Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 776 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Анитавал” ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
397210-F444799/14.01.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 185,
ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева, за нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и издадено в противоречие с материалния закон, тъй като
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при
наличието на предпоставките за това.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател редовно призовано не изпраща
представител.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като нарушението е
безспорно установено и доказано.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № F444799/19.11.2018г., против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 09.11.2018г. проверка на
търговски обект – магазин за битова химия – домашни потреби, находящ се в град
Русе, ул. „Димитър Атанасов“ № 1, стопанисван от дружеството жалбоподател, било
установено, че дружеството, като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ не е отпечатало съкратен отчет на фискалната памет за месец октомври
2018г. от наличното фискално устройство – Datecs
DP 15 KL с индивидуален № DT 414191
и № на фискалната памет 02414191, в седемдневен срок от изтичане на месеца – до
07.11.2018г. Установено е било, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи и че е извършено за първи път.
Въз
основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че дружеството е
осъществило състав на административно нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на Министерството на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението,
идентични на посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така
установеното нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага,
излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля,
както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от
страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Въз основа на оценката на
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл.
41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Правилно е издирана и приложена,
съответстващата на това нарушение санкционна норма като на дружеството е
наложена имуществената санкция, предвидена в чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира,
че в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Видно от
материалите по делото нарушението е установено на 09.11.2018г. т.е. само два
дни след срока, в който дружеството е следвало да изпълни своите задължения за
отпечатване на съкратен отчет на фискалната памет за месец октомври. На
следващо място видно от показанията на разпитания в процесуалното качество на
свидетел актосъставител дружеството е било извело месечен отчет, макар и същият
да не е бил от фискалната памет, като веднага след установяване на нарушението,
същото е било отстранено от дружеството жалбоподател. Отделно от това видно от
протокола за извършена проверка дружеството стриктно е изпълнило всички други
свои задължения, касаещи регистрирането и отчитане на извършените продажби. При
извършена контролна покупка е издаден фискален касов бон от наличното в обекта
фискално устройство, съдържащ всички задължителни реквизити. Установена е била
пълна идентичност на разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност
в обекта. Касае се за първо нарушение, както е отразено в самия АУАН, поради и
което следва да бъде обоснован извод, че по отношение на този търговец до
момента не са прилагани никакви форми на административнонаказателна принуда, което
от своя страна да обоснове извод, че целите на наказанието по отношение на това
лице не биха могли да бъдат постигнати, ако бъде предупреден, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложено наказание, както предписва и самата разпоредба
на чл. 28 ЗАНН. Всички тези обстоятелства, обосновават извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид и обосновават извод, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради
и което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
397210-F444799/14.01.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на „АНИТАВАЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление град Бяла, ул. „Панайот Волов“ № 21, на основание чл. 185,
ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: