РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Девня, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на “Стройтранс 2011” ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********,
представлявано от управителя М. В. С. срещу Наказателно постановление
№60, издадено на 05.10.2021 г. от Директора на Териториална дирекция
Митница Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от
Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от
Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 85 273, 76
лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателното
постановление е незакосъобразно и постановено в нарушение на закона.
Сочи, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като
правилно е декларирал митническата стойност на внесената от него стока.
Излага аргументи за това си твърдение в жалбата и ангажира доказателства –
искане за назначаване на ССчЕ. Намира изводите на митническите органи за
неправилни, необосновани и недоказани, поради което моли за цялостна
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. В
с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща представител, не ангажира
писмено становище по жалбата.
1
Административно - наказващия орган, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение -
митническа измама доказано по безспорен начин. Моли съда, да потвърди
наказателното постановление и да му присъди юрисконсултско
възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
РП - Варна, редовно призовани не изпращат представител за участие
в делото, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед на Директора на ТД Северна морска /сега ТД
Митница Варна/ е извършена проверка в рамките на последващ контрол във
връзка с поставянето на стоки под митнически режим от „Стройтранс 2011“
ЕООД през периода от 25.10.2017 г. до 25.0.2021 г. включително. Резултатите
от проверката са обективирани в Доклад за последващ контрол №
BG002000/1/9 от 05.02.2021 г. /рег. № 32 - 40676/. Според доклада към
декларираната митническа стойност на стоките по 19 бр. митнически
декларации, сред които и процесната - MRN
19B(G002002006772R2/25.04.2019 г. следва да се добавят суми, които са
пропорционално разпределени от общ неусвоен аванс, платен на доставчика
ЧАЙНА ГОРИЗОНТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД, тъй като това
всъщност е реално платената цена - договорната стойност за внесените стоки
с тази митническа декларация. Установено е, че дружеството стартира 2018 г.
с неусвоен аванс в размер на 2 079 822, 66 лева и продължава да извършва
плащания към китайския контрагент през цялата година, като платените суми
многократно надвишават стойността на внесената стока за годината. Прието
е, че при съпоставка на датите на извършените за проверявания период
плащания, с датите на приложените към регистрираните МД търговски
фактури и тяхната стойност, следва извод, че същите са в противоречие с
уговорките по представения договор № 45/15.12.2016 г. и Анекс към него от
25.12.2016 г. с китайския доставчик - че всяко плащане следва да се извършва
срещу издадена търговска фактура, в която е определена цената на стоките за
всяка партида и са посочени условията на плащане. Този извод е дал
основание на митническите органи да приемат, че невключвайки в
митническата стойност на стоката пропорционално разпределената сума от
този неусвоен аванс, въззивника е декларирал по - ниска митническа
стойност, респ. данъчна основа на стоката, в резултат на което е заплатил по -
малко от дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС, в случая в
2
общ размер на 85 273, 76 лева, с което е осъществил състава на нарушение по
чл. 234 ал. 1 т.1 от ЗМ - митническа измама.
С оглед на това, на 19.04.2021 г. на дружеството - въззивник, в
присъствието на неговия управител, е съставен акт за установяване на
митническо нарушение по чл. 234 ал. 1 от ЗМ. В законоустановения срок
срещу акта постъпили писмени възражения, като били представени и
допълнителни доказателства. Административно - наказващия орган обсъдил
възраженията на нарушителя и приемайки ги за неоснователни, издал
атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на въззивника за извършена митническа
измама като на 24.04.2019 г. като декларирал в митническа декларация MRN
19 BG002002006772R2/25.04.2019г. по - ниска митническа стойност и
данъчна основа на стоки от № 1 до №4 в митническата декларация , без да
включи в митническата стойност плащане в размер на 268 545.95 към
доставчика ЧАЙНА ГОРИЗОНТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД в
съответствие с условията по договор №45/2016 от 15.12.2016г. избегнало
заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ
размер на 85 273, 76 лева от които мито - 26 303, 82 лева и ДДС - 58 962, 94
лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на гласните и писмените доказателства по делото,
които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни
изводи относно фактологията на събитията. Приетите за установени в АУМН
и НП фактически обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, който
оспорва крайните изводи на митническите органи, че заплатените авансово
суми на доставчика са част от митническата стойност на декларираните
стоки, както и начина на тяхното пропорционално разпределение между
митническите декларации, сред които и процесната.
В хода на съдебното производство, развило се пред друг съдебен
състав е назначена и извършена ССчЕ, приобщена към доказателствения
материал по настоящото дело по реда на чл. 283 от НПК, чието заключение не
е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено. Как същото се отнася към спора по същество ще бъде обсъдено по –
долу в решението.
При така установената фактическа обстановка, въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
3
Видно от служебно изисканите доказателства от АНО във връзка с
допустимостта на жалбата, същата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от ЗМ - Директора на ТД Митница Варна, упълномощен с
това правомощие от Директора на Агенция “Митници” със Заповед №ЗАМ-
1091/32-246841 от 02.08.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУМН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазени са процедурата и
сроковете за издаването им, регламентирани в ЗАНН. Възражения за
допуснати процесуални нарушения в хода на административно -
наказателното производство не се правят и от страна на въззивника.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалвания административен акт.
Основния спорен въпрос по делото е каква е митническата стойност
на стоките по процесната митническа декларация - тази, декларирана при
вноса и посочена във фактурите, представени към декларациите, или тази,
установена от митническите органи.
Съгласно чл. 70 § 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат
направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Действително платената
или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил
или трябва да плати на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми,
които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на
внасяните стоки.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва
по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 §
2 б. от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
4
определи митническата стойност на стоките.
В случая митническите органи са извършили корекция на
процесните митнически декларации като са приложили основното правило по
чл. 70 § 1 и 2 от МК и след като са приели, че действително платената цена за
процесните стоки е по - висока от декларираната при вноса. В тази връзка
митническите органи са анализирали представените при проверката договор и
анекс сключени с доставчика ЧАЙНА ГОРИЗОНТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ТРЕЙД ЛИМИТЕД, както и счетоводни и платежни документи на
дружеството - въззивник и са установили, че в нарушение на представения
договор, извършваните към доставчика авансови плащания предхождат
издаването и осчетоводяването на фактурите, и за периода на проверката са
налице надвнесени суми - за които не са представени документи, доказващи
заприходена стока и/или стока на път. Прието е и че не са представени
доказателства за това, че всички аванси на обща стойност 3 117 730, 01 лева
са за бъдещи доставки и няма основание за третирането им като МОС, поради
което извършените авансови плащания се явяват част от действително
платената цена. Така на основание чл. 70 от МК е прието, че сумата по
неусвоените аванси в посочения по - горе размер следва да бъде добавена към
декларираната митническа стойност на стоките, допуснати за свободно
обръщение по 19 бр. митнически декларации, разпределена пропорционално
върху нея, като по този начин са приели неистинно деклариране на
стойността на внесените стоки от страна на въззивника.
На първо място следва да се отбележи, че в случая в хода на
проверката не са установени обстоятелства по чл. 84и от ЗМ, поради което не
са налице и основания за определяне на МОС по аналог по чл. 84и ал. 4 от
ЗМ. Вярно е, че съгласно чл. 84л ал. 3 от ЗМ фактическите констатации в
доклада се смятат за истински до доказване на противното, но само в случай
че са подкрепени с надлежни доказателства. Изцяло в тежест на
митническите органи е да докажат по несъмнен начин, че реално платената
цена за процесните стоки е по - висока от декларираната и конкретно, че в
същата се включват установените „надплатени суми“ и то именно в
определения от митническите органи размер. В съдебното производство по
обжалване на наказателно постановление наказващият орган е длъжен да
установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административно - наказателната
отговорност.
В случая е приложено общото правило за определяне на
митническата стойност по реда на чл. 70 § 1 и 2 от МК - на договорната
стойност, поради което митническите органи следва да съберат безспорни и
5
категорични доказателства, че договорната стойност - платената или
подлежащата на плащане цена, е по - висока от декларираната, а не да се
позовават на съмнения, породени от начина на изпълнение на договора с
доставчика и водената в тази връзка счетоводната отчетност. Принципът на
свободата на договаряне не може да бъде пренебрегнат, а безспорно
установен факт е, че страните по договора са се уговорили доставяните от
Китай стоки да се заплащат авансово, предварително /т.3.2 от Договора/.
Дори и да има допусната грешка в счетоводното отчитане на тези доставки /а
в случая такава няма съгласно мнението на независимото от страните вещо
лице /виж показанията му в края/, то тя не може и не следва да се приравни на
невярно деклариране на митническата стойност на внесените стоки
/действително платената им или подлежащата на плащане цена/.
На следващо място съдът счита, че митническите органи са
стигнали до необоснован извод, че авансовите плащания, надхвърлящи
стойността на издадените фактури следва да се считат за част от
действително платената цена въз основа на неправилно интерпретиране на
клаузите на представения договор и анекс към него, както и на данните от
счетоводните записвания във връзка с доставката и заплащането на
процесните стоки.
Видно от Договор № 45/15.12.2016 г. страните са се договорили
стоката да се доставя на партиди, като наименованието на стоката,
количеството и цената за всяка отделна партида, се определят съгласно
приложенията към договора, т.е. с всяка отделна фактура. Според т.2.1 от
договора, цената на стоката, доставяна по договора, се определя в евро във
фактурата за всяка партида от стоката. Според т.3.2 от договора, начинът на
плащане е авансово, по банкова сметка, като плащането се извършва едва
след издаването на фактура. Никъде в договора или сключения към него
анекс не е упоменато, че всяко плащане следва да се извършва срещу
издадена търговска фактура, в която е определена цената на стоките за всяка
партида и са посочени условията на плащане. Договорения между страните
начин за извършване на авансовите плащания преди издаване на фактурите не
противоречи на икономическата и търговска логика, доколкото продавачът по
договора извършва разходи във връзка с поръчките преди да фактурира
доставките на купувача. Обоснован е и от съществуващите дългогодишни
търговски взаимоотношения между страните, а според вещото лице
извършило приетата по делото ССчЕ и от мащабите и предмета на дейност на
купувача - въззивник, които изискват такива консумативи и допускат такива
размери на поръчване, договаряне и доставяне. Вещото лице безспорно
установява, че реално платената цена на декларираните стоки по процесните
19 бр. митнически декларации /предмет на последващ контрол/ съответства на
6
фактурираната, т.е не противоречи на икономическата и търговската логика и
на счетоводните стандарти. Всъщност става въпрос за обичайна търговска
практика, съобразена с подписаният между страните договор, а не за
митническа измама. Същественото обстоятелство в случая е, че дружеството
плаща на продавача авансови суми за закупуване на стоките от Китай като
впоследствие от този аванс се приспада стойността на поръчаните от
дружеството стоки като това е продължава и след датата на проверката, за
което има подадени митнически декларации, с които дружеството
продължава да приспада неусвоената част от преведения аванс на продавача.
В своето заключение вещото лице по назначената и приета от съда ССчЕ
установява, че реално платената цена за декларираните стоки по всички 19 бр.
митнически декларации съответства на фактурираната. Налице са
отразявания в счетоводството на жалбоподателя на платените суми към
продавача на стоката. Извършените плащания са авансови и не са обвързани с
конкретни търговски фактури. В счетоводството на дружеството е налице
отразяване на платените суми към продавача, след прихващане на сумата по
всяка фактура от най- старото авансово плащане през годината , в
счетоводството на дружеството – въззивник разчета с доставчика във връзка с
процесните фактури е закрит , като неусвоените аванси към края на периода
се прехвърлят по дебит сметка 402 „аванси ЧАЙНА ГОРИЗОНТ“. Липсата на
посочено конкретно основание за плащане /номер на фактура/ в платежните
нареждания, с които са извършени авансовите плащания, което
противоречало на Наредбата, регламентираща реда за извършване на
трансгранични преводи, също не води до несъмнен извод, че реално
платената цена за стоките по процесните митнически декларации е по - висока
от декларираната при вноса, и конкретно - че към същата следва да се
преразпределят пропорционално неусвоените авансовите плащания. Видно от
заключението на ССчЕ посоченото основание за плащане в част от
излъчените платежни нареждания за проверявания период - „плащане за
стоки“, „проформа фактура“ и „търговска фактура“ съответства по вид на
приложените документи към регистрираните митнически декларации,
представляващи „търговски фактури“, но не и конкретно по номер и дата, тъй
като предхождат издаването им.
Невръщането на авансово заплатени, но недоставени стоки в срок от
90 дни би могло да даде основание за търсене на договорна отговорност, но в
никакъв случай не е доказателство, че декларираната митническа стойност не
съответства на реално платената, още повече, че отношенията между страните
продължават и до днес.
И на последно място, основателно е оплакването на въззивника, че
използваният от митническите органи метод за определяне на митническата
7
стойност на стоките по всяка от процесните декларации - чрез
пропорционално разпределение - според тежестта на всяка фактура като
стойност, не кореспондира с общото правило по чл. 70 § 1 от МК за
определяне на митническата стойност и с дефиницията по чл. 70 § 2 от МК,
т.к. липсват събрани доказателства, че именно установената в Таблица 6
стойност по всяка декларация, е реално платената цена за стоките по
съответната декларация. Разпитана като свидетел в хода на съдебното
производство актосъставителят свид. В. Ц. заяви, че този начин на
пропорционално разпределение е наложен от „митническата практика”. Т. е.
същият не почива на закона и следва да се приеме за произволен. Доколкото
произволно определената от митническите органи като действителна
митническа стойност на декларираните стоки се отразява и на размера на
наложената санкция, то следва, че същата е определена неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
По така изложените съображения съдът приема, че от страна на
митническите органи не е доказано, че реално платената цена за стоките по
смисъла на чл.70 § от МК е по - висока от декларираната. Напротив,
декларираната от въззивника стойност на процесните стоки съответства
напълно на начина, по който страните по договора са установили
отношенията си по плащане на доставките и тяхното фактуриране. Поради
това именно тя трябва да се приеме за договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на внесените стоки.
Приемайки обратното, митническите органи са направили един хипотетичен,
а не е безспорно установен извод, поради което неправилно са ангажирали
административно - наказателната отговорност на въззивника с обжалваното
наказателно постановление. Това го прави незаконосъобразно, неправилно и
необосновано и като такова същото следва да бъде отменено от съда.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззивника, в тежест на
ответната страна - ТД „Митница Варна” следва да бъдат възложени
направените от него разноски. Въззивникът претендира разноски в общ
размер на 4 160 лева, от които 500 лева – депозит за експертиза и 3 660 лева с
ДДС за договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответната страна за неговата прекомерност съдът намира за
основателно, тъй като надвишава с около 1 400 лева определения минимален
размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й към момента на договаряне и заплащане на възнаграждението.
С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът
намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3 000
лева.
8
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 пр. 3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №60, издадено на 05.10.2021
г. от Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което на
“Стройтранс 2011” ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********, представлявано от
управителя М. В. С. за нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците
/ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е
наложена имуществена санкция в размер на 85 273, 76 лева, представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА ТД Митница Варна да заплати на “Стройтранс 2011”
ЕООД гр. Варна, ЕИК:********* сумата от 3 500 лева /четири хиляди сто и
шестдесет лв., 00 ст. /, представляващи направени по делото разноски, на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните, по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9