Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и първи април през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2761 по описа за 2020г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 508,17 лв. и
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на
иска 11,84 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу
Д.Л.Б., с ЕГН: **********,***, в
която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от
ищеца по ч.гр.д.№962/20 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника, който
в срок е подал възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по
издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***, с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди, че ответника, съгласно
приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № ***
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***-
***” ***по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с
ИРУ- 0 лева, сума за отопление без ИРУ-0,00 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
547,18 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово
разпределение- 12,54лв. Твърди, че в
имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер, 0 броя щранг-лира, а сумата
за сградна инсталация е определена при отопляем обем 202,92 куб.м. Отправя се
искане, за постановяване на решение, след допуснатото изменение в размера на
предявения иск с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата 508,17 лева за главница за периода 01.11.2017г. –
31.12.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 11.84 лева за периода
03.01.2018 г. до 10.02.2020 г. и законната лихва върху главницата от 21.02.2020
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 962/2020г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за
предявения иск е недопустим, тъй като не съществува идентичност в заповедното и
исковото производство. Твърди, че заповедта за изпълнение издадена въз основа
на ч.гр. Дело № 962/2020 година по описа на съда, но то се отнася за задължения
които според ищеца са на жилищен имот, различен от този които е в във
въпросната абонатна станция и писмените доказателства, изходящи от ищеца се
отнасят за друг жилищен имот. Заявява, че представената като доказателство за
настоящото производство Заповед № 575 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 24.2.2020 година, издадена от ПPC по ч. гр.д. № 962 от 2020
година по описа на същия доказателство за неоснователността на предявения иск,
тъй като същата се отнася за задължения за друг имот, находящ се на ***-различен
от този по образуваното гражданско дело, където се търсят суми за ***, находящ в
гр. *** на адрес:, ***. Твърди, че изписаните в Заповед № 575 за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 от ГПК суми не съответстват на сумите, претендирани
по настоящото производство. Твърди, че претендираните в исковото производство
суми по пера се разминават с тези по заповедното производство като в исковата
молба се претендира сумата за ТЕ отдадена за сградна инсталация за процесния
период в размер на 547,18 лв., а по цитираната Заповед е 559,72 лв за ползване
общо на ТЕ. В т. 6 от разбивката по исковата молба е потърсена и сумата от
12.54 лв за услугата дялово разпределение, докато такава сума не е отразена
отделно по приложената заповед. Твърди, че от друга страна от приложените
фактури -№**********/30.11.17,№**********/31.3.2018;№о0004061019/30.11.2019 е
видно, че ДР е събирана сумата 2.09 лв, а по фактури с номера №
**********/30.11.2018,№**********/28.9.2019 и № **********/31.3.2019 -сумата
за ДР е 1.39 лв.,което сумирано е
10.44лв ,а не търсените 12.54 лв. по и.м, което показва отново проблем при
издаването на Заповедта по чл. 410 от ГПК. Твърди, че в Заповедта е посочена и
главница в размер на 61.95 лв за периода от 3.1.2018 г. до 10.2.2020 година без
да е посочено основанието на което е претендирана тази стойност, както за
същата сума е поискана и законна лихва сьщо неуточнена. Посочва, че друго
нарушение в заповедното производство е, че ПРС отказва да изпълни разпоредбата
на чл.633 ГПК. Излага съображения, че без съмнение решенията на Съда на
Европейския съюз са задължителни за всички съдилища в РБ (гл.59, чл.633 от ГПК). В този смисъл е задължително решение по дело С-618/10 на СЕС във връзка с
93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в договорите. Всеки съд е длъжен в
заповедното производство служебно (чл.7, ал.1 ГПК) да изследва договора между
страните по спора за неравноправни клаузи и да защити ответника, който на този
етап е лишен от защита. Само по себе си това означава, че ищецът трябва да е
представил договор, който съдът да изследва. Твърди, че чл.412 и чл.413 от ГПК не
освобождават съда от посоченото задължение, но дори да беше така, Решението на
СЕС все пак има приоритет. Твърди, че досега на ответника не е предоставен
договор, от който да е видно дали като физическо лице е страна по сделка с
ищеца. Твърди, че по ч.гр.д. 379/2020г.
ПРС няма нито дума за неравноправни клаузи в неприетите ОУ. А такива със
сигурност има и в Решение 99/15.07.2015 г. на ВКС са посочени някои от тях за
напълно аналогични клаузи в други ОУ - на ЕВН. Например за срока на възражение
и задължаването на сключилия договор потребител да плати преди случаят да е
изяснен - чл.143, т.18 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП). Изключително
неравноправна клауза, а и практика, е едностранното определяна от ищеца на
единичните цени на ТЕ, равна на пределната определена от ДКЕВР цена с
индивидуален административен акт. Счита, че максимално неравноправна клауза е
ако се сключи договор, при който се дава изключително право на продавача да
може да променя едностранно договора и да решава еднолично дали да приема
предложени от купувача условия, а купувачът да няма право да прекрати договора.
Твърди, че от години ищецът непрекъснато твърди, че „не е доставчик на топлинна
енергия”. Следователно съдът не се е съобразил и е Решение 99/15.07.2015 г. на
ВКС. Твърди, че неравноправните клаузи в ОУ на ищеца не са малко и съдът би
трябвало да ги изследва в зависимост дали страна по сделката е Етажната
собственост или е собственикът на имот-физическо лице. Това е така, тъй като
според голям брой клаузи в ОУ страна по евентуалната доставка на ТЕ е Етажната
собственост и мястото на продажбата е Абонатната станция, а в други клаузи на
ОУ се презюмира, че ищецът е собственик на ТЕ до имота на собственика. Твърди,
че с други думи ПРС трябвало да установи докъде ищецът е собственик на стоката
си и след като отстрани неотносимите към мястото на сделката клаузи, да
установи и отстрани неравноправните клаузи. Твърди, че това не е направено от
ПРС и съда не е установил неравноправни клаузи в ОУ на ищеца най-вероятно
защото изобщо не ги е прочел. Установяването на мястото на продажбата и
купувача на това място са базови параметри при изследване на допустимостта на
иска - чл.130 ГПК. Твърди, че ПРС е отказал да се съобрази с чл.3 от Европейски
регламент 805/2004 за безспорните вземания. Счита, че заявлението е нередовно и
поради факта, че ищецът така и не представя на съда доказателство за наличие на
облигационни отношения с ответника. Вместо това ищецът неправилно се е позовал
на чл.150 от ЗЕ, тъй като търговското дружество имало ОУ. Твърди, че в служебно
известното на съда Определение 3258/07.03.2013 г. на 5-чл.ВАС изрично е
посочено, че ОУ на ищеца не са нормативен акт и чл.150 от ЗЕ сам по себе си
няма как да поражда облигационни отношения. Счита, че чл.150 от ЗЕ касае
случая, когато топлопреносно предприятие продава ТЕ в Абонатната станция на
съответен клиент и няма отношение към продажба на ТЕ в имота на собственик-
физическо лице във многофамилна сграда. Счита, че съгласно чл.127, ал.1, т.4
ГНК ищецът не е посочил убедителни и достоверни обстоятелства, на които се
основава иска и районният съд не е имал правна възможност да разглежда
заявлението предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК във връзка с чл.410,
ал.2 и чл.127, ал.1, т.4 ГПК. По делото ищецът не е представил нито подписан от
ответника договор, нито фактури, нито дебитни и кредитни известия, т.е. има
само голословно твърдение на ищеца за дължими суми. Счита, че ищецът е нарушил
чл.3 от ГПК по отношение на добросъвестно поведение и изнасяне на истината пред
съда, спекулирал е със съдържанието на чл.150 от ЗЕ и моли съда да наложи
съответните санкции на ищеца. Твърди, че ПРС не се е съобразил с ТР 1/2013 на
ВКС. т.5. От много години ищецът твърди, че в многофамилна сграда не продава ТЕ
на физически лица, а на Етажната собственост в Абонатната станция. Имали
договор за продажба на ТЕ с Етажната собственост - самостоятелен правен субект
по ЗУЕС със свои каси и управително тяло. Ако преди издаването на Заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК съдът бил поискал ищецът да представи договора на ТЕ и
се окаже, че мястото на продажбата е Абонатната станция на сградата с процесния
имот и на това място купувач е Етажната собственост, то посочения в иска
ответник не е страна по сделка с ищеца (ТР 1/2013 на ВКС, т.5) и искът е
недопустим. В случая претенцията на ищеца е с неустановен правен интерес да се
търси защита срещу ответника, след като ищецът не е представил доказателства
къде продава стоката си, кой е купувачът на това място и какви са конкретните
основания за договорни взаимоотношения между ищеца и ответника. Твърди, че е
отказано прилагането на правото на ЕС. Твърди, че ПРС не е реагирал по никакъв
начин на всички искания, направени въз основа на ПЕС още във възражението на
ответника на Заповедта за изпълнение. С това си бездействие съдът е суспендирал
ПЕС. Твърди, че е допуснато нарушение на т.2б от ТР 4 по Тълкувателно дело
4/2013 г на ОСГТК. Счита, че заповедта по чл.410 ГПК е издадена в нарушение на
т.2б от тълкувателно решение 4 по тълкувателно дело 4/2013 г на ОСГТК. С оглед
на едностранния характер на заповедното производство законодателят е определил
то да е строго формално - в това число индивидуализация на дълга. Счита, че
изразът доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-31.12.2019г. на
стойност 688.05лева за не е индивидуализация на родово определена вещ, каквато
е ТЕ. За да е налице индивидуализация е необходимо да е посочено основанието и
размера на доставената ТЕ. Основанието е посочено в чл.9, пар.3, б.б” от
Директива 2012/27/ЕС: отопление на имот, отопление на общи части и БГВ, а
размерът - количеството ТЕ в КВтч. за всяко едно основание и едва тогава - цена
на ТЕ на всяко едно основание поотделно и накрая обща сума. Счита, че поради
това заповедния съд не е трябвало да издава Заповедта по чл.410 ГПК, а да отхвърли
заявлението. Счита, че първоинстанционният съд също трябва да констатира тази
нередност и също да отхвърли Заповедта по чл.410 ГПК и тъй като този порок не
подлежи на поправяне, а води до невалидност на Заповедта .
Относно пасивната
проц. легитимация на ответника: Развива съображения, че конструкцията на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ/ и чл. 150, ал. 2 от ЗЕ не е правна конструкция, а е
догматична. В националното ни право е изяснен въпросът относно понятието
договор и договор под общи условия още от 1950 г в ЗЗД/ чл. 8 и чл. 16/ както и
в ТЗ - чл. 298. Тези понятия се потвърждават като правилни и в приетата Д
2011/83/ЕС чл. 6 и чл. 7 транспонирана в чл.47, чл.48 и чл.147а от ЗЗП, който е
специален закон на две основания: преследва специална цел - защита на по-слабата
страна в правоотношението потребител- продавач; регулира тесен кръг обществени
отношения - едната страна е потребител - другата продавач или доставчик. Тази
конструкция на чл.153, ал.1 вр. с чл.150, ал.2 ЗЕ е създадена с промяна на ЗЕ -
07.07.2012 г, т.е в периода на задължително транспониране на Д 2011/83/ЕС и
противоречи на чл. 6 и чл. 7 от същата. Поставя се въпросът дали така
създадената конструкция не е изначално нищожна/ по ***. Т./ с оглед
противоречието ѝ с право на ЕС и по точно Директива с императивен
характер (чл.25 от Д 2011/83/ЕС). С оглед противоречие между норми от два
специални закона/ ЗЗП и ЗЕ/ също следва конструкцията на чл. 153, ал.1 вр с
чл.150, ал.2 ЗЕ да не се прилага на две основания: - по вертикала чл.47, чл.48 и чл.147а ЗЗП са транспонирани от
Д 2011/83/ЕС и директивата продължава да си съществува с оглед върховенството
на правото на ЕС над националното право; - по хоризонтала - конструкцията на
чл.153, ал.1 вр с чл.150, ал.2 ЗЕ е от 07.07.2012 г. докато чл.47, чл.48 и чл.147а
от ЗЗП са от 25.07.2014 г. Счита, че самият факт, че се изключва волеизявление
на потребител от една страна показва, че липсва разум и обективност, т.е. не е
налице съдържанието на понятието право, а от друга страна ограничавайки мисълта
и знанието еднозначно показва, че са налице характеристиките за догма. Счита,
че като цяло ПРС е кредитирал заявлението на ищеца в нарушение на чл.411, ал.2,
т.2 ГПК. Искането е в противоречие със Закона и добрите нрави и доказателствата
за това са дадени още във възражението на ответника и частната жалба по този
казус, също в отговора на исковата молба. Поради изложеното моли да бъде
прекратено образуваното при ПРС гр.дело с № 2761 от 2020 година по описа на
съда и да бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение.
Твърди, че
исковата молба е неоснователна и я оспорва както по размер така и по основание.
Твърди, че като собственик на топлоснабден имот -*** находящ се в гр.*** , ***,
твърди, че стойността на претендираната от дружеството топлоенергия не е
определена на базата на реален отчет на уредите монтирани в АС на блока. Счита,
че не трябва да се начислява юристконсулско възнаграждение в размер на 150 лв.,
тъй като цената на юристконсулско възнаграждение е включена в цената на
Топлинната Енергия по която клиентите плащат на „Т.П. “ ***и е Утвърдена от
КЕВР с РЕШЕНИЯ № Ц-18 от 30.06.2016г. и 01.07.2017г. Твърди, че му били
известни някой факти относно начина на отчитане на топлинната енергия в блока.
Оспорва представените писмени доказателства, както и данъчни фактури, които не
са му били надлежно връчвани в този им вид. Заявява, че не е подписвал пито
една от така представените фактури, които оспорва. Счита, че липсват каквито и
да е счетоводни документи, които да доказват изрядността на изискуемата сума.
Счита, че приложените документи с които се претендират сумите са негодни.
Излага аргументация, че съгласно нормата на чл.182 от ГПК - вписвания в
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на
лицето и организацията, които са водили книгите и чл.55 от ТЗ - редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Редовността
не се предполага а следва да се докаже от този, който се позовава па вписването
- РЕШЕНИЕ № 155 от 13.03.2007г. на ВКС, ТК. Вписванията на търговеца са
изключение от правилото, че писането не доказва нищо в полза на този , който го
е писал, но то е доказателство против него ( scriptum pro scribente nihil
probat , sed contra scribentem ). Законодателят е дал възможност на търговците,
която не е задължение а възможност за съда, да се възползват от счетоводството
си ако то е водено редовно. Счита, че предоставените от ищеца фактури са израз
за признание на неизгоден за него факт( чл. 175 от ГПК), че е водил нередовно
счетоводство. По тази причина дългът следва да се установи с други
доказателства различни от счетоводната документация на търговеца. Това се
отнася както до главницата , така и до претендираните лихви, които се дължат от
падежите на всяка от месечните сметки. Оспорва представените писмени
доказателства, както и данъчни фактури, които са частен документ, съставен от ***тъй
като същите не са надлежно заверени, както и приложените по делото писмени
доказателства изходящи от третото лице помагач, тъй като не е ясно с какви
параметри за отчитане е работила ФДР подадени от ищеца- обстоятелство ползващо
изключително същия. В тази връзка оспорва и начина на изчисление на потребената
топлинна енергия във АС на ***, тъй като счита, че видно от доказателствата по
делото, че така монтираните топломери са с изтекъл сертификат и с технически
показатели, несъвместими със изискванията на международните и европейските
стандарти маркирани с маркировката за съответствие СE. Счита, че не отговаря на
изискванията на Наредба за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на средствата за измерване. Твърди, че има несъответствия между
изискванията на наредбата към съдържанието на декларацията за съответствие.
Твърди, че датата на издаване на декларацията е неотносима към производството и
пускането на продукта на пазара. Твърди, че има различие от фактурите
получавани от него месечно и тези приложени за същия период в делото като
доказателства от ищеца. На следващо място счита, че не дължи процесиите суми,
тъй като в общите условия за продажба на топлинна енергия липсват параметри за
качеството на услугата, т.е.предметът на договора не е определен по количество
и качество, което води до неговата нищожност. Твърди, че клаузата от общите
условия за рекламация е неравноправна клауза, поради което е абсолютно нищожна.
Твърди, че за процесният период Доставчика „Т.П. " ***не е редуцирала
показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно
обоснован технологичен разход на топлинна енергия в абонатната станция, който
следва да се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на
топлопреносното предприятие, което е довело до незаконосъобразно завишаване на
начислените суми за топлинна енергия. На последно място, счита че калкулирането
на задълженията му е в несъответствие с изискването на чл. 13 от Директивата на
ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването
на енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в сметките да се включва само
реално потребеното отчетено количество енергия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява от НА
за замяна на ***, том ***, дело ***, Справка по лице от АВ-имотен регистър
и Съобщение от Община-***, че Д.Б. е ***със
***си В.Н.Д. Б.на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”***на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”***и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено
задължение на ответника за топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 31.12.2019г.
е в общ размер от 559,72/ 547,18 лв.-ТЕ за сградна инсталация, и 12,54 лв.-
такса услуга дялово разпределение/. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена
главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.02.2020г. е в размер на 62,95
лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава на ВЛ К.М. като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и
направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че ***,
захранваща СЕС, се намира в сградата на ***. Отоплителната инсталация е лъчева
с долно разпределение. АС има един търговски измервателен уред и един общ
водомер за БГВ. Топломерът, намиращ се в АС 65, се проверява съгласно
нормативните изисквания на Закона за измерванията и НАРЕДБАТА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА
ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ, т.е. на всеки 2 години. В
абонатната станция в сутерена за периода 11.2017-12.2019 има общ - търговски
топломер тип ******№***на фирмата ***. Метрологичната лаборатория, в която е
проверяван топломера е ******(***.). В абонатната станция на ***за периода
05.2018-05.2020 има общ - търговски топломер тип ******№***на фирмата ***.
Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера е Арттест-Б ***(443/11.05.2018г.).
Абонатната станция е работила през процесния период. За нейната работа като
доказателство могат да се приемат записите на отчетните стойности от топломера
всеки месец. Потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата
с процесния имот е изчислено от фирмата “***“ ЕООД чрез лицензиран софтуер.
Отчетът на уредите при абоната е извършван от ФДР и съответства на обичайната
практика. ТЕ за ап. №15, ***е била начислявана за сградна инсталация съгласно
нормативната уредба. В имота няма инсталирани отоплителни тела с и без
топлоразпределители.
За работата на *** като доказателство се приемат записите на отчетните
стойности от топломера всеки месец. Първо се определят технологичните загуби и
ТЕ за БГВ, които се вадят от отчетената от топломера ТЕ. Полученото количество
ТЕ е за отопление. Топлинната енергия, консумирана за отопление на сградите, се
разпределя за всеки месец в този случай на ТЕ към сградна инсталация, отоплителни
тела с уреди, отоплителни тела по мощност. Топлината отдадена от сградната
инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем
проектен обем, който за процесния имот е 202,92 м3, независимо дали има
радиатори или не. Общият обем на отопляемите от АС сгради е равен на 2684,48 м3.
Сградните инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването
на топлинна енергия от абонат, същия остава потребител за общите части на
сградата съгласно ЗЕ. Топлинната енергия отдадена от отоплителните тела с
топлоразпределители се определя въз основа на техните показания и изчислената
съгласно методиката специфична топлинна енергия за една дялова единица (кВт.ч
на деление). Цената на топлинната енергия 1 МВт.ч на *** ***за всеки от
периодите е утвърдена от КЕВР. КЕВР съгласно ЗЕ е органът, които проверява
разходите на топлофикационните дружества, нормативно съобразността на
предлаганите цени и утвърждава цени на 1МВт.ч топлинна енергия. Потреблението
по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е
изчислено от фирмата “***“ ЕООД чрез лицензиран софтуер. В имота на ответника
няма топлинни тела по мощност. "Инсталация в сграда" или
"сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела,
както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на клиентите. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Отделен топломер за сградна инсталация в
този случай няма. „***“ ***има сключен
договор за извършване на дяловото разпределение с фирмата „***“ ЕООД. Същата извършва
разпределение на топлинната енергия по имоти съгласно нормативната уредба, в
т.ч. и разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. При
присъединяване на сградата-етажна собственост към топлопреносната мрежа,
проектната мощност е според представения проект. Проектната мощност на отоплителната
инсталация предоставена на ФДР „***“ ***от „***“ ***е 143,05 кВт, а по данни на
фирмата за дялово разпределение, Q дим за целия процесен период е 94,667 кВт. Проектният
отоплителен товар на сградата се определя от проектанта, изготвящ проекта на
вътрешно отоплителната инсталация. Това е станало преди 1975г. Проектният
отоплителен товар и топлинните загуби на сградата се определени от проектант,
изготвящ проекта на вътрешно-отоплителната инсталация. Проектът е изготвен през
1974г. Проектната мощност на отоплителната инсталация, захранвана от АС е
143,05 kW. Действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата
за процесния период е 94,667 kW. Търсеното отношението е равно на 0,662. Топлинните
технологични разходи (ТЗ) в АС са пресметнати съгласно методика, изготвена от
колектив с председател ***. А. К.от ТУ- гр. ***. Отчета на показанията на общия
топломер в АС и техническият и нормативно обоснован технологичен разход /ТР/ са
отразени във фактурите на клиентите. ТР са намалени от показанията на общия
топломер, а останалата ТЕ е разпределена от ФДР, съгласно нормативната уредба.
ТР в АС са за сметка на „***“ ЕАД. За процесния период от 01.11.2017г. до
31.12.2019г. технологичните разходи са посочени в таблица. АС е въведена в
експлоатация съгласно действащата нормативна уредба към 1975 година. След
промяната на Наредба №16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването,
публикувана в ДВ бр.94 от 29 окт.2013г. и влязла в сила от 01.06.2014г.
съответно чл.34,ал.1 и ал.2 от същата в АС са извършени задължителните
настройки. Всички обекти в сградата с предвидено отопление по проект са
включени в режима на определяне и разпределяне на сградната мощност. В сградата
има 14 имота подробно описани. В имота на г-н Д.Л.Б. няма разпределена топлинна
енергия за отопление от щранг-лира. Количеството топлинна енергия Qu, kWh,
отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение, съгласно т.6.1.1 от Методиката към Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В „***“ ***няма представено
решение от етажната собственост за определяне на количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация по друг начин. „***“ ***предоставя на топлинния счетоводител еднократно или при
настъпила промяна данни за: а) общата проектна мощност за отопление на
сградите; б) отопляемия обем на сградите и на имотите; в) клиентите (титуляри
на сметките) и вида на потреблението. Освен това ежемесечно данни за: а)
енергията, отчетена от общия топломер за разпределение за всеки месец; б)
количеството на студената вода, отчетено по водомера за студена вода пред подгревателя
за битово горещо водоснабдяване; в) средната външна температура за съответния
месец; г) броя на дните с топлоподаване; д) денградусите за съответния месец;
е) температурен коефициент за битово горещо водоснабдяване. Процентът на енергията за сградна инсталация
/СИ/ в сградата е изчислен и представен в последната колонка на таблица 2. В
таблица 3 са дадени данните от изчислената сградна инсталация на сградата.
Използваните формули са 2 и 3. Не са предоставени цялостни разпечатки от
топломера за процесния период от всичките дванадесет колони от него.
Температурата на входа на подаване на топлоносителя и температурата на връщане
са дадени в таблица 4. За имота на г-н Д.Л.Б. не се разпределя топлинна енергия
за битово-горещо водоснабдяване. Не са предоставени подробни данни от БГВ.
Получените изчислителни параметри за БГВ (средно количество топлинна енергия за
загряване на 1 куб. м вода за битово горещо водоснабдяване за отоплителния и за
неотоплителния период qcp и k kWh/m3) по сезон са дадени в таблица 5. Остойностената
топлинна енергия от сградната инсталация е представена в две части в таблица 1а
от допълнителното заключение. Първата част е изчислена по формула 2, а втората
част е от добавената топлинна енергия от отоплението вследствие на невъзможност
отоплителните тела в сградата да излъчат разпределената първоначално мощност и
сумите са както следва: 319,95 лева цена са ТЕ за сградна инсталация по
формулата и 227,19 лв. цена на ТЕ за сградна инсталация, добавена от отопление
или общо 547,14 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 508,17 лв.:
Не е спорно между страните, признава
се от ответника и се установява от НА за замяна на ***, том ***, дело ***,
Справка по лице от АВ-имотен регистър и Съобщение от Община-***, че Д.Б. е ***със ***си В.Н.Д. Б.на процесния
топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***. На основание чл.32, ал.2 СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Видно е, че имота е жилищен, поради което разходите за топлоенергия
се явяват такива за задоволяване на нужди на семейството, поради което и на
основание посочената норма, всеки един от съпрузите отговаря солидарно с другия
съпруги за целия размер на задължението.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива
ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без
значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в
неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет
терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за
прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана
от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо
противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна
сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова
топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на
по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от
услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от ***.д-р И.Р.. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на
ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съдът намира за частично основателни възраженията на ответника, че ищеца не
е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. Наведени са твърдения, че начислената топлоенергия
не отговаря на реално потребената, изчислена от ищеца при използване на основни
научни понятия и физични закони, както и при прилагане на Наредба 16-334 и методиката към нея. От съдебно-техническата експертиза се
установи, че топломера в абонатната
станция е е монтиран на изхода на топлопровода, като това не е неправилно и не
води до неточно отчитане, а ако има течове те са за сметка на топлопреносното
дружество, а не за сметка на абонатите. Едната част от топлоенергията за
сградна инсталация се изчислява по формула, а друга се прибавя ако
топлоенергията за отопление надвишава максималната мощност, която могат да
отделят отоплителните тела в абонатната станция. Има неточности при
разпределяне на топлинната енергия в абонатната станция за отоплителните тела,
оборудвани с ИРУ и тези, без ИРУ, както и отчитането и разпределението та
топлоенергията за БГВ, което рефлектира върху ТЕ, прибавяна към сградната
инсталация освен тази, която се изчислява по формулата на т.6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза се установи и този факт не
се спори между страните, че до имота на ответника е доставяна топлоенергия,
отделяна в имота от монтирани в имота
отоплителни тела, на които са монтирани уреди за дялово разпределение. Ирелевантно
е, дали начисленото количество топлоенергия, отдадено от сградната инсталация
не съответства на други научни методи за изчисляване на отделено количество
топлоенергия от отоплителен източник. Доставената до етажната собственост
топлинна енергия се отчита от общ отоплителен уред-топломер, монтиран в
абонатната станция, към която е присъединен конкретния топлоснабден имот. Видно
е, че след като измервателния уред е един, то следва да бъде извършено
разпределение на доставената топблинна енергия между абонатите в абонатната
станция и в този случай е приложима Наредба № 16-344/06.04.2007г. и методиката
към нея. Предвид изложеното, съдът намира, че неустановяването при условията на
пълно и главно доказване на верността на разпределението на топлинната енергия
в абонатната станция за отопление и БГВ рефлектира съобразно заключението на
СТЕ в частта за допълнително начислената ТЕ за сградна инсталация вследствие на невъзможност отоплителните тела в сградата да излъчат
разпределената първоначално мощност, поради което ищеца доказа по основание и
размер претендираната сума за ТЕ за СИ в частта, изчислена по предвидената в
методиката формула, която сума е в размер на 319,95 лева за процесния период.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-техническата
експертиза, съдът приема, че ищеца е
доставил на ответника твърдяното
количество, съобразно дължимото качество
топлинна енергия, както и нейната стойност в частта за начислената топлоенергия
за сградна инсталация в размер на 319,95 лв., както и за услуга дялово
разпределение в размер на 12,54 лв. за която обща сума от 332,49 следва
претенцията да бъде уважена, а по отношение на разликата до предявения размер
от 508,17 следва иска да бъде отхвърлен като недоказан по размер при условията
на пълно и главно доказване.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 11,84 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава.
В
съдебно заседание ищеца по делото е признал неизгоден за него факт, а именно,
че претендираната лихва за забава е погасена чрез плащане в хода на процеса,
което признание съдът кредитира, поради което искът следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 44,58 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, отвветника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда 100 лв.
и депозит за ВЛ в размер на 205,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция в общ размер от 225,85 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на 243,40
лв. за депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Д.Л.Б., с ЕГН: **********, че ДЪЛЖИ на кредитора “***”
***гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 332,49 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2017г.
до 31.12.2019г., в едно със законната лихва от 21.02.2020г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 575/24.02.2020г. по ч.гр.д.№962/2020г. по
описа на РС-***, а за разликата до
предявения размер от 508,17 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато
за установено по отношение на Д.Л.Б., с
ЕГН: **********, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ***гр.***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 11,83 лева,
представляваща лихва за забава за периода 03.01.2018г. – 10.02.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
575/24.02.2020г. по ч.гр.д.№962/2020г. по описа на РС-***, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Л.Б.,
с ЕГН: ********** ДА ПЛАТИ на “***” ***гр.***, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 44,58
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.962/2020 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Д.Л.Б., с ЕГН: ********** ДА ПЛАТИ на “***” ***гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 225,85 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК “***” ***гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:*** да плати на Д.Л.Б., с ЕГН: ********** сумата от 243,40 лв. направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: