Разпореждане по дело №750/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК и е образувано по подадена жалба от К. А. М. от гр. К. против постановление за разноски, обективирано в удостоверение № 10716/14.05.2012г. на ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, с район на действие Окръжен съд- Кърджали, по изп. дело № 204/2012 година по описа на същия.

Сочи се в жалбата, че по изп. дело неправомерно били наложени от ЧСИ запори в 29 банки, за което били събрани 29 бр. такси от по 15 лв. От обратната информация, върната от банките ставало ясно, че длъжникът само в една от тях имал банкова сметка. Видно от материалите по делото веднага след образуването, съдебният изпълнител получил информация, че има наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и че разполага с недвижими имоти, които биха обезпечили изпълнение изцяло, върху които били наложени възбрани от ЧСИ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 435, ал. 1 от ГПК жалбодателят сочи, че обжалва рÓзноските в частта им, касаеща наложените запори в 29 банки по посоченото изпълнително дело, поради което моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител в атакуваната част.

В писмено възражение, подадено от пълномощника на взискателя Ю. К. М., се излагат подробни съображения за недопустимост на жалбата, алтернативно- за нейната неоснователност. Предлага се на съда да я остави без уважение.

В писмени обяснения ЧСИ излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Кърджалийският окръжен съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Изп. дело № 204/2012 година по описа ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, с район на действие Окръжен съд- Кърджали е образувано въз основа на молба и изпълнителен лист от 11.02.2008г. за събиране на месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 31.05.2007г. срещу длъжника К. А. М. и разноски в размер на 120 лв. В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело, като един от способите за принудително изпълнение е посочен налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 08.04.2012г., общото задължение по изп.дело към 04.04.2012г. е посочено в размер на 2 292.65 лв. и длъжникът е уведомен, че месечно, считано от м.май 2012г. следва да внася сума в размер на 60.00 лв. дължима издръжка и еднократно на шест месеца такса по чл. 26 върху 6 издръжки- 41.00 лв. плюс 8.20 лв. ДДС за детето Ю. М..

Видно от материалите по изп.дело, са изпратени запорни съобщение на банковите сметки на длъжника в 29 банки на територията на страната, като е наложен запор в банката, в която по сметка на длъжника постъпва трудовото му възнаграждение. Става ясно от обратната информация, че в останалите банки длъжникът няма открити банкови сметки.

Видно от удостоверение № 10716/14.05.2012г., изд. от ЧСИ по молба на длъжника, към 14.05.2012г. общото задължение на последния по изп.дело възлиза на 3 065.86лв., в т.ч. запор на банкови сметки в 29 банки- 435.00 лв.

При тези данни по делото съдът намира жалбата на длъжника М. за допустима, а разгледана по същество-за основателна. Със същата по същество се обжалва постановление за разноски, обективирано в описаното по-горе удостоверение, изд. от ЧСИ на 14.05.2012г. в частта относно начислени 29 бр. такси по т.9 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за изпращане на запорни съобщения за налагане на запор в 29 бр. банки в общ размер на 435.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 397, ал.1, т.2 ГПК запор се налага върху вземане на длъжника, а съгласно т.9 от посочената тарифа, за налагане на запор без извършване на опис, се събира такса в размер на 15лв. По аргумент на противното, ако не съществува вземане на длъжника, вкл. по банкова сметка, или длъжникът няма банкова сметка, по която да постъпи вземане, съдебният изпълнител не може фактически да наложи запор, т.е. да извърши посоченото изпълнително действие. Както става ясно от материалите по делото, длъжникът разполага с банкова сметка в една банка, по която е наложен запор върху постъпващото по същата трудово възнаграждение, като в други банки няма банкови сметки, респ. не постъпват негови вземания. При това положение, извършеното от съдебния изпълнител се свежда единствено до изпращане на запорно съобщение до тези банки, като реално запор не може да бъде наложен, поради липса на предмет- вземане на длъжника. С други думи, макар запорното съобщение да съдържа текст за налагане на запор, то такова реално действие съдебният изпълнител не е извършил, ерго и такса по т.9 от Тарифата не се дължи.

По изложените съображения следва да се постанови решение, с което постановлението на ЧСИ, обективирано в удостоверение от 14.05.2012г. в обжалваната му част да се отмени като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в удостоверение № 10716/14.05.2012г. на ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, с район на действие Окръжен съд- Кърджали, по изп. дело № 204/2012 година по описа на същия, в частта му, с която са начислени 29 бр. такси по т.9 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за изпращане на запорни съобщения в 29 бр. банки в общ размер на 435.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.