№ 1020
гр. Варна , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500800 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на ИВ. Г. В., срещу решение
№260002/04.01.2021г., постановено по гр.д. №110/20г. по описа на ВРС, 25
състав, В ЧАСТИ, с които е бил уважен иска на кредитор „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за присъждане на придобити с цесия главница по
договор за потребителски кредит в размер над 1733.62лв до 2589.42лв,
договорна лихва в размер на 153,92лв и обезщетение за забава в размер на
78.39лв, дължими по договор за потребителски кредит, договорен с
праводателя „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ЕАД, както и в частта за
определените разноски.
Като особен представител, назначен на въззивника (длъжник, останал
ненамерен на постоянен и настоящ адрес), адвокат С. (ВАК) сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
установени факти и приложен закон по възраженията за недействителност на
кредитния договор, поради противоречие с изисквания на специален закон (
чл. 10 ал.1 вр. чл. 22 ЗПК) за необходимо съдържание на сключена с
1
потребител кредитна сделка, изискванията за форма за всяка част от
договарянето, като и за оповестяване на погасителен план за начин на
разпределяне на дължимите плащания на вноските за погасяване на всяко от
задълженията за лихва, главница и такси, и изчисленията за определяне на
ГПР. Счита, че като е пренебрегнал тези възражения, съдът е установил
неправилно договорно основание за претендираните вземания, вместо да
отрече изцяло валидността на договора за кредит и да съобрази всички
плащания за погасяване на главница до остатък, представляващ чиста
стойност на кредита.
В пледоарията си по същество пред настоящия съд адвокат С. поддържа
бланкетно същите доводи и моли решението да бъде отменено и след
установяване на недействителността на договора осъдителния иск да бъде
отхвърлен за сума над 1733.62лв.
Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт М., оспорва
жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона.
Позовава се на установеното от експерт съответствие на размера на шрифта
на текста на договора с изискванията на ЗПК за всички съществени уговорки,
като сочи, че частта с намален размер касае само застраховането, което е
извън предмета на делото. Позовава се на общата нормативна рамка по
Директива 2008/48/ЕО изискваща четливост и яснота на клаузите, независимо
от формата на шрифта. Сочи, че потребителя изрично е заявил съгласие с
цялостното съдържание на договора, поради което и договарянето е
индивидуално и съдържа изискуемите по ЗПК реквизити. Счита, че с
посочване на отпуснатата в заем сума, вида на лихвата и начина на
формирането на променлив компонент, ГПР и общата дължима сума, както и
пояснението за съдържанието на всяка месечна вноска разбираемо и ясно за
потребителя установяват съдържанието на договора, а застрахователната
премия е била заплатена еднократно и не е разсрочвана и включвана в
погасителния план. Въззиваемият цесионер сочи, че няма основание да се
отрича действителност на договора, нито на отделни негови клаузи и
установените по този договор непогасени задължения с експертизата,
назначена от съда са правилно присъдени в полза на ищеца като частен
правоприемник на кредитора.
2
В бланкетно писмено становище по същество, юрисконсултът моли за
пълно потвърждаване на правилното решение, с което е уважен основателния
иск на въззиваемия кредитор.
Само въззиваемото дружество претендира разноски с неоспорен списък
по чл. 80 ГПК (л. 29).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд е разгледал в определение №1439/21.04.2021г., а към
настоящия момент не са настъпили обстоятелства, които да налагат промяна
на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на предявен осъдителен иск за
присъждане на вземания придобити от цесионер, упражнил от свое име право
на предсрочна изискуемост с предявяване на евентуален иск, разгледан след
отхвърляне на претенция за установяване на вземания, за които е била
издадена заповед по чл. 410 ГПК. Решението, в частта с която е бил отхвърлен
иска по чл. 422 ГПК не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита
стабилното вече отричане на изпълняемост на заповедта за изпълнение,
издадена в полза на същия ищец поради неизискуемост на дълга. Макар, че
обявяване на предсрочната изискуемост е настъпило в хода на исковия
процес, доколкото с влязлото в сила произнасяне първата инстанция изрично
го е изключила от предмета на установителния иск(въпреки указанията по ТР
8/ 02.04.2019г на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК) това обстоятелство
следва в конкретния случай да бъде третирано като нов факт, очертаващ нов
правопораждащ фактически състав (Решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС
по т. д. № 2195/2019 г., I т. о., ТК). Затова произнесеното съдебно решение в
полза на цесионера в обжалваната част следва да се приеме за допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Ищецът е основал претенцията си като цесионер, оповестил на ответник
– кредитополучател по договор за кредит, че като пълномощник на
3
праводателя „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ЕАД го уведомява за
настъпило прехвърляне на дълга по договор за потребителски кредит
№2762268 за заемна сума от 3000лв. Именно упражнените по така
индивидуализираното правоотношение права са предмет на спора, като
оплакванията на въззивника се основават само на възраженията срещу
валидността на това договаряне.
По делото е приложен писмен договор за потребителски паричен кредит
№ 2762268 като един цялостен документ от общо 13 страници (пришити по
делото непоследователна като л. 6 -12), датиран на стр. 6 (погасителен план) и
стр.7,8 и 11(медицински въпросник, условия декларация за приемане на
застраховане в полза на кредитора и общи условия по за присъединяване към
групова застраховка) с дата 09.06.17г. Няма спор между страните относно
това съдържание на кредитната сделка.
Назначеният особен представител на ответника не е упражнил защита в
срока за отговор, респективно съдът не е докладвал никакви възражения, но в
първото по делото заседание са били заявени изрично доводи за
несъответствие на формата на договора със специалния защитен режим по
Закона за потребителския кредит. Тези възражения, както и изобщо
приложимата императивна уредба в защита на потребители не са докладвани
в първа инстанция, но съдът е събрал посочено от ответна страна
доказателство и при постановяване на съдебния акт е обсъдил валидността на
договора. Като отчита засиленото задължение по чл. 7 ал.2 ГПК въззивният
съд преценява, че всички нови доводи на въззивника и въззиваемия по
преценка на начина на сключване на договора и неговото съдържание и
съответствието му с императивни норми на национална уредба (ЗПК) и обща
европейска рамка (Директива 2008/48/ЕО) са своевременно заявени и следва
да бъдат обсъдени по съществото на делото въз основа на събраните в
първата инстанция доказателства.
Доколкото предмет на делото несъмнено е потребителско кредитиране,
договорната свобода на страните е ограничена от правилата за защита на
кредитополучателя като потребител по Закона за потребителския
кредит(редакция от бр. 59 от 29.07.2016 г.). Сключеният договор отговаря на
изискванията за писмена форма, а към този момент чл. 10 ал.1 ЗПК е
4
изисквал ясно и разбираемо и за двете страни оповестяване на всички
елементи на договора с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12. В случая това изискване съдът намира за спазено, като преценява само
документа, материализиращ съдържанието на кредитната сделка. Макар, че са
инкорпорирани в общ документ (недвусмислено представен на клиента като
цялостно съдържание от 13 стр.), няма съмнение, че отделните части имат
относителна самостоятелност, като основните параметри на кредитирането са
оповестени в заглавна страница като характеристики на потребителския
кредит, а уговорките за правата и задълженията на страните, под форма на
„общи условия“ с общо 14 члена са обособени като първи раздел(стр. 2 -6),
подписан с декларация на потребителя за съгласие като едно цяло с
погасителния план. Вторият раздел започва с медицински въпросник за
приемане на застраховане и включва декларираните от клиента данни за
здравословно състояние и съгласие за добавяне на застрахователно покритие
на финансовия риск на кредитора от загуба на работоспособност на
кредитополучателя поради смърт, злополука, заболяване или нежелана
безработица при уволнение, както и приложимите общи условия към групова
застраховка, договорена от кредитора (стр. 7 -11). В третата част от документа
са посочени преференциални отстъпки, които клиента ще ползва при условие,
че насочва текущите си доходи към сметка в конкретна банка и даденото в
тази връзка съгласие за директен дебит по такава сметка(л. 12-13). Явно е, че
макар да са свързани, различните части от документа уреждат различни
правоотношения, поради което не могат да се третират еднозначно.
Специалното правило на ЗПК може да се отнесе само към съдържането на
първия раздел, а според събраното в първа инстанция заключение, тази част е
съставена с шрифт, който има изискуемия от закона размер, с изключение на
текста на декларацията за приемане на съдържанието на текстовете на всяка
от страниците. Съдът преценява, че тази част от документа няма
самостоятелно значение, тъй като не въвежда нито право, нито задължение за
потребителя, а цели да „валидира“ допълнително вече включените в текста
клаузи.
Доводите за прилагане на същите изисквания и към сертификатите за
присъединяване към групата на застраховани лица по комбинирана
застраховка, сключена от кредитора за застраховане на риска от загуба на
5
обичайния доход на кредитополучателя в резултат на смърт, увреждане на
здравето или безработица не могат да бъдат споделени. Това застрахователно
правоотношение, макар и да съпътства като обезпечение на кредитора
основната кредитна сделка, се урежда от други специални правила по КЗ,
където няма подобно изискване. Затова и оплакването за опорочаване на
кредитната сделка в цялост само заради намаляването на шрифта на втория
раздел не е основателно.
По отношение на съответствието на съдържанието на сделката с
изискванията за засилена потребителска закрила обаче, съдът констатира
определено разминаване в оповестяването на съществените елементи. На
първо място доводите за индивидуалното договаряне изобщо не се основават
на проведен преговорен процес с клиента, в хода на който да са разяснени
подробно отделните уговорки и да е съобразено индивидуално
предпочитание след избор на различни възможности, предложени от
доставчика. Позоваване на бланкетна декларация(чийто именно текст е
обособен като отделно поле с по-дребен шрифт) изобщо не може да замести
проактивното поведение в интерес на клиента-потребител, изисквано от
професионалиста на пазара като компенсация за по-ограничените
възможности на насрещната страна да предвижда последиците от конкретна
финансова сделка. Напротив, самото инкорпориране на подобна декларация в
текст на документ, съставен предварително от търговец и предложен за
подпис като част от множеството книжа, изключва индивидуалния характер
на резултата от преговорния процес(дори и такъв да е реално осъществен).
Самата бланкетност на клаузите изграждащи общите условия изключва
индивидуалния подход при уговарянето на целия първи раздел, извън първата
страница и погасителния план, където само са били насени конкретни
стойности. Затова и само тези части биха могли да се възприемат пряко от
клиента и да бъдат потвърдени с декларацията му като съгласувани и
съответни на волята му.
Именно в тези части обаче, съдът констатира, че съществените за
интереса на клиента уговорки не са ясни и биха могли да затруднят
преценката му за икономическата тежест, която поема. Така на първо място
кредиторът е обявил, че чистата стойност на кредита възлиза на 3000лв, но
общия размер на главница е 3437.07лв. Това увеличение не е разяснено
6
достатъчно в общите условия, където в чл. 3 е указано, че потребителя дължи
връщане на цялата сума ведно с лихвите и разноските, като погасяването
следва да стане на вноски, включващи част от главница, лихва върху нея,
комисионна, такса и част от застрахователна премия. Същевременно в чл. 6
плаващата лихва е посочена като част от главница, а в погасителния план
частите, формиращи месечна вноска са наречени само главница и лихва, но
под главница е вписана стойност обявена като общ размер на кредита. Съдът
преценява, че така употребени понятията „главница“ и „размер на кредита“ (
сумирани стойности на предоставената на клиента за ползване чиста сума,
начална такса и премия по предложената застраховка в полза на кредитора)
не позволяват на средния потребител да се ориентира в икономическата
тежест на поетото задължение.
В основните елементи на първата страница е посочен размер на такса,
като кредиторът не е обосновал събирането й с конкретна допълнителна
услуга, предоставена на клиента. Специалните правила за добавяне на
задължения извън основното възнаграждение под форма на уговорена
лихва(чл.10а ЗПК) изключват събиране на такса за дейност, която не
съответства на конкретно предоставена услуга или специфичен разход на
доставчика. В случая освен с обозначението „за разглеждане на кредит“,
основанието на вземането от 90 лв не е пояснено, тъй като и в чл. 6 ал.6 от
общите условия, където единствено са споменати таксите, клаузата не сочи
конкретна дейност. Като съобразява, че според изискванията на чл. 16 от ЗПК
кредиторът има задължение да провери кредитоспособността на клиента си
преди договарянето, каквато и да е проверката, предшестваща отпускането на
кредита тя е присъща за престацията на кредитора дейност и такса за нея не
може да се начислява допълнително в тежест на клиента. В тази насока е
интерпретацията на общия стандарт на потребителска закрила, установен с
Директива 93/13 (C-224/19 и C-259/19), изразен и чрез специалното правило
по ЗПК.
Освен недължима такса, чрез клаузите в общите условия в „главницата“
е включена и премията по застраховката по начин, който не позволява на
потребителя да я възприеме като самостоятелно лихвоносно задължение и да
прецени интереса си да направи такъв разход в полза на своя кредитор.
7
Въпреки, че се е договорил за ползва 3000лв, срещу плаваща лихва
(тримесечен Софибор и фиксирана надбавка 10.99%) като съществени
характеристики определящи индивидуалния интерес на всеки
кредитополучател, чрез въведените в общите условия клаузи и добавеното
съдържание на втория раздел, потребителят е бил задължен да върне и
увеличение от 437.07лв, формирано в значителна степен от еднократната
застрахователна премия 347.07лв. Съдът отчита, че без това допълнение
месечните анюитетни вноски по такъв кредит не биха надхвърлили 77.38 лв(
според електронен лихвен калкулатор) или общият дълг би достигнал само
3714.24лв. При начина, по който кредиторът е оформил погасителния план
обаче, крайното задължение възлиза на 4252,34лв. Разликата от 538.10лв
надвишава разхода за премия, който кредитополучателя би могъл да договори
самостоятелно ако застраховането е било посочено като необходимо условие
за ползване на подобна кредитна услуга и потребителят е преценил
индивидуалния си интерес от такова обвързване. Присъединяването към
групова застраховка, договорена от самия кредитор е предложено на клиента
без да се изисква от него да направи сам отделно плащане. Договарянето на
застраховането на финансовия риск на кредитора, чрез инкорпориране в общ
документ и фактическо капитализиране на премията без да е разяснено
отделно това задължение и значението му за повишаването на олихвяемата
главница, несъмнено ограничава в значителна степен възможността на
потребителя да се ориентира в съществените условия по застрахователното
правоотношение и цената, на която предоставя покритието за своя сметка но
изцяло в полза на кредитора. Като се добави и съставянето на тази част от
документа с по-малък шрифт към обстоятелствата при които потребителят се
оказва обвързан с уговорките, се налага краен извод, че това договаряне по
съставени от самия кредитор книжа не може да се прецени като съответно на
стандарта за добросъвестност.
Както цената на застраховането, така и начина по който тя е добавена
към главницата касаят съществените елементи от кредитната сделка, но
поради неясното им формулиране и ограничената възможност за
възприемането им от потребителя, уговорките за тях попадат в приложно
поле на общата потребителска закрила, така както е установена в Директива
93/13/ЕИО (С 96-14) и изразена в императивни правила на чл. 143 ЗЗП, към
8
които чл. 24 ЗПК също препраща.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът
констатира, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемо съдържане по т.10 (годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя) и т. 11 (погасителен план, с указание
как вноската се разпределя за различните видове разходи). В тази връзка
изцяло необосновано е твърдението на ищеца, че застрахователната премията
била уговорена като еднократно плащане и не била включена в погасителните
вноски. Напротив, общата сума записана в плана като олихвяема главница
несъмнено надхвърля ползвания от кредитополучателя размер, а в плана няма
обозначение на допълнително олихвените добавени в главница премии и
началната, събирана без основание такса.
Тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като само тя е достатъчно конкретна и въз
основа на нея клиентът може да преценява текущите си задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето(чл.
22 ЗПК). В този смисъл въззивният съд намира оплакванията на
жалбоподателя за основателни. Като не е оповестил ясно и недвусмислено
действителните елементи, влияещи върху формирането на ГПР, доставчикът
на услугата е нарушил изисквания на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз
основа на договора лихва, такси и премии( чл. 23 ЗПК). Оплакването на
жалбоподателя за неправилно приложен закон е основателно, поради което
при настоящото разглеждане въззивният съд следва да установи остатък от
задълженията на кредитополучателя, след като приспадне признатите от
кредитора получени вноски за погасяване на главницата, преведена за
ползване по разплащателната сметка на потребителя.
Видно от издирените от назначеното вещо лице счетоводни записи на
кредитора, предоставил главницата по кредита, общата сума, внесена от
9
длъжника в периода 21.06.2017 – 09.01.2019 достига общ размер 1266.38 лв. С
тази сума задължението за чистата главница към кредитора е погасено до
размер от 1733.62лв. С този размер на задължението се изчерпва
отговорността на потребителя по тази сделка. Получената нетна стойност на
кредита подлежи на връщане при поискване, поради което и със заявяването
на всички вземания, основани на кредитната сделка, доставчикът на
финансовата услуга е поставил в забава този потребител по отношение на
този дълг като остатъчна главница. Предходна забава обаче няма, доколкото
уговорките за връщане на кредита на погасителни вноски включващи и лихва
не са обвързващи за потребителя. За горницата до 2589.42лв и търсените
възнаградителни и мораторни лихви вземанията на кредитора не съществуват,
поради което и искът е неоснователен.
Този резултат не съвпада с обжалваната част от решението на първата
инстанция, поради което и актът следва да се отмени за посочените горници
над размера на чистата стойност на кредита, установен като изискуем дълг от
въззивния съд.
По разноските:
Поради противоположния резултат от разглеждането на делото, следва
да се ревизира и произнасянето по разноските. В първата инстанция съдът е
определил в цялост разноските за исково производство в тежест на ответника,
съответно общия размер от 847лв следва да се редуцира до част от 520.38лв,
съразмерна само на основателна част от претенцията (1733.62/2821.73). В
същото съотношение до 61.44лв следва да се намалят и разходите, възложени
на ответника за възстановяване на авансираните разноски. Остатъкът от
38.56лв следва да се събере от ищеца, предявил неоснователния иск.
Разноски за настоящата инстанция не се дължат на възззиваемия.
Предмет на основателно обжалване са били кумулативно съединени три
иска, като по всеки от тях минималната такса е 25 лв. Съответно невнесената
авансово държавна такса от 75 лв за разглеждане на основателна жалба
подадена от особен представител следва да се възложи на въззиваемия(т.7 от
ТРОСГТК 6/2012).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
10
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260002/04.01.2021г., постановено по гр.д.
№110/20г. по описа на ВРС, 25 състав, В ЧАСТИТЕ, с които е бил уважен
иска за присъждане на главница в размер над 1733.62лв до 2589.42лв,
договорна лихва в размер на 153,92лв и обезщетение за забава в размер на
78.39лв, и са определени разноски в полза на ищца над 520.38лв до 847лв.,
както и са възложени на ответника разноски в полза на съда над 61.44лв до
100лв, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев”, № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу ИВ. Г. В., ЕГН
********** ***, за присъждане на придобити с цесия вземания дължими по
договор за потребителски кредит, договорен с праводателя „Уни Кредит
Консюмър Файненсинг“ЕАД, на осн. чл. 23 ЗПК както следва:
за горница над 1733.62лв, представляваща остатък от чистата стойност
на кредита до 2589.42лв, претендирана като предсрочно изискуема
главница,
за сума от 153.93лв, претендирана като начислена договорна лихва,
за сума от 78.39 лв, претендирана като обезщетение за забава.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати в полза на Държавния
бюджет на основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС следнте суми:
38.56лв (тридесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки),представляваща част, съразмерна на неоснователна претенция,
от разходи авансирани за събиране на доказателства по сметка на
Варненски РАЙОНЕН съд,
75 лв.(седемдесет и пет лева), представляваща дължима държавна такса
11
за въззивното обжалване по сметка на Варненски ОКРЪЖЕН съд в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна с IBAN BG 25 CECB
9790 31C8 7843 00.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи пред първата
инстанция доказателства за заплатената присъдена в полза на бюджета сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, ще
бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл.
109 от ПАС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12