Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260100 13.05.2021 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
шестнадесети април ............…….................................................
през две
хиляди двадесета и първа година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т. Д..................................................... и в
присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 197 по описа
за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени e иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД гр.София твърди, че по силата на Договор за паричен заем №
5453652 от 12.07.2018 г. между „Вива Кредит“ ООД и ответника, на последния бил
предоставен паричен заем в размер на 600,00 лева, усвоен изцяло, като
ответникът следвало да върне сумата от 988,65 лева, ведно с договорната лихва
на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109,85 лева. По договора
ответникът извършвал плащания в размер на 152,00 лева, като към момента
дължимата главница била 541,79 лева. Ответникът дължал и договорна лихва в
размер на 85,01 лева за посочен период. Заемателят се възползвал от услугата
експресно разглеждане на документите, поради което дължал такса в размер на
251,35 лева. Не изпълнил задължението си да предостави обезпечение, поради
което му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 283,50 лева, както и
разходи за събиране в размер на 235,00 лева. По силата на сключен на 01.12.2016
г. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения и Приложение № 1 от
01.07.2019 г към него, вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Ишецът подал заявление по чл.410 ГПК,
като по ч.гр.д. № 1896/2020 г. заповедта била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца за сумите: 541,79 лева – главница, 85,01
лева - договорна лихва за периода от
11.08.2018 г. до 08.04.2019 г., 252,00 лева неустойка за неизпълнение, 251,35
лева – такса експресно разглеждане, 235,00 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 21,12 лева – мораторна лихва от 09.04.2019 г. до 05.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – С.Н.С. *** – при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител мл. адв. Т. П. подава отговор. Счита, че
липсват доказателства за това, че ищецът придобил качеството Цесионер,
вземането не било индивидуализирано. Счита, че ответникът не е уведомен за
прехвърляне на вземането, тъй като с връчването на съдебните книжа на особен
представител, назначен от съда, не може да настъпи ефекта на цесията по
отношение на длъжника. Счита, че договорът попада в приложното поле на чл.9,
ал.1, предл. ЗПК, като не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.12 –
липсвало погасител план, поради което договорът бил недействителен на основание
чл.22 ЗПК. Недействителни били и клаузите за неустойка, такса експресно
разглеждане и извънсъдебно събиране. Налице били и неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, както и противоречие с добрите нрави по чл.26,
ал.1, вр. чл.4 ЗЗД. Процесните клаузи на договора попадали в приложното поле на
чл.143-148 ЗЗП, като излага съображения по отделните клаузи и такси. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 12.11.2019 г. е образувано ч.гр.д. № 1896/2020 г. по описа на
съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1039/15.11.2019 г. за сумите: 541,79 лева
- главница, 85,01 лева – договорна лихва
от 11.08.2018 г. до 08.04.2019 г., 251,35 лева – такса експресно разглеждане на
документи, 252,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, 235,00 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 21,12 лева – законна
лихва от 09.04.2019 г. до 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и
77,73 лева деловодни разноски.
Посочено е, че вземането
произтича от: на 12.07.2018 г. между длъжника и „Вива кредит“ ООД е сключен
Договор за паричен заем с № 5453652. На 01.07.2019 г. подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между и
„Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии. Длъжникът уведомен по
реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 03.07.2019 г.
Разноски: Внесена ДТ – 27.73 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение –
в размер определен от съда.
Заповедта е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
На 12.07.2018 г. между „Вива
Кредит“ ООД гр.София и ответника е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5453652, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на
заемателя сумата от 600 лева, срок на заема 9 месеца, 9 бр. вноски при размер
на погасителната вноска от 109,85 лева, в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса експресно разглеждане. За извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 283,50 лева. Посочени са датите на всяка погасително
вноска в периода 11.08.2018 г. до 08.04.2019 г., ФЛП – 40,29 %, 0,11 % лихвен
процент на ден, при отказ от договора до 14-тия ден, Общ размер на вскимчки
плащания 988,65 лева. ГПР – 49,45 %.
Представен е разходен
касов ордер № 139/12.07.2018 г. за
получаване от ответника на сумата от 600 лева, както и извлечение от тарифата
на „Вива Кредит“ ООД.
Ищецът прилага Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. по силата на който „Вива Кредит“ ООД ще прехвърля на
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, свои ликвидни и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем и договори за
потребителски кредити, които същият е отпуснал на свои клиенти, като вземанията се
индивидуализират в Приложение № 1 към Договора – на хартиен носител. Представя
се извлечение от Приложение № 1/01.07.2019 г. към Рамковия договор, където под
№ 453 на стр. 15/20 е посочен договор № 5453652/12.07.2018
г., длъжника, отпусната главница 600 лева, остатък от главницата 541,79 лева,
85,01 лева – остатък от договорна лихва, остатък такси и неустойки – 738,35
лева, остатък на дължима сума към датата на продажба 1365,15 лева. Прилага се Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, уведомление до длъжника от ищеца
за връчване на длъжника, пълномощно за
уведомяване на длъжниците с право за преупълномощаване на други лица със същите
права.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно от
събраните по делото доказателства се установи, че на 12.07.2018 г. между страните по делото е
сключен Договор за паричен заем
„Вивакредит План“. Същият
покрива белезите на потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, чийто разпоредби в случая са приложими наред с общите
такива на ЗЗД.
Съгл. чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По делото се представи
РКО за получаване на заемната сума от 600 лева от страна на заемополучателя.
Вземането
по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество,
по силата на Приложение № 01/01.07.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 01.12.2016 г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата
на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията
има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо
длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се
посочи, в случая такова
обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните
състезания по делото. Не се представят
доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, които да
са достигнали до знанието му. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба, към която е приложено уведомление до длъжника.
Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане, като
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235
ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и
приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било
връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. В тази връзка за признаване на исканията на ищцовата
страна от страна на последващия особен представител на ответника е необходимо
одобрението на съда, доколкото се изисква изрично пълномощно за това действие.
Съдът не следва да одобри тези действия на
втория особен представител на ответника, с който е бил заменен
първоначално назначения.
При тези обстоятелства,
съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той
не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на
цесионера – ищцовото дружество. Това води до неоснователност и
недоказаност на предявения иск с правно основание чл.415 от ГПК.
Ето защо съдът следва да
се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявеният иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1896/2019
г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: 541,79 лева - главница, 85,01
лева – договорна лихва от 11.08.2018 г.
до 08.04.2019 г., 251,35 лева – такса експресно разглеждане на документи,
252,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, 235,00 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението, 21,12 лева – законна лихва от
09.04.2019 г. до 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на
делото, в полза на ищеца не се следват разноски за заповедното и за настоящото
производство. Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****************************,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. – управители против С.Н.С. ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите: сумата в размер на 541,79 - главница, 85,01
лева – договорна лихва от 11.08.2018 г. до 08.04.2019 г., 251,35 лева – такса
експресно разглеждане на документи, 252,00 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение, 235,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, 21,12 лева – законна лихва от 09.04.2019 г. до датата на подаване
на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за
които по ч.гр.д. 1896/2019 г. на
РС-Димитровград е била издадена Заповед № 1039/15.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: