Решение по дело №4482/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1503

 

гр. Сливен,  20.12.2019    година

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4482 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на В.Д.К., ЕГН: ********** *** А чрез адв. Е.П. *** против ОД на МВР гр. Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев” № 5, с която са предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание  чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1594,57 лв., съставляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за общо 253,40 часа извънреден труд вследствие  преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищеца като „Старши полицай” в РУ Сливен за периода от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г.  1594,31 часа нощен труд в дневен ведно със сумата от 89,90 лв., съставляваща мораторна лихва за забава  от 25.08.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба- 20.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че работи при ответника като полицай и има статут на държавен служител в РУ Сливен от 2008 г. по см.   на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР и през исковия период е заемал длъжността „Старши полицай” в група „Охрана на обществения ред ” към сектор „Охранителна полиция” при РУ Сливен към ОД на МВР. Заявява, че неговия работодател за периода от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г. не му е заплатил допълнително възнаграждение за извънреден труд от 253,40 часа получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вр. С чл. 140 КТ в размер на 1594,57 лв. Бил полагал труд за процесния период на 12 часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 6.00 часа и през нощта –общо 1768 часа за целия период. Позовава се на чл. 176, чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 1, пр. 2 и чл. 187, ал. 1  и ал. 9 от ЗМВР. Цитира действалите през процесния период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г и чл. 31, ал. 2 относно сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143; Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на вътрешните работи. Липсата на изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. в отменящата я Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. не било означавало, че не следва да се използва същия коефициент, а била празнота в закона и тъй като липсвала специална уредба следвало да се приложи общата уредба субсидиарно, а именно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 140 КТ. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1.143, като бил получен при делението на нормалната продължителност  от 8 часа  на денонощие на втория на часа.

 Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1594,31 лв., съставляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за общо 253,40 часа извънреден труд вследствие  преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищеца като „Старши полицай” в РУ Сливен за периода от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г.  1594,31 часа нощен труд в дневен ведно със сумата от 89,90 лв., съставляваща мораторна лихва за забава  от 25.08.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба- 20.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен. Оспорва обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала подобна разпоредба. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не била обхващала процесния период и била отменена. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта и конкретно положените от ищеца часове нощен труд били компенсирани с допълнително възнаграждение. За нощният труд на държавните служители в МВР предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, тъй като не били налице две от четирите изискуеми предпоставки, а именно продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Коефициентът следвало да бъде 1, тъй като съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР при полагането на нощен труд работните часове не следвало да надвишават 8 часа за всеки 24 часов период. След превръщане на часовете нощен в часове дневен труд получената разлика не била съставлявала извънреден труд. Искът бил и преждевременно заведен по отношение на месеците юли и август 2019 г., тъй като съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители работещи на смени се изчислява сумарно за тримесечен период, който към датата на подаване на исковата молба все още не бил изтекъл.

Оспорва и акцесорния иск за мораторната лихва, тъй като не било уточнено как е била определена началната дата-25.08.2016 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявените от него главен и акцесорен иск като главният иск се счита за предявен в размер на 1785,35 лв., а акцесорния иск в размер на  541,10 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност „Старши полицай” в група „Охрана на обществения ред ” към сектор „Охранителна полиция” при РУ Сливен към ОД на МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 %  увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г. общо положения нощен труд се равнява на 2246 часа, които не са били преизчислени с коефициент 1,143. След като се прибавят преобразуваните часове нощен труд 321 часа към общо отработените часове за всеки отчетен период /5134 ч +321 ч./ се получава положен труд от общо 5455 ч. Разликата между индивидуалната норма на ищеца общо за всичките години е 4808 часа и общо изработеното време след преобразуване на нощните часове с коефициент от 1,143-5455 часа е 647 часа, а извънреден труд за процесния период съгласно представените фишове, които следва да бъде доплатен се равнява на 287 часа. Изчислени с 50 % увеличение  върху основното месечно възнаграждение дават сумата от 1983,71 лв., която следва да бъде доплатена, като след като от тази сума се удържи ДДФЛ от 10 %  се получава нетна сума в размер на 1785,35 лв. Размерът на мораторната лихва за процесния период от 25.08.2016 г. до 20.08.2019 г.- датата на подаване на исковата молба е 601,22 лв. върху сумата от 1983,72 лв., а ако бъде удържан данък ДДФЛ от 10 % , то дължимата мораторна лихва се равнява на 541,10 лв. върху сумата от 1785,35 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на ОД на МВР-Сливен да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на главния иск сумата  в размер на 1785,35 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от  20.08.2016 г. до 31.08.2019 г.   в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като старши полицай и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР за периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2019 г. и за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. е бил едномесечен. Нормата работно време на ищеца се е била изчислявала за един месец за месеци август и септември през 2016 г. и на три месеца за останалите месеци от исковия период. Същата се образува като броя на работните дни за тримесечие или за един месец се умножи по нормалната продължителност на работния ден, която е осем часа. Върху индивидуалната работна норма се отразява ползвания отпуск и болнични, които се приспадат от нея.

От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на едномесечния и тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Индивидуалната норма за работното време на служителя е изчислена като от нормата на работното време в размер на  4808 часа и е приспаднат ползвания платен отпуск и болничини за исковия период, като реално отработения труд за процесния период е 5455 часа. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент от 1,143. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в размер на 287 часа или нетната сумата за доплащане е 1785,35 лв.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 20.08.2016 г. до 31.08.2018 г. ищецът е положил извънреден труд в размер на 287 часа, като дължимото парично възнаграждение за положения извънреден труд е 1785,35 лв. , нетна стойност.

Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло след допуснатото изменение на иска, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда– 20.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за мораторна лихва е частично основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане, който е настъпвал на 26.09.2016 г. по отношение на заплащането на извънредния труд за м.август 2016 г./първия месец от исковия период/ , тъй като тогава отчетния период е бил едномесечен. Съгласно Заповед № 343з-690/03.04.2018 г. компенсирането на държавните служители за положен труд извън установения график се включва към месечното възнаграждение и се изплаща в месеца следващ отчетния период. По отношение на дължимото възнаграждение за извънреден труд и дължимата мораторна лихва за заплащане на последното тримесечие на исковия период, което включва месеците юли, август и септември 2019 г., тъй като отчетния период вече е тримесечен, същото е станало изискуемо на 26.10.2019 г., от която дата ответникът е изпаднал в забава  и същото обстоятелство следва да се вземе предвид като обстоятелство по чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като се касае за факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право, поради което следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца възнаграждение за извънреден труд и за месец август 2019 г., тъй като същото е станало изискуемо в хода на процеса, както и да се присъди дължимата мораторна лихва върху това възнаграждение, но двете вземания трябва с оглед диспозитивното начало на процеса да бъдат присъдени в претендирания от ищеца размер.

Съгласно заключението на ССчЕ за процесния период обезщетението за забава възлиза на 541,10 лв. нетна стойност, предвид гореизложеното обаче искът следва да бъде уважен частично и след допуснатото негово изменение за периода от 26.09.2016 г. до 20.08.2019 г. в размер на 525,19 лв., съобразно изчисленията по електронния калкулатор за определяне на мораторна лихва.

С оглед изхода на спора и частичното уважаване на претенцията за мораторната лихва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 345,53 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено на 347,91 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и да бъде уважено направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0,68 лв., с оглед частичното отхвърляне на претенцията за заплащане на мораторната лихва. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 121,41 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 300 лв. Така мотивиран, РС Сливен

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да заплати по исковете с правно основание чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на В.Д.К., ЕГН: ********** *** А, следните суми: 1785,35 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г.,  ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 20.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, 525,19 лв. лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на задължението -26.09.2016 г. до 20.08.2019 г., както и сумата от 345,53 лв. – разноски в производството пред първата инстанция съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 121,41 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.

 ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН: ********** *** А да заплати на ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5 сумата от 0,68 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: