Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 16.11.2018 година град С.З.В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.10.
2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
СЕКРЕТАР: Д. КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Х.
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 8 по описа за 2018 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Й.Н.М. твърди, че на 11.09.2017 г. около 15:58 ч.
в гр. С.З.на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ настъпило ПТП между ППС марка
„Ш.“,модел“О.“ с ДКН СТ *** ВВ собственост на С.Г.Н. и управляван от С.Г.Н. и
ППС марка „Я.“, модел “***“ с ДКН СТ *** К собственост на Й.Н.М. и управляван
от Й.Н.М.. Твърди се, че движещия се в посока изток-запад по ул.“***“ лек
автомобил марка „Ш.“ ,модел “О.“ с ДКН СТ *** ВВ, управляван от С.Г.Н.
достигайки кръстовището с ул.“***“ не спира на знак В2 и не пропуска движещия
се в посока север-юг мотоциклет марка „Я.“,модел:“***“ с ДКН СТ *** К
собственост и управляван от Й.Н.М. и настъпил удар между предната челна част на
автомобила и лявата странична част на мотоциклета. В следствие настъпилото ПТП Й.Н.М.
получил счупване на лявата подбедрица и разкъсно- контузна рана на лявата пета.
Отделно от това и мотоциклет марка „Я.“, модел: “***“ с ДКН СТ *** К бил с
изкривена рама и множество увредени части и бил негоден за ремонт.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното
поведение на водача на лек автомобил марка „Ш.“, модел “О.“ с ДКН СТ *** ВВ С.Г.Н.,
който не спрял на знак В2 и не пропуснал движещия се в посока север-юг
мотоциклет марка „Я.“, модел: “***“ с ДКН СТ *** К и го блъснал.
Ищецът посочва, че за увреждащия л.а. марка „Ш.“, модел “О.“
с ДКН СТ *** ВВ има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
със З.„Д.Б.Ж.З.”АД, обективирана в полица № BG/30/l 17000538650 със срок на
валидност от 00:00 ч. на 11.03.2017 г. до 23:59 ч. на 10.03.2018г., т.е. към
момента на настъпване на ПТП на 11.09.2017г. същия е имал валидно сключена
застраховка ГО.
Твърди, че в ОД на МВР С.З.по повод настъпилото ПТП е
образувано ДП №зм266/2017г. по описа на СКАТ“ПП“ С.З..
Ищецът твърди, че е безспорно установено, че настъпилите
телесни увреждания на Й.Н.М. са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП
и виновното поведение на водача С.Г.Н..
Излагат се съображения, че ищецът е обездвижен вече
четвърти месец и същият изпитва силни болки вследствие счупената подбедрица и
разкъсно-контузната рана на лявата пета. Твърди се, че са се наложили
оперативни намеси, както и поставяне на скъпоструващо медицинско изделие на
мястото на счупването. Твърди се също така, че ищецът М. няма да може да ходи
на работа в продължение на поне осем до дванадесет месеца. Ще изпитва и болки
при смяна на сезоните до края на живота си. Следствие на нанесените телесни
увреждания същият извършил редица разходи за медикаменти, включително и
заплащане на скъпоструващо медицинско изделие, като разходите са в общ размер
на 2380 лв. Налага се непрекъснато неговите близки да се грижат за него,
предвид и факта, че трудно се предвижва сам. Отделно от това се посочва, че
ищецът е преживял и силна емоционална травма, която продължава и до днес.
Изложени са съображения, че ищецът ще бъде в болнични в период от около 10
месеца, през който период няма да получава цялото си трудово възнаграждение, а
ще получава обезщетение за временна нетрудоспособност, което обезщетение се
явява с 300 лв. по -малко месечно или същия ще пропусне да получи сумата от
3000 лв., явяваща се разлика между получавано трудово възнаграждение преди
инцидента и получавано обезщетение, за временна нетрудоспособност за период от
10 месеца.
Твърди се, че в следствие на настъпилото ПТП мотоциклет
марка „Я.“, модел: “***“ с ДКН СТ *** К, собственост и управляван от Й.Н.М. е
негоден за възстановяване, като неговата реална стойност е 6000 лв.
Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ
със застрахователна претенция с вх. № 1781/25.09.2017 г. е предявил претенции
за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред З.„Д.Б.Ж.З.”АД.
Представил е и всички налични у него документи, в това число и протокол от ПТП.
Посочил е и банкова сметка. ***. № 3795/16.10.2017 г. З.„Д.Б.Ж.З.”АД са
изискали допълнителни документи, както и осигуряване на възможност техен
експерт да извърши оглед на мотоциклета. Ищецът посочва, че с молба вх. №
2574/19.12.2017 г. е представил част от исканите документи. На 24.11.2017 г.
осигурил възможност на експерт от З.„Д.Б.Ж.З.”АД да извърши подробен оглед на
мотоциклета. Въпреки представянето на всички налични у ищеца документи,
доказващи вината на водача С.Г.Н., ответното дружество не е определило и не е
изплатило обезщетение. Ищецът излага съображения, че съгласно чл.496 от КЗ
застрахователя следва да определи или мотивирано да откаже изплащане на
обезщетени в срок до 3 месеца от предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ.
Посочва, че срокът по настоящата претенция е изтекъл на 25.12.2017г. и от тази
дата застрахователя е изпаднал в забава. В тази връзка ищецът счита, че за него
е възникнал правен интерес да предяви осъдителен иск против ответното
застрахователно дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.„Д.Б.Ж.З.”АД,
със седалище и адрес на управление гр. С.,
***, ЕИК ***, да заплати на Й.Н.М. ЕГН ********** *** следните суми:
1. сумата от 45000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/,
представляващи частичен иск от 60000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от нанесените травми в следствие настъпило на 11.09.2017г. в гр. С.З.ПТП;
2. сумата от 2380 лв. /две хиляди триста и осемдесет
лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по
лечението и възстановяването в следствие на нанесените травми от настъпило на
11.09.2017г. в гр. Става Загора ПТП;
3. сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляващи
обезщетение за имуществени вреди в следствие тотална щета на мотоциклет ,,Я.‘‘ ***‘‘
от настъпило на 11.09.2017г. в гр. С.З.ПТП;
4. сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляващи
обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, изразяващи се
разлика между получавано трудово възнаграждение преди инцидента и обезщетение
за временна нетрудоспособност за период от 10 месеца.
Ищецът претендира и законна лихва върху сумите считано от
25.12.2017 г. – датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на З.„Д.Б.Ж.З.”АД
по заведената на 25.09.2017 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до
окончателно изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Постъпил е отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърлите изцяло и претендира разноските по делото. Моли също така да бъде
отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск.
В случай, че съдът намери исковете за основателни, моли
да бъде намален размера на обезщетенията, тъй като счита претендираните с
исковата молба за прекомерно завишени и несъответстващи, от една страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, от друга
страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищеца.
Ответникът взема становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни.
На първо място твърди, че за да възникне отговорността на
„З.Д.Б.Ж.З.” АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от
фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2)
застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна
връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния
случай, счита, че водачът С.Г.Н. не е нарушил императивните разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не
е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз
основа на това, според ответника липсва основният елемент от фактическия състав
на деликта, а именно противоправно поведение. Поради това счита, че не са
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същият
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца и
предявените срещу З.Д.Б.Ж.З. АД искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
На второ място, ответникът твърди, че претендираният от
ищеца размер на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е
необосновано прекомерно завишен. Излага съображения, че съгласно съдебната
практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера
на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице.
На следващо място посочва, че представените с исковата
молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени
вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Счита, че липсват медицински документи, обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсват медицински
документи относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при
травматолог, които са необходими при твърдените увреждания на ищеца.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите имуществени и неимуществени вреди на пострадалия е и неговото пътно
поведение. Счита, че ищецът М. е нарушил правилата за движение по пътищата като
водач на ППС - мотоциклет „Я.” като се е движил с висока и несъобразена с
пътните условия скорост, която не му е позволила да спре пред всяко предвидимо
препятствие, с което си поведение е допринесъл за настъпване на ПТП.
Пострадалия преди настъпването на ПТП не е намалил скоростта и не е спрял,
когато е възникнала опасност за движението, като по този начин е съпричинил
настъпването на пътния инцидент. Поради което същото се свързва и с
последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в
размера на дължимото обезщетение.
Ответникът оспорва размера на обезщетението за
имуществени вреди в следствие тотална щета на мотоциклет ,,Я.‘‘ ***‘‘ в размер
на 6000 лв., като счита същият за прекомерен.
Възразява срещу искането за присъждане на имуществени
вреди в размер на 2 380,00 лева. Счита същото за неоснователно. В тази връзка
оспорва основателността на търсения разход в размер на 50,00 лева въз основа на
касов бон, тъй като за същия не е издадена фактура и не се съдържат данни за
лицето, което е направило този разход.
Възразява срещу
искането за присъждане на 3 000 лева обезщетение на пропуснати ползи изразяващи
се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди инцидента и обезщетение
за временна нетрудоспособност за период от 10 месеца. Твърди, че ищецът не е
представил доказателства, нито относно трудовата си заетост, нито относно
размерът на трудовото възнаграждение, което получава. В тази връзка съгласно
разясненията дадени в т.7 на ГТПВС № 4/1975 год. при определяне на размера на
имуществените вреди на увредения работник или служител, изразяващи се в
разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и
обезщетението за временна нетрудоспособност или следващата се пенсия (при
трайно инвалидизиране), поначало се изхожда от размери на трудовото
възнаграждение до датата на увреждането.
Отделно от това посочва, че ищецът не е представил
болнични листи, нито може обосновано да твърди, че ще се намира във временна неработоспособност
за такъв период от време - 10 месеца, тъй като възстановителния период за
подобен вид травми и с оглед на възрастта на ищеца е значително по -кратък (до
8 месеца).
Възразява срещу
размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди. Твърди, че преживените от
увредената болки и страдания предстои да бъдат доказани в хода на процеса.
Въпреки това, според ответника, визираните наранявания в исковата молба не
обосновават обезщетение в размер на 45 000 лева (предявен като частичен от 60
000) лева. Счита, че същите се явяват неоправдано завишени и прекомерни.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Счита, че в случай,
че същата лихва е дължима то тя се дължи от датата на подаване на исковата
молба в съда.
Ответникът признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. марка ,,Ш.‘‘, модел
,,О.‘‘, с peг. № СТ *** ВВ по силата на Застрахователна полица №
BG/30/117000538650, сключена със „З.Д.Б.Ж.З.” АД.
Оспорва
представените с исковата молба медицински документи, които счита за
недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди по вид и
степен, нито искания размер на обезщетение за тях. Твърди, че ищецът не е
предоставил никакви доказателства за твърдяното от него последващо състояние на
здравословното състояние.
Оспорва, че ПТП-то е въздействало в емоционален план на Й.Н.М..
Посочва, че не се сочат медицински документи, удостоверяващи подобно увреждане
на психиката на ищеца. Твърди, че няма данни да са му били изписвани или да е
приемал каквито и да е медикаменти за предизвикания „стрес”.
Ответникът оспорва твърдените болки и страдания, които да
подлежат на компенсиране, твърдените последици от инцидента, както и тяхната
продължителност, размерът на претендираните неимуществени вреди, размерът на
претендираните имуществени вреди - разходи за лечение, пропуснати ползи и вреди
по мотоциклет ,,Я.‘‘.
Постъпила е допълнителна
искова молба с която ищецът прави следните пояснения:
Относно възражението на ответника за неоснователност на
предявените искове поради ненарушаване на ЗДвП от страна на водача С.Г.Н. и
неговата невиновност за настъпилото ПТП, счита същото за неоснователно. Твърди,
че безспорно са налице всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността
на застрахователя, а нарушението на ЗДвП е доказано. Фактическият състав на
отговорността на застрахователя е изпълнен. Налице са: валидно застрахователно
правоотношение между водача Н. и ответника, застрахователно събитие,
противоправно поведение от страна на водача С.Н., вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина на водача. Ищецът счита, че
безспорно е доказано, че С.Н. е нарушил правилата за движение по пътищата,
както и наличието на противоправното поведение на водача, така и неговата вина.
В тази връзка се позовава на съдебна практика.
Относно
възражението на ответника за прекомерност на размера на предявените, ищецът
счита същото за неоснователно. Излага съображения, че действително, преценката
относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния
размер следва да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които
имат значение по делото. Посочва, че с исковата молба са направени
доказателствени искания в тази посока.
Посочва, че извън посоченото в исковата молба ищецът е
претърпял още една операция на 18.01.2018 г., която е наложила престой в
болница, във връзка с което представя доказателства.
Относно възражението на ответника за недостатъчност на
представените от ищеца медицински документи, както и за тяхната невъзможност да
обосноват наличие на неимуществени вреди и съответно на тях обезщетение, счита
същото за неоснователно. Твърди, че медицинските документи са достатъчни, за да
се проследи увреденото в следствие на възникналото ПТП здравословно състояние
на ищеца. Счита, че от тях в пълна степен би могло да се установи какво е било
обективното здравословно състояние на Й.М. след инцидента и какви манипулации
са извършени.
По отношение на твърдението относно наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия Й.Н.М., счита същото за изцяло
неоснователно. Твърди, че не са налице каквито и да са доказателства за
съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита за невярно и
твърдението, че ищецът „се е движил с висока и несъобразена с пътните условия
скорост, която не му е позволила да спре пред всяко предвидимо препятствие“.
Излага съображения, че наличието на принос от пострадалия трябва да се докаже
по категоричен начин от страната, която прави възражение за съпричиняване.
Посочва, че такова доказване не е направено от страна на ответника.
Относно възражението срещу претендирания размер на
обезщетението за имуществените вреди, счита същото за неоснователно. Твърди, че
в следствие на настъпилото ПТП мотоциклет марка „Я.“, модел: “***“ с ДКН СТ ***
К е негоден за възстановяване, като посочва, че в тази връзка с исковата молба е направил доказателствено
искане.
По отношение на възражението срещу искането на ищеца за
присъждане на сума в размер на 2380 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – извършени разходи по лечение и възстановяване в следствие
нанесените от пътно-транспортното произшествие травми, счита същото за
неоснователно. Твърди, че въпросната сума представлява извършени разходи за
медикаменти, лечение, заплащане на скъпоструващо медицинско изделие. За всички
извършени разходи са представени разходни документи. В допълнение, ищецът
посочва, че касовият бон оспорен от ответника, е с поставен печат върху него от
„М.Т.“ ЕООД и е посочено името на лицето, на което е издаден, а именно ищецът Й.Н.М..
Предвид факта, че това е единственият разходен документ, с който ищецът може да
се снабди от „М.Т.“ ЕООД, счита, че представените разходни документи оправдават
размера на претендираната сума.
Ищецът счита за неоснователно и възражението на ответника
срещу искането за присъждане на сумата от 3000 лв. представляваща обезщетение
за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата
между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди инцидента и
обезщетение за временна нетрудоспособност за период от 10 месеца. Твърди, че в
тази връзка са представени писмени доказателства.
Относно
възражението на ответника срещу претендираната от ищеца сума в размер на 45000
лв., представляваща частичен иск от 60000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, считаме същото за
неоснователно. Твърди, че претендираното обезщетение е съответно на реално
претърпените вреди болки и страдания от страна на ищеца и не е прекомерно. В
тази връзка се позована на съдебна практика. Счита, че преценката на всички
факти и обстоятелства по делото налага извода, че претендираната сума е
съобразена е принципа за справедливост, с оглед действително претърпените болки
и страдания в следствие на получените от инцидента увреждания. В конкретния
случай освен характера на уврежданията, според ищеца следва да се има предвид и
липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, преживяването на две
операции, голямата продължителност на неговото възстановяване, както и ниската
му възраст, емоционалното му състояние след инцидента и отражението на същия
върху начина на живот на пострадалия, тъй като 6 месеца след настъпване па ПТП
той все още изпитва болки и страдания, а и ще продължи да изпитва и занапред.
Ето защо ищецът счита, че възражението на ответника за прекомерност на
обезщетението за неимуществени вреди, е неоснователно.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника, с който
същия заявява, че поддържа всички твърдения, възражения, оспорвания и
доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба.
С определение от 16.07.2018 г. по т.д. № 8/2018 г.
по описа на ОС – С.З.е допуснато
увеличение на иска за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми в следствие на настъпило на
11.09.2017 г. в гр. С.З.ПТП, от 45 000
лв. на 55 000 лв., представляващ частичен иск от 60 000 лв.,
ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Допуснато е увеличение
на иска за причинени имуществени
вреди, представляващи разходи по лечение и възстановяване в следствие на
нанесени травми в следствие на настъпило на 11.09.2017 г. в гр. С.З.ПТП от 2380 лв. на 2430 лв., ведно със
законната лихва от 25.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Допуснато е намаление на размера на иска за
имуществени вреди в следствие на тотална щета на мотоциклет „Я.“ ***, настъпило
на 11.09.2017 г. в гр. С.З.ПТП от 6 000
лв. на 5200 лв., като е прекратено производството по делото по отношение на
сумата от 800 лв., представляваща разликата между първоначално предявения иск за
имуществени вреди в следствие на тотална щета на мотоциклет „Я.“ *** и
направеното намаление на иска от 6 000лв. на 5 200лв., поради
оттегляне на иска в тази част.
Допуснато е намаление на размера на иска за
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното
трудово възнаграждение преди инцидента и обезщетение за временна нетрудоспособност
по време на болничните, както и за периода за неплатен годишен отпуск, от 3000 лв. на 2833,99 лв., като е
прекратено производството по делото по отношение на сумата от 166,01 лв.,
представляваща разликата между първоначално предявения иск за имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение
преди инцидента и обезщетение за временна нетрудоспособност по време на
болничните, както и за периода за неплатен годишен отпуск и направеното
намаление на иска от 3000 лв. на 2833,99 лв., поради оттегляне на иска в тази
част.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно е установено, че на 11.09.2017 г.
около 15:58 ч. в гр. С.З.на кръстовището на ул.“***“ и ул. “***“ е настъпило
ПТП между ППС марка „Ш.“, модел “О.“ с ДКН СТ *** ВВ собственост на С.Г.Н. и
управляван от С.Г.Н. и ППС марка „Я.“, модел “***“ с ДКН СТ *** К собственост
на Й.Н.М. и управляван от Й.Н.М..
Не се спори също така, че е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС - л.а. марка „Ш.“, модел “О.“ с ДКН
СТ *** ВВ към датата на процесното ПТП.
Със застрахователна претенция с вх. № 1781/25.09.2017 г. за изплащане на застрахователно обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, ищецът е завел щета № 0801-005512/2017-01
пред ответното застрахователно дружество.
С отговор по щета №
3795/16.10.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че не е налице основание да
уважи претенцията на ищеца, тъй като е необходимо последният да представи
документи, подробно изброени в писмото.
С молба вх. № 2574/19.12.2017 г. ищецът е представил пред
ответното дружеството част от исканите документи.
С писмо № 5298/22.12.2017 г. ответното дружеството е
уведомил ищеца, че отказал изплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователна щета № 3795/16.10.2017
г.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от служител на Сектор "ПП" към ОД на МВР - С.З.,
се установява, че на 11.09.2017 г. около 15:58 ч. в гр. С.З.на кръстовището на
ул.“***“ и ул.“***“ е настъпило ПТП между ППС марка „Ш.“, модел “О.“ с ДКН СТ ***
ВВ собственост на С.Г.Н. и управляван от С.Г.Н. и ППС марка „Я.“, модел “***“ с
ДКН СТ *** К собственост на Й.Н.М. и управляван от Й.Н.М.. Пострадалият Й.Н.М.
е получил фрактура на лява подбедрица, като са описани и щетите по ППС,
участници в ПТП.
За станалото ПТП е образувано ДП № ЗМ 266/2017 г. по
описа на СКАТ “ПП“ С.З..
С решение № 275/12.04.2018 г. по НОХД № 889/2018 г. по
описа на РС - С.З.подсъдимият С.Г.Н., ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 11.09.2017 г., в град С.З., на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“,
при управление на моторно превозно средство – л.а. „Ш. О.“ с рег. № СТ ***ВВ,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по
пътищата (ЗДП) и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
(ППЗДП), а именно чл.50, ал.1 от ЗДП („На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство“) и чл. 46, ал. 2 от ППЗДП („Пътен знак Б2
указва на водачите на моторни превозни средства, че са длъжни да спрат на
„стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията,
на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“), и по
непредпазливост причинил на Й.Н.М. - водач на мотоциклет „Я. ***“ с peг.№ СТ ***
К, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
левия крак за срок от около осем месеца вследствие на счупване на лявата
подбедрица и разкъсно-контузна рана на лявата пета – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б.„б”, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което
на основание чл. 78а, ал.1 от НК е
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, която да
заплати на Държавата, в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд.
С решение № 87/20.06.2018 г., постановено по ВНОХД №
1099/2018 г. по описа на ОС – С.З.е потвърдено решение № 275/12.04.2018 г. по
НОХД № 889/2018 г. по описа на РС - С.З..
По делото е представена епикриза на болница ,,Т.‘‘,
отделение п ортопедия и травматология, от която се установява, че на Й.Н.М. е
поставена диагноза S 82.70 – Множествени счупвания на подбедрицата, закрито, като е
проведено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Представена е фактура № **********/18.09.2017 г. на
стойност 2 330 лева с основание – скъпоструващо медицинско изделие, което не се
заплаща по НЗОК – итрамедуларен тибиален пирон и 1/3 тибуларна закл. плака с
винтове.
Представен е фискален бон от 11.09.2017 г. на стойност 50
лева за ,,преданестезия – ологична консултация‘‘.
От фактура № **********/18.01.2018 г., ведно с фискален
бон на стойност 50 лева се установява, че е заплатено за преданестезиологична
консултация.
Представени са 4 броя болнични листи, от които се
установява, че на ищецът е предписан домашен амбулаторен режим на лечение за
периода от 05.01.2018 г. до 06.04.2018 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно се установява, че във връзка с лечението си следствие настъпило
на 11.09.2017 г. ПТП в гр. С.З., ищеца е извършил разходи в общ размер на
2430,00 лв.
Разликата за период от десет месеца в реалното
възнаграждение получавано от Й.Н.М. и обезщетението за временна
нетрудоспособност е в размер на 2984,10 лв. През целия месец Септември 2017г.
(11.09.2017г. - дата на увреждането) Й.Н.М. е бил в отпуск по болест. Последния
месец, предхождащ м. Септември 2017г., през който ищеца не е ползван платен,
неплатен отпуск или отпуск по болест, т.е. е отработил пълен календарен месец е
Януари 2017 г. и му е начислен от работодателя брутен доход в размер на 795,40
лв., нетната сума получена от ищеца е в размер на 686,38 лв.
Съгласно представените документи от Й.Н.М., след
01.01.2017 г. до 11.09.2017 г. - дата на увреждането ищеца е бил непрекъснато в
отпуск по болест от 20.02.2017 г.
Месечната разлика между реално получаваното
възнаграждение от Й.Н.М. и полученото обезщетение за болнични е в размер на
298,41 лв.
Разлика между неполученото възнаграждение за периода на
болничен (след 11.09.2017 г.) и полученото обезщетение за болнични е в размер
на 1605,73 лв.
Съгласно представените документи от Й.Н.М., в периода от
увреждането до настоящия момент е бил в неплатен отпуск от 10.04.2018 г. до
31.05.2018 г.
Съгласно представените документи от Й.Н.М., в периода на
неплатен отпуск от 10.04.2018 г. до 31.05.2018 г. ищеца не е получавал трудови
доходи.
В случай, че не е бил в неплатен отпуск, за периода от
10.04.2018 г. до 31.05.2018 г., Й.Н.М. щеше да получи нетно възнаграждение в
общ размер на 1228,26 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
и съдебно-автооценителна експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че произшествието
е възникнало на 11.09.2017 г. около 16:00 ч. в кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“
при дневна светлина и сухо време. Мотоциклет „Я.“ с per № СТ *** К управляван
от Й.М.,*** в посока юг със скорост на движение около 13,79 км/ч . В същото
време, л.а.“Ш.“ с рег.№ СТ *** ВВ, управляван от С.Н. се движи от изток на
запад със скорост на движение около 36,85 км/ч. При навлизане в кръстовището е
намалил скоростта си на движение на около 15 км/ч. Движението през кръстовището
е регулирано с пътни знаци, като предимство за преминаване имат ППС движещи се
по ул. “***“. Водачът Н. не спазил поставения пътен знак Б2 „Стоп“ и не е
възприел движещия се мотоциклет по ул.“***“ в посока от север на юг. Навлязъл е
в кръстовището включително и в западната лента, по която се е движил мотоциклета.
Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да спре и е настъпил
удар на около 3 м източно и на 5,40 м северно от ориентира О. Контактували са
предна челна част на автомобила със странична лява част на мотоциклета. Между
контактните площи при удара е попаднал левия крак на мотоциклетиста. След удара
мотоциклета е паднал на терена и останал под предната част на автомобила.
Получилата се система мотоциклет-автомобил, е продължила да се движи в
първоначалната посока на движение на автомобила, поради ниската скорост на
мотоциклета. След удара, моториста се е отделил от мотора. Бил е отхвърлен
напред и в дясно спрямо първоначалната му посока на движение и е паднал на
пътното платно.
Причина за настъпване на произшествието, от техническа
гледна точка, е навлизането на л.а.“Ш.“ в кръстовището и отнемане на
предимството на движещия се процесен мотоциклет, по улицата с предимство.
Мястото на удара между автомобила и мотоциклета се намира
на около 5,4 м. северно и 3,0 м. източно от ориентира О.
V1= 8,45 м/с -30,42 км/ч скоростта на автомобил ,,Ш.‘‘ по
време на удара е около 15 км/ч, а преди удара е била около 30,42 км/ч тъй като
водачът е намалил скоростта си на движение при навлизането в кръстовището.
Скоростта на мотоциклет ,,Я.‘‘ при удара и преди него е
била около 13,79 км/ч тъй като няма оставени спирачни следи
Зоната на видимост на водача С.Г.Н. при конкретните
условия е около 100 метра по отношение на ул. ,,***‘‘ от по която се движи
мотоциклетиста - в случая на север от кръстовището. Той е имал техническа
възможност да възприеме приближаващия мотоциклет, ако отправи поглед на север .
Опасната за спиране зона на Ш. О. е Sol = 15,24 м.
Опасната за спиране зона на мотоциклет Я. е Sol = 5,82 м.
Автомобилът е попаднал в опасната зона за спиране на
мотоциклета. Мотоциклетиста не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Мотоциклета е попаднал в опасната зона за спиране на
автомобила. В случая обаче следва да се има предвид, че водачът сам се е
поставил в тази ситуация, като не е спрял на линията на знак „Стоп“. В случай,
че беше изпълнил това свое задължение, е щял да разполага с необходимото време
и техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като пропусне
мотоциклета да премине през кръстовището.
В резултат на анализа извършен по - горе от техническа
гледна точка могат да се направят следните два извода:
а/. Водачът на мотоциклета не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране.
б/. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез спиране на линията на знак „Стоп“ и
осигуряване на предимство за преминаване през кръстовището на мотоциклета.
Водача на лек автомобил С.Г.Н. не е предприел
своевременно аварийно спиране, тъй като липсват спирачни следи от автомобилът
му.
Водача С.Г.Н. е имал техническа възможност да предотврати
натъпилото ПТП. Технически правилните действия които би трябвало да предприеме
водача, за да предотврати настъпването на ПТП се свеждат до спиране пред пътен
знак Б2 Стоп и отдаване на предимство на движещия се от север на юг по ул.“***“
мотоциклет „Я.“.
Водачът Й.Н.М. не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП поради това, че лек автомобил „Ш. О.‘‘ попада в
опасната му зона на спиране.
За предотврати настъпването на процесното ПТП от
техническа гледна точка мотоциклетиста е трябвало да се движи със скорост на
движение Vm = 3,35 м/с = 12,05 км/ч и всяка друга по-ниска от нея. Тук трябва
да се отбележи,че водачът на мотоциклета не е бил длъжен да се движи с тази
скорост и всяка по-ниска от нея, тъй като действителната му скорост на движение
е била около 13,79 км/ч, като същата е по-ниска от максимално разрешената за
движение в населено място — 50 км/ч, още повече, че се е движил по улица с
предимство.
Пазарната стойност към 11.09.2017 г. на мотоциклет марка
„Я.‘‘ модел „***“ с ДК№ СТ *** К възлиза средно на около 6500 лева /Шест хиляди
и петстотин лева/.
Вследствие на претърпяното ПТП на 11.09.2017 г. в гр.С.З.мотоциклет
марка „Я.“ модел „***“ с ДК № СТ *** К е понесъл следните увреждания - изкривена
рама на мотоциклета - има несъосие на предно и задно колело- линейно около 3 см
и ъглово отклонение около 2°; деформиран резервоар; стъпенка предна лява; дясно
огледало; охлузване на ауспух; охлузване дясна ръкохватка; амортисьор преден
ляв; мигач преден десен; фар десен; ръчка за газ; ръчка предна спирачка; лост
скорости; стойка стъпенка лява; кормило; капак; педал спирачка; емблема.
Поради това, че е изкривена рамата на мотоциклета и тя не
подлежи на ремонтно възстановителни операции тъй като те са забранени,
мотоциклета може да се счита ,че е претърпял тотална щета. По отношение на
стойността на увредените части тъй като мотоциклета е марка „Я.“ модел „***“ -
тип чопър - и е произведен в 1997 г. такива не се предлагат на пазара в Р.Б..
Същите биха могли да бъдат заявени и доставени от чуждестранни търговски
дружества на бутикови цени, които са в известна степен и предмет на преговори.
Точната им стойност експертизата не е в състояние да определи.
Тъй като мотоциклета е претърпял тотална щета и
невъзможността да се намерят в Р.Б. горе описаните увредени части
възстановяването на мотоциклета е икономически нецелесъобразно. Ремонтно
въздействие по рамата на мотоциклета е забранено, а нова такава не се предлага,
затова от техническа гледна точка възстановяването му е недопустимо и неизгодно.
Стойността на труда при ремонтно възстановителните операции не може да бъде
определен тъй като няма данни за стойността на 1 сервизен час в мотосервиз за
отнасящи се конкретната марка и модел мотоциклет.
Мотоциклет марка „Я.“ модел „***“ с ДК№ СТ *** К не
подлежи на възстановяване тъй като е изкривена рамата му. Общата сума на щетите
по мотоциклета възлизат на справедливата пазарна стойност на подобен мотоциклет
от същата марка и модел на същата възраст и с подобно техническо и функционално
състояние. Към датата на ПТП 11.09.2017 г такъв мотоциклет би могъл да се
закупи на цена от 5500 до около 7500 лв. или средно около 6500 лв., като от
тази сума като се приспадне експертно около 20 % /каквато стойност биха имали
запазените части при реализация на вторичния пазар/ се получава стойността на
щетите които трябва да бъдат възстановени В конкретния случай стойността на
щетите които трябва да бъдат възстановени възлиза на около 5200 лв.
Скоростта на мотоциклет „Я. ***“ по време на ПТП и преди
него е една и съща и е V2 = 3,83 м/с =
13,79 км/ч тъй като няма оставени спирачни следи от мотоциклета.
Причината за настъпването на ПТП е отнемането на
предимството на движещия се по улица с предимство „***“ мотоциклет марка „Я.“
модел „***“ с ДК№ СТ *** К от страна на водача на лек автомобил „Ш.“ модел „О.“
с ДК№ СТ *** ВВ който не е спрял пред пътен знак Б2 „Стоп“ за да пропусне
мотоциклета да премине през кръстовището.
Към датата на ПТП 09.11.2017 г. процесния мотоциклет - ,,Я.
***‘‘ на 20 години, тъй като годината на производството му е 1997 г.
Процесният автомобил ,,Ш. О.‘‘ с Рег. № СТ *** ВВ Рама
№: *** е произведем през 2012 г. Поради липса на подробни данни в материалите
по делото относно модификация, екстри, техническо състояние и др. не е възможно
да се изчисли действителната стойност на конкретния автомобил към датата на
ПТП. Действителната стойност на нейни аналози на свободния пазар в Р.Б. към
датата на ПТП 09,11.2017 г се предлагат на стойности от 14 000 лв. до 15
000 лв. или възлиза средно на около 14 500 лв. /Четиринадесет хиляди и
петстотин лева/.
В случая има наличие на икономическа тотална щета.
Размерът на обезщетение може да се приеме като от действителната стойност на
мотоциклета — 6500 лв. се извади стойността на запазените части и тези които ще
се предадат за скраб. Тъй като обаче търсенето и предлагането на свободния
пазар в Р.Б. е изключително ниско предвид малкото разпространение на
конкретната марка и модел мотоциклет експертизата не може да се ангажира с
прогнозна за реализирането на свободния пазар на тези части както по отношение
на времето за реализация , така и за стойността на която биха се реализирали.
Експертно може да се приеме че стойността на тези запазени части към момента на
ПТП са имали стойност от около 20 % от стойността на подобен мотоциклет от
същата марка и модел в изправно състояние - в случая средно около 6500 лева -
или около 1300 лв. /Хиляда и триста лева/. В този случай размерът на
обезщетението би бил със стойност 6500 лв. — 1300 лв. = 5200 лв. /Пет хиляди и
двеста лева/.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно
и компетентно се установява, че ищецът е потърпевш от ПТП случило се на
11.09.2017 г. около 15.58 ч. в гр. С.З.на кръстовището между улиците “***“ и „***“.
В описаното време С.Г.Н. се е движел управлявайки собственото си моторно
превозно средство-л.а. марка “Ш. О.“с рег. № СТ *** ВВ по улица „***“ в посока
изток-запад.По същото време по улица „***“ се е движел ищецът Й.Н.М.
управлявайки собствения си мотоциклет марка “Я. ***“ с рег. № СТ *** К в посока
север-юг. Лицето С. Г.Н. достигайки кръстовището с улица „***“ не спира на знак
В 2 и не пропуска движещия се в посока юг мотоциклет и навлиза в района на
кръстовището. Преминал през източната лента на ул.“***“ и навлизайки в
западната лента е блъснал движещия се по нея мотоциклет, управляван от ищеца Й.М.,който
също в момента пресичал кръстовището по по- главната улица. Посоките на
движение на двете моторни превозни средства са били перпендикулярни една спрямо
друга. Ударът е настъпил между предната челна част на лекия автомобил и лявата
странична част на мотоциклета. В следствие на това директния удар е бил не само
върху мотоциклета,но и върху левия крак на мотоциклетиста. След удара мотоциклета
е паднал на терена на дясната си страна и е попаднал под предната част на лекия
автомобил. В резултат на това под действието на ударната сила ищецът Й.М. е бил
отхвърлен напред и в дясно спрямо посоката си на движение и е паднал на терена.
В резултат на описаното ПТП ищецът Й.Н.М. е получил тежка травма на лявата
подбедрица и лява пета.
След като на място е дошла линейка той е откаран в
Спешния център на УМБАЛ “***“, където е установено счупване на лявата подколенница
и разкъсно контузна рана на лявата пета. По желание на пациента е откаран за
оперативно лечение в МБАЛ“Т.“. При приемането в болницата е установено, че
лявата подбедрица е оточна и с множество екскориации. Установена е патологична
подвижност в зоната на фрактурата и разкъсно контузна рана на петата,която е
обработена хирургически. Направена е рентгенография на глезенната става в две
проекции и рентгенография на лявата подбедрица също в две проекции, която е
показала фрактура на тибия и фибула в дисталната трета. Хоспитализиран е /ИЗ
№10307/2017 г./ и са предприети клинични изследвания и подготовка за оперативно
лечение.
При такъв вид травми болковата симптоматика е основен
характерен симптом, който в процеса на лечение се променя. В момента на травмата
болката е изключително силна, остра и продължава до обездвижването на крайника
с шина. В последващия период тя е силна, но с по-тъп характер и продължава до
оперативното лечение и първите 3-5 дни след него. В хода на лечението през
целия първи месец болката е силна и е нужно да се купира с аналгетици. През
втория и третия месец тя е с бавно отслабващ характер,което се дължи на бавното
разнасяне на постравматичния оток. Извършването на рехабилитационните
мероприятия и раздвижването на колянната и глезенните стави е свързано също с
усилване на болковия синдром. През четвъртия и петия месец, когато започва и
физическото натоварване на крайника тя се засилва. В последващото време тя е с
трайно затихващ характер.
От документацията в досъдебното производство-Уведомление
до РП Ст. Загора, Докладна записка до Началника на сектор ПП при ОД на МВР-
Ст.Загора, наличната документация от Районна прокуратура - С.З.са налични данни
за претърпяно ПТП на 11.09.2017 г. от Й.Н.М.. От медицинската документация и
СМЕ извършена от съдебен лекар на 30.09.2017 г. още в досъдебното производство
е доказано, че ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на
лявата подбедрица и разкъсно контузна рана на лявата пета. Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да
са получени при ПТП по време и начин, отразени в материалите по Досъдебното
производство и в съдебната документация.
Полученото травматично нараняване на ищеца Й.Н.М. при
обсъжданото ПТП се изразява в счупване на двете кости на лявата подколенница в
долната трета и разкъсно контузна рана по медиалната и задната страна на лявата
пета. На 13.09.2017 г. е извършено оперативно лечение /Оперативен протокол №
998/79.36. Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксациядибия и фибула. При
условие на спинална анестизия с достъп до проксималната част на тибията, над
туберозитас тибие-трепанира се костта и се въведе интрамедуларен пирон. Репонира
се фрактурата и се синтезира с пирон. Заключи се интрамедуларната фиксация
дистално и проксимално. С втори достъп от латералната страна се достигна до
фибулата, репонира се фрактурата и се синтезира с плака и винтове, дренаж. Послойно
възстановяване на оперативните достъпи. Изхождайки от анатомията на областта е
редно да се знае, че кръвоснабдяването на подколенната кост-тибия в долната
трета е твърде слабо, като по тази причина костното срастване настъпва 1-2
месеца по-бавно спрямо фрактури в другите зони на тази кост. Добър костен калус
при тази фрактура, лекувана оперативно с интрамедуларна остеосинтеза би се
получил за 8-10 месеца. Костното срастване на фрактурата на фибулата, лекувана
оперативно и синтезирана с метална плака би се получило за около 6 месеца. Травматичната
рана по медиалната и задната страна на лявата пета лекувана хирургически със
шев би зарастнала за около 3-4 седмици. При така обсъдени периодите на
възстановяване на трите травматични увреди би следвало да се вземе най-дългия
срок, т.е. периодът на възстановяване е 10 — 12 месеца.
При извършения преглед на 18.09.2018 г. вещото лице
посочва, че е установило по задно медиалната страна на лява пета травматичен
белег в хоризонтален план с дължина около 5-6 см. зараснал напълно. По предното
лице на ляво коляно от долната част на капачето, вертикално на долу с дължина 5
см. има наличие на оперативен цикатрикс. Отстрани на този цикатрикс има 2 едносантиметрови
оперативни белега от заключващите винтове. По външната страна на лявата
подколенница в долната и половина има вертикален оперативен белег с дължина 11
см-от оперативното лечение на фрактурата на фибулата. Над глезенната става има
още 2 едносантиметрови оперативни белега от дисталните заключващи винтове.
Движенията в ляво коляно при ненатоварено състояние са в пълен обем. Движенията
в глезенната става -ограничена е дорзалната флексия. При опит за клякане т.е. максимално
свиване в колянната става назад и в глезенната напред ищецът изпитва силни
болки в двете обсъждани стави. При изследване на походката се установи леко
провлачване на левия крак поради персистирането на ограничената подвижност в
глезенната става.
До голяма степен ограничената подвижност в глезенната
става се дължи на близостта на металната плака наложена върху фибулата и долния
край на интрамедуларния тибиален пирон. По тази причина и при резки промени в
атмосферното налягане ищецът изпитва и ще изпитва болки в глезенната и
колянната става.
Обичайната продължителност на възстановителния период при
подобен вид травми-счупване на двете кости на подколенницата в долната трета,
лекуван и оперативно с интрамедуларна остеосинтеза/пирон/ на тибията и
екстрамедуларна остеосинтеза /плака с винтове/ на фибулата при човек на 35
годишна възраст е 8-12 месеца. Във възстановителния период се включва не само
срока на получаване на плътен костен калус-костно срастване, но и периода на
възстановителни процедури за възвръщане на нормалния обем на движение в
съседните стави.
Предвид възрастта на ищеца и след достигане на
образуването на плътен костен калус на фрактурите е необходимо остеосинтезните
средства да се извадят по оперативен начин. В противен случай близостта на
металните-чужди тела би увредило близко стоящите стави. В този смисъл на и
ищеца Й.М. му предстои още една оперативна интервенция, целяща изваждането на
синтезните средства.
От показанията на свидетелите О.П.и Т.М.се установява, че ищецът е изпитвал
силни болки по време на оперативния и
постоперативен период, като се е нуждаел от чужда помощ за да се обслужва.
Посочва, че след ПТП е преживял силен емоционален стрес, като не е напускал
дома си месец, ,,Не е в добро настроение, мълчалив, стана затворен. Беше в
депресия в началото, шок.‘‘. От инцидента до настоящия момент ищецът не
изпълнява трудовите си функции, тъй като естеството на работата му изисква изправено
положение и физическо натоварване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 25.09.2017 г.,
по която е налице отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 11.09.2017 г., по силата на
което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
По делото безспорно се
установи, че травматичните увреждания на ищеца се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил С.Г.Н., което е установено с
влязло в сила с решение
№ 275/12.04.2018 г. по НОХД № 889/2018 г. по описа на РС - С.З., което се ползва със задължителна сила за гражданския съд на
основание чл.
300 от ГПК.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: От
изслушаните по делото съдебно – медицинската
експертиза и свидетелските показания се установява счупване на двете кости на
подколенницата в долната трета, лекуван и оперативно с интрамедуларна
остеосинтеза/пирон/ на тибията и екстрамедуларна остеосинтеза/плака с винтове/,
което отговаря на средна телесна
увреда.
При правилно протичане на
оздравителния процес възстановяването е в рамките на 8-12 месеца. Пълните
активни и пасивни движения към момента не са възстановени, като при изследване
на походката се установява леко провлачване на левия крак поради персистирането
на ограничената подвижност в глезенната става.
Това предполага съдът да
съобрази вида и тежкия характер на уврежданията, претърпяната от ищеца
операция, поставянето на изкуствен
ендопротезен имплант, обстоятелството, че възстановителният период е продължил
около 1 година, през което време движението му било силно ограничено и е
изпитвал интензивни болки, както и че пълните активни и пасивни движения не са
възстановени към настоящия момент. Вещото лице сочи, че предвид възрастта на ищеца и след достигане на образуването
на плътен костен калус на фрактурите е необходимо остеосинтезните средства да
се извадят по оперативен начин. В противен случай близостта на металните-чужди
тела би увредило близко стоящите стави. В този смисъл на и ищеца Й.М. му
предстои още една оперативна интервенция, целяща изваждането на синтезните
средства.
Ищецът е имал нужда от помощ
при обслужването и грижи от близки хора по време възстановителния период.
Посочените травматични
увреждания ограничават възможностите на човек в трудоспособна възраст. Ищецът
не изпълнява и към настоящия момент трудовите си функции, което се установява
от свидетелските показания и заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза. Промяната в социалният
статус и професионалната реализация е свързано с изживявания, които в
психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на
живот, себеприемането, себеуважението.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди обаче в най-голяма степен следва да
бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която е довело до
негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Ноторно известно е
обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен
фактор. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът след инцидента
излиза навън рядко с придружител, неконтактен, затворен.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо
- здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени - не подлежат
на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно
чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда.
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на
здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да бъде престирана сума в размер
55 000 лева, която би била адекватна на претърпените вреди.
В
този смисъл предявеният частичен иск ще следва да бъде уважен за сумата от 55 000 лв.
Върху обезщетението от 55 000 лв., следва
да се присъди и законната лихва от 25.12.2017 г. до окончателното и изплащане.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Й.Н.М..
Съобразно с въведеното с т. 7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за
движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Съдът приема за недоказано възражението за съпричиняване от страна ищеца. От заключението на назначената по делото съдебно –
техническа експертиза се установява, че причина за настъпване на
произшествието, от техническа гледна точка, е навлизането на л.а.“Ш.“ в
кръстовището и отнемане на предимството на движещия се процесен мотоциклет, по
улицата с предимство, като водачът на л.а. ,,Ш.‘‘ не е спрял на пътен знак Б2.
По отношение на претенцията за
имуществени вреди:
От представените по делото фактура №
**********/18.09.2017 г. на стойност 2 330 лева, фискален бон от 11.09.2017 г.
на стойност 50 лева, фактура № **********/18.01.2018 г., ведно с фискален бон
на стойност 50 лева и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че във връзка
с лечението си следствие настъпило на 11.09.2017г. ПТП в гр. С.З., ищеца е
извършил разходи в общ размер на 2430,00 лв.
Тези разходи същият е направил
във връзка с лечението, което е вследствие на нанесените му телесни повреди от
процесното ПТП и следва да бъдат репарирани в размер на 2 430 лева,
ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
От заключението на назначената по делото
съдебно-автооценителна експертиза се установява, че Мотоциклет марка „Я.“ модел „***“ с ДК№ СТ *** К не
подлежи на възстановяване, като стойността на щетите които трябва да бъдат
възстановени възлиза на около 5200 лв., поради което искът за сумата от 5 200 лева,
представляваща имуществени вреди в
следствие на тотална щета на мотоциклет „Я.“ *** вследствие на ПТП, настъпило
на 11.09.2017 г. в гр. С.З.следва да бъде уважен като основателен, ведно със законната лихва от
25.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
От заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че разлика между неполученото
възнаграждение за периода на болничен (след 11.09.2017 г.) и полученото
обезщетение за болнични е в размер на 1605,73 лв. Нетно възнаграждение за
периода от 10.04.2018 г. до 31.05.2018 г., в който Й.Н.М. е бил в неплатен
отпуск е в общ размер на 1228,26 лв.
Предвид
горното, иска за обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово
възнаграждение преди инцидента и обезщетение за временна нетрудоспособност по
време на болничните, както и за периода
за неплатен годишен отпуск в размер на 2833,99 лв. следва да бъде уважен
като основателен, ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. до окончателното й
изплащане.
По отговорността за
разноските:
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна
такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – С.З.държавна такса в размер на 2 618,56 лева.
Представен е договор за правна защита и съдействие от
09.12.2017 г., сключен между ,,***‘‘ и Й.Н.М..
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето,
която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде
определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под
предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно
която размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
Основният
критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е
справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата
сложност на едно производство се определя както от наличието на множество
факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или
от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по
индиции.
Правната
сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият
закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство,
което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на
делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието
на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на
специфични производства - напр. при отправяне на преюдициално запитване.
Когато
съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност, вкл. и при направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на
процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални
действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа
страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на
поддържаната позиция от правна страна. В тази връзка съдът, намира, че
производството не се отличава с фактическа сложност – назначени са три експертизи по
делото, които не са оспорени и приети, проведени са три открито заседания по
делото, което е характерно за производства по чл. 432 от КЗ. Не е на лице и правна
сложност, въпреки броя на предявените обективно съединение искове, тъй като са
с общ фактически състав.
За пълнота е необходимо да се изясни, че обемът на делото
сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито правна сложност на
последното.
Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
Представен е списък с разноски, в който е посочено адвокатско възнаграждение
по всеки един от обективно съединените искове.
В случа не намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- адвокатското възнаграждение да се определи по всеки иск. Напротив,
адвокатското възнаграждение се определят въз основа на интереса, като е без
значение е колко иска са предявени, а от значение е общия материален интерес.
Този извод на съда се обуславя и от спецификата на конкретния случай. От представените
по делото договор за правна защита и съдействие, не може да се направи извод,
че е налице подобна договореност между процесуалният представител и неговия
доверител - за възнаграждение по всеки от предявените искове. В случая
адвокатското възнаграждение е договорено съобразно разпоредбата на чл. 38, ал.
1 от ЗА.
Следва да се отбележи че, така както са предявени исковете,
те не бранят различни интереси на страната, а един общ интерес произтичащ от
процесния договор за застраховка "Гражданска отговорност". От друга
страна е налице формалният аргумент, че съобразно чл. 2, ал. 5 (Нова - ДВ, бр.
84 от 2016 г.) Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения се дължи възнаграждение по всеки от предявените искове. За да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая приложими
са правилата на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, в която изрично е предвидено, че адвокатското
възнаграждение се определя върху интереса. При систематическото и
телеологическото тълкуване на двете разпоредби, съдът достига до извод, че
адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от предявените искове, но само
тогава, когато то е било изрично уговорено в договора за правна защита и
съдействие, конкретно за всеки отделен иск, а не по чл. 38, ал. 1 от ЗА, както
в процесния случай. Противното би означавало, съдът да се намеси и да измени
волята на страните по договора, което е в противоречие с принципа за
относителното действие на облигационното отношение и ненамесата в него от
страна на трети лица - арг. чл. 21, ал. 2 ЗЗД. Когато възнаграждението е по чл.
38, ал. 1 от ЗА, тогава адвокатското възнаграждение се определя въз основа на
интереса.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ,,***‘‘ адвокатско възнаграждение
в размер на 2 493,91 лева или 2 992,69 лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца Й.Н.М. сумата от 300 лева, представляваща
заплатен депозит за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ,,З.Д.Б.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ,,*****да
заплати на Й.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 55 000 лева
/петдесет и пет хиляди лева/, представляваща частичен иск от 60 000 лева
за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило
на 11.09.2017 г. в гр. С.З.ПТП, ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ,,З.Д.Б.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ,,*****да
заплати на Й.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 2 430
лв. /две хиляди четиристотин и
тридесет лева/, причинени имуществени вреди, представляващи разходи по лечение
и възстановяване от нанесени травми, вследствие на настъпило на 11.09.2017 г. в
гр. С.З.ПТП, ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ,,З.Д.Б.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ,,*****да
заплати на Й.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 5 200
лв. /пет хиляди и двеста лева/,
представляваща имуществени вреди - тотална щета на мотоциклет „Я.“ ***, вследствие
настъпило ПТП на 11.09.2017 г. в гр. С.З., ведно със законната лихва от
25.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ,,З.Д.Б.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ,,*****да
заплати на Й.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 2 833,99
лв. /две хиляди осемстотин
тридесет и три лева и 99 стотинки/, представляваща разликата между получаваното
трудово възнаграждение преди настъпило ПТП на 11.09.2017 г. в гр. С.З.инцидента
и обезщетение за временна нетрудоспособност по време на болничните, както и за
периода от 10.04.2018 г. до 31.05.2018 г. неплатен годишен отпуск, ведно със законната
лихва от 25.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ,,З.Д.Б.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ,,*****да заплати държавна такса в размер на 2 618,56
лева /две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и 56 стотинки/ в полза на ОС
– С.З..
ОСЪЖДА ,,З.Д.Б.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ,,*****да
заплати на Й.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща разноски за заплатен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ,,З.Д.Б.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ,,*****да
заплати на ,,***‘‘, ЕИК *****със седалище
и адрес на управление гр. С.З., бул. *****сумата от 2 992,69 лв. с
ДДС /две хиляди деветстотин деветдесет и два лева и 69 стотинки/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: