Р Е Ш Е Н И Е № 85
гр. Габрово, 01.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладвано от
съдия КОСЕВ Адм. дело№342 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба по
чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-1920 от 20.12.2019г., подадена от процесуален
представител на представлявано от Управител *** Дружество ***гр. Габрово с ЕИК************против Ревизионен акт
/РА/ № Р-04000718007151-091-001 от 10.09.2019г., издаден от Началник сектор
„Ревизии“ И. Х. К. и главен инспектор по приходите Л. Д. Р., при ТД на НАП – Велико
Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, при Централно управление на НАП.
Според РА се установява публично задължение за внасяне от страна на
ревизираното лице в общ размер на 20 133.43 лв. /главница плюс лихва до
10.09.2019г. – съставянето на РА/. Жалбоподателят осъществява по занятие
търговска дейност като ЕООД.
В законовия 14- дневен срок, против РА е подадена жалба
по административен ред до Директор на Дирекция „ОДОП“. Въз основа на така
депозираната жалба Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново се е
произнесъл с Решения №166 от 28.11.2019г. С посоченото Решение, постановено в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна
и допустима и е счетена за неоснователна.
Жалбоподателят ***гр. Габрово, ЕИК***********, със седалище гр. Габрово ул. ********* №**,
ет. **, ап. *, чрез управителя *** чрез адв. А. И., оспорва Ревизионен акт /РА/ №Р- 04000718007151-091-001/10.09.2019г.
В жалбата е въведено оплакване, че в описаната част ревизионният
акт е незаконосъобразен, явно необоснован и немотивиран. Твърди се че решаващия
орган неправилно е приложил закона, неправилно е тълкувал доказателствата и в
резултат на което е достигнал до неправилен извод. Искането до съда е за отмяна на акта и за
присъждане на разноски.
Ответникът Директорът на дирекция "ОДОП" В.
Търново при ЦУ на НАП София, чрез представител по пълномощие-
юрисконсулт, моли за отхвърляне на
жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р- 04000718007151-020-001/22.11.2018г., връчена на 26.11.2018г., изменена със ЗИЗВР №Р- 04000718007151-020-002/25.02.2019г. и
ЗИЗВР №Р-
04000718007151-020-003/25.03.2019г., издадени от И.Х.К., на длъжност началник сектор "Ревизии", при ТД на НАП В.
Търново, е възложено
извършването на ревизия на ***гр. Габрово за определяне на задълженията за данък по ЗДДС за периодите от 01.08.2018 г. до 31.10.2018г.
Във връзка с отправено искане за обмен на
информация с германската данъчна администрация, ревизията е била спряна на осн.
чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК със Заповед №Р-
04000718007151-023-001/16.04.2019г. След получаване на отговор от германските
власти, ревизионното производство е възобновено със Заповед №Р- 04000718007151-143-001/11.07.2019г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-04000718007151-092-001/05.08.2019г.,
връчен по електронен път на 05.08.2019г. Дружеството е упражнило
правото си по чл.
117, ал. 5 от ДОПК и е подало писмено
възражение срещу издадения РД с вх. №11052/13.08.2019г., с което е
оспорена констатацията на ревизиращите относно отказаното право на данъчен
кредит. Органът по приходите е
разгледал така заявеното възражение, като същото не е било възприето. Ревизията приключва с РА №Р-
04000718007151-091-001 от 10.09.2019 г., издаден от И. Х. К., на длъжност началник сектор
"Ревизии" при ТД на НАП В. Търново – орган, възложил ревизията, и Л. Д.Р., на длъжност главен инспектор по приходите при
ТД на НАП В. Търново– ръководител на ревизията. РА е връчен на 16.09.2019г. на задълженото лице.
В резултат на извършената ревизия са установени задължения за ДДС
в общ размер на 19 655, 05 лв. и лихви в размер на 478, 38 лв.
С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за
данъчното облагане на дружеството и на основание чл. 37,
ал. 3 и чл. 53 и чл. 56,
ал. 1 от ДОПК, на ревизирания субект
e връчено Искание за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
/ИПДПОЗЛ/ с изх. №Р-04000718007151-040-001/26.11.2018г., с коeто са изискани
първични счетоводни документи за покупки и за продажби
за периода 01.08.2018г.- 31.10.2018г., оборотни
ведомости и главни книги, хронологични и аналитични сметоводни регистри, касови
и банкови документи, съпътстващи фактурите документи- договори, описи,
спецификации, приложения, приемо- предавателни протокили, товарителници, пътни
листове и др., декларации и справки по образец. В отговор, с писмо вх.
№18805/30.11.2018г. по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен, ревизираното
лице е представило: заверени копия на фактури за покупки и продажби от м. 08,
09 и 10.2018г., счетоводни регистри, оборотна ведомост и главна книга за
периода м. август- м. октомври 2018г., оборотна ведомост за м. 08, м. 09, м. 10
2018г., салда за сметка 3021 „Основни материали“ за периода август- октомври
2018г., подробно движение за сметки 205 „Транспортни средства“, 3021 „Основни
материали“, 304 „Стоки“, 401 „доставчици“ за периода м. август- м. октомври
2018г., Справка по документи за периода 01.08.2018г. до 31.10.2018г.,
мемориален ордер за м. 08.2018г. и м. 09.2018г., счетоводна спровка за м.
10.2018г., Справки за данъчни фактури за м. 08, 09, 10.2018г., Складови
разписки от 31.08.2018г., 30.09.2018г., 31.10.2018г., Искане за вписване на МЗ
от 31.08.2018г., 30.09.2018г., 31.10.2018г., заповед за командировки в чужбина
№1/25.10.2018г., доклад за командировка, пътна книжка за м.09 и м. 10.2018г.,
счетоводен и данъчен амортизационен план за 2018г., счетоводна справка
амортизации от 31.08.2018г., 30.09.2018г., 31.10.2018г., Справка за
оповестяване на счетоводната политика към 31.12.2017г., заповед от 01.11.2018г.
на управителя на „********“ЕООД,
договор от 29.08.2018г. за покупка на автомобил „*********** с номер на рама *********** и с рег. №*************, декларации за придобити
ДМА, за притежавани банкови сметки, за ликвидни и изискуеми задължения, справки
по обрацез, обяснителна записка.
С ИПДПОЗЛ №Р-04000718007151-040-002/21.01.2019г. и
ИПДПОЗЛ с изх.
№Р-04000718007151-040-003/25.03.2019г. от ***са изискани данни за начина по който
е избран и закупен автомобил „**********“ с
номер на рама *********** и
с рег. №**********,
както и документи за извършени плащания във връчка с това. От страна на
Дружеството с вх. №1113/22.01.2019г. по описа на ТД на НАП В. Търново, офис
Плевен за представени: Обяснителна записка, фактури №**********/09.08.2018г. и
№**********/20.08.2018г., издадени от „ТЕРУПИ“ЕООД, договор от 29.08.2018г. за
покупка на автомобил „***********“ с
номер на рама ************* и
с рег. №******* с
продавач „********“ЕООД.
Свидетелство за регистрация част I
/лице и гръб/ на автомобила, 5бр. преводни нареждания и банково извлечение за
м. 08.2018г., две страници със снимки и параметри на автомобила, разпечатки по
емейл.
При ревизията е извършен оглед на автомобил „***********“ с номер на рама ************ и с рег. №***********, документиран в Протокол
№1208515/23.08.2019г. При огледа е установено, че в автомобила са налице 3 бр.
задни седалки с обезопасителни колани, липсва преграда между багажника и
отделението за пътници, както и предпазители на задните прозорци. От дясната
страна на автомобила на колоната между предната и задната врата се намира
табела със следните данни: ************, ******************, ***********, **********, **********.
На осн. чл. 7 от регламент /ЕС/ 904/2010 е
иницииран обмен на информация с германската данъчна администрация с цел
установяване на обстоятелства от значение за определяне на задълженията за
данъци на „**********“ЕООД,
а именно кой е извършил плащането на автомобил „***********“ с номер на рама ********** и с рег. №******** на предходния доставчик и на кое име е предаден
автомобила в Германия. В отговора получен от германската данъчна администрация
се посочва, че автомобилът е бил поръчан на 10.08.2018г. от „************“ЕООД, платен на
14.08.2018г. и взет на 16.08.2018г. от упълномощен представител и превозен от „************“ЕООД. Към отговора са
приложени и документи.
Отправени са искания и получени отговори от „*************“АД, „**********“АД, ************ Габрово и ********** София. Извършени са насрещни проверки на Б. Д. Б., „**************“ЕООД, „**************“ЕООД, „*************“ЕООД, „************“ООД и „***********“ЕООД.
След анализ на събраните документи и извършени процесуални
действия, ревизиращите органи са направили извод, че автомобилът„**********“ с номер на рама *************** и с рег. №*********** и свързаните с него разходи за експлоатация
не са налице условията за ползване на данъчен кредит, тъй като автомобила е
лек. В резултат на това с РА е откаано право на днъчен кредит общо в размер на
19 655,05 лв.
За данъчен период м. 082018г. на осн. чл. 70,
ал. 1, т. 4 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит общо 19 333, 33лв., по
фактура №**********/09.08.2018г. с предмет „Аванс за доставка на употребяван
товарен автомобил „*************“ с
номер на рама ************** и
фактура №**********/20.08.2018г. с предмет „Доплащане за употребяван товарен
автомобил“ „************“ с
номер на рама *************,
издадени от „**********“ЕООД
ЕИК*********.
За данъчен период м.09.2018г. на осн. чл. 70,
ал. 1, т. 5 от ЗДДС е отказано прадво на данъчен кредит общо 69, 67лв. по
фактура издадена от „*******“ЕООД
с ЕИК********** и
3 бр. фактури издадени от „***********“ЕООД
с ЕИК********** с
предмет „Дизел“
За данъчен период м. 10.2018г. на осн. чл.
70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит общо 252, 05лв. по 2
бр. фактури, издадени от „**********“ЕООД
с ЕИК********* и
2бр. фактури, издадени от „********“ЕООД
с ЕИК******** с
предмет „Дизел“, както и фактура издадена от „*******“ЕООД с ЕИК****** с предмет „Труд, двигателно масло, adblue, маслен филтър, въздушен филтър, горивен
филтър, филтър купе, *************“ и
фактура, издадена от „******“ООД
с ЕИК******* с
предмет „Датчик, помпане с азот, лепящ баланс за алуминиеви джанти, монтаж,
демонтаж на гуми за джип“
Според данъчните органи процесното МПС попада в обхвата на дефиницията по § 1, т.
18 от ДР на ЗДДС за "лек
автомобил". Съгласно същата, лек автомобил е автомобил, в който броят на
местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил
този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има
трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната
дейност от регистрираното лице.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 70,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от
ЗДДС, ревизиращият екип е
отказал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19
655, 05лв.
За да направят преценка относно вида на
автомобила, ревизиращите органи са анализирали събраните при ревизията
доказателства, а именно свидетелство за регистрация на автомобила /първоначална
и последваща в България/ и сертификат за съответствие от производителя,
определящ техническите му характеристики.
В отправено искане до „********“ООД- дилър на „****“ ** е изискано представяне на
сертификат за съответствие от производителя на изследвания автомобил„*********“ с номер на рама ***********. В отговор „***********“ООД е представил *******************/- ** сертификат
за съотвествие /Комплектувани превозни средства/ за посочения автомобил,
издаден от ********************.
Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 ДОПК с жалба вх. № 16302/26.09.2019г. по описа на ТД НАП В. Търново, т. е. в срока по чл.
152, ал. 3 от ДОПК. С Решение №166/28.11.2019г. Директор на Дирекция "ОДОП" В. Търново е потвърдил обжалвания пред него РА.
По делото страните не спорят по изложената в Ревизионния доклад и Ревизионния акт фактическа обстановка. Спорът
пред настоящата инстанция най вече се свежда до въпроса за прилагането на
правната норма на чл. 70,
ал. 1, т. 4 и 5 във вр. ал. 2
от ЗДДС във вр. чл. 149
от ЗДвП.
В рамките на съдебното производство бe назначена СТЕ. От
заключението на същата, прието в с. з. на 04.06.2020г се установява, че автомобил „********“ с номер на рама *********** и с рег. №********** съгласно извършени от
експерта изчисления по зададената в Приложение II на
Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.09.2007г. за
категоризация на превозни средства в категория N1, формула техническите
характеристики на автомобила дават основание да се приеме, че се удоволетворява
изискването на т. 3.6 от част А на Приложение II т.е процесното МПС е четириколесно моторно превозно средство с
допустима максимална маса не повече от 3, 5 тона, предназначен за превоз на
товари- категория N1. От техническите характеристики на автомобила, купето се
определя като SUV, кросроувър със среден
размер, като купето е удължено. Купето на автомобила се определя като
„Лифтбек“, която е разновидност на „Хечбек“, която включва обща за пътниците и
товарите каросерия достъпна чрез задна трета или пета врата. В сравнение с „Хечбек“
задната част, която се отваря е по- наклонена и по- дълга. Вещото лице посочва,
че съгласно изискванията на т. 3.8.2.2 б. I и
б “в ii от Част „А“ на Приложение II на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.09.2007г. за категоризация на превезни средства в категория N1. Товарното помещение отговаря за
категоризация на товарни превозни средства категория N1.
По делото е допусната и изготвена съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че процесния
автомобил е закупен от Дружеството ***в качеството на данъчно задължено лице и
същият е заведен в счетоводните регистри на Дружеството през м. август 2018г.
по счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“. Автомобилът е използван за
икономическата дейност на Дружеството- с него са превозвани материали и готова
продукция, като вещото лица подробно описва проверяваните счетоводни документи
удостоверяващи изложените в заключението факти. Според експерта от дружеството
са изготвени първични счетоводни документи- пътна книжка, доказваща маршрута и
изминатия пробег, фактури за закупено гориво, счетоводни справки за разхода на
гориво.
Съдът кредитира с доверие двете заключения на вещите лица като обективни и логични, съответстващи на събраните доказателства и неоспорено от
страните.
При изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите
на основание чл.
119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно
възложена ревизия съгласно чл. 112 и 113 от Кодекса. Изготвен е в предвидената в чл. 120
от ДОПК форма и съдържа
необходимите реквизити. Мотивиран е подробно, като неразделна част от него е и
ревизионният доклад, където за подробно изложени фактическите констатации и
съображения на екипа.
Няма спор между страните, че автомобилът е регистриран в КАТ като
товарен.
От приложени като доказателство по делото оригинално Свидетелство за
регистрация Част II ******** от
14.12.2017г. е видно че процесното МПС е регистрирано в германия като товарен
камион, като е вписана категория ***.
От получена информация от германската данъчна администрация /от предходен доставчик
„********** Свидетелство
за регистрация част II №********* от 14.12.2017г. е видно че автомобилът е бил
регистриран в Германия с категория ****** като лимузина, което обстоятелство го определя като лек
автомобил. По данни и документи от МВР София се установява, че на 29.08.2018г.
вносителят и доставчик на автомобила „***********“ЕООД чрез упълномощено лице е подал
Заявление за първоначална транзитна регистрация №184134174384, като в
Заявлението е посочено, че се представя Свидетелство за регистрация №**********, което е послужило за регистрация на
автомобила в България.
Съгласно §2, т. 7 от ДР на Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията
на моторните
превозни средства
и ремаркета, теглени
от тях, и реда за
предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства"Свидетелство за
регистрация" е документ, издаван от органите на МВР,
който удостоверява регистрацията на превозното средство.
Свидетелството за регистрация се издава от оправомощените органи след "Идентификация" на
представеното МПС, което представлява съвкупност от действия,
извършвани за:
- сверяване данните на
идентификационните номера от документите с тези
върху превозното средство;
- проверка на
превозното средство в АИС ИД - НШИС;
- проверка в
масива за регистрирани превозни
средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има
регистрация);
- проверка за наличие на
данни в масива за
марки и модели;
- проверка в международните
масиви за издирвани МПС;
- проверка в международните
масиви за регистрирани МПС;
- проверка за съответствие на всички данни на
представеното превозно средство с данните, описани в
документите за собственост и
произход;
- проверка на ПС за изменение в
конструкцията.
Надлежният документ „Свидетелство за
регистрация“, който е представен по делото в оригинал и отразява категория на
процесното МПС **** е
издаден от компетентен германски орган по регистрация, след извършена
идентификация, като удостоверените в документа данни имат обвързваща
доказателствена стойност. По аргумент на чл. 1, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 5, ал. 1
от Наредба №I-45/24.03.2000г. категорията
на автомобила е част от удостоверителното изявление, след проверка на
идентификацията от органа по регистрация. Въз основа на този документ, издаден
от германски орган по регистрация въпросното МПС е регистрирано в България,
като предвид отразените данни категорията му е вписана като ***, без да е включено обозначението **, което отразява високопроходимост на МПС. В
подкрепа на отразеното в двата представени документа по регистрация- този от
регистрация на МПС „************“ с
номер на рама ***********в
Германия и Свидетелството за регистрация на същия автомобил в България е и
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда
като обосновано. В заключението си експерта заявява, че предвид
характеристиките на проверяваното МПС „**********“ с номер на рама *********** и след анализ на относимата нормативна
уредба следва да се приеме, че същото отговаря като категория на товарен
автомобил.
Не се спори също така, че автомобилът е заведен счетоводно като
дълготраен материален актив по сметка 205 „Транспортни средства“. Вещото лице изготвило заключението по
допуснатата СИЕ заявява, че процесното МПС е използвано за икономическата
дейност на Дружеството, като с него са превозвани материали и готова продукция.
Изготвени са първични счетоводни документи, свързана с икономическата дейност
на Дружеството посредстом процесното МПС.
При така изложената фактическа обстановка, съдът формира и своите
правни изводи:
Съгласно чл. 70,
ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане
на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69
или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Алинея 2 на чл. 70 от ЗДДС гласи, че алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат,
когато: 1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за
транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем,
куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства,
включително при последващата им продажба; Спорът в случая е правен и касае
отговора на въпроса, закупеният от страна на ***автомобил „************“ с номер на рама ************ лек ли е или товарен. В тази насока
следва да се отбележи на първо място, че регистрацията в България е извършена
въз основа на валиден документ за регистрация на МПС, издаден от надлежния
орган по регистрация в Германия. Същият е представен като доказателство по
делото в оригинал. Свидетелство за регистрация Част II №********, въз основа на който е регистриран автомобила в Германия
отразява категория N1G за МПС. Така издаденият
документ по регистрация на МПС има обвързваща доказателствена сила относно
удостоверените обстоятелства в него, включетелно и категорията на МПС за който
е издаден. Различните данни са от представена информация от германската данъчна
администрация от предходния доставчик, като същата е получена посредством
оторизиран представител на марката ***** ва България „********“ООД. В тази насока са представени единствено данни за
процесния автомобил, без да е представено свидетелство за регистрация на същия,
отразяващо тези обстоятелства, получени като информация. Не са налице данни за
извършена хомологация на процесното МПС, но вещото лице описва подробно
характеристикете на „***********“ с
номер на рама **********,
като заявява, че същите отговарят на изискванията за категория ****, т.е. товарен автомобил. Действително в конкретния автомобил има задни
седалки с колани, като към момента на проверката от вещото лице облегалките на
втория ред седалки са премахнати. Подът на товарното помещение е изцяло плосък
и оборудван с две релси от двете страни по неговата дължина, снабдени с
подвижни куки, които могат да се махат или поставят при необходимост, за
захващане на обезопасителни елементи /колани/ за обезопасяване на товара. След като е представено
Свидетелство за регистрация от Германия, отразяващо данните за процесното МПС,
включително неговата категория като N1G,
това обстоятелство е дало основание на
компетентните за целта контролни органи, осъществяващи регистрацията на МПС „***********“ с номер на рама ************ да приемат, че същият е товарен автомобил по смисъла на чл. 149 ЗДвП, а именно моторно превозно средство,
предназначено за превоз на товари с технически допустима максимална маса не
повече от 3, 5 тона. Същото безспорно се установява и от приетата като неоспорена СТЕ в съдебното
производство. Такова всъщност е и определението за товарен автомобил, дадено в Регламент
/Е. /№ 2658/87год на Съвета относно
тарифната и статистическата номенклатура и Общата Митническа тарифа-а именно,
че функционално и конструктивно версиите, притежаващи сертификат ** са
идентични с аналогичната им пътническа версия **, като при външен оглед **
версиите на товарните автомобили не могат да бъдат разграничени от пътническите
версии на съответния автомобил, като същите не са оборудвани и с преграда между
пътническия и товарния /багажния / отсек.
По делото на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 144 АПК е открито производство по оспорване истинността на
представени като доказателства документи- Свидетелство за регистрация на МПС
Част II №********/14.12.2017г. /на л. 38 по делото и в
оригинал/ и Свидетелство за регистрация на МПС №******* /на л. 377 по делото, като ксерокопие/. Двете страни-
жалбоподател и ответник заявяват, че желаят да се ползват от оспорените два
документа при решаване на правния спор. Вторият документ- Свидетелство за
регистрация на МПС е представен като ксерокопие, а не в оригинал и е постъпил в
ревизиращия орган по линия на обмен с германската данъчна администрация, те. Не
е бил налице и съответно не е взет предвид при регистриране на процесното МПС в
България. Там е представено Сведетелството за регистрация на МПС, което е на л.
38 по делото и в оригинал и в което е посочена категория на МПС N1G, товарен автомобил. При това несъотвествие,
след като е била налична информация у данъчните органи за разминаване в
категорията на МПС е следвало да бъде извършена техническа проверка на същото в
хода на ревизионното производство. В проведеното съдебно оспорване, с предмет
постановения РА е допусната и назначена СТЕ, като заключението по същата не е
оспорено от страните. В заключението си експерта заявява, че след оглед на
автомобила и документацията, свързана с него се установява, че характеристиките
на процесното МПС „************“ с
номер на рама *************
дава основание да се да приеме,
че същият е товарен автомобил по смисъла на чл. 149 ЗДвП, а именно моторно превозно средство,
предназначено за превоз на товари с технически допустима максимална маса не
повече от 3, 5 тона. Именно по тази причина съдът кредитира представеното
Свидетелство за регистрация №********** на
л. 38 по делото и в оригинал, в което е отразена категория на МПС ****, товарен автомобил, като в тази насока е и
заключението на СТЕ. Според вещото лице характеристиките на проверяваното МПС „************“ с номер на рама ************** са в съотвествие с разпоредбите
на Директива
2007/47/ЕО, Приложение II, съгласно
които ако са налице две
кумулативни предпоставки: броят на местата да е не повече от шест и е налице
неравенството P - (М + № х 68) > № Х 68, където Р е допустимата техническа
маса на конкретния автомобил, М - масата на автомобила в килограми, № - броят
на местата за сядане без това на водача, автомобилът не отговаря на
изискванията за лек автомобил, категория **, а на тези за категория ** -
товарен автомобил. Освен това процесният автомобил, видно от заключението
на СИЕ по делото е заведен в счетоводството на дружеството в сметка 205 "Транспортни средства" и се доказва, че същият е закупен за нуждите му, поради което следва да се приеме, че не е налице соченото от приходните органи основание на чл. 70,
ал. 1, т. 2 и не е налице изключението на т. 4 на същата разпоредба от ЗДДС.
При положение, че е налице дълготраен материален актив на дружеството-ревизирано лице /не е спорно заприходяването на товарния
автомобил/, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от
ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми
доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания
период/а както бе посочено по горе след придобиването на автомобила и извън
ревизирания период същият се използва като транспортно средство, свързано с
предмета на доставки на дружеството- автомобилът се използвал за доставка
на материали за дейността и готова продукция.
Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му
качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно — на
механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното
използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което
данъчнозадълженото лице има право. Ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което
го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно
приспадане на ДДС. В случая е безспорно установена
характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно
представените данни
в заключението на вещото лице
и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ.
Със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри, безспорно
се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за
икономическата дейност на дружеството. Налице са данни за зареждане на
автомобила с гориво /Решение №12656/02, 10,
2013г по Адм. дело № 2057/2013г на ВАС, Решение № 14675/30, 11, 2017г на ВАС по адм. дело
№ 12559/2016г 8-мо отд. /, поради което и установените доставки на гориво са
неразривно свързани с дейността на дружеството и използването на автомобила по
предназначение за реалзиране на счетоводни услуги, поради което и за тях са
налице предпоставките за упражняване на данъчен кредит.
Неправилно органите по приходите са се позовали на § 1, т.
18 от ДР на ЗДДС. Изпълнено е
изискването на чл. 69,
ал. 1 ЗДДС стоката да се използва
за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е
имало основание за отказ на данъчен кредит в случая. Ето защо и в случая не би
могъл да намери приложение § 1, т.
18 от ДР на ЗДДС, не само поради
алтернативно дадените в него хипотези, на които, както се установи от приетите
писмени доказателства придобития от дружеството
жалбоподател автомобил не отговаря. Напротив същият съгласно чл. 149
от ЗДвП е регистриран като
товарен, а техническата му спецификация показва, че същият не е възможно да е
лек автомобил- по
тези съображения в случая неприложима е
разпоредбата на чл. 70,
ал. 1, т. 4 от ЗДДС, на която се е позовал
приходния орган. Това води до извода, че за оспорващото дружество е възникнало
правото на данъчен кредит по фактурите, предмет на ревизионното производство.
При този анализ на установените в процеса факти жалбата е
основателна и следва да бъде уважена, като се отмени Ревизионен акт №Р-
04000718007151-091-001/10.09.2019 г., с който е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 19 655, 05 лв. За
данъчни периоди м.08, м.09, м.10.2018гг. и са начислени лихви в размер на 478,
38 лева.
Съобразно чл.
161, ал. 1 от ДОПК и при направено искане
за това на жалбоподателя ще следва да се присъдят разноските в размер на 1780 лв съгласно представения списък с разноските
по чл. 80
от ГПК. Същите представляват
заплатена от жалбоподателя ДТ в резмар на 50 лева, 600 лева депозит за вещи
лица за двете експертизи СТЕ и СИ, както и възнаграждение за адвокат, което не
следва да бъде редуцирано тъй като е в законоустановения минимум за подобен вид
дела.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на „*********“ЕООД, ЕИК************, със седалище гр. Габрово, ул. ****** №***, ет. **, ап-. **, чрез управителя *** чрез адв. А. И.,
Ревизионен акт /РА/ №Р- 04000718007151-091-001/10.09.2019г. от
И.Х. К., на
длъжност Началник Сектор „Ревизии“ и Л. Д. Р. на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден от Директор на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП с Решение №166/28.11.2019 г., с който е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 19 655, 05 лв. и са начислени лихви в общ размер на 478, 38 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна
практика " В.
Търново при ЦУ на НАП да
заплати на „**********“ЕООД, ЕИК********, със седалище гр. Габрово, ул.
********* №**, ет. **,
ап-. **, чрез управителя ***
чрез адв. А. И. разноски в размер на 1780 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от
съобщениетодо страните, че същото е изготвено.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН КОСЕВ/