№ 4897
гр. Варна, 07.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100501963 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 262333/16.05.2024 г. при ВРС,
подадена от И. С., чрез адв. С. И., срещу Решение № 260020/22.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 4880/2018 г. по описа на Районен съд-Варна, с
което е уважен предявеният от ищеца С. С. иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН срещу И. С. и е възстановена запазената част на ищеца от наследството
на К. С. Г., починал на 02.12.2015 г, чрез намаляване на извършено с договор
от 11.11.2011 г. дарение, обективирано в НА № 35, том I, рег. № 703, дело №
31/2011 по описа на нотариус Н. С. с район на действие ВРС с
11361.75/112858.86 идеални части и е осъден И. С. да заплати на С. С. сумата
от 13505.16 лева, представляваща паричния еквивалент на накърнението по
цени към момента на разрешаване на спора.
Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон и в частност на разпоредбата на 31, изр.
първо във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН, уреждаща възможността на сънаследници,
които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството,
ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се
пресметне това увеличение в тяхна полза. Излага, че решението е
немотивирано и необосновано, доколкото правните изводи на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
оспорва изводите на съда, че при формиране на наследствената маса не следва
да се изважда увеличението на наследството /направените от него подобрения
в дарения имот/, поради липса на отрицателната материална предпоставка, а
именно той да не е облагодетелстван по друг начин. Оспорва извода на съда,
че доколкото ответникът /настоящ жалбоподател/ е възмезден за извършените
от него подобрения с процесното дарение, то изобщо не са налице
предпоставките за изследване дали такива са направени или не. Твърди, че с
намаляване на процесното дарение от съда се отменя и възмездяването на
ответника за извършените от него подобрения. Твърди, че в тежест на ищеца е
било да докаже, че ответникът е възмезден по друг начин за извършените от
1
него подобрения, и доколкото не го е сторил, то следва да се приеме, че са
налице предпоставките на чл. 12, ал. 2 ЗН, като от наследствената маса следва
да се приспаднат извършените от ответника подобрения, спомогнали за
увеличаване на наследството съобразно заключението на вещото лице Онцов.
Излага, че от свидетелските показания се установява, че подобренията по
апартамента и гаража са извършени преди дарението през 2011 г., поради
което е следвало първоинстанционният съд да уважи искането му за
приспадане на подобренията от наследствената маса, което би довело до
неоснователност на претенцията за възстановяване на запазена част.
В срока по 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – С.
С., чрез адв. С. В., в който оспорва основателността на депозираната въззивна
жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че за да е основателна
претенцията на ответника по чл. 12, ал. 2 ЗН следва да е налице една
положителна и една отрицателна материалноправна предпоставка, а именно:
наследникът да е допринесъл за увеличение на наследството и от друга страна
да не се е облагодетелствал по друг начин. Твърди, че по делото са събрани
доказателства за наличие на отрицателната предпоставка, доколкото в полза
на ответника е извършено процесното дарение, с което той е възнаграден от
наследодателя. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено. Претендира разноски.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в срок, същата отговаря на изискванията
за редовност. Депозирана е от лице, с правен интерес от обжалване акта на
първата инстанция, поради което съдът приема, че въззивното производството
е допустимо.
С въззивната жалба и отговора страните не са отправили
доказателствени искания.
Съдът намира, че производството следва да се насрочи за открито
съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№
262333/16.05.2024 г. при ВРС, подадена от И. С., чрез адв. С. И., срещу
Решение № 260020/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4880/2018 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е уважен предявеният от ищеца С. С.
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН срещу И. С. и е възстановена
запазената част на ищеца от наследството на К. С. Г., починал на 02.12.2015 г,
чрез намаляване на извършено с договор от 11.11.2011 г. дарение,
обективирано в НА № 35, том I, рег. № 703, дело № 31/2011 по описа на
нотариус Н. С. с район на действие ВРС с 11361.75/112858.86 идеални части
и е осъден И. С. да заплати на С. С. сумата от 13505.16 лева, представляваща
паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.11.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
2
Препис от определението да се връчи на третото лице помагач С. Д.
И., чрез адв. Г. М..
На въззивника и третото лице помагач да се връчи препис от отговора на
въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3