Р Е
Ш Е Н
И Е
2188/2.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 6.11.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4577 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Б.М“ ЕООД ЕИК 148145412, подадена чрез
адв. Й.А. от ВАК, против НП № 23-0000443 от 07.08.2019год. на началника на ОО
„АА“ Варна, с което на въззивното дружество е наложено наказание
административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв. на основание
чл.105, ал.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 87а, ал.1, т.1 от Наредба
№33 от 03.11.1999год. на МТ.
В жалбата си
въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, навежда твърдения
както за допуснати нарушения на процес. правила – нарушени били нормите на чл.
42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, така и за нарушение на материалния закон –
твърдяното нарушение не било доказано, евентуално било маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, моли НП да бъде отменено.
В съдебно
заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Същият
не оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено както правилно и законосъобразно издадено и препраща
към писмено становище изпратено ведно с жалбата и АНП.
За въззиваемата
страна, редовно призована, представител не се явява.
Варненска
районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След като
прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е
подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима.
На 18.06.2019год.
св. К. извършил комплексна проверка на въззивното дружество което разполагало с
лиценз на Общността за извършване на превоз на товари. При проверката било установено, че на 09.12.2018г.
дружеството като превозвач е извършило обществен превоз на товари на
територията на Република България с МПС – влекач марка „Волво“ от
категория N 3 с рег. № В1165ВК, за което е нямало валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Нарушението било установено въз основа на представени от въззивника тахографски
лист, пътен лист и товарителница, както и по справка в информационната система
на ИА „Автомобилна администрация“.
За констатираното нарушение бил
съставен срещу въззивното дружество АУАН, в който било посочено, че същото е
нарушило разпоредбата на чл. 87а, ал.1, т.1 от Наредба №33/03.11.1999год. на
МТС.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия въззивното дружество, които вписал в същия че няма
възражения.
Въз основа на акта, АНО издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 87а, ал.1, т.1 от наредба
№33/03.11.1999год. на МТС и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 200лв.
Фактическата обстановка по
делото не е спорна между страните.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед №РД-08-249/15.05.2015год. на МТИТС, справка за
нарушител, пътен лист, товарителница, тахографски лист (като ВД), справки от ИС
на АА, протоколи от извършени периодични прегледи за техническа изправност на
МПС, свидетелство за регистрация на МПС – Част І и др.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни и ВД
(тахографски лист) като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират изцяло
от съда с доверие.
Въз основа на
така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Макар и твърде, лаконични в обстоятелствените части на АУАН и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна, посочени са обстоятелствата, при които е
извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. В НП подробно са посочени и
доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя
наведеното в жалбата възражение за несъответствие на акта и НП с нормите на
чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С НП
въззивникът е санкциониран за нарушаване нормата на чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба
№33 от 03.11.1999год. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. С цитираната
разпоредба се вменява в задължение на превозвачите да извършват обществен
превоз на товари само с превозни средства, на които е
извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които
има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност.
В случая видно от всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства (пътен лист, товарителница,
тахографски лист) на 09.12.2018год. въззивното дружество е извършило обществен
превоз на товар с МПС – влекач „Волво“ от кат. N3 с рег.№В1165ВК. От Друга
страна по категоричен начин от приложената към справка от Информационната
система на ИА „АА“ и приложените два броя протоколи от извършен технически
преглед за посоченото МПС не е имало валидно издадено удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Същото МПС е
преминало през технически преглед на със срок на валидност до 08.12.2018год.
(ден преди извършване на превоза), а следващия технически преглед е бил
извършен 11.12.2018год. (3 дни след превоза). В същност тези факти не се и
оспорват видно от позицията на процес. представител на въззивното дружество изразена
в хода на съдебното производство. И след като очевидно към 09.12.2018год. –
датата на която е бил извършен превоза валидно удостоверение за преминат
технически преглед не е бил налице то и нарушение на чл. 78а, ал.1, т.1 от
Наредба №33 е налице.
Разпоредбата на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 33/1999 г. обаче предвижда, че превозвачът извършва превозите на
товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за
проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение
за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Следователно
осъществяването на състава на нарушение по тази разпоредба предполага
извършването именно на превоз на товари, какъвто в случая не се оспорва от
страните и са представени доказателства за това.
В случая и
според съда както, очевидно и според АНО, нарушението не попада в обхвата на
чл.28 от ЗАНН, не е маловажно, доколкото данни още по-малко пък доказателства
сочещи на степен на опасност на същото по-ниска от останалите случаи на подобни
нарушения не са налице. Напротив случаят е типичен, а видно от приложената към
АНП справка за нарушител въззивното дружество вече е било наказвано за
нарушения свързани с осъществяваната от него дейност по извършване на обществен превоз. Отделен е въпроса, че
завишената степен на опасност на това нарушение е и нормативно определена с акт
на Общността – Регламент 2016/403 където изрично е определено като най-тежко
нарушение – т.1, Група 5 от Приложение № І на цитирания Регламент.
АНО е дал
правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на
въззивника следващото му се за него адм. наказание – имуществена санкция в
размер на 200лв., прилагайки общата санкционна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП
доколкото специална санкция за това нарушение не е предвидена. И доколкото
санкцията е определена в предвидения в закона фиксиран размер, то същата е
съответна и законосъобразна.
С оглед на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№ 23-0000443 от 07.08.2019год. на началника
на ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на „Б.М“ ЕООД ЕИК *********, на основание
чл.105, ал.1 от ЗАвтП е било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 87а, ал.1, т.1 от Наредба №
33/03.11.1999год. на МТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: