РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 19.09.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на пети юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 727/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба, предявена от А.П.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против АДМИНИСТРАЦИЯТА НА
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, с адрес: гр. София, бул. ********.
Ищецът А.П.И. твърди, че е акционер с 5340 безналични акции от капитала на „С.б.“
АД, равняващи се на 0.273% от капитала, според удостоверение за притежавани
финансови инструменти № 35488014С/15.02.2017 г., издадено от „Централен
депозитар“ АД. Това качество му давало имуществени права и очаквания, както и
правото на мирно притежание и плодоползване. Дружеството „С.б.“ АД било
публично по смисъла на ЗППЦК, което първоначално било притежание на българската
държава, а впоследствие и понастоящем тя била мажоритарен акционер в него.
Държавата упражнявала контрол върху дружеството чрез Министерски съвет, който
отговарял за стопанисването на държавното имущество, съгласно чл. 106 от Конституцията на РБ. Министерският съвет определял кой конкретен министър да
упражнява правата на собственост на държавата в дружеството, който министър бил
само представител на ВС, който с гласа си в Общото събрание акционерите
определял и ръководителите на дружеството. Твърди, че с поредица от действия на
съответните длъжностни лица, назначени и контролирани от МС, били накърнени
имуществените права на акционерите чрез неправомерни разпоредителни действия,
водещи до намаляване на активите на дружеството, а от там – и до намаляване на
пазарната стойност на акциите, която зависела именно от обема на имуществените
активи. Така в периода 1994 – 2013 г. съществувала нормативна забрана за
разпоредителни сделки с имуществото на дружеството, въведена с решение №
80/14.03.1994 г. на Агенцията за приватизация по силата на чл. 21 ЗППДОП и чл.
28ЗПСК, която забрана била отменена с решение № 1553/09.08.2013 г. на АПСК.
1) Въпреки тази забрана, обаче, в периода от 2002 г.
до 2013 г. от Съвета на директорите на дружеството били извършени 953 разпоредителни
сделки с имуществени активи на дружеството, описани с приложение № 8.1 към исковата
молба, които нарушавали и законовите изисквания за извършване на сделките след
разрешение на ОСА и за сключването им само на пазарна цена, определена от
независим оценител съгласно ЗППЦК (вредоносна дейност № 1). Ответникът
носел гаранционно-обезпечителна отговорност за тези действия, тъй като отговарял
за назначението на членовете на СД, дори и косвено чрез съответния министър.
Освен това, били извършени и други увреждащи имуществото на дружеството
действия:
2) без правно основание от областния управител на
област Бургас, назначен от МС, били изваждани от патримониума на дружеството
определени имуществени активи, а именно – на 18.07.2014 г. бил вписан АДС за
актуване като държавни на два имота с обща площ 42 419 кв.м., които били
собственостна дружеството (вредоносна дейност № 2);
3) поради оказано влияние от двама члена на МС
(министър-председателя и министъра на икономиката и енергетиката), не били
заплащани и такси за ползваните активи на дружеството – инфраструктурата, за
чиято поддръжка дружеството извършило значителни разходи, които за 2018 г.
възлизали на 1,301 млн.лв. (вредоносна дейност № 3).
Тези действия нарушавали имуществените права на
ищеца, като акционер, произтичащи от международноправни актове (Всеобщата
декларация за правата на човека, ЕКЗПЧОС) и от правото на Европейския съюз (чл.
63 ДФЕС, ХОПЕС). За причинените на ищеца вреди от нарушените разпоредби на ПЕС
отговорност носела държавата, като били налице всички предпоставки – нарушени
били норми на ПЕС, които предоставяли права на частноправни субекти,
нарушението било достатъчно съществено и имало причинна връзка между
нарушението и вредите. Вредите, които били причинени на ищеца били на обща
стойност 781 565.97 лв., от които:
1)
699 860 лв. – за вредоносна дейност № 1
2)
49 768.80 лв. – за вредоносна дейност № 2, и
3)
31 936.77 лв. – за вредоносна дейност № 3.
От вредоносна дейност № 1 били нанесени вреди на
стойност 131.06 лв. на акция, от вредоносна дейност № 2 – 9.32 лв. на акция от
вредоносна дейност № 3 – 5.98 лв. на акция.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените
суми, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Ищецът претендира
и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът АДМИНИСТРАЦИЯТА
НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално –
неоснователни. Релевира възражение, че
делото подлежи на разглеждане по реда на АПК. Излага съображения, че не са
налице предпоставките за уважаването на исковете.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49, вр. 45,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ.
На
първо място следва да се посочи, че по
въпросите за редовността на исковата молба, включително и кой е ответник по
искове, както и подсъдността на спора (на гражданските, а не на
административните съдилища), са налице произнасяния на горестоящия съд (а
именно: Софийски апелативен съд), които
са задължителни за СГС, съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК.
На
следващо място: Твърдят се вреди от противоправно поведение, като дали
противоправността се изразява в нарушение на законодателството на ЕС или на
вътрешното законодателство или едновременното и на двете, не е основание се
счита, че се предявяват различни искове. Твърди се настъпване на деликт, сочат
се обективните и субективните признаци на деяниeто и се твърди противоправност,
като съдът не е обвързан от предложената от ищеца квалификация на
противоправността, а дължи самостоятелна преценка дали деянието е правомерно
или не.
Разглежданите
искове биха били основателни, ако ищецът докаже
фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), и
фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – възлагане на
работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи
по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна
функция, поради което вината като субективен елемент следва да се преценява
не по отношение на възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена
работата (ППВС № 7/1958г.). Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответниците, при
условията на пълно обратно доказване.
Преди всичко, следва да се установи противоправно
поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване
на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за
да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки
установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява
абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
Изрично следва да се посочи, че по принцип не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието
(ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена
работа. Наличието на всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват
правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от
претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.
В
настоящия случай, не се установяват правопораждащите правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от разглеждания фактическия състав.
Установи
се по делото, че ищецът е акционер и
притежава безналични акции от капитала на „С.б.“ АД. Съгласно чл. 181,
ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) акцията дава право на един глас в общото
събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с
номиналната стойност на акцията. Съдържанието
на правото на ликвидационен дял се свежда до призната от закона възможност след
удовлетворяване на кредиторите на дружеството акционерите да получат съответна
на участието им част от стойността на осребреното дружествено имущество.
Осребряването на имуществото се извършва по неговите пазарни цени и на тази
база се изчислява стойността на ликвидационния дял. По аргумент от разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 ТЗ акционерът може да претендира за ликвидационен дял при
прекратяване на акционерното дружество, вкл. чрез преобразуване. При ликвидация
на дружеството, имуществото, което остава
след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците,
съответно между акционерите (чл. 271 ТЗ).
В
случая, „С.б.“ АД, не е
прекратено търговско дружество, поради което за ищеца не е възникнало право на
ликвидационен дял. Респ., към датата на
предявяване на исковата молба същият не би могъл да претърпи имуществена вреда
под формата на пропуск да увеличи имуществото си чрез получаване на
ликвидационен дял от „С.б.“ АД.
Още повече, че Търговският закон, в Глава ХVІІ, урежда специална процедура за
провеждане на ликвидация, като едва след удовлетворяване на кредиторите,
имуществото, което остава, се разпределя между акционерите (чл. 271 ТЗ).
Липсата
на открита процедура по прекратяване, респ. ликвидация на „С.б.“ А, изключва два от елементите
на отговорността на ответника - имуществена вреда, която е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с твърдените незаконосъобразни
действия – т.е. сочените от ищеца вредоносна дейност № 1, вредоносна дейност №
2 и вредоносна дейност № 3.
Т.е.
независимо, че ищецът притежава акции в „С.б.“ АД, за него не е възникнало
право на ликвидационен дял, поради липсата на открита процедура по
прекратяване, респ. ликвидация на дружеството. Поради това за него не е
възникнала имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка с твърдените незаконосъобразни действия. Поради това,
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Освен
това: Липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
твърдените увреждащи действия и твърдените вреди е изключена и поради следните
твърдения в исковата молба: Ищецът
претендира за отговорността на ответника, тъй като „отговарял за назначението на членовете на СД, дори и косвено
чрез съответния министър“, без правно основание от областния управител на
област Бургас, назначен от МС, били изваждани от патримониума на дружеството
определени имуществени активи, поради оказано влияние от двама члена на МС
(министър-председателя и министъра на икономиката и енергетиката), не били
заплащани и такси за ползваните активи на дружеството – инфраструктурата, за
чиято поддръжка дружеството извършило значителни разходи. Всички описани
действия на МС предполагат опосредяване чрез действия на трети лица при
евентуално причиняване на твърдените вреди (каквото се посочи, че не може да
произтече поради непровеждане на прекратителна и ликвидационна процедура).
Действията по избор на министър или областен управител не могат да имат за
пряка и непосредствена последица увреждане на ищеца като акционер в „С.б.“ АД. От друга страна, ответникът не е
легитимиран да отговаря за действията на органи на управление на АД. Евентуални
загуби на дружеството не могат да се базират и доказват чрез твърдения на
политици, нито може да се ангажира отговорността на ответника. Действия на МС по назначаване на
областния управител на област Бургас, който от своя страна неоснователно
извадил от патримониума на дружеството два поземлени имоти и ги е прехвърлил,
поради което евентуално „С.б.“ АД
претърпяло вреди, също не могат да ангажират отговорността на ответника, поради
изложените по-горе причини. В заключение
съдът намира, че описаните в исковата молба противоправни действия/бездействия
не могат да имат за пряка и непосредствена последица увреждане на права на
акционерите на „С.б.“ АД. Твърденията
за извършени сделки (разпореждане) с недвижими имоти в нарушение на законови
норми е основание за оспорване на тяхната действителност по общия граждански
ред, а не за ангажиране отговорността ответника.
По
изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от А.П.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ
СЪВЕТ, с адрес: гр. София, бул. ********, искове по чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ, за заплащане на: сумата от 699 860
лв. – обезщетение за имуществени вреди за извършени
от Съвета на директорите на „С.б.“
АД на 953 разпоредителни сделки с имуществени активи, в периода от 2002
г. до 2013 г., сумата от 49 768.80 лв. – обезщетение за имуществени вреди за това,
че без правно основание от областния управител на област Бургас, назначен от
МС, били изваждани от патримониума на на „С.б.“ АД имуществени активи, а именно – на 18.07.2014 г. бил вписан АДС
за актуване като държавни на два имота с обща площ 42 419 кв.м., които
били собственост на дружеството, и сумата от 31 936.77 лв. – обезщетение за имуществени вреди от това,
че поради оказано влияние от двама члена на МС (министър-председателя и
министъра на икономиката и енергетиката), не били заплащани и такси за
ползваните активи на дружеството – инфраструктурата, за чиято поддръжка
дружеството извършило значителни разходи, които за 2018 г. възлизали на 1,301
млн.лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: