Решение по дело №10206/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1177
Дата: 6 април 2022 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330110206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1177
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330110206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А. К. Ж. срещу ЗАД „Бул Инс“, с която е предявени
осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 3160.59 лева, представляваща
остатък от незаплатено обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат
от ПТП от 04.05.2019 г., виновно причинено от Н. С. Р. с лек автомобил „Ауди А“, с рег. №
***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, както и 661.14 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2019 г. до 20.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда –
21.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.05.2019 г. в гр. П. на
кръстовището на бул.“***“ и ул. „***“, водачът на лек автомобил „Ауди А“, с рег. № *** -
Н. С. Р., в нарушение на парвилата за движение, не осигурил предимство, извършва ПТП в
резултат на което на МПС-то на ищеца „Шевролет Нубира“, с рег. № *** са причинени
щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от органите на полицията. Към
датата на ПТП виновният водач за ПТП имал Застраховка „ГО“ при ответника за лекия
автомобил, с който е причинено ПТП. Ищецът се обърнал към ответното дружество за
заплащане на причинените му имуществени вреди в резултат от ПТП. Заведена е щета с №
*** при ответника като е направен опис на щетите по процесния л.а.. След извършени два
огледа на лекия автомобил на 14.05.2019 г. и 19.05.2019 г., същият е даден в сервиз „***“.
Вредите по л.а. не са били определени като тотална щета. За пълното възстановяване на
щети ищецът е заплатил сума в размер на 4310.05 лева с ДДС, подробно разбита по пера в
исковата молба.
Ответното дружество предложило като обезщетение сума в размер на 1149.66 лева,
която сума е заплатена на ищеца. Ищецът счита, че така платената сума е недостатъчна за
покриване на щетите, които са в доста по –голям размер. Направил е повторно искане до
застрахователя за заплащане на обезщетение в пълен размер, като е получил отказ, което
1
поражда интерес от предявяване на настоящия иск за остатъка до пълното възстановяване на
щетите. Счита, че ответникът е изпаднал в забава за претендираната сума от датата,
следваща датата на извършеното частично плащане, а именно от 31.05.2019 г., като
претендира обезщетение за забава в търсения размер и период.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така
предявения иск. Счита, че размерът на вредите е многократно завишен. Счита, че процесния
лек автомобил не е бил в гаранция, за да се отремонтира в оторизиран сервиз на марката и
да му бъде заплатена сума, съобразно извършения ремонт там. Счита, че са надписвани
ремонтно-възстановителни дейности, както и части, които не са били увредени в резултат на
процесното ПТП. Счита, че сумите за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
автомобила са завишени.. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение. Последният е определил по-малко от
претендирания от ищеца размер, което поражда интереса му да заведе иск за разликата. /л.7-
8/.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента, както и
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на собственика на лек автомобил
„Ауди А“, с рег. № *** фактически състав, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение, механизма на ПТП, размер на вредите. Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за
съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение.
С Определение от 15.09.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че на
04.05.2019 г. в гр. П. на кръстовището на бул.“***“ и ул. „***“, водачът на лек автомобил
„Ауди А“, с рег. №*** - Н. С. Р., в нарушение на парвилата за движение, не осигурил
предимство, извършва ПТП в резултат на което на МПС-то на ищеца „Шевролет Нубира“, с
рег. №*** са причинени щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от органите
на полицията. Към датата на ПТП виновният водач за ПТП имал Застраховка „ГО“ при
ответника за лекия автомобил, с който е причинено ПТП. Ищецът се обърнал към ответното
дружество за заплащане на причинените му имуществени вреди в резултат от ПТП. Заведена
е щета с № *** при ответника като е направен опис на щетите по процесния л.а.. След
извършени два огледа на лекия автомобил на 14.05.2019 г. и 19.05.2019 г., същият е даден в
сервиз „***“. Вредите по л.а. не са били определени като тотална щета. За пълното
възстановяване на щетите ищецът е заплатил сума в размер на 4310.05 лева с ДДС,
подробно разбита по пера в исковата молба. Ответното дружество предложило като
обезщетение сума в размер на 1149.66 лева, която сума е заплатена на ищеца. Направено е
от ищеца повторно искане до застрахователя за заплащане на обезщетение в пълен размер,
като е получил отказ.
Спорно по делото е дали вредите по процесния лек автомобил са в причинно
следствена връзка с описаното ПТП.
В тази връзка по делото е изготвена Съдебно – автотехническа експертиза /л.66/,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, основана на
2
професионалните знания и опит на вещото лице. От същата се установява, че е налице
причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните вреди по лекия
автомобил на ищеца по описите, извършен от ответника. Вещото лице заявява, при
изслушването си в открито съдебно заседание от 24.03.2022 г. /л.80/, че при определяне на
щетите се е ползвал от описите, направени от ответника, като е оценил констатираните от
ответника вреди. Също така от тези описи на ответника се е ръководел и кои части са били
за подмяна и кои са подлежали на ремонт, така както е записал ответника. Вещото лице
обяснява, че стойността на частите е определена на база това което се предлага в магазина,
като е дадена стойност и на влагане на части втора употреба, на които цената е по-ниска,
доколкото се отчита овехтяването им.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се установи фактическият
състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Ауди А“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, в резултат на която за ищеца са настъпили вреди, които са в причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата
в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество. В случая от САТЕ
се установява, че стойността на ремонта на процесния лек автомобил, съобразно описа по
щета е в размер на 9501.73 лева с нови части и 5025.04 лева – с части втора употреба, които
са в по-голяма размер от претендирания от ищеца.
С оглед горното искът се явява доказан по основание и размер и ще се уважи в
пълния предявен размер от 3160.59 лева.
Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2021 г. до окончателното плащане,
каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.
По иска по чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има
специална разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост
на законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай с
плащане на сумата в размер на 1149.66 лева на 30.05.2019 г. /л.8/, ответникът е отказал
заплащането на обезщетение в търсения от ищеца размер. С постановяване на отказа съдът
намира, че ответникът изпада в забава, по арг. от чл.497, ал.1 КЗ, предвид което от
31.05.2019 г. до 20.06.2021 г.ще се присъди обезщетение за забава, което изчислено
служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП възлиза
на сума в размер на 660.26 лева, до която сума искът ще се уважи, а за горницата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 661.14 лева искът ще се отхвърли.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски – 176.42 лева – платена държавна такса, 540 лева –
платено адвокатско възнаграждение /л.5/, 180 лева – депозит САТЕ. Общо разноски
направени от ищеца 896.42 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете, ще се присъди сума в размер на 896.21 лева.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.К. ДА ЗАПЛАТИ НА
А. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 3160.59 лева, представляваща
остатък от незаплатено обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат
от ПТП от 04.05.2019 г., виновно причинено от Н. С. Р. с лек автомобил „Ауди А“, с рег. №
***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, както и 660.26
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2019 г. до 20.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 21.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 896.21 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 661.14 лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4