РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5337
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. К.
като разгледа докладваното от Г. К. Наказателно дело частен характер №
20221110203703 по описа за 2022 година
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Днес 09.05.2022 г., в закрито заседание Г. К., съдия-докладчик по НЧХД №
3703/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 1- ви състав, като се запознах с подадената
тъжба от В.М. М. и повдигнатите с нея обвинения срещу Ц. П. Т., за престъпление по чл.
146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
и като обсъдих въпросите, предмет на проверка от съдията докладчик, визирани в
разпоредбата чл. 252, ал. 4 от НПК, намирам че не са налице предпоставките за разглеждане
на делото в открито съдебно заседание, за това престъпление и за предаване на съд на
обвиняемото лице.
С подадената тъжба частният тъжител е повдигнал обвинение за това, че при
условията на продължавано престъпление с две деяния, за които се твърди да са били
извършени на 25.10.2020 г. и на 10.11.2020 г. от Ц.Т., с които тя е казала обидни за честта и
достойнството на частния тъжител изрази, като изразите са били казани в негово присъствие
(твърди се, че същите са му били казани по време на телефонно обаждане, проведено между
Т. и М.) – престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че тъжбата е подадена извън 6-месечния срок, предвиден в чл. 84, ал. 1
от НК, респ. чл. 81, ал. 3 от НПК. Съгласно посочените разпоредби (които макар и
предвидени в два различни закона имат идентично съдържание и правни последици),
тъжителят е длъжен да подаде тъжба в съда, в 6-месечен срок от узнаване за извършеното
престъпление. В случая се твърди, че е било извършено продължавано престъпление, с две
деяния, като второто деяние се твърди, че е било извършено на 10.11.2020 г. В тъжбата са
описани твърдения, че обидните изрази и при двете деяния са били отправени към тъжителя
1
при проведен разговор между него и обвиняемото лице Ц.Т.. Следователно се налага извод,
че за двете деяния, тъжителят е разбрал веднага при провеждане на двата инкриминирани
телефонни разговора. Поради това преклузивния 6-месечен срок е започнал да тече от
10.11.2020 г. и е изтекъл на 10.05.2021 г. Тъжбата обаче е била подадена едва на 22.03.2022
г., поради което същата е била просрочена.
Тук е мястото да се отбележи, че изтичането на преклузивния срок не е било спряно
от разпоредбите Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИППП) и по-конкретно от чл. 3 от същия закон. В случая разпоредбата
на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИППП е неприложима към срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, респ. чл. 84
от НК, тъй като , от една страна този срок не е давностен, а от друга разпоредбата на чл. 3, т.
2 от ЗМДВИППП се отнася единствено за давността, уредена в гражданското право (това
следва от стриктното тълкуване на закона, а в този смисъл е и Решение № 94/30.08.2021 г.,
по н.д. № 329/2021 г. на 2-ро н.о. на ВКС).
На следващо място, в процесния случай не би могло да намери приложение и
разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИППП, тъй като в параграф 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето (обнародван на 13.05.2020 г. в ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е
предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИППП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон (ЗИД на ЗЗ) в „Държавен вестник“. Т.е. процесуалните срокове, изтичането на които е
било спряно с чл. 3, т. 1 от ЗМДВИППП са продължили да текат, след 20.05.2020 г. В случая
тълкуването на двете разпоредби (на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИППП и параграф 13 от ЗИД на ЗЗ),
води до извод, че след влизане в сила на закона и изтичане на предвидения в него 7-дневен
срок, течението на процесуалните срокове не може да бъде спирано на основание чл. 3, т. 1
от ЗМДВИППП.
Всичко това, отнесено към настоящия случай, води до извод, че считано от 10.11.2020
г. е започнал да тече преклузивния 6-месечен срок за подаване на тъжба, който не е бил
спазен, поради което и провеждането на наказателно производство по настоящото дело се
явява недопустимо.
Ето защо и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. 25, ал. 4, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК
тъжбата следва да бъде върната, а наказателното производство – прекратено.
Така мотивиран,
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
2
ВРЪЩАМ тъжба с вх. № 56064/22.03.2022 г. по описа на Софийски районен съд,
подадена от В. М. М., против Ц. П. Т., за престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК
ПРЕКРАТЯВАМ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Разпореждането подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в 15-дневен
срок от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител и на обвиняемото лице.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3