Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 10.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 2254/2020
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане стойността на предоставени
въз основа на устен договор хотелиерски и ресторантьорски услуги с правно
основание договорните отношения между страните, чл.286 ТЗ във връзка с чл.79 ЗЗД.
Ищецът ЕТ „Е.Г.“, ЕИК *****моли съда да постанови
решение, с което да осъди „С.м. АД, ЕИК: *****да му заплати сумата от 4789,75
лева, включваща главница в размер на 4003,50 лв., съставляваща стойността на 71
броя подаръчни куверта, всеки от които по 50 лева; 8 броя нощувки в хотел „Л.“,
всяка от които по 40,00 лева и незаплатена консумация в ресторант „Л.“на
стойност 133,50 лева и законната лихва за забава в размер на 786,25 лева за
периода от 18.10.2018 г. до 23.09.2020 г., както и законната лихва за забава,
считано от 14.10.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Моли да осъди ответника да му заплати направените по
делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.
Твърди, че е собственик на Комплекс „Л.", находящ
се до язовир К., община К., включващ ресторант и хотел, като управлението и
поддръжката на комплекса се осъществява основно от сина му Р.Е.Г.и неговото
семейство, които са служители в комплекса.
От 2015 г. с ответника са в трайни търговски
отношения. През посочената година в качеството им на търговци са постигнали
устна договореност за предоставяне на ресторантьорски и хотелиерски услуги: служители на „С.м." АД да имат право на
консумация в ресторанта на комплекс „Л." в размер на 50 лева месечно, като
вместо плащане на услугата се представят подаръчни куверта с посочената върху
тях сума, издадени от ответника. След консумацията в ресторанта, кувертите да
се предават на служител от ресторанта и да се предявяват за плащане на
ответното дружество. Постигната е договорка и за случаите, в които управителят
на ответното дружество, г-н Ж.води гости на фирмата си - клиенти, бизнес
партньори и прочее, в ресторанта или хотела, консумацията, респективно
нощувките, да бъдат заплащани от „С.м." АД. За улеснение предвид
интензивността на търговския оборот, се договорили плащанията да не се извършват
след всяка отделна консумация, а след период от месец - два, през които
Комплекс „Л." да събира ползваните куверти, респективно бележки за
консумация и нощувки, а когато управителят мине и плати натрупалата се сума, да
издаде фактура.
Първоначално ответното дружество коректно изпълнявало
задълженията си по така сключената сделка. През 2016 година започнало бавене на
плащанията и тяхното напълно преустановяване. Въпреки това ресторантът и
хотелът продължавали да приемат издаваните от „С.м." АД куверти, както и
да не събира суми за нощувка в хотела или консумация в ресторанта от гости на
ответното дружество до месец август 2018 г.
Твърди, че незаплатените нощувки са предоставени като
услуга на 13.01.2016 г., 06.02.2017 г.,
07.02.2017 г., 08.02.2017 г., 09.02.2017 г., 22.01.2018 г., 23.01.2018 г. и
24.01.2018 г. на лицето Д.Н.Д. ; консумация в ресторант „Л.“на стойност 133,50
лева е направена на 05.11.2016 г. от С.И. Ж.- управител на ответното дружество
и негови гости.През цялото време г-н Ж.е признавал задълженията, заявявал е
многократно в разговорите си с Р.Г. , че няма проблем, но има моментно
затруднение и при всички положения ще плати натрупаната сума. В средата на 2018
г, поради продължителния период на забава на плащанията преустановил приемането
на подаръчните куверти, както и изпълнението на останалата част от постигнатите
договорености.
Опитите за доброволно и извънсъдебно изплащане на
дължимата от „С.м." АД сума не дали резултат, в разговорите си с Р.Г. С. Ж.обещавал,
че при първа възможност ще се издължи, но това не се случило.
Дължимата от „С.м." АД сума възлиза на 4003,50
лева и включва: 3 550 лв. - стойността
на 71 броя подаръчни куверта за консумация в ресторант „Л.“, всеки от който на
стойност 50 лева; 320 лв. - стойността на 8 броя нощувки в хотел „Л." - на
13.01.2016г. (1 брой), от 06.02.2017г. до 09.02.2017г. (4 броя) и от
22.01.2018г. до 24.01.2018г. (3 броя) и 133,50 лева - консумация в ресторант „Л.",
направена на 05.11.2016г., съгласно сметка за консумация.
На основание чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон като
кредитор, който е изпълнил задълженията си, счита, че има право на обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за
разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е
необходима покана.
С оглед изложеното по - горе и предвид чл. 303а от
Търговския закон, претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цялата главница, считано от изтичане на 60 дни от последния приет
подаръчен куверт, а именно от 18.10.2018 г. в размер на 786,25 лева.
Налице е сключена между ищеца и ответника търговска
сделка, по която е налице неизпълнение на поетото от ответника парично
задължение. Съгласно чл. 393, ал. 1 от Търговския закон за действителността на
търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон.
Предоставил е поръчаните
от ответника услуги, които не са заплатени до момента и „С.м." АД е
неизправна страна по сделката която дължи изпълнение на всички договорни
клаузи, ведно с обезщетение за забава.
Ответникът „С.м." АД, ЕИК ****, представлявано от
С.И. Ж.счита, че ищецът не сочи кога и какви конкретни услуги са предоставени и
са заплатени от ответното дружество. Оспорва твърденията на ищеца, че страните
по спора са сключили търговска сделка за предоставянето на ресторантьорски и
хотелиерски услуги, описани в исковата молба, че ищецът е предоставил на
ответното дружество посочените от него в исковата молба услуги и че е признавал
извънсъдебно задължението, описано в исковата молба.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че представената
сметка за 133,50 лева, касае консумация от името и за сметка на ответното
дружество. Оспорва твърдението, че тази сметка не е платена.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че представените
адресни карти на името на Д.Н.Д. касаят
договор с ответното дружество.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
С оглед пълното оспорване от страна на ответника на
претенциите на ищеца в тежест на ищеца е да докаже както сключването на търговската
сделка - нейното съдържание, така и изпълнението от негова страна на поетите по
тази сделка задължения.
За доказване на твърденията си ищецът представи неподписани
фактура копие № **********/19.07.2016 г. за 15 бр. нощувки на стойност 600 лв.,
фактура копие № **********/23.01.2017 г. за проведен фирмен семинар на стойност
1 000 лв. и фактура копие № **********/19.07.2016 г. за организиране на
фирмено събитие на стойност 1883,50 лв. и трите съставени от Лора Гаджева,
ценоразпис на хотел „Л.", адресни карта за записване в хотел – 3 бр.; сметка
за консумация в ресторант „Л." от 05.11.2016 г. , 71 бр. издадени от
ответника поименни куверти, на стойност 50 лева с означение на срока, в който
могат да бъдат използвани и гласни доказателства – показанията на сина и
снахата на Е.Г. , на които видно от изложеното в исковата молба твърдение ЕТ е
възложил управлението и поддръжката на комплекс „Л.“.
Документът наречен подаръчен „Куверт“ не удостоверява
твърдените от ищеца обстоятелства, а именно, че ответникът е създал /поръчал за
отпечатване/ поименния „куверт“ с цел да предостави на свои служител
възможност за хранене в ресторант „Л.“ като подарък.
Когато се прави непаричен подарък общоприето е
документът, който замества фискалния бон за предварително заплатената покупка
или услуга да се нарича „Ваучер“. Издател на Ваучера е търговецът, който е
получил парична сума срещу съгласието си
трето – НЕИЗВЕСТНО НЕМУ лице да получи без да заплаща стока или услуга, имаща
стойност до размера на сумата по ваучера.
„Кувертът“ представлява предварително определено меню
за един човек или определяне на най-малката сума, която трябва да се консумира
в заведение, събирана като такса при влизане. Във всички случай кувертът се
издава от предоставящият услугата търговец, съдържа информация за времето по
което кувертът може да се ползва /конкретна дата, час или период от време.
Когато се отнася до обект с точно определен капацитет /заведени за хранене или
др. подобно/ кувертът може да съдържа указание за конкретното място, на което
приносителя на куверта следва да получи услугата, за която е заплатено и името
на титуляря на предоставената услуга /клиента/. Плащането на упоменатата в
„куверта“ сума става преди или непосредствено до началото на ползването й.
Сумата се плаща от ползвателя на услугата.
Следва да се вземе предвид, че с Наредба № 7 от
9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за
извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност
като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра
на финансите, обн., ДВ, бр. 66/2003 г. са регламентирани условията и редът за
отпечатване на ваучери за храна, номиналната стойност на издаваните ваучери и
разпределението им между операторите.
Такива
могат да издават само лица получили разрешение от министъра на финансите да осъществяват
дейност като оператор, и се приемат като средство за замяна само в обекти на доставчици,
които са сключили договор за обслужване с оператор. Освен това ваучерите за
храна не могат да бъдат ползвани като разплащателно средство за покупката на
вино, спиртни напитки, пиво, тютюневи изделия и др.
Съдът преценява събраните гласни доказателства като
дадени от лица, които са пристрастни – лицата свидетелстват за своите собствени
действия и са пряко заинтересовани от изхода на правния спор.
От показанията на самите свидетели става ясно, че Нито
Р.Е.Г. , нито Л.Г. са имали произтичащи от правна сделка (заемане на
управленска длъжност, възлагане на управление, упълномощаване и т.н.) права да
представляват ЕТ. Те са работили за ЕТ „Е.Г.“ – Л.Г. като готвач, Р.Г. – като барман, като готвач.
Ресторантът и хотелът при комплекс „Л. се стопанисват
от ЕТ „Е.Г.“ и документите свързани с тази дейност се подписват лично от Е.Г. („Баща ми подписва документите“.)
Видно от показанията на свидетелите ЕТ „Е.Г.“ не е съставил и не е издал фактури или други предвидени
в нормативните актове документи по повод услугите, които твърди, че е
предоставил на ответника срещу
поименните „куверти“.
Представената „сметка“ също не представлява документ,
който се съставя за да се удостовери предоставянето на конкретна услугата,
нейната стойност и начина на нейното заплащане.
Няма доказателства, че след издаването на сметката е съставен такъв
документ.
В частта, в която Р.Г. и Л.Г. твърдят, че са преговаряли от името и
със знанието на Е.Г. с представляващия
ответното дружество С. Ж.да предоставят
на физически лица храна срещу издадени от „С.м.“АД ваучери на стойност 50 лв.,
да предоставят на физически лица храна и/или хотелска стая за нощувка, за
сметка на „С.м.“АД съдът приема, за установено, че свидетелите със съгласието
на ЕТ „Е.Г.“ през 2015 година са направили на ответника в лицето на
представляващият го С. Ж.оферта: ЕТ „Е.Г.“ да извършва
ресторантьорски и хотелиерски услуги за дружеството.
Въз основа на преценката на всички събрани по делото
доказателства, липсата на какъвто и да било счетоводен документ, удостоверяващ
по смисъла на Закона за счетоводството и ЗДДС съществуването на твърдените с
исковата молба взаимоотношения, включително и
за периодите, в които се твърди, че ответникът е извършвал плащания по
договора, съдът не приема за верни показанията в частта, в която свидетелите
твърдят, че С. Ж.от името на ответника е
поемал ангажимент „С.м.“АД да заплаща консумирани от нейни работници или гости
на територията на комплекс „Л.“ услуги въз основа на представените по делото
„куверти“.
Подобна уговорка би противоречала на закона / чл.25 и
сл. ЗДДС/ тъй като данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е
извършена, а от на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по ЗДДС
става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното
лице да го начисли.
Видно от показанията на Л.Г. „Резервация за техни
служители те ни ги правиха. Няма издадени фактури за предоставените услуги.“
Показанията на
свидетелите, че Д.Н. най-редовно посещавал ресторанта и хотела. Не се
представят доказателства, че за Д.Н. на претендираните дати е бил гост на „С.м.“
АД, че ответното дружество е направило резервацията за неговите нощувки като е
поело задължение да ги заплати.
Липсват доказателства, че размерът на лихвата за
забава за вземането от 4003,50 лв. периода от 18.10.2018 г. до 23.09.2020 г.
възлиза
на 786,25 лева
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявените искове за 4003,50 лв. главница и 786,25
лв. са неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Не се доказа по безспорен начин съществуването на постигнато
съгласие (договор) между страните за предоставяне от ищеца на ресторантьорски и
хотелиерски услуги на служители на „С.м." АД въз основа на представените по
делото „куверти“, за поемането на разноските на трети лица направени в ресторанта
или хотела на ищеца в комплекс „Л." от „С.м." АД. Не се доказа по
безспорен начин, че страните са се договорили осчетоводяването на
предоставените услуги да бъде оставено на волята на ищеца, а плащането - в неопределен срок след осчетоводяване на
услугата.
Страните са търговци, свободата им на договаряне е
неограничена с изключение на случаите на засягане на обществения интерес, които
случаи са предмет на уреждане с императивни правни норми.
Ищецът следва да извършва текущо счетоводно отчитане
организирано по реда на един от двата нормативно определени способа на
счетоводно записване, което предполага финансовите резултати от дейността,
паричните потоци и др. да се записват в хронологичен ред.
Липсват доказателства за съставен дори първичен счетоводен документ – документът, който е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Липсват твърдения, че ищецът води счетоводството си без документална обоснованост, без издаване на първични счетоводни документи в нарушения на изискванията на Закона за счетоводство.
Вярно е, че реалното наличие на предоставена услуга не
се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в
счетоводни регистри за съответния период. Но по делото не бяха събрани
доказателства, от които обективно да се установи извършване на услугите посочени
в представените „сметка“, адресни карти“, „копие фактури“ или „куверти“.
Неоснователността на иска за главницата е основание за
недължимост на претендираното обезщетение за забавеното й изплащане.
Разноските на ищеца възлизат на 810,14 лв., от които
214,14 лв. държавна такса и 600 лв. възнаграждение за правна помощ и
съдействие.
Ответникът не представя доказателства за направени
разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „Е.Г.“, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:*** против „С.м. АД, ЕИК: *****искове съдът да осъди „С.м.
АД, ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.И. Ж.да
заплати на ЕТ „Е.Г.“, ЕИК *****сумата от 4789,75 лева, от която главница в
размер на 4003,50 лв. (четири хиляди и три лева и петдесет стотинки),
съставляваща стойността на 71 броя подаръчни куверта, всеки от които по 50 лева,
8 броя нощувки в хотел „Л.“, всяка от които по 40,00 лева и незаплатена
консумация в ресторант „Л.“ на стойност 133,50 лева и законната лихва за забава
в размер на 786,25 лева за периода от 18.10.2018 г. до 23.09.2020 г. като
НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: