№ 10583
гр. София, 26.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110121611 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № от 21.04.2022 г. от АЛ. ИЛ.
АСП., ЕГН ********** срещу ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД и ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ АД.
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че
към дата на подаване на исковата молба от 20.04.2022 г. /исковата молба е подадена на
21.04.2022 г./ настоящият и постоянният адрес на ищеца съвпадат и са в с. Петърч, община
Костинброд.
Предявен е иск срещу ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД за възстановяване на
доставката на ел. енергия за обект с кл. № 300117429481 за имот на адрес с. Петърч, ул.
Бузлуджа № 44 и срещу ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД за възстановяване достъпа
до електроразпределителната мрежа и ел. захранването на обект по аб. № ********** за
имот на адрес с. Петърч, ул. Бузлуджа № 44. Касае се до претенции за реално изпълнение
на договорни задължения. Искът за реално изпълнение е винаги допустим, стига да е
възможно притезанието да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния
процес /виж решение № 228 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1859/2009 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 841 от 17.11.2014 г., по ч. гр. д.№ 6141/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др./. По
аргумент от чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право на първо място да иска реално изпълнение, което следва и от основния принцип
на гражданското право, че договорите трябва да се спазват.
Твърденията в исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски
1
спор, свързан с качеството на ищеца като потребител на електрическа енергия и
потребител на ел. услуги /достъп до електроразпределителната мрежа/. Разпоредбата на
чл. 113 ГПК намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани
със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по
него. Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност не губят качеството си потребител, дори, когато търсят защита
на правата си на извъндоговорно основание /виж определение № 160 от 30.03.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./. Подсъдността по потребителски дела е приложима,
както за при защита на извъндоговорно основание, така и при отрицателни установителни
искове за установяване на липсата на задължения /виж определение № 574/13.11.2012 г. по ч.
гр. д. №427/2012 г. на ВКС, І г. о./.
Следователно за приложимостта на чл. 113 ГПК не е релевантно правното основание
на претенцията, а качеството на потребител на една от страните по производството.
Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните, е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК /виж
определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019г. на ІІ т. о. на ВКС/. В случая се
предявени осъдителни претенции на договорно основание за реално изпълнение, а ищецът
има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ
- краен клиент, който купува енергия и ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела – виж
определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на I т. о. на ВКС. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото-чл.119,
ал.3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП – /виж определение
№ 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на II т. о. на ВКС/. Специалните правила за
местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради
което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната
подсъдност на настоящото дело.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния
съд по настоящия адрес на ищцовата страна, а именно РАЙОНЕН СЪД
КОСТИНБРОД.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 21611/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РАЙОНЕН СЪД КОСТИНБРОД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3