П Р О
Т О К
О Л
№ 60/22.01.2018 г.
Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и втори януари Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
Секретар НЕЛИ
ЙОВЧЕВА
Прокурор АНТОНИЯ ИВАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от председателя
ЧНД № 1457 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 10.30 часа
се явиха:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОС. ЛИЦЕ В.Г.Г., редовно призован,
явява се лично, води се от Затвора Варна.
Явява се адв. В.К.А., определена от ВАК за служебен защитник, по искане на съда.
СЪДЪТ намира, че доколкото
защитата в настоящето производство е задължителна, а упълномощен защитник на
ос. лице липсва, следва да му бъде назначи служебен защитник, поради което и на основание чл. 94, ал. 1, т.
6, пр. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА адв. В.К.А. *** за служебен
защитник на ос. лице В.Г.Г. в
настоящето производство.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ОС. ЛИЦЕ: Желая делото да се гледа днес и с този служебен
защитник.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва
служебно изискана актуализирана справка за съдимост от Бюро съдимост – Варна,
ведно с бюлетини, вкл. и последното осъждане по НОХД № 1396/18 г., както и справка
от Затвора Варна за изтърпяното до момента от осъдения Г., коя присъда търпи и
какво е зачетено като предварително задържане.
Изискано е за послужване НОХД № 1396/2018 г. на ВОС,
което след приключване на съд. заседание следва да се върне.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. А.:
Да се приемат. Няма да соча доказателства.
Съдът намира, че изисканите писмени документи
са относими към предмета на делото и следва да се приемат като доказателствата,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата
по делото справка за
съдимост на осъдения Г., ведно с бюлетини към нея, както и Справка от Затвора
Варна рег. № 195/18 г. от 21.01.2019 г.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател,
поддържам така изготвеното предложение от
ОП – Варна за групиране на наказанията по влезлите в сила присъди на осъдения
В.Г., както следва:
По НОХД № 1396/2018 г. по описа на ВОС, с което Г. е
осъден за извършено престъпление на 15.03.2018 г. на наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6
месеца, при първоначален строг режим, както и на наказание глоба в размер на 2500 лв. На осн. чл. 59 НК е
било зачетено времето, през което Г. е бил с МНО „Задържане под стража“,
считано от 16.03.2018 г. до 31.05.2018
г. Налице са основания за групиране с наказанието лишаване от свобода за срок от 1
година, наложено по НОХД № 536/2018 г. по описа на ВОС, за деяние, извършено на
12.08.2016 г.
Към настоящия момент считам, че са налице основания за
групиране само наказанията по тези 2 влезли в сила съдебни акта, доколкото
всички останали наказания, наложени с влезли в сила съдебни актове на В.Г.,
вече са били изтърпяни.
Следва на същия да бъде определен строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, да бъде зачетено времето, през което същият
е бил с МНО „Задържане под стража“, както и да бъде приспаднато изтърпяното до момента
наказание лишаване
от свобода. На осн. чл. 23, ал. 3 от НК да бъде присъединено наказанието глоба в
размер на 2500 лв., което е наложено с всеки един от цитираните съдебно актове.
Считам, че с оглед на нетолкова обремененото съдебно
минало на В.Г. към настоящия момент не са на лице основания да бъде завишено
общо определеното за изтърпяване наказание
лишаване от
свобода на основание чл. 24 от НК, тъй като едно наказание в размер на 1
година и 6 месеца лишаване от свобода с оглед на предходните му осъждания би имало
своя превъзпиращ и възпитателен ефект върху неговото поведение. Продължително
изолиране, извън рамките на определеното от съда със съдебните актове, не
следва да бъде постановявано.
АДВ.А.: Уважаема г-жо Председател, моето становище не се
различава от това на представителя на прокуратурата. Считам, че са налице основанията
за групиране на наказанията с оглед чл.25, ал. 1, вр. чл.23 от НК. Няма да
изброявам наказанията - по НОХД № 536/18 г. и по НОХД № 1396/18 г. на ВОС. Считам, че е
основателно искането и направеното предложение, следва да бъдат групирани наказанията.
Също считам, че не е налице към този момент основание да се завишава неговото
наказание с оглед на разпоредбата на чл. 24 от НК. Моля в този смисъл да постановите вашия съдебен акт.
ОС. ЛИЦЕ: Разбрах смисъла на това
производство. Нямам какво да кажа.
Благодаря за решението.
СЪДЪТ като взе предвид
становището на страните и материалите по
делото, за да се произнесе прецени следното:
Осъденото лице В.Г.Г.,***, изтърпява присъда по НОХД
№ 536/2018 г. на ОС -
Варна от 1 година лишаване от свобода, при строг режим, с начало на наказанието - 31.05.2018
г., и зачитане на предварителното
задържане от 16.03.2018 г. Понастоящем присъдата по НОХД № 1396/2918 г. на ВОС,
която също е била получена за изпълнение,
не е приведена.
Искането на прокуратурата е с правно основание
чл.25, вр. чл.23 от НК, тъй като при изпълнение на присъдата е установил наличието
на това материално-правно основание.
Съдът намира искането на прокурора,
подкрепено и от становището на страните в съд. заседание за основателно. Извън
възможността за групиране на ос. лице остават всички негови предходни осъждания,
с изключение на посочените последни две осъждания, - по НОХД № 536/2018 г. на ВОС, с което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, както и глоба в размер
на 2500 лв., за деяние, извършено на 12.08.2016 г. и влязло в сила на
23.05.2018 г., както и наказанието по НОХД № 1396/2018 г. на ВОС, влязло в сила
на 20.12.2018 г., за деяние, извършено на 15.03.2018 г., с което му е наложено
наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при строг режим, както и глоба
в размер на 2500 лева. И двете деяния са извършени преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което е допустимо приложението на разпоредбата
на чл. 23 и сл. от НК. Поради това следва да се определи едно общо наказание в
размер на по-тежкото от така наложените, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година
и 6 месеца, а по отношение на наложените наказания „глоба“ в размер на 2500 лева,
същите на основание чл. 23, ал.3 от НК следва да се присъединят. Определеното
общо най-тежко наказание следва да се изтърпи при строг режим съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.2,
б. б от ЗИНЗС.
По отношение на разпоредбата на чл. 24
от НК , а именно възможност да се увеличи така определеното общо най-тежко
наказание с до ½ ,съдът, счита че
това не е наложително, тъй като при преценката дали да се завиши наложеното
наказание се вземат предвид следните обстоятелства: цялостната престъпна дейност
на осъденото лице, неговата обществена опасност, кои обществени отношения
засягат инкриминираните деяния, подбудите, степента на вината, като и всички
останали отегчаващи обстоятелства. Наред с това следва да се преценят и целите
на наказанието по чл. 36 от НК и дали те ще бъдат постигнати съвкупно с размера
на най-тежкото наложено наказание, като тук съдебната практика отдава превес на
специалната превенция. Съдът намира, че
с одобрените от съда споразумения, като и в двата случая е преценено, че
наказанията ще съответстват на закона, съответно ще съответстват и на целите на
чл.36 от НК и съответно ще бъдат справедливи и като взе предвид обстоятелството,
че се касае за две отделни осъждания за деяния от последните 2 години, с оглед
и преценката за обществената опасност на осъденото лице, съдът намира, че най-тежкото
наказание от 1 година и 6 месеца ще бъде съответно на извършените деяния, за
които той е бил признат за виновен и не
се налага увеличение с до ½ на този срок лишаване от свобода.
С оглед на изложеното
и на основание чл. 306, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ГРУПИРА наказанията на В.Г.Г.,
ЕГН **********, наложени със Споразумение по
НОХД № 1396/2018 г. и Споразумение по НОХД № 536/2018 г., и двете по описа на
Окръжен съд - Варна, като на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване най-тежкото от
тях, в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА изтърпяното до момента наказание, както и предварително задържане на В.Г..
На основание чл. 23, ал.З от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо най-тежко
наказание наказанието глоба в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева.
Определението подлежи
на обжалване пред Варненския Апелативен съд в 15-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи
в 10.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: