Р
Е Ш Е
Н И Е
N 259
Гр.Велико Търново 20.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІII-ти касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юли
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка Дабкова
при секретаря М. Н. и с участието на прокурора И. като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10296
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 81
/ 05.05.2023г., постановено по АНД № 20224120200440 по описа на ГОРС за 2022г., с което е отменено наказателно
постановление № 645009-F648337 / 30.06.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕООД „Елит
- 94“ е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 / 2006г.,
връзка чл.118, ал.6 от ЗДДС.
Касационното
производство е образувано по жалба от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, в която се твърди,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са
подробни съображения относно липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се за отмяна на въззивното решение, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
От
Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново
при ЦУ на НАП е депозирана и частна касационна жалба против Определение № 99 /
28.08.2023г. на същия съд, с което е оставено без уважение искането на страната
за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Твърди се неправилна
преценка на действащата към момента на извършване на разходите за процесуален
представител редакция на Наредба № 1 / 2004г. и съответното минимално
адвокатско възнаграждение, което води и до неправилен извод за липсата на
основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ЕООД
„Елит-94“. Моли за отмяна на определението, отмяна на решението в тази част и
присъждане на възнаграждение за адвокат в минимален размер.
Ответникът
изразява писмено становище за правилност на оспорения съдебен акт. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти:
При извършена проверка от органи по приходите на
търговски обект – бензиностанция в гр.Горна Оряховица, стопанисвана от ЕООД „Елит - 94“ е установено подаване на
некоректни данни по дистанционна връзка на 25.02.2022г. – по АДД декларирани 13
123л бензин, а по нивомерна система 12 271,21л.
Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на
чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 / 2006г., връзка чл.118, ал.6 от ЗДДС и на дружеството
е наложена имуществена санкция.
Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати множество нарушения на процесуалните правила,
нарушаващи съществено правото на защита на дружеството, поради което и
наказателното постановление е отменено.
Настоящият състав намира за съответни на материалния закон
изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Независимо от наличието или липсата на съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление, в конкретния случай
липсва извършено административно нарушение.
Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.
1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и
данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива“, а алинея 10 на същата разпоредба
предвижда и подаване на „данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях“. В конкретния случай в наказателното постановление е
посочено наличието на административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от
Наредба № н-18 / 2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, поради което може да
се направи извод, че се касае за данни, които дават възможност за определяне на
количествата горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
От описаните в оспорената заповед факти е видно наличието на
изпратена неточна информация относно количеството на горивото от нивомерната
система в обекта.
Това деяние настоящият състав намира, че не представлява
соченото от органа административно нарушение. От доказателствата по делото и от
твърденията на административно наказващия орган по безспорен начин се
установява наличието на подадени данни от фискалната система на документите за
получено гориво и подаването на данни от нивомерната система в обекта, каквото
е задължението на търговеца съгласно чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 /
2006г. и чл.118, ал.6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Това задължение на
търговците на горива не е обвързано с верността на подадените данни,
възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването им от
НАП и отразяването им в системата. От самия текст на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е видно, че не е
препятствана възможността на контролните органи за установяване на количеството
гориво, тъй като и двата вида данни са получени, извършен е анализ на тази
информация и е установено несъответствие. Липсват действия за проверка на
действителното количество заредено гориво, тъй като анализ на продаденото
гориво в периода между доставките не е извършван. Следователно именно
бездействията на органите по приходите водят до невъзможност да се установи
точното количество гориво, заредено от ЕООД „Елит-94“. Следователно липсва
състав на административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 /
2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС
– задължителните данни са подадени. Разминаването на подадените данни не
е въздигнато като нарушение от закона, поради което и може да е единствено
основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на
действителното количество и отчитането на всички извършени продажби.
Видно от изложеното касационната жалба се явява
неоснователна и решението на ГОРС следва да бъде оставено в сила.
По частната касационна жалба настоящият състав намира
постановеното определение за съобразено с материалните предпоставки за
присъждане на разноски. Безспорно материалния интерес на спора е 500лв. Безспорно
претендираното адвокатско възнаграждение включва два договора – за процесулно
представителство по оспорване на наказателното постановление в размер на 450лв.
и за явяване на трето съдебно заседание в размер на 250лв. На 04.11.2022г.
влиза в сила изменение на Наредба № 1 / 2004г., с което се изменят минималните
възнаграждения и се предвижда отделно заплащане за повече от две заседания по
административно наказателни дела. Въззивното производство започва на
01.08.2022г. и приключва на 05.05.2023г. При старата редакция на Наредба № 1 /
2004г. е представеното пълномощно, проведено едно съдебно заседание и
представен Договор за правна услуга от 18.10.2022г. с цена на услугата от
450лв. Старата редакция на Наредба № 1 / 2004г. предвижда минимално
възнаграждение за административно наказателни дела с материален интерес до
1000лв. от 300лв., а новата редакция – 400лв. По делото са проведени три
открити съдебни заседания, като две от тях са при новата редакция на Наредба №
1 / 2004. Доколкото изплащане на допълнително възнаграждение от 250лв. при
повече от две заседания по административно наказателни дела е изрично
предвидено в Наредба № 1 / 2004г. и договорът за това възнаграждение е сключен
при действието на тази правна норма, настоящият състав намира, че са налице
всички предпоставки за присъждане в полза на дружеството на този изплатен
разход. По отношение на основното възнаграждение, касационната инстанция
намира, че за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение
следва да бъде взет предвид и характера на предоставяната услуга. Адвокатската
услуга включва множество дейности, които се извършват в определен период от
време – понякога и доста продължително. По общо правило услугата се счита за
предоставена към момента на окончателното й приключване. В хипотезата на
оспорване пред съд на акт, то приключването на услугата е към момента на
приключване на съдебното производство с влязъл в сила акт. Следователно в
конкретния случай приключването на адвокатската услуга е през 2023г. и по
отношение на нея намират приложение новите разпоредби на Наредба № 1 / 2004г. и
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400лв. Договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за услугата процесуално представителство по
оспорване на наказателното постановление е в размер на 450лв., който настоящият
състав намира, че не е прекомерен предвид вида и характера на правния спор,
представените доказателства и необходимостта от специални знания. В този смисъл
липсва основание за изменение на присъденото от въззивния съд адвокатско
възнаграждение.
При този изход на спора и липсата на искане за
присъждане на разноски от ответника разноски не следва да се присъждат.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 /
05.05.2023г., постановено по АНД № 20224120200440 по описа на ГОРС за 2022г.,
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 99 / 28.08.2023г. постановено по АНД № 20224120200440
по описа на ГОРС за 2022г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.