Протокол по дело №133/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 103
Дата: 16 април 2025 г. (в сила от 16 април 2025 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20253001000133
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 103
гр. Варна, 16.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
търговско дело № 20253001000133 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:11 часа се явиха:
Въззивникът Константинос Анастасиу – 98 ЕООД гр. Нова Загора, редовно
призован, за него се явява адв. П., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззиваемата страна Изворово Агро ЕООД гр. Нови Пазар, редовно
призована, за нея се явява адв. А., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Адв.П.: - Да се даде ход на делото.
Адв.А.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с определение № 166/26.03.2025г., постановено по реда
на чл. 267 ГПК.
Страните заявиха, че са запознати с определението.
Адв. П.: - Поддържам така депозираната въззивна жалба. Оспорваме
1
наведените аргументи и доводи в писмения отговор на въззивната жалба като
относно отделните пунктове на писмения отговор, излагаме нарочно
становище, което предоставям на съда, с препис за другата страна. Няма да
ангажираме доказателства. Представяме и списък за разноските.
Адв.А.: - Поддържам отговора, оспорвам жалбата, на основанията, които
подробно сме изложили в отговора. Настоящият документ, който се представя
на съда, моля, да го цените като становище по делото. То не притежава
доказателствена стойност. Представям списък за разноските.
Адв. П.: - Правим възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 19 320 лв. Същото не
отговаря на фактическата и правна сложност на производството пред
въззивната инстанция и извършените процесуални действия пред настоящия
съд. Според мен дължимото възнаграждение е в размер 8 900 лв.
Адв.А.: - Това дело не е от най - елементарните като правна и фактическа
сложност, още повече, че е част от един комплекс дела, които са предхождали
настоящото производство, по които страната, която представлявам е била
доста безмилостно санкционирана за неща, които спокойно е могла да се
защити, но не го е направила. Считам, че посоченото възнаграждение е
обосновано и е във връзка с положените правни усилия, моля да го уважите в
пълен размер.
Адв. П.: - Участието на процесуалния представител на ответното
дружество е след срока на отговор на исковата молба пред първата инстанция.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението
постановено по т.д. № 303/23 г на ОС - Варна като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби на закона, при противоречие на
доказателствата и мотивите и постановите ново по същество, с което да
уважите исковете претенции. Считам, че неправилен и незаконосъобразен е
2
изводът направен от съда, че ищецът е бил могъл да се позове на обективна
невъзможност за изпълнение на договора му с гръцкия контрагент и по този
начин да избегне заплащането на неустойката по частния договор.
Представеният частен договор с гръцкия контрагент, удостоверява търговска
продажба, поради което обективната невъзможност за изпълнение,
регламентирана в чл.81 ЗЗД няма как да бъде приложена в един договор за
търговска продажба, чийто правила относно обективната невъзможност за
изпълнение се съдържат в чл. 306 и чл. 307 ТЗ. Дори да приложим правилата
на непреодолимата сила или стопанската непоносимост по относимите
материалноправни разпоредби на Търговския закон, то лишаването на
възможността ищецът да обработва имотите от страна на Изворово агро не
могат да бъдат определени като непреодолима сила поради две основни
причини, които следва да са налице, за да съществува понятието
непреодолима сила, а това е събитието да не е непредвидимо, тоест
неправомерното поведение на ответника, считаме, че е предвидимо, тъй като с
оглед търговското качество на ищцовото дружество при сключване на
договора с третото лице - гръцкият контрагент, е бил обвързан от множество
договори за наем и за аренда и е бил длъжен да предвиди, че във всеки един
момент тези договори, независимо, по какви причини, при положение, че
един договор зависи от волята на страните, биха могли да бъдат прекратени
от наемодателя по договора. Ето защо в случая поведението на ответника не
е непредвидимо събитие, това не е и непреодолимо събитие, тъй кат самият
ищец е ограничил последиците от неправомерното прекратяване на договора,
като е завел установителни искове по - близо 20 броя договори за наем, за
установяване съществуването на облигационното правоотношение по
договорите и по този начин е ограничил вредите от предсрочното
прекратяване на договорите. Считаме, че неизпълнението на договорното
задължение на ответното дружество да осигурява спокойното и
безпрепятствено ползване на наетите имоти е единствената закономерна и
абсолютна причина заради това, че ищецът е заплатил по договора за
търговска продажба неустойката, която се явява автоматична последица от
неизпълнението именно на задължението за доставката на продукцията до
края на всяка една финансова година и след изтичането предвид темпоралния
характер на забавата за определеното време, той също така няма как да се
позове на непреодолимата сила и на стопанската непоносимост. Доброволното
3
плащане, считаме, че не само не е прекъснало причинната връзка, както е
според мотивите на първоинстанционния съд, но и доброволното плащане
ограничава още повече вредите от едни безсмислени процеси и поради
принудителното изпълнение, при които хипотези, ищецът ще понесе още по -
големи вреди. Ако ищцовото дружество не е платило, то тогава няма да имаме
и претенция за вреди, защото вредите настъпват, те са част от фактическия
състав на чл. 82 ЗЗД и няма как да претендираме за евентуални и бъдещи
загуби, тъй като загубите трябва да са реално понесени и намаляващи
патримониума на ищеца, защото само при тези предпоставки съществува една
загуба. Това, че сме водили дела, при които ищецът е обезщетен за
пропуснатите ползи, считаме, че няма нищо общо с настоящата претенция,
тъй като пропуснатите ползи представляват сигурното увеличение на
имуществото, а тук е реалната увреда, тоест загуба намаляване на
имущественото състояние на ищеца и ако не е заплитал тези вреди, то няма
как да сме изправени пред хипотезата на претърпени вреди. Другият основен
спорен момент е във връзка с това, че съдът неправилно е приел, е че няма как
да се установи, на какво основание е издадена Европейската заповед за
плащане, при положение, че от една страна е направен извод, че именно въз
основа на неизпълнения договор с гръцкия контрагент е заплатена
неустойката, за която е издаден финансовият документ, въз основа на който
съдът в Гърция е издал Европейската заповед за плащане и от нот. покана се
установява именно връзката на това, че задължението за плащане на
неустойката е обезпечено с финансовия документ, поради което сме платили
именно по изпълнение на Европейската заповед за плащане, издадена въз
основа на финансовия документ, който обезпечава изпълнението на
задължението за заплащане именно на неустойката. Поддържаме всички
възражения в жалбата. Поддържаме възражението си за прекомерност, така
както сме поддържали и пред първата инстанция.
Адв.А.: - Уважаеми апелативни съдии, Айнщайн е казал „Нещата трябва
да бъдат възможно прости, но не по – прости“. В случая е хубаво да си
представим конструкцията на настоящото производство: Някое трето лице
сключва договор с гръцка фирма, на основание и при условия, които въобще
не касаят представляваното от мен дружество. Задава се въпросът, ако не бяха
платили, какво щеше да се случи, гръцката фирма щеше да иска да установи
вземането. Вие щяхте да ни привлечете като трета страна помагач и щяхте да
4
ни прехвърлите отговорността, а ние щяхме да се браним така че гърците да
не вземат никога тези пари от Вас. Като сте ги платили доброволно, спокойно
мога да кажа, че Вие сте водили един симулативен процес. Какви са Ви
отношенията между двамата гръцки граждани, ние не можем да гадаем и не е
необходимо. Делото е достатъчно правилно изяснено от първоинстанционния
съд и аз моля да потвърдите неговия акт.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Заседанието приключи в 14:26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5