М
О Т И
В И
Към Решение по НАХД
№ 702/17 г. по описа на АРС, ІІ н. с.
Производството е по реда на
глава ХХVІІІ от НПК.
С
постановление от 13.09.2017
г. РП-Асеновград е направила предложение на основание чл.78а от НК обвиняемият А.Б.А. да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “Глоба” за извършено от него престъпление
по чл.343 ал.1 б. “Б”, във вр.с чл. 342
ал.1 от НК.
Представителят на РП-Асеновград в
съдебно заседание поддържа направеното предложение, като счита, че на
обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба ориентирано
към минимума на предвидения в закона
диапазон , който е 1000 лв.,
както и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.
Обвиняемият А. се признава за виновен по обвинението и изразява
съжаление за постъпката си . В хода на съдебните прения лично и чрез защитника
си-адв.Н. моли съда за глоба в минимален
размер, както и да не му бъде
налагано допълнителното наказание лишаване
от правоуправление.
Съдът,
след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.
Обвиняемият А.Б.А. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с
адрес в гр. Пловдив, ул. „***“ № 6, ет.4, ап.5, с ЕГН **********.
Обвиняемият
А.Б.А. ***. Същият е правоспособен водач на пътни превозни средства, категории
„В“ и „М“ /л.20/. На 10.12.2016 г. около 16,00 ч. обв. А.А. ***, обл. Пловдивска
с товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ***, който му е бил предоставен за ползване
от роднина на собственика му Г.И.Р.. Времето било ясно и слънчево. Пътната
настилка на пътя, по който обвиняемият се движил, е била гладка и суха. Около
17,00 ч. , когато започнало да се смрачава, обв. А.А. влезнал в пределите на
гр. Асеновград, обл. Пловдивска. В самото начало на града на идване от гр.
Пловдив, в дясната страна на бул. „България“ /по който пътните превозни
средства навлизат в гр. Асеновград, идвайки от гр. Пловдив и обратно/ има
бензиностанция „Лайт“. След като навлезнал в града, обв. А.А. отбил в района на
тази бензиностанция. Там заредил с гориво, след което потеглил с товарния
автомобил към изхода на бензиностанцията. На самия изход е бил поставен
задължителния пътен знак Г2. Този знак задължавал водачите на пътните превозни
средства да предприемат движение с тях само надясно след него /знака/. Освен
това пътното платно от булеварда, в участъка пред и около посочената
бензиностанция, и било разделено на две ленти с
единична непрекъсната линия М1. За водачите на пътни превозни средства
съществува забрана да застъпват и пресичат тази единична непрекъсната линия.
Забраната произтича от нормата на чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. Обв. А.А.
възприел както посочения задължителен знак, така и единичната непрекъсната
лента. Същият като водач на пътни превозни средства със стаж от около десет
години знаел правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, и по-конкретно,
задълженията и забраните, които произтичали от задължителните пътни знаци и
съответна пътна маркировка. Въпреки всички тези обстоятелства, след като
заредил с гориво, обв. А.А. решил на изхода на бензиностанцията да предприеме
движение в посока не на дясно, както му указвал посочения по-горе знак, а да
извърши завой наляво, и да се насочи обратно към гр. Пловдив. Поради това,
когато приближил изхода на бензиностанцията, той се огледал. Видял, че по
лентата за движение, по която той самият се движил по-рано /с посока от гр.
Пловдив към гр. Асеновград, обл. Пловдивска/ не се приближават автомобили. След
това се огледал наляво и забелязал, че в лентата за насрещно движение се
придвижва пътно превозно средство с включени светлини. Обвиняемият решил, че
това превозно средство е достатъчно отдалечено от него и ще може
безпрепятствено да извърши замислената от него маневра -завой на ляво. Поради
това обв. А. А. предприел движение с товарния автомобил „Рено Канго“.
Съответно, преминал с него напречно през
лентата за движение, по която по-рано се придвижвал. След това преминал с
посоченото пътно превозно средство през непрекъсната осева линия и навлезнал в
лентата за насрещно движение. Тогава обвиняемият забелязал, че към него бързо се
приближава мотоциклет. Посоченият мотоциклет е бил марка „Хонда“ с рег. № ***,
и се управлявал от неговия собственик свидетелят /св./ Р.Л.В.. Същият
притежавал необходимата правоспособност да управлява такъв тип мотоциклет.
Освен св. Р.В., на мотоциклета пътувала неговата приятелка св. А.С.Д.. Двамата
се качили на посоченото пътно превозно средство около 16,30 ч., тъй като имали
намерение да се разходят с него поради приятните климатични условия за това.
Както бе посочено по-горе, този ден времето било слънчево и ясно, а
температурата сравнително висока за сезона. Поради това свидетелите Р.В. и А.Д.се
качили на посочения мотоциклет и с него се придвижили до бензиностанция „Шел“,
която също се намира покрай бул. „България“ от дясната страна в посока към
изхода на града за гр. Пловдив. Там св. В.заредил с гориво. После се върнал с
мотоциклета на бул. „България“ и преминал през района на кръстовището, на което
се намирал входа за кв. „Запад“. После продължил да се движи по булеварда в
посока към изхода на града за гр. Пловдив. След като преминал посоченото
кръстовище св. Р.В. увеличил скоростта на движение на мотоциклета до около 140
км/ч. Той сторил това, тъй като пред него не е имало други пътни превозни
средства. Когато се приближил до района на бензиностанция „Лайт“ св. Р.В. и
пътуващата с него св. А.Д.видели как товарния автомобил „Рено Канго“, който се
управлявал от обв. А.А. излиза от изхода на тази бензиностанция, преминава през лентата за насрещно движение
/от тяхна гледна точка/ и навлиза в лентата, в която те се движили, завивайки
наляво в посока към гр. Пловдив. Св. Р.В. реагирал веднага, като задействал
спирачната система на мотоциклета. По този начин успял да намали скоростта си
движение до около 82 км/ч. Той забелязал, че в този момент в лентата за
насрещно движение приближава автомобил. Поради това решил да се опита да
заобиколи товарния автомобил „Рено“ от дясната му страна. Не успял и се ударил
с мотоциклета в предната дясна част на товарния автомобил. След сблъсъка
пътното превозно средство „Рено“ продължило да се движи, изминало няколко метра
и спрямо на лентата за движение, от дясната й страна. А относно мотоциклета –
след удара той паднал на земята, и плъзгайки се по пътното платно изминал
няколко метра и се установил на същото пътно платно. Съответно - свидетелите Р.В.
и А.Д.паднали от него, претъркулили се няколко пъти и се установили на
въпросното пътно платно. Скоро след произшествието на място пристигнали полицаи
при РУП – Асеновград и медицински екип, който транспортирал св. Р.В. до
болнично заведение, тъй като бил пострадал. Св. А.Д.не получила сериозни
наранявания от описаното пътно-транспортно произшествие. Същата вечер от
обвиняемия и от св. Р.В. са били взети кръвни проби за анализ, а по случая е
образувано настоящото досъдебно производство. Впоследствие пострадалият е бил
хоспитализиран неколкократно поради настъпили усложнения на травмите, които получил
при описаното произшествие.
В хода на разследването са
изготвени две химически експертизи. От заключенията им е видно, че в кръвните
проби, дадени от обв. А.А. и св. Р.В. не е установено наличие на алкохол .
От заключението на изготвената СМЕ-за се
установява следното: при описаното пътно-транспортно произшествие на св. Р.В. е
било причинено счупване на 4-та и 5-та дланови кости вляво, ляв показалец и
крайната фаланга на 3-ти пръст отляво; хемартоза /наличие на кръв/ в лявата
колянна става; разкъсно-контузна рана на лявото коляно; флегмон на лявото
коляно; охлузвания на дясното коляно и дясната предмишница. Описаните
травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет или
негово тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени при
сблъсък на мотоциклетист в лек автомобил и последващо падане върху пътната
настилка. Оформеният възпалителен процес в меките тъкани на лявото коляно е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяната при пътно-транспортното
произшествие травма. Счупването на 4-та и 5-та дланови кости вляво, ляв
показалец и крайната фаланга на 3-ти пръст вляво са протекли затегнато, с
допълнителна рехоспитализация и са доВ.до трайно затрудняване на движенията на
горен ляв крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятен ход на
оздравителните процеси, и съставлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК. Флегмона на лявото коляно, който е причинил засягане на
структурите на лявата колянна става в дълбочина и е наложил оперативна
интервенция – оперативно разрязване и евакуиране на съдържимото чрез дренаж, и
пълен курс на антибактериално лечение, е довело до трайно затрудняване на
движенията на долния ляв крайник, което също съставлява средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания са
причинили болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето, което
е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Изготвена е и авто-техническа експертиза От заключението
на същата се установява следното: ударът на товарния автомобил „Рено
Канго“ и мотоциклета е настъпил в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, на платното за движение на бул. „България“, в
източната пътна лента. Скоростта на движение на мотоциклета в момента на удара
е бил около 82,35 км/ч., а тази на товарния автомобил „Рено“ по същото време –
около 19,92 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост от 82,35
км/ч. е била 62,12 метра, а при скорост 145 км/ч. – 160,41 метра. Водачът на
товарния автомобил от техническа гледна точка е можел да предотврати
произшествието, ако не е потеглил в момент, на място и по начин, когато е
попаднал в опасната зона за спиране на мотоциклета и това не е било безопасно.
Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати
пътно-транспортното произшествие чрез спиране, тъй като при навлизането на
товарния автомобил на платното за движение, е попаднал в опасната зона за
спиране на мотоциклета. Като причина за настъпване на произшествието е посочено
предприетото навлизане на платното за движение от страна на водача на товарния
автомобил „Рено Канго“ – обв. А.А., в момент и на място, когато това не е било
безопасно. В момента на навлизане на товарния автомобил на платното за движение
за извършване на маневра „завой наляво“, същият е попаднал в опасната зона за
спиране на мотоциклета.
При така
установената фактическа обстановка е видно, че обв. А.А. с действията си на инкриминираната дата е допуснал нарушение на правилата за движение и по – конкретно – чл.25,
ал.1, от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство , който предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
преминават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“; чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“; чл. 51, ал.1 от
ППЗДвП: „Пътните знаци със задължителни предписания имат формата на кръг със
син фон и символи в бял цвят“; чл. 51, ал.2 от ППЗДвП: „Пътните знаци със
задължителни предписания имат следните изобразения и наименования: пътен знак
Г2 – движение само надясно след знака“; чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „Надлъжната
пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е
разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница“; Чл. 63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Единична непрекъсната линия – М1. На пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат“.
В пряка причинна връзка с допуснатите
нарушения на правилата за движение са причинените телесни увреждане на
пострадалия св. Р.В., които представляват две средни телесни повреди.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства, обяснения на обвиняемия дадени
в съдебно заседание, както и в досъдебното
производство , а също и от показанията на свидетелите А.Д.и Р.В. , дадени на досъдебното производство и
преценени в настоящото на основание чл.378
ал.2 от НПК, както и от писмените доказателства по досъдебното
производство-копия от свидетелства за управление на МПС, справки за собственост
на МПС, медицински документи, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност , а също и от заключенията на изготвените СМЕ-за , ХЕ-зи и АТЕ-за. Между наличните по
делото доказателствени материали не съществуват противоречия досежно фактите,
включени в предмета на доказване. От тях по несъмнен начин се установява
извършването на деянието, неговото време , място и механизма на осъществяването
му, както и авторството.
При така установената по фактическа обстановка
съдът намира , че обвиняемия А.Б.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“ предл. 2-ро вр.
чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 10.12.2016 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска
при управление на товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ***е нарушил правилата
за движение – чл.25, ал.1, от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или преминават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът
на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“; чл. 51,
ал.1 от ППЗДвП: „Пътните знаци със задължителни предписания имат формата на
кръг със син фон и символи в бял цвят“; чл. 51, ал.2 от ППЗДвП: „Пътните знаци
със задължителни предписания имат следните изобразения и наименования: пътен
знак Г2 – движение само надясно след знака“; чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „Надлъжната
пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е
разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница“; Чл. 63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Единична непрекъсната линия – М1. На пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат“; и по непредпазливост е
причинил на Р.Л.В.две средни телесни повреди, изразяващи се в съответно:
счупване на 4-та и 5-та дланови кости вляво, ляв показалец и крайната фаланга
на 3-ти пръст вляво, доВ.до трайно затрудняване на движенията на горен ляв
крайник, и флегмон на лявото коляно /който е причинил засягане на структурите
на лявата колянна става в дълбочина и е наложил оперативна интервенция/, довел
до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник.
Деянието е съществено при форма на вината
непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът
намира, че законосъобразно РП-Асеновград е внесла предложение за освобождаване на
обвиняемия А.Б.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл.78а ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки на тази норма, а именно - за посоченото по- горе деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до пет години, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер, спрямо него до настоящия момент не е прилаган
института на чл. 78А ал.1 от НК и от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното съдът на основание
чл.378, ал.4 от НПК освободи обвиняемият А. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК глоба в минималния
размер, предвиден в закона, а именно 1000 лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът
взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1
от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете признанието на вината
и изразеното съжаление
на обвиняемия, чистото съдебно минало и липсата на предишни
нарушения по закона за движение по пътищата за които обвиняемият да е
санкциониран по административен ред, а също и факта ,че пострадалият Р.В. с
действията си също е нарушил правилата за движение по пътищата , като е
управлявал мотоциклета с много висока скорост в населено място, с което
значително е допринесъл за настъпването на произшествието и съответно за
настъпването на съставомерния резултат. При оразмеряване на глобата съдът прие
, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо
съдът определи размера на глобата в
минималния размер на предвиденият в
закона диапазон, а именно 1000 лв.
Съдът възприе
становище, че независимо от горното и в предвид спецификите на
конкретния случай следва на основание чл.78а ал.4 от НК, във вр. с чл.343г, във
вр. с чл.343 ал.1 б.„б”, във вр. с чл.342
ал.1, във вр. с чл.37
ал.1 т.7 НК
на обвиняемия да бъде наложено и допълнителното
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. Това
наказание се определи при направената по- горе преценка и се наложи за срок от три
месеца считано от влизането на решението в сила,
като съдът е убеден, че единствено в съвкупност двете наказания ще постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК обвиняемият бе осъден да
заплати и направените по делото разноски в размер на 519,36 лева.
Причините
за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна
на обвиняемия по отношение на собствените му действия и постъпки и незачитането
на установения в страната правов ред, и по специално на нормите регулиращи
извършването на транспортната дейност.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :