Определение по дело №3450/2019 на Административен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

     

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                  град ВАРНА

                                                                                                         ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ  СЪСТАВ

               НА  ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ФЕВРУАРИ                 Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА

    

           В публично съдебно заседание в следния състав:

     

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

                                                                                                ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

                                                 

           СЕКРЕТАР: АННА ДИМИТРОВА

           

     

            Сложи за разглеждане докладвано от Съдията-докладчик

            Административно дело номер 3450 по описа за две хиляди и  деветнадесета година

 

На именното повикване  в 13.33 часа се явиха:

 

Жалбоподателят „Овърсийз - Хоризонт“ АД, редовно призован, представлява се от адв. Д.И., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

Жалбоподателят „Медицински център за специализирана извънболнична помощ Асклепий“ ООД, редовно призован, представлява се от адв. К.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

 

Жалбоподателят Е.Н.В., редовно призован, представлява се от адв. В.П. и адв. Й.Й., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

 

Ответната страна Кмета на Община Варна, редовно призована, представлява се от гл. юрисконсулт Д К и гл. юрисконсулт М Д , редовно упълномощени и приети от съда от днес.

 

 

Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.

 

Адв. П.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

 

Адв. И.: Уважаема г-жо Председател, считам, че ход на делото не следва да бъде даден. Депозирам молба за спиране на настоящото производство предвид факта, че от Върховен административен съд е образувано дело № 118/2020 г. с идентичен предмет - оспорване на процесните заповеди. Върховен административен съд приема, че е налице подзаконов акт. Считам, че не е възможно да имаме две паралелни производства за един и същи акт. По принцип, мислих да искам прекратяване и изпращане до Върховен административен съд. Оставям на Вашата преценка.

 

Адв. М.: Има логика, това което колегата предложи, за спиране на настоящото производство, доколкото висящността на настоящото дело, паралелно с делото висящо пред Върховен административен съд, може да доведе до постановяването на две различни съдебни решения. Аз считам, че по-скоро спиране на делото се налага в настоящия момент, а не неговото прекратяване, доколкото жалбата във Върховен административен съд би могла да бъде и оттеглена, ние не можем да предвидим хода на това дело. Аз поддържам искане за спиране на настоящия процес.

 

Адв. Й.: Уважаеми съдии, считам, че в настоящото производство първо трябва да бъде даден ход, след което да бъде прекратено. От събраните към настоящия момент доказателства, от една страна имаме определение на Върховен административен съд на Република България по адм. дело № 118/2020 г., от което е видно, че съдът е приел за разглеждане и двете жалби срещу двете административни заповеди. Внимателният прочит на определението ни казва само, че Върховният административен съд е приел, че двете заповеди са подзаконови нормативни актове. Именно във връзка с това, че не само, че не може да се получи, а е и недопустимо с един и същи предмет, два различни съда да разглеждат делото, когато подсъдността, безспорно по силата на закона е казано, говорим за подзаконовите нормативни актове, е само на Върховен административен съд и дотолкова, доколкото от съдържанието на обжалваната заповед се вижда, че тя по смисъла на чл. 132, ал. 2 от АПК безспорно е подзаконов нормативен акт, който задължително трябва да се разглежда от Върховен административен съд дотолкова, доколкото не е акт на Общински съвет. От друга страна, доколкото пък самият подзаконов нормативен акт е обоснован буквално с Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата, която сама по себе си е подзаконов нормативен акт, то безспорно е, че двете заповеди изпълват съдържанието на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл. 132, ал. 2 от АПК. Мисля, че АПК не е за разсъждаване, той определя подсъдността на настоящото производство, включително не само за допълване на Генералния план за организация на движението, а включително и за другата заповед, с която са определени правила съответно за допускане. В тази връзка, аз считам  приемането от Върховен административен съд на двете дела, от една страна като подзаконови нормативни актове, от друга страна изискването на закона такива актове да бъдат разглеждани от Върховен административен съд,  когато не са постановени от общински съвети, изисква настоящото производство да бъде прекратено и да бъде изпратено по подсъдност пред Върховен административен съд. Още повече, че говорим за административен акт, който от една страна следва да бъде обявен в Държавен вестник, а това не е сторено и от друга страна, същият този административен акт изисква конкретната подсъдност от Върховен административен съд, с оглед на което моля да прекратите производството и да изпратите делото по подсъдност пред Върховен административен съд.

 

Адв. П.: Колегата е прав в едната част. Аз ще обърна внимание на другата част. Ако ние направим допълнение към нашите жалби и посочим, че жалим не общ, а подзаконов нормативен акт, делото няма нужда да бъде прекратявано, а да бъде изпратено по подсъдност от Вас във Върховния административен съд. Има два варианта, това е единият вариант. Колегата е абсолютно прав с този вариант, който той посочи - прекратяване и изпращане по подсъдност. Аз считам обаче, че може би трябва да добавим, че Общината в своите заповеди, посочвайки предварително, че тя подготвя, съставя нормативни общи актове е подвела всички, за да напишем в нашите жалби, че обжалваме общи нормативни актове, но това е на последно място.

 

Адв. Й.: Съдът има право да реши.

 

Адв. И.: Спиране искам на основание това, че в крайна сметка дали актът е подзаконов нормативен или общ административен акт, Върховният административен съд ще реши в крайния си съдебен акт. Казах какъв ми е аргументът. Казах Ви, че първоначално мислих да искам прекратяване, но след това…тази мисъл. В крайна сметка, трябва всички страни в едно производство да бъдат съгласни.

 

Адв. П.: Едно е безспорното, тези два акта носят белезите на подзаконовите нормативни актове, точно по разпореждането на закона.

 

Адв. И.: Така е, аз в нашата жалба съм изложил аргументи досежно това, че актът е подзаконов.

 

Юрисконсулт К : Уважаеми Административни съдии, на първо място моля да бъде даден ход на делото. По отношение на искането за прекратяване на настоящото производство, считам, че не са налице основания за това. По отношение искането за спиране, предоставям на настоящия състав да прецени.

 

Юрисконсулт Д : Аз също считам, че не са налице пречки по хода на делото и моля да дадете ход. Нашите твърдения са, че оспорената заповед има характер на общ административен акт. Действително, има постановено определение на Върховния административен съд, което не е влязло в сила и е обжалвано, но в него не се съдържат каквито и да било мотиви по отношение на нашето искане за прекратяване и изпращане на делото за разглеждане във Варненския административен съд. Заповедта е издадена въз основа на Наредба № 1/17.01.2001 г., в която е налице специална разпоредба, по силата на която е посочен изрично органът, компетентен да одобри „Генерален план за организация на движението“ и това е кметът на съответната община. В чл. 15 от Наредбата е посочено. В Закона за нормативните актове заповедите на кмет са изключени от кръга на нормативните актове. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нормативни актове издават само органите, овластени от Конституцията или от закон. В този смисъл, в случай, че жалбоподателите навеждат твърдения, че оспорената заповед е с характер на подзаконов нормативен акт, следва изрично да посочат в кой закон е предвидено, че кметът има правомощия да издава нормативни актове. Твърденията ни са, че компетентността е на Варненския административен съд.

 

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните прецени следното:

Настоящото адм. дело № 3450/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна е образувано по депозирана жалба от „Овърсийз - Хоризонт“ АД против Заповед № 4966/27.11.2019 г. на Кмета на Община Варна, с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна“. Към настоящото дело са присъединени адм. дело № 3451/2019 г. образувано по жалба на „Медицински център за специализирана извънболнична помощ Асклепий“ ООД и адм. дело № 3542/2019 г. образувано по жалба на Е.Н.В.. Настоящият съдебен състав, съгласно правилата на чл. 188 във вр. чл. 181, ал. 1 от АПК, преценявайки, че оспореният акт е общ е обявил оспорването в Държавен вестник, бр. 6/21.01.2020 г.

При извършена служебна проверка в сайта на Върховен административен съд бе констатирано, че е образувано адм. дело № 118/2020 г. по описа на Върховен административен съд.

Съдът служебно изиска справка относно образуваното адм. дело № 118/2020 г. по описа на Върховен административен съд, като с вх. документ № 2808/24.02.2020 г. е постъпило писмо с приложено определение от 29.01.2020 г. на Върховен административен съд, VII отделение, с което е спряно действието на одобрения със Заповед № 4966/27.11.2019 проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна“. Видно от самото определение, състав на Върховен административен съд е преценил, че производството е по реда на чл. 185 от АПК.

Съдът, след като взе предвид гореизложеното и предвид нормата на чл. 132, ал. 2 от АПК, че оспорванията срещу подзаконови актове, с изключение на тези на общинските съвети, са подсъдни на Върховен административен съд, намира, че компетентен да разгледа жалбите, постъпили от „Овърсийз - Хоризонт“ АД,  „Медицински център за специализирана извънболнична помощ Асклепий“ ООД и Е.Н.В. е Върховният административен съд.

Предвид недопустимостта за  разглеждане на един и същ административен акт от две съдилища и то различни по степен, съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност на Върховен административен съд.

Водим от горното и на основание чл. 132 ал.2 т.1  от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3450/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна, XXII състав, образувано по жалби депозирани от „Овърсийз - Хоризонт“ АД, „Медицински център за специализирана извънболнична помощ Асклепий“ ООД и Е.Н.В. против Заповед № 4966/27.11.2019 г. на Кмета на Община Варна.

 

ИЗПРАЩА  адм. дело № 3450/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна, XXII състав по компетентност на Върховен административен съд.

 

В придружителното писмо за изпращане на делото изрично да се посочи, че е констатирано наличие на образувано адм. дело № 118/2020 г.  по описа на Върховен административен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ВАС.

 

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.52 часа.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           

 

          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                               

 

 

 

                   

                          

                              СЕКРЕТАР: