ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2804
07 декември 2017
година град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в закрито
заседание на седми декември, две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия
Димитров административно дело
номер 3333 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата претенция на Н.М.И.
с ЕГН ********** ***, против „УМБАЛ-Бургас“ АД за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, причинени от несвоевременното произнасяне на
ТЕЛК за Общи заболявания-Бургас, в нарушение на изискванията относно сроковете
за освидетелстване, за което отговорността произтича от организационни,
контролни и ръководни функции, с които ответникът „УМБАЛ-Бургас“ АД разполага,
по силата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от 33, във вр. чл. 2 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза
на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
Първоначално исковата
молба е депозирана пред Районен съд Бургас, където е било образувано гр.д.№ 4937/2017г. по описа на съда.
На 09.11.2017г. съдебният състав е постановил Определение №4937/09.11.2017г., с
което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на
административен съд Бургас.
В мотивите на определението
се приема, че компетентния да разгледа спора съд следва да бъде Административен
съд Бургас, тъй като настоящият иск представлява такъв за обезщетение за вреди,
причинени на граждани от незаконосъобразно бездействие на административни
органи и длъжностни лица, които искове се разглеждат по реда на глава единадесета „Производства за
обезщетения“ от Административно процесуалния кодекс/АПК/.
Съдебният състав
се е позовал на мотивите по т.4 от тълкувателно постановление № 2/2014 от 19
май 2015 год. по тълк. д. № 2/2014 г., на Върховен касационен съд на Република
България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен
съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
Административен
съд Бургас намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция на Н.М.И.
с ЕГН ********** ***, против „УМБАЛ-Бургас“ АД е Районен съд Бургас.
Мотивите за това
са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата по особения ред на ЗОДОВ.
Законът прави
разграничение от каква дейност следва да са настъпили вредите. От тълкуването
на разпоредбата на чл.204, ал.1 и 2 от АПК не остава съмнение, че вредите
подлежащи на обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да са последица от
отмяна на незаконосъобразен административен акт или действия и бездействия на орган на власт извършващ административна
дейност.
В тази връзка,
следва да се посочи това, че дейността на ТЕЛК и НЕЛК категорично не
представлява административна дейност по смисъла на чл.21 АПК. В чл.1, ал.2 от
Наредба за медицинската експертиза е посочено, че медицинската експертиза е
неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните
заведения. Категорично не става въпрос за отношения на власт и подчинение между
пациентите и лекарските комисии. Става въпрос за оценъчна и освидетелстваща
експертна дейност, предоставена на тези комисии от държавата по начин
аналогичен на този, по който експертите-вещи лица изпълняват правнорелевантни
служебни функции в съдебните производства.
Съгласно чл. 82,
ал.1, т.7, във вр. ал.5 от Закона за Здравето дейността по извършване на
експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност се
финансира от държавния бюджет, като за осъществяване на дейността на ТЕЛК
директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на
здравеопазването на основание чл. 107 от ЗЗ. По своята организационна структура
лечебните заведения, извън тези по чл. 5, ал.1 от ЗЛЗ, са търговски дружества
или кооперации съгласно чл. 3 във вр. чл. 37 от ЗЛЗ. От анализа на
горепосочените разпоредби се налага изводът, че лечебното заведение, към което
е открита ТЕЛК, допуснала бездействието, от което се твърди, че са произтекли
вредите, (като правосубектна страна), следва да носи материалноправната
отговорност за тяхното обезщетяване, (както правилно е насочил иска си ищеца).
То е гражданскоправен субект, а не носител на властнически функции и като такъв
субект спорът му с ищеца е подсъден на общите съдилища.
Действително
министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване
и осъществява контрол върху медицинските дейности, сред които и дейността по
медицинска експертиза, съгласно чл. 5, ал.1, т.4 и чл. 110 от ЗЗ, но това са
общи надзорни и управленски функции, свързани с финансовото и структурно
обезпечаване на медицинската експертиза, докато пряката контролна дейност над
съответната ТЕЛК или НЕЛК се осъществява от законния представител на
търговското дружество – лечебно заведение, което е сключило договор с МЗ да
изпълнява тази експертна освидетелстваща функция.
В подкрепа на
изложеното, следва да бъде посочено, че функциите и характера на дейностите на
ТЕЛК и НЕЛК традиционно не попадат сред властническите държавни или местни
дейности. Съгласно чл. 105 и чл. 10 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза на
работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРРКМЕ отм., но действал и при първоначалното освидетелстване на ищеца),
ТЕЛК и НЕЛК се откриват към държавните и общинските лечебни заведения за
болнична помощ и диспансерите от директора на съответния РЦЗ (сега РЗИ)
съгласувано с министъра на здравеопазването и са структурни звена на лечебните
заведения, към които са открити. Членовете на ТЕЛК осъществяват дейността си
въз основа на трудово правоотношение със съответното лечебно заведение, което
се явява техен работодател. според чл. 35, ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ ръководителите
на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно
цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, както и
необходимите условия за работа на ТЕЛК - работни помещения, инвентар, пособия,
канцеларски материали, транспорт, както и заместване на отсъстващите членове на
ТЕЛК. Съгласно чл. 62 от ПУОРОМЕРРКМЕ ръководителите на лечебните заведения
носят отговорност за правилната организация, качеството и контрол на
медицинската експертиза включително чрез осъществяване на системен контрол за
своевременност и качество на медицинската експертиза и вземане на мерки за
отстраняване на допуснатите пропуски и грешки.
Като продължение
на възникналия спор следва да бъде уточнено и това, че властническата,
административна дейност, която касае въпроса с пенсионирането на жалбоподателя
е последваща спрямо експертната-освидетелстваща дейност на ТЕЛК и НЕЛК и е
уредена подрбно в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно чл. 73,
ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на
инвалидизирането, която се установява, удостоверява със съответното експертно
решение на ТЕЛК, НЕЛК. В тази връзка, при установено бездействие или смущения в
работата на длъжностните лица при ТП на НОИ. Юридическото лице, към което
принадлежат следва да носи отговорност за това по реда на ЗОДОВ, но за
дейността предхождаща властническата по отпускане на пенсия, отговорност следва
на носи частноправния субект в рамките на чиято сруктура съществува ТЕЛК и
НЕЛК.
Отделно от
горното, не без значение за всяка искова претенция е изборът на ответник. В
етапа на конституиране на страните в производството ищецът е господар на
параметрите, посочени в исковата молба. Настоящият иск е насочен против
гражданскоправен субект – търговско дружество и само на това основание
районният съд е следвало да разгледа делото по същество.
На следващо
място, ирелевантна за избора на компетентния да разгледа исковата молба съд е
правната квалификация, посочена от ищеца. Действително тя е задължителен
елемент в исковата молба, но неправилното позоваване на правна норма в този
етап от производството не е пречка по хода на делото. На основание разпоредбата
на чл.146, ал.1, т.2 ГПК в тежест на съдебния състав е да определи правилната
правна квалификация на правата, претендирани от ищеца.
При изчерпана
процесуалната възможност за изпращане на жалбата по подсъдност на надлежния
съд, следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентния да разгледа спора
съд между Административен съд Бургас и Районен съд Бургас.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 135, ал.6 във връзка с ал.3 и ал.4 от АПК,
Административен съд Бургас, III-ти състав
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№ 3333/2017г по описа на Административен съд Бургас.
ПОВДИГА СПОР ЗА
ПОДСЪДНОСТ между Административен съд Бургас и Районен съд Бургас по исковата
молба на Н.М.И. с ЕГН ********** ***, против „УМБАЛ-Бургас“ АД за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от несвоевременното
произнасяне на ТЕЛК за Общи заболявания-Бургас, като част от организационната
структура на УМБАЛ – Бургас АД.
ИЗПРАЩА на
основание чл.135, ал.4 АПК, делото по компетентност на смесен състав на
Върховния касационен съд и Върховния административен съд за произнасяне по
спора за подсъдност.
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: