РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. С., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл.Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. ИВ. Д. от гр.С., обл.С., ул.”Г. А.” № 9, ЕГН **********
обжалва електронен фиш серия К, № **, издаден от ОДМВР- гр. С., с което му е било
наложено административно наказание- глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП.
Ответникът – ОДМВР - гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
Жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява, вместо него- проц.представител
адв.Р.Г. при АК-С.. Моли съда да отмени изцяло обжалваният електронен фиш като навежда
доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят Д. ИВ. Д. на 13.12.2021г. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е бил издаден за това, че на 04.05.2020г. в 12,28ч. в
обл.С. по път III-213 км 6+500 от с.Айдемир към бензиностанция „ОМВ“ при ограничение,
въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс 3 км/ч от измерената скорост е управлявал
1
МПС- „Дачия” с рег. № ** със скорост от 103 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по
автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2 от същия член „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“. По силата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на ЕФ – „Водач, който превиши разрешената скорост в
населено място се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв“. Следователно,
деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от
закона за наказуемо.
Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя автомобил се е
движил със скорост в населено място над разрешената за този пътен участък. По делото са
приложени снимки, снети от клип № 7251, заснет от TFR1-M № 571 на 04.05.2020 година в
12:28:35 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек
автомобил "Дачия" с рег. № ** е била 106 км/ч, при разрешена за този пътен участък скорост
в населено място от 70 км/ч. Според чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и
регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно-наказателният процес. Тъй като съдържанието
на приложените в административно-наказателната преписка снимки не е било оспорено от
страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база
настоящият състав приема за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната
дата МПС, управлявано от жалбоподателя се е движило със скорост над въведената с пътен
знак В26 разрешената такава, което е довело до нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ жалбоподателя Д. е бил наказан за управление на МПС със скорост
103 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR1-M с
идентификационен номер 571. Жалбоподателят, собственик /ползвател/ на процесното
МПС, не е попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и при това положение съдът
приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата
автомобилът е бил управляван именно от него.
В жалбата си Д. е изложил възражения чрез които моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш. По така изложените от страна на жалбоподателя Д. възражения, настоящия
съдебен състав счита следното:
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M”,
2
надлежно калибрована, тъй като е налице по делото приложено копие от последващата
проверка на техническото средство, въз основа на което следва да се счита, че същото
отговаря изцяло на изискванията на закона. Всеки клип, изготвен с тази система съдържа
информация за дата, час, местоположение / географски координати /, измерена скорост,
въведено ограничение, превишение на скоростта, посока на движение на МПС, скорост на
автопатрула, режим на излъчване на радара, момент на сработване на радара, номер на
радара и номер на видеоклипа. В доказателствата по делото са налице и статични снимки от
посочения по-горе видеоклип № 7251, заснет от радар № 571, налице е и удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, визирано в Протокол № 2-42-19 от 29.10.2019г. от който
е видно, че посочения радар № 571 съответства на одобрения тип измервателно средство по
ЗДвП.
При процесното техническо средство измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло
съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Той следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършването на
нарушението, рег.номер на МПС-то, собственика на когото е регистрирано то, описание на
нарушението, нарушени разпоредби, размер на глобата, срока, сметка или място на
доброволното и заплащане. Всички тези реквизити са налице съобразно нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Конкретното описание на ЕФ е дадено в нормата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,
съобразно което „Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи“.
Относно възражението на жалбоподателя Д., че нарушението е било установено на
04.05.2020г., а той е получил обжалвания от него електронен фиш едва на 05.12.2021г., като
според неговите изчисления връчването е било повече от 1 година, т.е. повече от 1 година и
7 месеца след извършването на нарушението, настоящия съдебен състав го счита за
неоснователно. От дадената легална дефиниция на понятието "електронен фиш", цитирана
по-горе става ясно, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно
3
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение,
поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици
на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително
тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл. 46, ал. 3 от ЗНО. Ето защо и доводите на
жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш са неоснователни.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове
– аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В тази връзка не могат да бъдат
споделени и доводите относно неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите са
давностни и касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателно постановление, но са неприложими при санкционирането на
нарушения по реда на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Относно
електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да
съблюдават сроковете по чл. 34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към
наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и
сроковете за оспорването им.
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел. фиш същият е издаден от ОД
на МВР-С. и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на
извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се
съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място
на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на
движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено
при въведено ограничение на скоростта на движение чрез пътен знак В26 е отразено
изрично в ел. фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на
санкционната норма. При издаване на ел. фиш е спазена и процедурата, същият да бъде
предявен на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като видно
от справката за собственост, автомобилът е собственост на Д. ИВ. Д.. Разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
4
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. " Видно
от събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – Д. ИВ. Д. не е
депозирал декларация с данни за друго лице, извършило нарушението, с оглед на което
правилно е ангажирана неговата отговорност.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с дата на използване
04.05.2020 г., удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на
04.05.2020 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв
режим е работело същото, посока за задействане/приближаващ/, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата.
Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65
/нова, ДВ бр. 19/ 2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На
основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
5
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение / в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган /, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Не е необходимо в ЕФ да
присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак
за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като
цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта.
Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и
заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да
влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице
процесуални нарушения при издаването на ел. фиш.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Към преписката са ангажирани доказателства, относно налагани наказания по ЗДвП
на водача от която е видно, че същия е системен нарушител и са му налагани множество
наказания по ЗДвП за извършени от него различни нарушения. Не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
6
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а
такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Следва да се има предвид и това, че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя най-общо казано през последните
години е една от основните причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с
тежък резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на
деянието и всеки компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона, действащ към
датата на извършеното нарушение наказание за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на адв.Р.Г.
за присъждане на адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № **, издаден от ОДМВР- гр.С., с който
на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. ИВ. Д. от гр.С., ул.“Г. А.” № 9, ет.2, ЕГН
********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 400 /
четиристотин / лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р.Г. при АК-С. за присъждане на
адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7