидарна отговорност
за изпълнението на задълженията на главния длъжник. При липса на договор за
поръчителство по договора за кредит, поръчителство не възниква. Следва да се
отчете липсата на клаузи в договора,
които да придават обезпечителен характер на задължението на ответниците В.К., И.П.
и П.П. по смисъла на поръчителството, напротив, изрично в договора в част
„Обезпечение“ се посочва, че кредитопочучателят и солидарният длъжник В.К.
учредяват в полза на Банката ипотека върху недвижим имот, като в посочения
раздел не е отразено съгласие на ответниците В.К., П.П. и И.П. да отговарят.
Съдът намира, че е без значение за настъпването
на предсрочната изискуемост обстоятелството, че ответниците В.К., П.П. и И.П. са уведомени за изявлението на Банката за
упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, доколкото те са
встъпили в задължението на С.К. по отношение на Банката лица заедно с кредитополучателя
да отговарят за изпълнението на задължението, но нямат качеството на
кредитополучатели. Предсрочната изискуемост е обусловена от неизпълнението на
задължението на кредитополучателя да заплаща вноските за погасяване на
задължението и за да възникне отговорността на солидарните длъжници, е
необходимо да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
кредитополучателя.
Доколкото Съдът приема, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането поради неуведомяването на кредитополучателя
К., Съдът не обсъжда въведените от ответниците оплаквания за ненастъпила
предсрочна изискуемост поради неуведомяването им на актуален адрес, за който
ответниците са уведомили Банката чрез пълномощника си адв.Н. с оглед изпълнение
на задължението по договора по т.6.3.1.
Въпреки
че, преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение ищецът не е
уведомил ответника К. в качеството му на кредитополучател за упражняването на
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, това не води автоматично
до отхвърляне на иска в неговата цялост, тъй като следва да се прецени и дали
са налице вноски с настъпил падеж към
датата на формиране на сила на пресъдено нещо съобразно разрешението, дадено с
Тълкувателно решение 8/2017 г. на ОСГТК.
Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
Ето защо следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на вноските с настъпил падеж към датата на
приключване на устните състезания по настоящето дело – 12.11.2020 г. От
заключението на ССЕ, прието в с.з. на 12.11.2020 г., което Съдът кредитира като
неоспорено, се установява, че вноските с
настъпил падеж към датата на съдебното заседание – 12.11.2020 г. при условие,
че не е обявена предсрочна изискуемост са в общ размер на 19 677,89 лв, от
които:
-12 511,20 лв – главници за периода от 10.09.2013 г. до 12.11.2020
г.
-7 006,09 лв – договорна лихва за периода от 10.09.2013 г. до
02.11.2015 г./преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/
- 160,60 лв – такси за периода от 10.09.2013 г. до 02.11.2015 г., като
вноските с настъпил падеж към 12.11.2020 г. са определени при разработен погасителен
план, съобразен с постигнатите между страните уговорки в сключения Договор за
кредит от 23.02.2007 г. - приложима възнаградителна лихва от 6,5% и месечна
вноска в размер на 294,50 лв за първата година и годишен лихвен процент от
9,79% и месечна вноска в размер на 372,56 лв за остатъчния срок на кредита, без
да са взети предвид сключените допълнителни споразумения.
Неоснователно е възражението на ответниците
относно липсата на погасителен план, което да обосновава недействителност на
договора за кредит. Погасителен план, изготвен към момента на сключване на
Договора за банков кредит №322/23.02.2007 г., който Съдът приема, че урежда
отношения между страните с оглед възприетото становище за наличие на неравноправни
и нищожни клаузи в последващите споразумения, които са пречка за прилагането
им, не е представен по делото, но липсата му не води до недействителност на
договорното правоотношение между страните, възникнало въз основа на процесния
договор за кредит, съответно на уговорките за встъпване в дълг. От съдържанието
на договора става ясно, че е постигнато съгласие за размера на кредита, относно
размера на дължимата лихва, така и относно начина на погасяване на задълженията
– за първата година от срока на кредита – по 294.50 лв месечна вноска, за
останалия срок на кредита – по 372.56 лв месечна вноска.
Предвид така установеното и при съобразяване
разясненията по Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК на ВКС, Съдът намира исковете за основателни за сумите по месечните
погасителни вноски, падежът за погасяване на които вече е настъпил, при което
те са изискуеми без необходимост от уведомяване на длъжниците, а именно: за
сумата от 12 511,20 лв (дванадесет хиляди петстотин и единадесет лева),
представляваща падежирала главница към 12.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 04.11.2015 г. до окончателното издължаване; за сумата от
7 006,09 лв (седем хиляди и шест лева и диви стотинки), представляваща
непогасена падежирала договорна лихва до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – за периода от 10.09.2013 г. до 02.11.2015
г.; за сумата от 160,60 лв – непогасени и дължими договорни такси за периода от
10.09.2013 г. до 02.11.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер искът
следва да се отхвърли.
По
разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 1 287.66
лв за държавна такса и 1794.89 лв за адвокатско възнаграждение. Тези разноски в
общ размер на 3 082.55 лв са
предмет и на издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014
год. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо разноските на
заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по
исковото производство. Предвид уважаването на иска частично в полза на ищеца
следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски съобразно
уважената част от иска, а именно в размер от 942.30 лв.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящето производство разноски, които са в размер на 1377
лв с оглед уважената част от иска.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят
следните разноски:
-на С.К. и В.К. – общо 2 484 лв съобразно отхвърлената
част от иска;
-на П.П. – 1 380 лв
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска;
-на И.П. – 1587 лв
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответниците и претендирано за присъждане при
условията на чл.78, ал.3 ГПК; съобразно чл.7, ал.2,т.4 Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на всеки от ответниците с
оглед цената на иска размерът на минималното адвокатско възнаграждение е
2 905 лв; в настоящия процес не се претендира от ответниците
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер, а в по-нисък.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено по отношение на С.Б.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН ********** ***, И.Г.П., ЕГН **********,
П.С.П., ЕГН ********** ***, *** съществуването на вземането на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, София, ул.”Околовръстен път” 260, произтичащо от Договор
за ипотечен кредит с анюитетни вноски №322/23.02.2007 г., за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както следва:
-12 511,20 лв – главница за периода от 10.09.2013 г. до
12.11.2020 г., състояща се от вноските с
настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене – 12.11.2020 г., ведно
с обезщетение за забава от 04.11.2015 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 48 063.28 лв искът следва да се
отхвърли поради ненастъпила предсрочна изискуемост към 04.11.2015 г.
-7 006,09 лв – договорна лихва за периода от 10.09.2013 г. до
02.11.2015 г. /преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/, състояща се от вноските с настъпил падеж към момента на приключване
на съдебното дирене – 12.11.2020 г., като за разликата до пълния предявен
размер от 15 524.53 лв искът следва да се отхвърли поради ненастъпила
предсрочна изискуемост към 04.11.2015 г.
- 160,60 лв – такси за периода от 10.09.2013 г.
до 02.11.2015 г., състояща се от вноските с настъпил падеж към момента на
приключване на съдебното дирене – 12.11.2020 г., ведно с обезщетение за забава
от 04.11.2015 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 794.96 лв искът следва да се отхвърли поради ненастъпила
предсрочна изискуемост към 04.11.2015 г.
Осъжда С.Б.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********
***, И.Г.П., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН ********** ***, *** да заплатят на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, София, ул.”Околовръстен път” 260:
-сумата 942.30 лв /деветстотин четиридесет и два
лева и 30 ст/, представляващи разноски, направени в заповедното производство по
ч.гр.д. 14381/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив с оглед уважената част
от иска
-сумата 1377 лв /хиляда триста седемдесет и седем
лева/ разноски в производството по установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение с оглед уважената част от иска
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, София, ул.”Околовръстен
път” 260 да заплати на С.Б.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН ********** *** общо сумата 2 484
лв /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева/, представляваща разноски
по делото съобразно отхвърлената част от иска
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, София, ул.”Околовръстен
път” 260 да заплати на П.П.
сумата 1 380 лв /хиляда триста и осемдесет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, София, ул.”Околовръстен
път” 260 да заплати на И.П.
сумата 1587 лв /хиляда петстотин осемдесет и седем лева/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: