Решение по дело №81/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 93

гр. Видин, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 седемнадесети май

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

81

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Л.Х.Г. *** против решение № 45 / 07.02.2022г. по АНД № 1042/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 – 0000472/ 15.07.2021г. на Директор на РД „АА“ - Враца, с което на касатора за нарушение на чл.6,ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ му е наложено административно наказание по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П – глоба в размер на 2000 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото доказателства, както и че нарушението не е извършено. В касационната жалба се сочи също, че ВРС не е взел предвид направените в първоначалната жалба възражения за допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП – изцяло.

Ответника по делото не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Не се спори, че на 02.07.2021г., на главен път Е 79, на км 7 + 800, с посока на движение от Дунав мост 2 към гр.Дунавци, касаторът е спрян за проверка от служители на „АА“. Той управлявал автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ ОВ****ВТ, и прикачено ремарке, лична собственост. В колата с него са били 6 лица. В АУАН се твърди, че са снети обяснения от пътниците, че ще бъде заплатено на водача за превоза. Актосъставителят приел, че Г. извършва обществен превоз на пътници без да притежава лиценз за извършване на превоз на територията на РБългария, лиценз за Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Към преписката са приложени сведения от четирима пътници, всички те са познати на касатора. Единият от тях е посочил, че е заплатил на водача сумата от 80 евро за разноските за превоза. Останалите пътници, в сведенията си също са посочили, че са лично познати на касатора, не са заплатили нищо на водача, както и че са решили да си поделят разноските за пътуването, включващи гориво и такси. Общата сума е следвало да си разделят след пристигането. От доказателствата по делото се установява, че Г. често пътува до Германия, като отсяда при някои от тези пътници, тъй като половината от тях са семейство.

Пред ВРС е разпитан и актосъставителя В.. С показанията си актосъставителя посочва, че към момента на проверката пътникът Усов е заявил, че е платил 80 евро, но не е уточнено дали тази сума не е била във връзка с разделяне на разходите за пътуването. Останалите не са били заплатили нищо.

След проверката е прието, че е извършено нарушение, във връзка с което актосъставителят В. съставил АУАН. Въз основа на така изготвеният АУАН Директорът на РД „АА“ - Враца издава и Наказателно постановление № 26 – 0000472/ 15.07.2021г., с което на касатора за нарушение на 6,ал.1 от ЗАвт.П му е наложено административно наказание по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П – „глоба в размер на 2000 лева”.

По делото е приложено и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.09.2021г. на РП Видин по ДП № 155/ 2021г. по описа на ОДМВР Видин /преп. 1617/ 2021г. на РП Видин/.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.6,ал.1 от ЗАвт.П, поради което и правилно му е наложено описаното по – горе наказание.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

При така събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и несъмнен начин, че жалб. Г. в качеството си на водач на МПС е извършвал обществен превоз на пътници. По смисъла на § 1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗАвт.П /приложимата редакция/, обществен превоз е този, който се извършва за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а превоз на пътници е дейност на физическо или юридическо лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Т.е. с оглед нормите на закона, в тежест на наказващият орган е да събере доказателства за следното: да установи самоличността на пътуващите в автомобила лица и какви са техните отношения с евентуалния нарушител, заплатили ли са някаква сума за извършвания превоз и каква, както и има ли някаква икономическа облага за извършващия превоза или не. Такива обстоятелства по делото и в конкретния случай не са установени, видно от показанията на разпитаните свидетели. Напротив от една страна е установено, че на посочената дата в автомобила са пътували 6 лица, които са в близки отношения, от една страна, трима от които са семейство и които са пътували заедно от Германия, където живеят. Установено е също така и че тези лица се познават от България, дълго време преди въпросния превоз и че касаторът, когато ходи в Германия отсяда при тях. Уговорката между тях била да си поделят разноските по пътуването, след като пристигнат в България. От друга страна тези показания не са в противоречие с показанията, дадени и от служителя на „АА“, разпитан пред ВРС.

По делото не се твърди, а не са събирани и доказателства, че касаторът е превозвал пътниците „за чужда сметка“, нито че е договорил с тях заплащане на услугата „превоз“ или икономическа облага за себе си или друго лице. Облага би била налице, ако той печели, придобива нещо в своя полза или в полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза. В случая той би получил евентуално, в един бъдещ момент, само част от реално направените от него разходи – гориво и пътни такси, но не и нещо в повече, за да се счита, че ще придобие облага или печалба. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена сметка“ по смисъла на § 1,т.4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане „с нетърговска или нестопанска цел“, какъвто би могъл да е конкретният случай. Следва да се има предвид изложеното по - горе, а именно, че заплащането на услугата „превоз“ е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т. нар. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата „превоз“, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни.

При така установената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на параграф 1,т.1 и т.2 от допълнителните разпоредби на закона, Съдът намира, че жалб.Г. не е осъществявал обществен превоз на пътници, при което положение не може и да носи административно-наказателната отговорност по чл.93 от ЗАвтП, т.е. решението на ВРС, респ. НП са необосновани и следва да бъдат отменени като такива.

Следва да се има предвид, че нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин, като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващият орган и касаторът не е длъжен да доказва, че е невинен.

Административно-наказващият орган е този, който следва да доказва осъществяването на признаците на нарушението, а нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен. В този смисъл именно наказващият орган е следвало да докаже, че извършения превоз е обществен такъв и в нарушение на ЗАвтП. Следва да се посочи, че касаторът е ангажирал доказателства, с които оборва тезата на наказващият орган за доказност извършване на нарушението. Фактът, че пътниците и водача са решили да си поделят разходите за гориво и пътни такси, за каквито обстоятелства има доказателства по делото, не означава непременно, че водачът извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане.

Посочените по – горе нарушения на материалния закон са достатъчни за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна.

По тези съображения решението на ВРС, с която е потвърдено НП № 26 – 0000472/ 15.07.2021г. на Директор на РД „АА“ - Враца се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановена и отмяна на НП.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 45 / 07.02.2022г. по АНД № 1042/2021г. по описа на Районен съд – Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26 – 0000472/ 15.07.2021г. на Директор на РД „АА“ - Враца, с което на Л.Х.Г. *** за нарушение на чл.6,ал.1 от ЗАвт.П му е наложено административно наказание по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П – „глоба” в размер на 2000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                       2.