Р Е Ш Е Н И Е
№………./04.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 866 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 24222/02.04.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника адв. В.М., срещу решение № 1075 от 15.03.2019г., постановено по
гр.дело № 17899/2018г. на Варненския районен съд, ХLІ-ви състав,
с което е прието за установено, че М.Ц.Д., ЕГН ********** *** не дължи на
„Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******
сумата от 1015.01 лв., претендирана като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 14.06.2017г. до 13.06.2018г. в обект на потребление находящ се в
гр.Велико Търново, ул. „Иван Панов“ №13, отчитан по аб. № ********** и кл. №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/31.10.2018г., на осн.
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено
от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за
присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. С
писмена молба, депозирана преди насроченото съдебно заседание, страната
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
М.Ц.Д. не дължи на „Енерго-про Продажби“ АД сумата от 1015.01 лв., претендирана
като цена на консумирана ел. енергия за периода от 14.06.2017г. до 13.06.2018г.
в обект на потребление находящ се в *****, отчитан по аб. № ********** и кл. №
**********, за която сума е издаденало фактура № **********/31.10.2018г.
В исковата
молба се твърди, че страните са в договорни отношения за продажба на
електроенергия, по силата на които ищцата е потребител на ел.енергия. Сочи, че
след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за
плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност
на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва, че страните по спора се намират в продажбено
правоотношение относно продажбата на ел.енергия и че ищцата има качеството
потебител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърдено е и
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол. Твърди се, че е налице правно основание за
възникване на оспореното материално право, тъй като процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в
размер на 5441 кВТч и се дължи от ищеца на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 79,
ал.1,вр. чл. 200, ал. 1, пр.1-во ЗЗД.
С обжалваното решение е уважен
предявеният отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните
по делото не спорят, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия за обект на потребление, находящ се в *****, отчитан по абонатен
номер ********** и клиентски номер **********.
От
констативен протокол се установява, че на 16.07.2018г. служители на „Енерго-про
Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Електромерът е
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ със съмнения за софтуерна манипулация.
В протокола е посочено, че проверката е извършена в присъствието на двама
свидетели – Деница Дамянова Д. и Бисер Димитров Борисов.
Представен
констативен протокол № 828/05.10.2018г. от БИМ – Русе, в който е отразено, че е
установена намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана
енергия в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея на електромера.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При извършената
метрологична проверка не е установено кога е извършена външната намеса в
софтуера на електромера.
Изготвено
е становище за начисление на електрическа енергия, като за периода 17.07.2017г.
до 16.07.2018г. общо измереното количество електроенергия от 5441 кВтч е разпределено на два подпериода.
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е
издало фактура № ********** от 31.10.2018г. за сумата от 1015.01 лева, с
получател ищцата М.Ц.Д..
От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че: елекрическата
енергия, натрупана в регистър 1.8.3, е отчетена от електромера; наличието на
данни, записани в регистър 1.8.3, се дължи на човешка намеса; процесната
фактура е изготвена на базата на реално потребено количество ел. енергия,
изчисленията са аритметично точни; налице са технически предпоставки за
извършване на допълнително начисляване на електрическа енергия, определена в чл
50 от ПИКЕЕ.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на
процесната проверка/ е предвидена възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична
експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на
скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития
регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър
1.8.3, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел.
енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на
сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на
проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по
двете визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците
при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 16.07.2018г.
Същевременно,
в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към
датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила
и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата в общ размер от 1015,01 лева, претендирана като стойността на
начислена без правно основание електроенергия за периода от 17.07.2017г. до
16.07.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1075
от 15.03.2019г., постановено по гр.дело № 17899/2018г. на Варненския районен
съд, ХLІ-ви състав,
с което е прието за установено, че М.Ц.Д., ЕГН ********** *** не дължи на
„Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумата от 1015.01 лв.,
претендирана като цена на консумирана ел. енергия за периода от 14.06.2017г. до
13.06.2018г. в обект на потребление находящ се в *****, отчитан по аб. № **********
и кл. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/31.10.2018г.,
на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, Варна Тауърс
– Г да заплати на М.Ц.Д., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: