№ 4989
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТА.СЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110212637 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от Р. Х. К., ЕГН
********** срещу наказателно постановление № СО-ЗУО-Р-24-18-004 от
25.07.2024 г., издадено от Заместник-кмет на Столична община, с което за
нарушение и на основА.е чл.133, ал.4, т.1 от Закона за управление на
отпадъците на жалбоподателя е наложено административно наказА.е глоба в
размер на 2000 лева.
С жалбата се оспорва извършеното нарушение и неговото авторство.
Иска се отмяна на издаденото НП. Твърдят се също допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на
административнонаказателното производство, както и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседА.е процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП по
изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва депозираната жалба и
моли за потвърждаване на наказателното постановление. Заявява, че
нарушението било доказано по категоричен начин и нямало допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Заявява, че глобата била в минимален размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я
намира за процесуално допустима.
Съдът, въз основа на събрА.те по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 16.04.2024 г. свидетелите П. И. и И. Я. - служители в Столичен
инспекторат към Столична община били на проверка в търговски обект „***“,
находящ се в гр. София, кв. „****“. Около 14:30 часа свидетелят И. Я. видял,
че в съседния имот от другата страна на улицата, където имало строеж, горял
огън. В огъня се изгаряли хартиени чували от цимент. Около огъня нямало
хора. В следващия момент се появил свидетелят ****, който започнал да гаси
огъня с маркуч с вода. Проверяващите направили снимка, на която се вижда
как свидетелят *** полива огъня с маркуча. На мястото се появил и
жалбоподателят Р. Х. К., който заявил на служителите на Столичен
инспекторат, че той бил собственик на имота със строителния обект.
Проверяващите не възприели лично и непосредствено кой е запалил и горил
хартиените чували в огъня, поради което приели, че отговорен за нарушението
било лицето Р. Х. К..
Предвид на това срещу Р. Х. К. бил съставен АУАН № 24-18-004 от
16.04.2024 г. за извършено нарушение по чл.133, ал.4, т.1 от Закона за
управление на отпадъците. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел, присъствал при установяване на нарушението, след което бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказА. и въз
основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление
№ СО-ЗУО-Р-24-18-004 от 25.07.2024 г., с което за нарушение и на основА.е
чл.133, ал.4, т.1 от Закона за управление на отпадъците на жалбоподателя е
наложено административно наказА.е глоба в размер на 2000 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показА.ята на
свидетелите П. И., ****, И. Я. и ****, от приложените по делото писмени
доказателства и снимков материал. Свидетелката И. подробно разказа за
извършената проверка и констатираното нарушение, като изрично отбеляза,
че не е видяла кой е запалил и горил хартиените чували в огъня, а просто
забелязала как гори огън. След това едно лице започнало да гаси огъня.
Думите на свидетеля И. Я. изцяло подкрепят разказа на колежката му И.
как докато извършвали проверка в търговски обект „***“, находящ се в гр.
София, кв. „****“, видели в съседния имот от другата страна на улицата,
където имало строеж, да гори огън. В огъня се изгаряли хартиени чували от
цимент. Около огъня нямало хора. В следващия момент се появил свидетелят
****, който започнал да гаси огъня с маркуч с вода. Проверяващите
направили снимка, на която се виждало как свидетелят *** поливал огъня с
маркуча. Тогава на мястото се появил и жалбоподателят Р. Х. К., който заявил
на служителите на Столичен инспекторат, че той бил собственик на имота със
строителния обект. Свидетелят Я. също не е видял кой е запалил и горил
хартиените чували в огъня.
ПоказА.ята на двамата служители на Столичен инспекторат са логични,
последователни, взаимно се допълват и не си противоречат, поради което
съдът ги кредитира напълно. Те намират опора и в приложения по делото
писмен доказателствен материал, включително и в снимковия такъв. В случая
обаче и от тези доказателства не може да се направи категоричен и
недвусмислен извод, че именно жалбоподателят Р. Х. К. е изгарял
нерегламентирано отпадъците в имота. Нито един от двамата свидетели не е
2
видял лично и непосредствено К. да пали или поддържа огъня. Не е
установено К. да е извършвал каквито и да било действия около огъня, като И.
и Я. са видели само огнището, но не и хора около него. Действията на
конкретно лице, които двамата свидетели са възприели около огъня, са били
единствено действията на свидетеля ****, които обаче са били насочени към
гасенето на огъня и именно тези действия са били запечатА. на снимковия
материал. Свидетелят *** обаче не е наказаното лице, а и за него има
доказателства единствено, че е гасил огъня, но не и да го е запалил или
поддържал, а относно жалбоподателя К. няма доказателства да е извършвал
каквито и да било действия край огъня. Свидетелят Я. заяви, че К. бил наказан
като технически ръководител на обекта, но това не отговаря на описаното в
акта и НП, тъй като в тях е отбелязано, че К. е наказан като физическо лице,
което нерегламентирано е изгряло отпадъци, а не е наказан като технически
ръководител на обекта, който е допуснал изгарянето на такива отпадъци в
имота. По делото не са събирА. каквито и да било доказателства във връзка с
длъжността технически ръководител и от къде е направен извод, че К. я е
заемал, а това е така, именно защото К. е бил наказан в лично качество като
лице, което е изгаряло отпадъците. В тази връзка съдът не кредитира
твърденията на свидетеля Я., че К. бил наказан в качеството му на технически
ръководител и същият бил представил документ, че изпълнявал тази
длъжност.
Свидетелят **** споделя как на процесната дата бил на обекта заедно с
жалбоподателя К., като в един момент видели дим на двора. Тогава
жалбоподателят К. изпратил свидетеля *** да изгаси огъня с един маркуч. В
този момент се повили и проверяващите от Столичен инспекторат.
Свидетелят *** предполага, че огънят може да е бил запален от клошари, но е
категоричен, че К. не е палил или поддържал този огън. Заявява, че на
приложената по делото снимка категорично не е заснет жалбоподателят К., а
най-вероятно е заснето лицето ****.
По делото беше разпитан и свидетелят ****, който изцяло потвърди
думите на свидетеля ***. Свидетелят *** заяви, че докато били на обекта
видели нещо да дими в двора, след което жалбоподателят К. го изпратил да
изгаси огъня. Той взел маркуч и започнал да полива огнището. Не знаел кой и
как е запалил огъня. Заявява, че само той е гасил огъня, като жалбоподателят
К. не се е включвал в гасенето. В тази връзка самият свидетел ***
потвърждава, че той е заснетото на снимката лице.
В заключение трябва да се каже, че от събрА.те доказателства не може
да се направи категоричен и недвусмислен извод, че именно жалбоподателят
Р. Х. К. е изгарял нерегламентирано отпадъците в имота. Стана ясно, че всички
свидетели са видели горенето на огъня и дима, но никой от тях не е видял кой
е запалил огъня или го е поддържал. Единствените действия около огъня са
били на свидетеля ***, който го е гасил с маркуча. В тази връзка обвинението
се основава единствено на предположения, че жалбоподателят Р. Х. К. е
отговорен за деянието, тъй като бил собственик на имота. Това обаче е една
оборима презумпция, а не категорична доказаност на обвинението, но в
настоящото производство, за да бъде ангажирана отговорността на наказаното
лице за извършено нарушение, законът изисква категорична доказаност,
каквато в случая липсва.
С оглед на това съдът приема, че не се доказва по изискуемия
категоричен начин повдигнатото обвинение, поради недоказаност на
3
извършителя на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основА.ята, посочени от
стрА.те, прие от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.4, т.1 от Закона за управление на
отпадъците, наказва се с глоба от 2000 до 5000 лева физическо лице, което
нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано
третиране на отпадъци. Времето, мястото, начинът на извършване на
нарушението и самоличността на нарушителя са съществени елементи
както на наказателното, така и на административнонаказателното обвинение,
като всеки един от тях трябва да бъде доказан по несъмнен и категоричен
начин, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателят Р. Х. К. за
извършено нарушение по чл.133, ал.4, т.1 от Закона за управление на
отпадъците. Всяко съмнение се тълкува в полза на нарушителя, той може да
бъде признат за виновен, само ако обвинението е доказано по несъмнен начин
и то не може да почива на предположения, какъвто е настоящият случай. От
събрА.те по делото доказателства не може да се направи категоричен и
недвусмислен извод, че наказаното лице Р. Х. К. е отговорно за
нерегламентираното изгаряне на отпадъци в имота. Стана ясно, че всички
свидетели са видели горенето на огъня и дима, но никой от тях не е видял кой
е запалил огъня или го е поддържал. Не е установено К. да е извършвал
каквито и да било действия около огъня, като проверяващите са видели само
огнището, но не и хора около него. Действията на конкретно лице, които
свидетелите са възприели около огъня, са били само действията на свидетеля
****, които обаче са били насочени към гасенето на огъня и именно тези
действия са били запечатА. на снимковия материал. Свидетелят *** обаче не е
наказаното лице, а и за него има доказателства единствено, че е гасил огъня,
но не и да го е запалил или поддържал, а относно жалбоподателя К. няма
доказателства да е извършвал каквито и да било действия край огъня. Относно
заявеното от свидетеля Я., че К. бил наказан като технически ръководител на
обекта, то това не отговаря на описаното в АУАН и НП, в които е посочено, че
К. е наказан като физическо лице, което нерегламентирано е изгряло отпадъци,
а не е наказан като технически ръководител на обекта, който е допуснал
изгарянето на такива отпадъци в имота. Освен това по делото не са събирА.
каквито и да било доказателства за това кой е заемал длъжността технически
ръководител и от къде е направен извод, че К. е бил това лице и това е така,
именно защото К. е бил наказан в лично качество като лице, което е изгаряло
отпадъците. В тази връзка обвинението се основава единствено на
предположения, че жалбоподателят Р. Х. К. е отговорен за деянието, тъй като
бил собственик на имота, но това е недопустимо съгласно чл.303, ал.1 от НК.
Констатациите на проверяващите относно авторството на деянието
представляват една оборима презумпция, а не категорична доказаност на
обвинението, като в настоящото производство, за да бъде ангажирана
отговорността на наказаното лице за извършено нарушение, законът изисква
категорична доказаност, каквато в случая липсва. Обвинението не се доказва
категорично дори да бъдат взети предвид само показА.ята на проверяващите
от Столичен инспекторат, които нито лично са видели, нито са разбрали от
някой очевидец, че именно К. е изгарял отпадъците. Приложеният по делото
снимков материал доказва единствено гасенето на огъня от свидетеля ***, но
4
не и кой го е запалил или поддържал.
С оглед на това и след като не се доказва по изискуемия категоричен
начин извършителят на нарушението, то наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство стрА.те имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат С. Н. уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 600 лева, като това е
станало на 14.08.2024 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът
на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма
направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендирА.те разноски, а освен това, с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението надхвърля
само със 100 лева размера на минималното такова, дължимо съгласно
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е
500 лева. Защитникът се е явил в двете открити съдебни заседА.я с даден ход,
участвал е в разпитите на четиримата свидетели, а преди това е изготвил и
въззивната жалба. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на
жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С
оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основА.е чл.143, ал.1
от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие, който е и доказателство за реалното
заплащане на уговореното възнаграждение.
Предвид горното, на основА.е чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ЗУО-Р-24-18-004 от
25.07.2024 г., издадено от Заместник-кмет на Столична община, с което за
нарушение и на основА.е чл.133, ал.4, т.1 от Закона за управление на
отпадъците на Р. Х. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказА.е глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основА.е чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Столична община да заплати на Р. Х. К., ЕГН ********** сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5