Номер 199310.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 10.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100501559 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Пенка Ст.
Великова срещу Решение №1409/17.03.2020г., постановено по гр. дело №15387/2019г. по
описа на Районен съд -гр. Варна, с което искът срещу „Електроразпределение Север" АД,
ЕИК *********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
4265.80 лв., претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 14.12.2016г. до 06.06.2019г. е отхвърлен като неоснователен. Според изложеното
в жалбата, решението на Районен съд -Варна е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и безспорно необосновано. Твърди, че в хода на производството
ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване
да обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и същия е потребил ел.
енергия в размера, съдържаща се в регистър 1.8.3. установен след софтуерното му
прочитане. Счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало право да извърши
едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период доколкото не е доказано
дали и кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е доставена на абоната и потрбена от него.
От представения протокол за монтаж на процесния електромер е невъзможно да се установи
какви са били стойностите на показанията на скритите регистри на електромера.
Неустановен се явява и точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен
отчет, е започнал да отчита енергия в трета, върхова тарифа. Отново поради липсата па
данни за началния момент па грешката не може да бъде установено и обстоятелството дали
погрешно отчетеното количество електрическа енергия е действително потребено от
конкретния абонат в процесния период. Неизяснено е и каква електроенергия се отчита но
скрития регистър 1.8.3. доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел.
енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Доколкото ответникът не е установил по
период и стойност реално потребление в обекта на въззивника, то само на това основание
обжалваното решение е неправилно, като следва да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде уважен изцяло. Отделно от това цената, която енергодружеството ще получи съобразно
1
начислената корекционна сметка е в пъти по-голяма от действително пропуснатите ползи.
Веднъж тази стойност ще постъпи в полза на ответното дружество като цена, платена от
абоната, втори път същата е начислена като неустановени към момента на увреждането
загуби, и се калкулира в цената, която всички клиенти на енергодружествата заплащат, и
трети път на осн. чл.34-35 от ЗЕ дружествата имат право да предявят искане за
компенсиране на разходи от КЕВР. Счита, че клаузите на ПИКЕЕ, регламентиращи
възможността за едностранна корекция но см. на чл.143 33П са категорично нищожни, като
противоречащи на закона, тъй като например липсва ред, по който дружествата да
изчисляват колко дни от общия период, за който имат право да извършват корекция, да
включат във всеки подпериод. Дори и да приемем, че невизуализираното количество
електроенергия съобразно показанията па регистър 1.8.3 от СТИ действително е доставена и
потребена от абоната, то цената, която същия дължи на ответното дружество по издадената
фактура е незаконосъобразно определена. По изложените съображения моли решението да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло като бъде осъдена
ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна чрез депозирания в срок писмен отговор излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърдението, че ответното дружество не е
имало право да извършва корекция, като твърди, че към момента на извършване на
проверката действат приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г., като начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия са уредени в ПИКЕЕ в зависимост от посочените конкретни причини за неизмерване
или неточно измерване на доставената електрическа енергия. Твърди, че в хода на делото са
събрани писмени доказателства както относно наличието на нулеви показания по всички
тарифи на СТИ към момента на монтажа му, така и относно точното количество натрупана
ел. енергия в невизуализирания регистър към момента на проверката. Твърди, че именно във
връзка с изпълнение на задълженията си по извършване на проверки на СТИ /най-малко
веднъж на три месеца/, служителите на „Електроразпределение Север" АД са установили и
извършената манипулация по отношение на електромера, обслужващ обекта на абоната.
Твърди, че клаузите на ПИКЕЕ, действащи към момента на извършване на проверката не са
нищожни, тъй като същите, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. по своята правна същност
представляват подзаконов нормативен акт, който регламентира правото на
електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на
доставената ел. енергия на потребителя за минал период от време. Въпреки, че е извършено
начисление на измерена в невизуализиран регистър електрическа енергия на основание чл.
55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално
доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати
2
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ако съдът приеме, че чл. 55 от ПИКЕЕ е
неприложим към конкретната хипотеза, то моли искът да бъде отхвърлен на основание чл.
183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и Решение №
150/26.06.2019г., постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.
Доказателствени искания не са направени.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното
прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №35504/09.06.2020г. на
Пенка Ст. Великова срещу Решение №1409/17.03.2020г., постановено по гр. дело
№15387/2019г. по описа на Районен съд -гр. Варна НАСРОЧВА производството по делото в
о.с.з. на 05.08.2020г. от 09.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3