№ 13293
гр. София, 27.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110169371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 01.02.2024 г. на ищците С. Б. Ц. и М. Б. К., чрез адв. Д., за
изменение на решението от 12.12.2023 г. по гр. д. № 69371/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав, в частта относно разноските.
В искането за изменение на решението в частта за разноските процесуалният
представител на ищците е изложил твърдения, че още с исковата молба е представил
адвокатско пълномощно по образец, но впоследствие при връчване на документите за
вписване на исковата молба неправилно бил предоставен и оригиналът на адвокатското
пълномощно, а по делото останало копие. Поддържа, че при вписването на исковата молба в
Агенция по вписванията бил предоставен и оригиналът на адвокатското пълномощно.
Същевременно процесуалният представител на ищците признава обстоятелството, че не е
съобразила, че оригиналът трябва да е приложен по делото, а още по – малко, че не се бил
копирал самият договор за правна помощ, поради което едва с молбата от 01.02.2024 г.
прилага заверен препис от Договор № 026471/20.12.2022 г. за правна защита и съдействие.
Ето защо моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди на ищците
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е изразил становище за неоснователност на
искането за изменение на решението в частта му за разноските. Поддържа, че процесуалният
представител на ищците е могъл в последното съдебно заседание да представи доказателства
за сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като е бил длъжен да прояви активност
и да представи съответните доказателства. Ето защо моли съда да остави без уважение
молбата на ищците по чл. 248 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 167 състав , след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
1
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страни, имащи
право да искат изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С цитираното решение от 12.12.2023 г. съдът не е присъдил разноски за адвокатско
възнаграждение на ищците, тъй като е приел, че в представения по делото договор за правна
защита и съдействие въобще не е отразено договарянето и заплащането на адвокатско
възнаграждение, респ. следва да се приеме, че не е доказано договарянето на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и не е доказано плащане (съобразно т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът не намира основания да ревизира приетото в цитираното решение от
12.12.2023 г., че само, когато е надлежно уговорено и доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. По отговорността за
разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна.
Искането за разноски може да се направи винаги, устно или писмено, като трябва да бъде
направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна
инстанция. До този момент трябва да са представени и доказателствата за направените
разноски. Смисълът на този краен срок за релевиране на искането за разноски е: 1/ да не се
създават доказателства след това с оглед узнатия резултат по делото и 2/ да може другата
страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по
прекомерността им (чл. 78, ал. 5 ГПК). Въпросът за разноските е част от състезателността на
процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред
съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва
да са представени пред съда до това заседание (в този смисъл е Определение № 372 от
16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО и др.). С оглед на това, представянето на договор
за правна помощ, в който е отразено договарянето и заплащането на адвокатско
възнаграждение, при това преди приключване на делото, по което се присъждат разноски, е
основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за
адвокатско възнаграждение (в този смисъл е Определение № 314 от 26.07.2016 г. по ч.гр.д.
№ 2048/2016 г. по описа на ВКС, III ГО). В случая до приключване на последното заседание
в настоящата съдебна инстанция по делото не са били представени доказателства, респ.
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано. В този
смисъл следва да се приемат за основателни доводите на ответника, че процесуалният
представител на ищците е имал възможност до последното съдебно заседание да представи
доказателства, от които да е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
но това не е било сторено. В случая ищците, чрез процесуалния им представител, са
представили доказателство за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първи
път след приключване на устните състезания по делото - едва с молбата по чл. 248 ГПК,
поради което се явява несвоевременно.
2
Ето защо, искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 01.02.2024 г. на ищците С. Б. Ц. и М. Б. К.,
чрез адв. Д., за изменение на решението от 12.12.2023 г. по гр. д. № 69371/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 167 състав, в частта относно разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3