Решение по дело №1697/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 43

гр. Горна Оряховица, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1697 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Предмет на делото е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Община З. иск за установяване, че  „КИД Г.О ГРУП“ ООД дължи сумата 2495,74 лв., представляваща неустойка – магазинаж, начислена на основание чл.8, т. 1 от договори № РД-02-14-24/23.04.2014 г. и РД-02-14-40/16.05.2015 г., сключени между страните, в размер на 0,2 % от стойността на нетранспортираната дървесина до окончателното извозване на същата. Твърди се, че първият договор бил със срок за транспортиране до 30. 12. 2014 г., като окончателно по него дървесината добита от обекта била извозена на 01. 09. 2015 г. Вторият договор бил срок до 30.12.2015 г. като дървесината добита от обекта била извозвана поетапно и окончателно до 08.04.2016 г. За периодите по договорите бил начислен магазинаж съответно в размер на сумата 2126,88 лв. за първия договор и сумата от 368,86  лв. по втория договор. За доказване на твърденията си ищецът приложил писмените договори между страните, както и превозни билети, от които било видно на коя дата и в какво количество е била извозваната дървесина. Претендира се заплащане на сумата от общо 2495,74 лв. с ДДС за начисления на основание чл. 8, т. 1 от договорите магазинаж, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №1399/2019г. на ГОРС. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете с възражение, че претендирания от ищеца магазинаж представлявал неустойка, а вземането за нея съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД се погасявало с изтичане на тригодишен давностен срок. Счита, че вземането за магазинаж по договор № РД-02-14-24/23.04.2014 г. е неоснователно, т.к. страните били сключили анекс към договора по силата на който действието му се удължавало до 30.12.2015 г., а дървесината била извадена в рамките на новия срок. Посочва, че с писма от 21. 04. 2014 г. и 01. 04. 2015 г. е сезирал кмета на общината, че извозването на добитата дървесина е невъзможно, т.к. не е съществувал път до там. Счита, че след като ищецът не е обезпечил достъп до обектите в които е добита дървесината, то неизпълнението по договора не следва да се обвързва с начисления магазинаж. Намира, че общината не е изпълнила и задълженията си по т. 3.1 и т. 4.3.4 от двата договора, т.к не е издала своевременно превозните билети, поради което е възпрепятствала изпълнението в срок на ответника. По изложените съображения намира исковете за неоснователни и недоказани. Претендира разноски. 

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите като доказателство по делото договор № РД-02-14-24/23.04.2014 г. и № РД-02-14-40/16.02.2015 г. се установява, че ищецът е продал на ответника стояща дървесина на корен от обект № 1, отдел 15, подотдел “щ“, находящ се в землището на с. Г. Н. Село за цена 54 744 лв. с ДДС и обект № 3, отдел 95, подотдел „ А1“ в землището на с. Р., обект № 4, отдел № 97, подотдел „а“, в землището на с. Р., обект № 5, отдел 101, подотдел „н“, в землището на с. Д., обект № 6, отдел 105, подотдел „б“ в землището на с. Д., обект № 7, отдел 109, подотдел „В“ в землището на с. Д. и обект № 9, отдел 123, подотдел „у“ в землището на гр. З. от общински горски фонд при цени отделно договорени за всеки договор.

Видно от договор № РД-02-14-24/23.04.2014 г. срокът за транспортиране на дървесината бил до 30. 12. 2014 г., а от представените писмени доказателства дървесината добита от отделите посочени в договора е извозвана поетапно, като окончателно това е станало на 01.09.2015 г.

Видно от договор № РД-02-14-40/16.02.2015 г. срокът за транспортиране на дървесината бил до 30. 12. 2015 г., а от представените писмени доказателства дървесината добита от отделите посочени в договора е извозвана поетапно, като окончателно това е станало на 08.04.2016 г.

От раздел „Санкции и неустойки“ т. 8. 1 на договор № РД-02-14-24/23.04.2014 г. и № РД-02-14-40/16.02.2015 г. се установява, че страните са се договорили купувачът-ответник да транспортира дървесината до срока на договора, като при забава дължи т. нар.  магазинаж в размер на 0, 2 % от стойността на нетранспортираната дървесина, определена към последния ден от срока за транспортиране за всеки просрочен ден. С оглед изложеното ищецът претендира от ответника сумата от общо 2495,74 лв. неустойка по договорите.

Ответникът своевременно в писмения си отговор на исковата молба е направил възражение за настъпила погасителна давност съгласно чл. 111, б.“б“ от ЗЗД, т.к. намира, че е изтекъл три годишния давностен срок за погасяване на вземането на Община З. за начислената неустойка от неизпълнен договор.

Съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно, защото срокът по договор № РД-02-14-40/16.02.2015 г. е бил до 30. 12. 2014 г., а окончателното извозване на дървесината е станало на 01. 09. 2015 г., т. е. погасителната давност на вземането е настъпила на 01.09.2018 г. По договор № РД-02-14-40/16.02.2015 г. срокът е бил до 30.12. 2015 г., а окончателното извозване на дървесината е станало на 08.04.2016 г., т. е. погасителната давност на вземането е настъпила на 08.04.2019 г. Двете вземания по двата договора са предявени с депозираното до ГОРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.07.2019 г., т. е. след изтичане на три годишния давностен срок определен от закона за вземания за неустойка, каквито са и настоящите. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД погасителната давност тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, който както се посочи по – горе е съответно 01.09.2015 г. и 08.04.2016 г. За погасяване по давност на вземането за неустойка е приложим тригодишен срок, предвиден в чл.111 ЗЗД, който за процесните договори е изтекъл съответно на 01.09.2018 г. и 08.04.2019 г. От страна на ищеца не са въведени твърдения за обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на срока в посочените периоди по всеки договор. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2019 г., по отношение на вземанията за неустойки е изтекъл срока за погасяването им по давност. Съгласно чл.119 ЗЗД това води до погасяване и на допълнителните вземания, произтичащи от главното. Налице е своевременно позоваване на изтеклата давност от страна на длъжника-ответник, доколкото това правопогасяващо възражение е въведено още с отговора на исковата молба. По аргумент от противното от чл.120 ЗЗД, това дава основание на съда да приложи изтеклата давност и да приеме за основателно възражението на ответника за погасяване на вземанията.

Основателни са и останалите възражение въведени в процеса с писмения отговор на исковата молба, а именно, че между страните с Анекс от 30.12.2014 г. към договор РД-02-14-24/23.04.2014 е бил уговорен краен срок на договора до 30. 12. 2015 г. , при което ищецът не е имал основание да начислява неустойка, т.к. дървесината е била транспортирана от обектите още на 01.09.2015 г.

По изложените съображения и с оглед невъзможността кредиторът да търси и осъществява принудително удовлетворяване на вземанията си в резултат на изтичане на давностния срок, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното, Горнооряховският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от ОБЩИНА З., ЕИК *********, представлявана от Кмета М. Г. иск срещу „КИД Г. О. ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д.О., общ. Г.О., за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 2495,74 лв. с ДДС, представляваща неустойка по договор № РД-02-14-24 от 23.04.2014 г. и № РД-02-14-40 от 16.02.2015 г. за продажба на стояща дървесина на корен, законната лихва върху главницата за времето от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 49,92 лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1399/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като неоснователни.

ОСЪЖДА ОБЩИНА З., ЕИК *********, представлявана от Кмета М. Г. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „КИД Г. О. ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д.О., общ. Г.О., сумата от 400 лв. за направени разноски по делото.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 1399/2019 г. по описа на ГОРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: