№ 458
гр. П., 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220103708 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.108 ЗС вр. чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1,
предл.1 ЗС.
Ищцата О. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** твърди, че
притежава ограничено вещно право на ползване върху една стая от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ** със застроена площ от 60
кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. М, обл.
П., ул. **. Твърди, че правото произтича от договор за доброволна делба на
имота от **г., сключен между нея и брат й К Д С, който в последствие е
починал. Твърди, че след неговата смърт ответникът Е. К. Л. с ЕГН
********** от гр. П., ул. **, която е негова дъщеря и собственик на имота,
оспорва правото на ползване и я лишава от възможността да ползва стаята.
Иска от съда да установи принадлежността на правото на ползване и да осъди
ответника да й предаде ползването на вещта. Сочи доказателства и
претендира разноски.
Ответникът Е. К. Л. оспорва иска при твърдение, че право на ползване
на ищцата е погасено по давност, тъй като не е упражнявано над пет години.
Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.
1
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Правото на ползване е уредено в чл.56 и следващи ЗС като
самостоятелно ограничено вещно право, което се ползва с петиторна защита,
съгласно чл.111, ал.1 ЗС. За него законът предвижда специални правила, като
забрана за разпореждане и специални основания за погасяване – при смърт на
ползвателя – чл. 59, ал.1 ЗС, при не ползване в продължение на пет години,
или при погиване на вещта – чл. 59, ал.2 ЗС. Правото на ползване включва
правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се
получават добивите от нея, без тя да се променя съществено. Упражняването
на това право предполага непосредствено господство на неговия носител
върху обременената вещ и в този смисъл неговото съдържание обхваща и
правомощието на владение върху вещта.
Вещното право на ползване е абсолютно по своя характер, а това
означава, че е противопоставимо на всички други лица, в това число и на
собственика на обременената вещ, които следва да се въздържат от
въздействие върху вещта, които са несъвместими с упражняването на правото
на ползване. Затова, когато същото е нарушено, ползвателят може да се
защити с ревандикационен иск по чл.108 вр. чл.111, ал.1 ЗС, в т.ч. и срещу
собственика на вещта.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията
на пълно главно доказване, че притежава право на ползване върху имот или
върху реална част от него, който се владее от ответника. С оглед
възражението на ответника за погасяване на това право по давност ищцата
следва да установи наличието на обстоятелства, които спират или прекъсват
течението на давностния срок по чл.59, ал.3 ЗС.
Учредяването на правото на ползване не се оспорва от ответника и се
установява и от представения по делото договор за доброволна делба от **г.,
вписан под № 79, том VІ, нот.д. №5059/1997г. в СлВп при РС – П.. От същия
видно, че страните по договора К Дов С и ищцата О. Д. Са, които са деца и
законни наследници на Д К С, починал на **г., са извършили доброволна
делба на процесния имот, който е поставен в дял на първия от тях, а за
уравняване дела на ищцата в нейна полза е учредено пожизнено право на
ползване върху една стая от жилищната сграда в имота.
2
Съгласно съдебната практика на ВКС, когато с договора е учредено
право на ползване върху едно от жилищните помещения в жилищен имот,
титулярят на правото на ползване и собственикът на сградата ползват
съвместно помещенията, които обслужват жилищните нужди (кухнята и
санитарните помещения), както и частите от жилището, които осигуряват
достъпа до тях (входа на жилището, преддверията, коридорите) и на
складовите помещения (извън или вътре в жилището). Помещенията или
частите от тях, обслужващи жилищните нужди, както и складовите
помещения покриват минимално необходимите законови изисквания, за да се
квалифицира имотът като жилищен (чл. 40 ЗУТ). Това означава, че те са
включени в обема на правото на ползване, но и в обема на правото на
собственост /решение № 132/24.07.2015 г. по гр.д. № 1241/2015 г., І г.о./.
От представения нот. акт за продажба на недвижим имот №23 от
22.08.2019 г., том ІV, рег. №5484, дело №529/2019г. на Веселина Гагова –
нотариус с рег. №071 в НК се установява, че съделителят К Дов С и сина му Д
Ков С са продали на ответника Е. К. Л. /дъщеря на първия и сестра на втория
продавач/ притежаваните от тях общо 5/6 ид. части от имота. Между страните
не е спорно, че в резултат на продажбата и наследяването ответникът Е. К. Л.
е станала изключителен собственик на имота.
От показанията на свидетеля Д Ков С се установява, че той е племенник
на ищцата. Живял е в имота от раждането си заедно със своите родители до
смъртта им. Ищцата също е живяла там преди да се омъжи в гр. Ч**, а след
това е идвала на гости. Много години ищцата ползвала една стая на втория
етаж на къщата, в която съхранявала лични вещи и преспива, когато
гостувала на брат си К С. С нейни пари свидетелят направил ремонт на стаята
и поставил климатик. В периода между 1998г. и 2017г. ищцата живяла и
работила в Г, но си идвала по няколко пъти в годината и посещавала родната
си къща в с. М. През този период продължила да съхранява багаж в стаята си
и понякога оставала да преспива в нея. Имала ключ, но през 2019г. бравата
била сменена и достъпът й до стаята бил отнет. В момента ищцата живее в
жилището на свидетеля в гр. П., тъй като няма достъп до жилищната стая,
която е предмет на правото на ползване.
От показанията на св. ** се установява, че тя е братовчедка на ищцата и
е посещавала имота, за да гостува на роднините си. Рядко е виждала ищцата
3
там след като се омъжила и заминала за гр. Ч**.
Въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания
съдът намира за установено, че ищцата притежава ограничено вещно право на
ползване върху една жилищна стая от процесната жилищна сграда, което
включва и правото да ползва съвместно със собственика на сградата общите
помещения за достъп до стаята, кухненското, сервизното и складовото
помещение. Упражняването на това право от ищцата не е прекъсвано за
продължителен период от пет години и не е погасено по давност. Макар да не
е живяла постоянно в имота ищцата е ползвала стаята за съхраняване на
личен багаж и преспиване, когато й се налага. Показанията на св. ** не
опровергават това обстоятелство, тъй като в тях липсва всякаква конкретика
за начина, по който е ползвана стаята през годините. Продължителното
отсъствие на ищцата не прекъсва автоматично упражняването на правото на
ползвани, включително и упражняването на фактическата власт върху вещта,
тъй като предназначението на жилищните помещения не се изчерпва с
подслоняването и преспиването на обитателите. Те също така служат за
съхраняване на лични вещи от бита. За да бъде преустановено ползването на
обременената вещ следва да е прекъснато господстващото въздействие на
титуляря на правото на ползване върху нея, което в случая е станало през
2019 г. /с отнемането на владението от страна на ответника/ и към момента на
подаване на исковата молба в съда – 17.10.2023г., давността по чл.59, ал.3 ЗС
не е била изтекла. Ето защо ревандикационният иск следва да бъде уважен
изцяло и в двете му части – установителна и осъдителна.
При този изход на делото ответникът следва да заплати съдебните
разноски на ищцата в размер на 1095 лв., от които по 80лв. - държавна такса
за разглеждане иска, 10 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба, 5
лв. – държавна такса за издаване на удостоверение и 1000лв. заплатено
възнаграждение за един адвокат /съгласно представения списък по чл.80
ГПК/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. К. Л. с
ЕГН ********** от гр. П., ул. **, че ищцата О. Д. Й. с ЕГН ********** от гр.
4
П., ул. „*** притежава ограничено вещно право на ползване върху една стая
от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ** със застроена площ от
60 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. М,
обл. П., ул. **, като на основание чл.108 ЗС вр. чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1,
предл.1 ЗС ОСЪЖДА ответника да предаде стаята на ищцата.
ОСЪЖДА ответника Е. К. Л. да заплати на ищцата О. Д. Й. съдебни
разноски в размер на 1095 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5