РЕШЕНИЕ
гр.С.,
14.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 16
135 по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 373927 от 28.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 31 581/2016 г. по описа
на СРС, І ГО, 34 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.Б.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********
сумата 674,45 лева – представляваща стойност на ползвана топлинна енергия в топлоснабден
имот – апартамент № 12, находящ се в гр.С., ул.„********, за периода от 01.01. 2013 г. до 30.04.2014
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 28.09.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 127,71 лева – обезщетение за забава върху стойността на главницата за периода
от 28.02.2013 г. до 28.07.2015 г., като в останалите им части: за разликата над
сумата от 674,45 лева до пълния предявен размер от 778,49 лева относно стойността
на доставената топлинна енергия и за разликата над 127,71 лева до пълния заявен
размер от 148,24 лева относно обезщетението за забава исковете са отхвърлени
като неоснователни.
Със същия съдебен акт М.Б.Б. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 108,20 лева – разноски за исковото производство и
сумата 64,92 лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Б.Б.” ООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са
уважени исковете по чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.86, ал.1 ЗЗД, е обжалвано от ответника М.Б. *** – чрез
назначения му особен представител адв.М.. В жалбата се поддържа, че атакуваното
решение в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа
се, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че ответникът
действително е потребявал топлинна енергия, като извод в тази насока не може да
бъде направен единствено въз основа на обстоятелството, че той е собственик на
процесния имот, като освен това от документите, съставени от третото
лице-помагач, не се установява, че Б. е потребил топлинна енергия, в какъв
размер и евен-туално на каква стойност. Твърди се и че приложените документи,
касателно размера и стой-ността на топлинната енергия, са съставени от
представители на ищеца и тъй като не носят подписа на ответника, е била
оспорена истинността им на основание чл.193, ал.1 ГПК, но въпреки това въз
основа на тях е съставена приетата по делото ССЕ. Сочи се и че по делото
липсват категорични доказателства, че ищецът е извършил реална доставка на
процесната топлоенергия по отношение на ответника, както и че прогнозно
начислените суми отговорят на реално засечените впоследствие и че същите се
дължат като реално потребени от ответ-ника, както и че ищецът не е представил и
убедителни доказателства за отделните компоненти на топлинната енергия,
доставена в процесния имот, респ. не е установил точния размер на по-месечното
задължение на конкретния абонат за отопление, БГВ, за общи части, за отдадена
на сградната инсталация. Наведени са доводи и че представените извлечения от
сметки и фактури са частни документи, съставени от служител на ищцовото
дружество, които се полз-ват с формална доказателствена сила, която се отнася
единствено за авторството; че записва-нията в счетоводните книги не могат да
бъдат годно доказателство за размера на претенди-раното вземане, тъй като тези
книжа са вторичен счетоводен документ и ползват единствено „Т.С.” ЕАД, а приетата
по делото ССЕ е работила единствено с такива доку-менти, поради което
заключението на вещото лице не е следвало да бъде съобразявано пир
постановяване на крайния съдебен акт по делото, като се твърди и че СТЕ е
отговаряла и на правни въпроси, които касаят нормативната уредба в областта на
енергетиката.
Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателя искове
като неоснователни и недоказани.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.Б.” ООД, ***
не е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и правно основание чл.422 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД не е
обжалвано и е влязло в сила.
С влязло в сила определение № 432424
от 18.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 31 581/ 2016 г. по описа на СРС, І
ГО, 34 състав е оставена без разглеждане молбата на „Т.. С.” ЕАД с правно
основание чл.248 ГПК – за изменение на постановеното по същото дело решение № 373927 от 28.03.2018 г. в
частта за разноските, като недопустимо.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана
страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положител-ни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба с уточнението, извършено в хода на производството
пред СРС, ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът М.Б.Б. е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.2а /в сила от 17.02.2012
г./ от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент
№ 12, находящ се в гр.С., район „********, абонатен № 090104, както и че за доставената
му топлинна енер-гия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от 2008 г. и 2014 г. му дължи сумите: 778,49 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода: м.01.2013
г. – м.04.2014 г. и 148,24 лева – мораторна лихва за забава върху това вземане
за времето от 28.02.2013 г. до 28.07.2015 г. Поддържа се и че във връзка с
подадено на 28.09.2015 г. заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 57 849/2015
г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното й изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответникът е депозирал възражение. Заявено е искане съдът да постанови решение,
с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е
постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответникът М.Б. *** –
чрез назначения му особен представител адв.М., в който същият оспорва изцяло
предявените срещу него искове. Инвокирани са доводи, идентични с релевираните
във въззивната жалба такива, като допълнително са оспорени видът и размерът на
подаваната за периода топлоенергия в параметрите и количествата, които са
записани в документите на ищеца и върху които количества се претендира
съответната цена като незаплатена от ответни-ка, както и изпълнението като
некачествено по двустранен договор.
Със заявление вх.№ 3065245/28.09.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Б.Б., ЕГН ********** за сумите:
778,49 лева – главница, стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за времето: м.01.2013 г. – м.04.2014 г. и 148,24 лева – законна лихва за забава
за периода: 28.02.3013 г. – 28.07.2015 г., касаещи топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр.С., район „********, абонатен № 090104. На 09.10.2015
г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57 849/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав срещу
посоченото лице за предявените суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.09.2015 г. до изплащане на вземането, като на заявителя са
присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 325,00 лева,
от които: 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
На 03.06.2015 г. е депозирано възражение от длъжника М.Б.Б. по чл.414 ГПК, в което същият
е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта, в т.ч. и относно лихвите от
148,24 лева, за които се поддържа, че са неправилно изчислени. В срока по
чл.415, ал.1 ГПК – на 10.06.2016 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжника М.Б.Б. вземания – главно и акцесорно, за които по реда
на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването
на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК,
обоснова и нали-чието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и
решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелствата, от които про-изтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.20012 г., „пот-ребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на
легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е фи-зическо лице – собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснаб-дяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с вли-зане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период от време – от м.04. 2013 г. до м.04.2015 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно откло-нение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпре-деление на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това
лице е задъл-жено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия на топлоснаб-дения обект, респ. то встъпва в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество – топ-лопреносно предприятие. В производството не е спорно обстоятелството, че ответникът е соб-ственик на процесния имот, което се
потвърждава и от ангажираното от ищеца писмено
доказателство: нотариален акт за собственост за покупко-продажба на на недвижим
имот № 151, том І, рег.№ 1858, дело № 155/29.07.1999 г. на нотариус Л.Л., рег.№
151 на Нот. камара /неоспорен в процеса/. Пред първоинстанционния съд
ответникът нито е поддържал, нито е ангажирал доказателства, че след
закупуването на имота същият се е разпоредил с него или че валидно е учредил
ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице. Като носител на вещното право на собственост върху процесния имот в исковия
период от м.01. 2013 г. до м.04.2014 г.
М.Б.Б.
има качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на догово-ра. С оглед тази нормативна уредба между главните страни
по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. и Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19
минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и не установява да е
упражнил това негово право срещу Общите условия на „Т.. С.“ ЕАД от 2008 г. и
2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обекти-вирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020
г., но действаща през исковия период/. Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост по силата на чл. 142, ал.2 ЗE се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата
на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собстве-ност, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и устано-веното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота за който ответникът е клиент за топлинна енергия
са начислявани помесечно от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са
издавани фактури, съгласно данните от двете изслушани съдеб-ни експертизи, като след края на всеки отоплителен период са
изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение в
сградата, в която се намира имотът-предмет на спора, на база документите за
индивидуален отчет в процесния апартамент, като от последните, подписани от
ответника, неоспорени от същия в производството, и данните от об-щия топломер,
отразени в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, по
делото е установено количеството и стойността на действително потребената
топлинна енер-гия за процесния имот в исковия период, възлизаща в случая на сумата
837,29 лева.
Жалбоподателят-ответник не
твърди и не установява да се е възползвал от предвиде-ното рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач израв-нителни
сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г.
и чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г., имащи силата на закон за страните –
в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации
за отчет на уредите и разпределението по чл.70, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването /отм./, поради което настоя-щият съдебен състав намира, че топлинната енергия, потребена в процесния имот, е разпреде-лена в съответствие
с правилата на действащата нормативна уредба – обстоятелство, което е отразено и в приетата съдебно-техническата експертиза.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 24.06.2015 г. – преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за абонатен № 090104 е заплатена сумата
от 160,00 лева, с която ответникът е извършил погасяване на задълженията му за
м.01.2013 г., като изцяло е погасил дължимата се лихва от 13,13 лева и частично главницата за топлинна енер-гия за
сумата от 146,87 лева, като е останал остатък за престиране относно тази главница
за м.01.2013 г. в размер на 6,47 лева.
Предвид
извършеното погасяване на част от главното задължение за доставената топ-линна
енергия за м.01.2013 г., за исковия период от м.01.2014 г. до м.04.2014 г. е
останала неиздължена стойност относно разглежданото вземане на ищеца в размер
на 690,42 лева. Визираната цена е по-голяма от присъдената с атакуваното
решение такава от 674,45 лева, с оглед на което и при наличието на
регламентираната в чл.271, ал.1, изр.2 ГПК забрана искът по чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ се явява доказан по основа-ние и
размер за сумата 674,45 лева, поради което последният подлежи на уважаване за тази
стойност, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Тъй като клиентът
на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната си престация
спрямо ищцовото дружество относно главницата, същият е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал.1 ЗЗД върху всяка месечна вноска от неиздължената главница до м.01.2014 г.,
чийто падеж в съответствие с чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва
30 дни след изти-чане на периода, за който се отнася. С оглед горното за
процесния период: 28.02.2013 г. – 28.07.2015
г. ответникът е в забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно
дължими суми, представляващи стойността на топлинната енергия за времето от м.01.2013
г. до м.01.2014 г. вкл. За периода на забавата
от датата на падежа на всяко отделно вземане, на-чиная от 05.03.2013 г. –
датата, следваща датата на падежа за първата дължима вноска, съгласно общите
условия и чл.72, ал.2 ЗЗД, до 28.07.2015
г., размерът на разглежданите взема-ния по отношение на дължимите се от
ответника главници за топлинна енергия до м.01.2014 г. вкл., определен при условията на чл.162 ГПК съгласно данните на БНБ за основните лихвени проценти
за периода, възлиза на сумата 95,06 лева.
Мнозинството на съдебния състав
на СГС намира, че по отношение на главното взема-не представляващо стойността
на дължимата се топлинна енергия за м.02.2014 г. – м.04.2014 г., ответникът не е изпаднал в забава относно плащането му,
поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този
период от време Общи условия от 2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни клаузи –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143,
ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на
ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата
на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014
г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от ОУ/ в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл.33,
ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за
доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – също
в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“
ЕАД. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специал-но техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително нерав-ностойно
икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да бъде задъл-жаван
да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични
вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява
задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен период от време за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се ме-сечни сметки, за да може да съобрази едностранно определените по този
начин от „Топлофи-кация С.” ЕАД падежи за изпълнение. С оглед горното мнозинството на настоящия състав приема, че клаузите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на импе-ративната материалноправна
норма на чл.143, ал.1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно съгласно
разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това
обстоя-телство за вземането на ищцовото дружество за дължимата се стойност на
топлинната енергия за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. вкл., което
попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г., ответникът не е
изпаднал в забава, тъй като липсва договорен срок за из-пълнение между
страните, а по делото не е представена и покана за изпълнение на това задъл-жение
в съответствие с изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно главницата за топлинна
енергия като доказан по основание и размер следва да бъде уважен до размера на
сумата 95,06 лева за времето от 05.03.2013 г. до 28.07.2015 г. относно главниците
за неиздължена топлинна енергия за периода: м.01.2013 г. – м.01.2014 г. вкл., а
за разликата над тази стойност до уважения с обжалваното решение размер от 127,71
лева и за периодите от 28.02.2013 г. до
04.03.2013 г. относно главното вземане за м.01.2013 г. и за времето: 31.03.2013
г. – 28.07.2015 г. относно главните вземания от м.02.2014 г. до м.04.2014 г.
вкл. решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което зая-веният иск за посочената сума и периоди – да бъде отхвърлен.
Освен в посочената част първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, с която ответникът М.Б.Б. е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство за разликата над сумата 62,28
лева и за исковото производство – над сумата 103,79 лева.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
Въззивната
инстанция намира за неоснователни, наведените във въззивната жалба доводи, че количеството на доставената топлинна енергия за процесния
имот не се доказва от ангажираните доказателства, както и че размерът на
задължението е определен въз основа на изготвени от ищеца документи. В
съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради не-обходимост на
специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисле-нията
по нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели, е
допусната съдебно-техническата експертиза, като тази експертиза не е изготвена по
докумен-ти, едностранно издадени от ищеца, както се поддържа, а въз основа на представените
по делото документи за
отчет за индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество
потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение в
жилището на ответника за процесния период, подписани от същия и неоспорени в
процеса, както и въз основа на данните за отчет на общия топломер в абонатната
станция. От визираните документи е доказано по безспорен начин и че в исковия
период процесният апар-тамент е бил топлоснабден.
Ирелевантни към предмета на
въззивния контрол са релевираните от жалбоподателя твърдения във връзка със
счетоводните документи и съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същите не са
послужили като база за определяне на количеството и стойността на реално
потредената топлинна енергия от абонатен
№ 090104.
При приетия изход на спора в
патримониума на жалбоподателя е възникнало право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК
съобразно уважената част от исковете, но поради липсата на заявено искане на
това основание съдът не дължи произнасяне по същото.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от жалбата на
въззиваема-та страна следва да се присъди сумата 287,80 лева – разноски за
внесен депозит за особен представител на ответника. Юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК не се дължи на „Т.С.” ЕАД за настоящата
инстанция. Във въззивното
производство от упълномощения от тази страна процесуален представител –
юрисконсулт не са извършени реално никакви процесуални действия, извън допозираната
бланкетна молба, с която единст-вено е заявено общо, немотивирано оспорване на
жалбата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК „Т.С.” ЕАД
следва да заплати по смет-ката на СГС, съобразно уважената част от жалбата,
сумата 0,65 лева – държавна такса.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение 373927 от 28.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 31 581/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав – в ЧАСТТА, с която по иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че М.Б.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** обезщетение за
забава
за разликата над сумата 95,06 лева
до сумата 127,71 лева и за периодите: от 28.02.2013 г. до 04.03.2013 г. вкл. относно главното
вземане за м.01.2013 г. и от 31.03.2013 г. до 28.07.2015 г. относно главните вземания
от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. вкл., както и в ЧАСТТА, с която М.Б.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски за заповедното производство за разликата над сумата 62,28
лева до сумата 64,92 лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното
исково производство за разликата над сумата 103,79 лева до сумата 108,20
лева,
като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седа-лище и адрес на управление:***, срещу М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес:
***, иск за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.Б.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** разликата над сумата 95,06
лева до сумата 127,71 лева, т.е. сумата 32,65 лева, представ-ляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 28.02.2013 г. до 04.03.2013 г. вкл. относно главното вземане за
потребената топлинна енергия за м.01.2013
г., както и за времето: 31.03.2013 г. – 28.07.2015 г. относно главните вземания
за потребената топлинна енергия от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. вкл., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57 849/2015 г. по описа на СРС, І
ГО, 34 състав от 09.10.2015 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение 373927 от 28.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 31 581/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав в
останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ
на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 287,80 лева /двеста осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да
ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 0,65 лева /нула лева и шестдесет и пет стотинки/ - държавна такса
по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца: „Б.Б.” ООД.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените исковете с
правно основание чл.422 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
о.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от 14.05.2020 г. по гр.д.№ 16135/18
г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова